Моят случай е следния-Днес сутринта разбрах,че съм бременна. Не е като да не съм го очаквала,някак си…Просто усещах какво ще видя на теста и не бях изненадана. Веднага щом показах на приятеля ми,той настоя да отидем на лекар,за да може аборта да се случи възможно най-скоро. Не ме е питал аз какво искам,как се чувствам,какво мисля по въпроса…Отидохме на лекар,бременна съм(бях) в 5 седмица. И лекаря ми предложи медикаментозен аборт по-лекият вариант по негови думи. Взехме хапчетата,имахме голям спор докато изпия едното,но в крайна сметка го изпих напук,защото бебето ми очевидно е нежелано. Работата е там,че някъде 5 мин след приема го повърнах… Тайно се надявам да не е подействало😞всъщност никак не е тайно..Какъв е шанса? Знам,че много жени са минали през това поради една или друга причина,но не си представям как ще живея с този грях и още по-малко с този човек,който съвсем демонстративно показа,че се интересува само от себе си. Сега като останах сама със себе си и осмислям нещата…Как това е едно съвсем невинно същество,на което му даден и отнет живота без то да е искало нито едното,нито другото. И факта как има толкова жени,които толкова искат дете,но не могат да го имат,а аз го получих без да съм го искала,че дори му отнех правото да живее…
Вероятно е нормално да се чувствам така.. Аз въобще нищо не казах по темата,защото не ми бе дадено такова право,а това,което успях да кажа не бе чуто. Всичко се случи толкова бързо,в рамките на няколко часа разбрах,че съм бременна и направих аборт. Не знам,побърквам се. Ако съм пропуснала да отбележа на 20 години съм. Не знам какво бихте ми написали по темата,но имах нуждата някъде да си излея всичко и да бъда искрена.