Защо мислиш, че свекървата ще дойде?
- Публикувана: 15 фев. 2023, 08:52 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2026, 22:48 ч.
С какво ви дразнят снахите?
Защо мислиш, че свекървата ще дойде?
Има значение чие е жилището, защото в мое имам пълно право да решавам кой да не идва. И да не ми се бърка.
Значи няма значение кой е платил жилището, а какъв е човека.
И отделно те попитах - какво стана с оня пример, за първородния братовчед където имаше триетажна къща, а за братята му доста по-малко? Малко гадно за останалите. Обаче к'во да прайм, примогенитура, майорат.
И отделно те попитах - какво стана с оня пример, за първородния братовчед където имаше триетажна къща, а за братята му доста по-малко? Малко гадно за останалите. Обаче к'во да прайм, примогенитура, майорат.
тамън си мислех, че ще почнете да бъркате biborana (мен) с bubolina73. За по-лесно аз съм без номер.
Аз дадох примера с братовчедите. Опитвам да не съм твърде обстоятелствена и не винаги всичко става ясно.
1. При братовчеда с по-голямата къща течеше от 2-те страни - дваше и родата на снахата, тя беше почти съседката, хора със същите разбирания и разбира се възможности. При по-малкия брат помощта беше само от свекърите.
2. Важна "подробност" при този модел е, че не винаги се мери резултат (квадратура, пари), а усилия - примерно 5 г. всичко изкарано се дава за едното дете, след това 5 г. за другото. За малкия свекърите пак даваха всичко, но вече нямаха същите възможности. Приемат го, защото мисленето им е "такъв ми бил късметът".
Назад прочетох един цитат, че трябва да оставим децата да пораснат, да им дадем увереност, че се справят, но ги подкрепяме при нужда.
Обаче да попитам - това важи ли в случай, че виждаме как бъркат и нуждата е резултат от действията им?
И има ли значение как точно подкрепяме?
Обаче да попитам - това важи ли в случай, че виждаме как бъркат и нуждата е резултат от действията им?
И има ли значение как точно подкрепяме?
Разбира се, че има значение каква е подкрепата. Ако с назидателен тон казваш "грешиш, аз знам по-добре" не е добре. Различно е от "разбирам чувствата и действията ти, намирам ги за неправилни, но въпреки това винаги ще съм до теб" е друго.
Назад прочетох един цитат, че трябва да оставим децата да пораснат, да им дадем увереност, че се справят, но ги подкрепяме при нужда.
Обаче да попитам - това важи ли в случай, че виждаме как бъркат и нуждата е резултат от действията им?
И има ли значение как точно подкрепяме?
Обаче да попитам - това важи ли в случай, че виждаме как бъркат и нуждата е резултат от действията им?
И има ли значение как точно подкрепяме?
Цитатът беше мой. Когато виждаме, че децата ни бъркат, естествено родителският инстинкт ни подтиква да направим нещо и да вземем мерки. Тук обаче е важно как ще го направим. Всеки човек допуска грешки, но не всеки умее да помогне адекватно – още повече когато става дума за родител, воден основно от инстинкт, който невинаги е рационален.
Също така много зависи и от това какво ние възприемаме като „грешка“ и докъде изобщо можем да бъдем коректив. Защото когато децата вече са възрастни хора със собствени семейства, ролята на коректив става не просто трудна, а и спорна. Подкрепата не бива да отменя отговорността, нито да се превръща в контрол или в „спасяване“ от всяка грешка. Понякога най-адекватната подкрепа е да си до тях, да чуеш, да помогнеш, ако поискат, но да не поемаш решенията вместо тях.
А кое дава право на родителите да се смятат за коректив на 30-40 годишни хора?
Пропуснатото възпитание.
А кое дава право на родителите да се смятат за коректив на 30-40 годишни хора?
Но за някои важни неща може да се каже "внимавай, помисли". При желание може да се дава еднократно мнение по някои въпроси. Да подчертая - само мнение и то еднократно, а не опяване.
"Винаги ще съм до теб" не е глезене, упора е. Другото е доказване кой е по по най.
Винаги ще съм до теб, когато имаш нужда е прекрасно послание. Така детето знае, че има на кого да се опре. Но ролята на родителя е и да го научи първо да опита само. Защото има немалко примери на хора, на които просто не е било позволено да бъдат самостоятелни.
От дребни на пръв поглед неща – като това да не им се позволява да излизат вечер – до по-сериозни ограничения. Част от тези деца по-късно трудно създават социални контакти. Личният ми пример е с човек, на когото не му е било разрешавано да излиза, да ходи по дискотеки и да се социализира, докато връстниците му са трупали опит, приятелства и увереност. В резултат, на него му беше много по-трудно да изгражда отношения.
Съществуват и много примери на деца, отгледани само от майките си, при които – в стремежа си да бъдат едновременно и майка, и баща – някои „майки орлици“ трудно успяват да осъзнаят момента, в който децата им вече са възрастни хора и имат нужда не от контрол, а от доверие.