Болна връзка с майка и.

Браво на  теб.
Ама не всяко дете може да го направи.
Въпрос на характер, но и зависи колко едно дете се подава на манипулация.
Вече за чупенето и фученето не одобрявам, ама аз съм жена, толкоз дива не съм била.
То не е било и нужно да чупиш и фучиш. Просто казваш две приказки и излизаш.

„Излизането“ (и съответните последици) е по-трудно от чупенето и фученето.

Мммда, напълно съгласна с Как Сийка
Аз просто казвах на нашите, че излизам и ще се прибера еди си кога. Това от 15-16 годишна. Е, винаги се прибирах до часа, в който съм казала или ако ще закъснея, се обаждах. И съм момиче все пак, с доста консервативен баща. Просто казваш и правиш. И си спазваш квото си казал.

А аз съм била тийн във времена, когато не само родителите, но и цялото общество ти пречеше да правиш каквото си искаш. Вечерен час и т.н. И да те пуснат родителите, първият срещнат учител или милиционер може да те спре и да последват репресии. И пак намирахме начини да нарушаваме забраните, ей така, както бяхме тихи и скромни отличници. Без да трошим и фучим, тихомълком. Родителите даже не разбираха или разбираха чак след години.
Не се хваля, напротив, даже има неща, от които се срамувам. Просто го давам като пример, че един тийн иска ли нещо наистина, ще намери начин да го направи.
Нещо повече – бях родител на тийн, дете на демокрацията. Беше още по-трудно, защото обществото не само не помагаше, ами работеше против родителските забрани. Ей така, както по принцип „случихме“ на кротко и възпитано дете, пак имаше конфликтни ситуации и нарушаване на забрани, а също и случки, за които разбрахме впоследствие, даже след години.
Но пък родителите винаги са били най-удобната изтривалка.

" Просто казваш и излизаш..." Аууу колко лесно звучи, как не съм се сетил да се таковам у главата куха.... Само дето не е толкова просто със такива родители като майка ми. Нейната майка я контролираше някъде до 40 годишна и се откопчи когато стана хептен грозно, има други на по 40-50 години не смеят една крачка да направят без мама ( или тати в по редки случаи). Няма смисъл да го обяснявам, хора с нормални родители просто няма да го разберат. Описаната случка беше последната капка, преди това е имало и други подобни, отделно вече наистина излизах много, движих с много приятели и този просто опит за налагане от страна на майка ми доведе до ескалация. По нататък се научих по друг начин да я лекувам и повече проблеми не съм имал.

Ооода, като се знам какво съм правила, ще ме е страх за моето /живот и здраве да го видя тийн/. Ама е било тихо, без обяснения, правех си каквото искам, както си искам, когато си искам, ама тихо и умно и ги мотах много нашите.
Пп. Аз също бях пълна отличничка. Даже и в университета. Ама на какво се правехме, само ние си знаем.
Пп2. Добре, че все още нямаше телефони с камери, че големи резили щяха да са

Мани мани, да ми мисли сегашната младеж.

И така я „излекува“, и така пое живота в собствените си ръце, та чак заведе и жена си в дома на родителите си?
Извинявай, ако греша, но май ти беше привърженикът на живеенето на няколко поколения под един покрив, защото е по-лесно (за мъжа).

Обсебващите майчета да не ми подскачат, има си мамини синчета за цял живот, не всички са като мене.

Защо да е трудно да кажеш на майка си някои неща? Обясни. Не се заяждам.
Иначе от друга страна 18 годишно е трудно да се опита да проведе зрял разговор. Тук вече трябват и зрели родители, а майка ти не е била такава явно.
Но не си ли и говорил за тази мания за контрол? Не си ли опитал с добро първо?

При мен баба ми и дядо ми са се опитвали да ми забраняват да се виждам с еди кои си момичета, защото нямали добро поведение. Някъде на 16 бях. Просто казах, че няма как да ми казват с кой ще излизам и да ми определят приятелите. И не ги слушах. Просто излизах. Тогава майка ми работеше в друг град.
Единственото което правихме е да ходим на кафе в центъра. Малък град.
На третото излизане с тези дружки ме заключиха. Казах, че ще се прибера към 10. Такъв ми беше срока обикновено. Даже приключихме по-рано и в 9,30 бях в къщи. Познай. Портата заключена, ключа го нямаше на обичайното място. Е, обясни ми, може ли такъв пилешки акъл да имат 60 годишни хора? Да ме заключат вечер навън. И звънях и не ми отвориха дори. Трябваше нощно време да прекося целия град и да отида при баща ми /разведени са/ за да спя някъде все пак.
На другия ден трябваше рано да ставаме за нивата.
Обаче аз си се наспах при баба ми и баща ми като цар. Оправих се бавно и лежерно. Звънах на майка ми и обясних простотията, която свършиха старите. Побесня. Отивам си аз вече на нивата. Ухилена и нагла както винаги, щото не ми дреме от истериите на баба ми или това, че дядо ми може да ме ошамари по задника. Рядко го правеше. Та виждам ги, ухилвам се. Те почват да фучат защо не съм дошла в 7. Малиии, като побеснях на тая наглост. Като ги почнах аз да им се карам. На две стотинки ги направих. Мълчат и ме слушат. Като приключих им казах им само, че съм дошла да им кажа, че съм жива и че днес на нивата няма да работя, нито утре, нито вдруги ден.
Даже не са си дали сметка, че ако ми се беше случило нещо, те щяха да са виновни. После майка ми хубаво си им обясни някои неща.
Не посмяха повече да ме заключват, нито да ми се бъркат къде и с кой ходя. Само да не се прибирам късно, а в срок.
След години разбрах, че тия двете новоизлюпени приятелки били така да се каже курви и дори след време започнали и като проститутки да работят. Бяха с 1-2 години по-големи от мен.
На едното излизане дойдоха при нас много по-възрастни мъже, които ни поканиха у тях. Аз си бях девствена тогава. Единия мен ме сваляше. Ама отидох с тях, много не мислех тогава. Опитаха се да ме напият, ама аз не обичам алкохол и само лизвам. Иначе нищо лошо не се случи тогава. След опитите му стана ясно, че няма да стане и ме остави. След това поразредих срещите с тези момичета.
Друг случай. Имах си най-добра приятелка от детството. Заедно сме отраснали. В един момент града разбира, че баща и лежал в затвора за изнасилване преди доста години. И изведнъж се опитва да ми забранява да излизам с нея, да си играя, в училище да не общувам, на гости да не ходя. Казах и да се гледа работата, поговорих и. Къде фучах и крещях, къде говорих, но не и се получи.
Но след време лъсва истината, че не било изнасилване, а кражба. Въобще клюките са опасно нещо ей.

Дотук само ти ревеш от обсебващи майка и баба.
Прекъсването на пъпната връв винаги е болезнен, но е едностранен акт – ако детето не е готово, мама и баба не са му виновни.

Аз пък го разбирам rf22. С уважение към другите мнения и към как' Сийка, която обикновено харесвам, но наистина - очевидно не сте живели в такива условия. Аз, за мое съжаление, съм "другата" страна на  rf22 - мълчах си, гледах да няма скандали, все "с добро". Ами, не става с добро. Щом на мен ми прикипя веднъж да искам да ударя родител... (не съм, и никога преди или след това не съм имала такова желание). Трябваше да стана на 25+ и да попадна в по-добра компания, че да почна да се усещам, че нещо не е наред и този непрекъснат контрол и мрънкане от "мама" нещо не ще да е ОК. (За протокола - и тя изявяваше амбиции да идва с мен, когато сме излизали с компания Ама както казах, компанията се оказа адекватна тогава и не допусна). Сега, на 30+, тепърва се уча на самостоятелност. По-добре да им бях счупила чиниите на 18...

Елора, с майка ми обяснения не работят. Поне тогава и поне за тези неща. Има някакви дефекти на тази тема заради ужасното си детство. Не ми се задълбава, темата е дълга. А баща ми беше с разбирания, че ученикът трябва само да учи, всичко останало е за по късно. И все пак с него повече се разбирах. Обаче понеже обикновено като ми разрешеше нещо, която тя не дава следваха ужасни скандали. Общо взето успяваше да му се налага по този начин. По късно и ударих тотален игнор и от там се оправиха нещата. До степен да се прибирам сутрин пиян на талпа и нищо да не ми се казва. Само коментари от сорта пак си се разкрасил. И това системно.

Е, ти си знаеш. Не съм живяла с вас, та не мога да кажа как е било. Все пак моята майка си беше що годе нормална. Имала е нормални притеснения и нормални забрани е правила.
Явно е била сбъркана психически /с извинение, че ти е майка/ и затова явно не е могло да говориш като с нормален човек с нея.
Пак си успял да се измъкнеш и да не се поддадеш на манипулации.
Има доста кротки деца, които само на забрани са свикнали, имат твърде голям респект и страх и не смеят да се противопоставят.
Но не мисля, че майка ти се е оправила. Просто не е могла да ти се наложи и да и минат номерата.

По-добре едно избухване, макар и нелицеприятно, отколкото десетилетия отношения, които да тежат като камък на шията.
Някои с лекота сме си скъсали пъпната връв, даже сме били окуражавани да се справяме сами. За други явно не е било точно така.