С какво ви дразнят снахите?

Ми аз съм, да, и работя за толкова.
Когато имам снаха и внуци, въобще не мисля да си зарязвам работата, за да ги гледам и издържам, въобще.

Твой си избор, на мен ми е по-приятно да гледам внуче, отколкото да ходя на работа.

И реши, че всички трябва да са като теб. Ако не са, значи не знаят как се гледат синове...

Аида,
наблюдавала съм такъв модел - при него е важно, че се следва от няколко поколения и се ползват натрупвания от поколения назад. И още нещо - рано се женят и раждат около 20 г. (така поне 2 поколения от всяка страна издържат младите).

Ами, добре, много хубаво, но колко хора имат натрупано от поколения назад?! Освен ако не са били някакви комунистически директори или политически велможи...
Хора всякакви, ето виждаме, че някои нямат нищо против да им се даде наготово. Аз съм такъв чешит, че хич не обичам някой да ми дава каквото и да е, за да се изкарва после някакъв мой благодетел, че ако не е бил той видиш ли аз съм нямала да имам нищо. Моята бивша свекърва е казвала многократно Добре, че бях аз, и това без да ми е дала и едно копче, даже е вземала от мен (това е друга тема), а какво остава някой наистина да ми е дал и аз да съм зависима цял живот от него и цял живот да ми се натяква и да трябва да съм му благодарна.... Не искам да си го представям...

Ние сме от този модел, само дето нямаме бизнес.Дано го запазят и след нас.

Ами работим, няма как....
Ти, освен да се хвалиш с баща милиционер друго ще ли измислиш?

Нека всеки живее живота си така както го разбира и както му харесва. Не случайно е казано - пъстър свят.
Аз съм едно дете и осъзнавам много добре, че едно е да отгледаш и издържаш едно дете, друго е за две, три или повече. Най - важното, което един родител може да даде на детето си е възпитанието и ако има възможност да даде адекватен съвет относно образованието, ако може и да го издържа по време на обучението (защото има специалности, където да съвместиш работа и обучение е трудно, но не е невъзможно, и такива примери познавам). Оттам насетне, ако има възможност за каквато и да е помощ - прекрасно. Тези родители, които успяват да осигурят и покрив на детето/децата си, помощ в отглеждането на внуците - добре дошло. Но родителите остаряват(дай Боже всекиму да живее до 100 та и отгоре), след това грижата за родителите поемат децата. И пак тук има много условия. За пример ще дам пак как са стояли нещата в нашето семейство - баща ми се разболя и трябваше да спре да работи, не беше пенсионер. Това го смазваше психически, искаше му се да може да се издържа сам, знам, че е искал да помага и на майка си, искаше и на майка ми и на мен. Започна активно да готви, вършеше почти всяка домакинска дейност, не защото някой го е карал или е намеквал, че трябва да я прави, а от желание и той да носи някакъв принос в семейството. Веднъж си позволи да каже ,,за какво ли живея, като и себе си не мога да се грижа". Е, такава буца заседна в гърлото ми, като го чух това. Майка ми му отговори ,,стига ми когато се прибера, да знам, че някой ме чака". Никой не е застрахован от лошите неща в този живот, смятам че семейството е за това - членовете на семейството да си помагат, да се подкрепят...

П.п. не съм от богато семейство, но нещото на което смятам, че ми е дадено в изобилие е любовта, подкрепата и колкото и нескромно да звучи - добро възпитание (което изцяло дължа на родителите си).

(1) В моя пример не са комунисти, по-скоро бачкатори (нарочно не пиша точно какво), но те тогава не плащаха данъци. През комуизма е живяло само едно поколение.
(2) Натякването не върви - всичко беше изпипано по документи, в началото младите смятат, че получаването е нормално (семеен модел), после забравят, че са взели. И бяха, учудващо грамотни юридически - всичко на името на младото семейство по "натурален акт" (нотариален трудно се произнася). Братовчед ми дори пред мен повтаря, как сам е построил всичко и нищо не е получил. Но и майка му беше забравила какво е получила от нейните свекъри. Та така.
Просто хората са различни, дори и да са роднини.

Явно на родителите им е по-приятно да работят, вместо да си гледат детето.

Ти сега ми припомни, че и аз познавам 2 семейства, които удобно забравиха, че сами нищо не са постигнали, но пък гръмогласно повтарят, че всичко, което имат, сами са си го направили...


Хич не ми харесват крайностите... Или работиш - или си гледаш детето, все едно не можеш и двете.

Аз имам три деца, я се постави на мое място, каквато си уверена в купуването на апартаменти - купуването на 3 допълнителни апартамента, извън основния, плюс издръжката (и изхранването!) на всички.


А в твоя пример - за другия, на който е дадено по-малко, е гадно. И не е честно.


И аз предпочитам модела, в който правя каквото си искам, говоря каквото си искам, не се съобразявам с никой и се издържам сама. И си купувам жилища когато и където искам (ок, когато и както мога).

Ама купуването на апартаменти не е задължително. Само казвам, че ако имаш е много по-лесно. То като сметна в образованието на всеки от синовете е отишъл по апартамент.  Жилището осигурено от свекърите дали не ми е било от помощ. И не са имали никакви условия, но те са рядко свестни хора.

В българската култура има дълбоко вкоренено убеждение, че добрият родител е този, който цял живот събира, пести, лишава се и накрая „осигурява“ децата си – най-често с имот и с пищна сватба. Намерението почти винаги е чисто: сигурност, стабилност, по-добър живот за следващото поколение. Но между намерението и резултата често има голяма разлика. Имотът, който трябва да бъде сигурност, нерядко се превръща в източник на зависимост и конфликти. Родата се разраства, една къща се дели на третинки, четвъртинки и „временни договорки“, а отношенията – се влошават. И се получава вместо сигурност – вечна война кой какво е дал и кой какво „му се полага“. Както и че така не се учи самостоятелност, която е нужда - все пак един ден няма да ни има до децата.

Не е заяждане (а желание да се разбере събеседника) понеже доста често чета за самостоятелност, интересно ми е какво влагате в тази дума. Какво означава детето да е самостоятелно?