С какво ви дразнят снахите?

Колкото и добронамерена да е една свекърва или тъща, тя ще гледа първо своето дете, което е нормално. Та, за това.
И пак, нито свекървата, нито тъщата имат работа да се бъркат в семейството на децата си. И съвети се дават, ако са поискани. Важи и за двете страни

Е, коя собствена майка не е добронамерена?
Не знам, какво си мисли, но действително обича тъщата си.

Оффф, КАГ, пак с твоите глупости. Имаш няколко заучени фрази и ги повтаряш, като мантра. Ти и от свекървенската не разбра, че ако един мъж е расъл в среда, която го е наранявала по някакъв начин, всячески избягва този модел в семейството си. Давала съм и пример с майка ми, че често казва - майка ми правеше така, аз никога няма да го причиня на децата си.

Точно така - другата е майка на ММ и за това я уважавам, а и не само за това. В нея има много качества, които бих се радвала да изградя и аз. За това се старая да се коригирам, за това и провеждаме с нея разговори, открити, без нападки, така както бих седнала и говорила, и изяснила ситуация с майка.
Имам много лош пример от майка ми и баба ми, безкрайно обичам и двете, но те цял живот са като кучето и котката. От това страдат и те, но най-много сме страдали аз и баща ми. От такива отношения всички сме губещи.

В друг коментар прочетох за вмешателството от страна на свекървата и тъщата. Слава Богу, това нещо при нас го няма. Даже често съм казвала на майка ми, че така се държи сякаш ММ ѝ е син, а аз съм ѝ снаха. Как пък една лоша дума не каза за него, а ако има критика е все към мен. Не смятам, че и свекърва ми ни дава наклон. Примерно от странични хора съм чувала в началото ,,еее, сега младите при теб да живеят, да ти помагат". И свекърва ми винаги е казвала ,,младите трябва да живеят отделно". Така сме възпитани и аз и ММ, че винаги помагаме с каквото можем и на майка ми и на свекърва ми. И едно от нещата, които безкрайно уважавам у ММ е отношението към родителите ми. Бяхме съвсем ,,млада" двойка, когато в един часа през ноща ми се обади майка ми, че на баба ѝ е много лошо и че трябва да я взема и да я закарам в болница. Тогава ММ без да го моля,(напротив, помолих го да продължи да спи, все пак на другият ден е на работа, а и аз съм шофьор), стана скорострелно и каза ,,няма да шофираш сама, идвам с теб". Когато заради състоянието на баща ми прекарахме от 19:00 до 5 в болницата, от спешното, та по кабинети и различни специалисти, той беше плътно до нас. Имал е пълното право и възможност да си стои у дома, но той винаги е бил с мен, винаги ме е разбирал, подкрепял с действия и е помагал на родителите ми. Как да не уважавам него и родителите му, трябва да съм пълен идиот. И да - това той да бъде такъв човек смятам, че е благодарение на възпитанието, което е получил от неговите родители.

Ако знаехте как да ползвате свекървите, нито кредити щяхте да имате, нито щяхте да се чудите кой да ви гледа децата, ама сами си създавате нерви и проблеми и си усложнявате живота.

За тая цел първо трябва да приемат, че и някой друг знае как се живее и как се гледат деца. Обаче в американските книги за самоусъвършенстване не го пишекак става.

Аз нямам нужда да ми гледат децата. Научена съм да се справям успешно и сама.

Не съм ползвала свекървата, нямам/е кредити, никой не ни е гледал детето. Защо някой трябва да ни гледа детето? Двамата с мъжа ми сме здрави физически и психически...

П.П. Всъщност, за около 20+ години брак, буквално нито веднъж не съм опряла до свекър или свекърва. Съвсем буквално говоря. Нито за жилище, нито за пари, нито за дете.

Оставяме детето и при свекърва ми и при майка ми. Дали ще е за час, два или малко повече. Смятам, че няма нищо лошо в това, даже напротив. Любовта между баба и внуче е неповторима, различна и не бих искала да им я отнема. И ММ, и аз сме вече без живи бащи и ни е много болно, че детето ни няма да знае какво е дядова обич 🥺, а дядовците му нямаха щастието да видят внуче.

П.П. баба ми вече е прабаба. Ако знаете как я търси, и каква усмивка слагат и двамата.

Аз не съм създавала деца, за да ги гледа някой друг. Без мен, в такива отношения.

Ауу, какво съвършенство!
Ей така е най-хубаво, някой да се самоизтъкне! Браво!
Не всички обаче са така и има  различни фактори за това.

alia7, гледана ли си от баба и дядо?

S^nny, шапка ти свалям, момиче! Продължавай така и ще имаш подкрепата им, докато са живи!

Точно, да. Децата са грижа на родителите. Бабите и дядовците са за забавление и умерено глезене.

Към кого се обръщаш?!
Нерви ми създаваше и ми усложняваше живота навремето свекърва ми. Слава богу от много години нямам никакъв контакт с нея. И живея много спокойно. Кредити никога не съм имала и детето си съм отгледала сама. Ако за нещо ми беше помогнала свекървата, щеше да се хвали като теб и да иска цял живот да сме ѝ благодарни, като я познавам... Не само на мен де, тя никога за нищо не е помогнала нито на сина си, нито на внука си.
Не можеш да си представиш колко спокойно се живее, когато не зависиш от свекърви, майки, тъщи, баби и т. н. и всичко си постигнал сам.

Моята свекърва ми е помагала много с детето. И жилище ни беше осигурила, но тя си е такава. Златен човек е и много си я обичам. Смея да твърдя, че и тя ме обича. И със снахата си се разбирам, но те са далече и сами се оправят със сина.

Ходила съм на гости на бабите и дядовците ми. Моите деца, също им ходят на гости. Топла връзка имат с тях, както аз с моите. Друго да те интересува?
И не, не съм съвършена, но съм голям човек, който си поема отговорностите и не чака родата да го дундурка.

Не 100, а 10000% съм съгласна с това. От личен опит. Толкова нерви ми е спестила тази независимост, че... Нито някой ми се бърка в семейството, нито някой ми се бърка в жилището. Виждах цената на помощта и при семейството на девера ми, и при семейството на брат ми, по-късно и при семейството на кумовете ни... Реших да се поуча от техните грешки.