С какво ви дразнят свекървите? – 144

ма ко, то на теория звучи доста лесно, но на практика... Аз последните дни се скарах няколко пъти с моята майка точно по въпроса с порядките вкъщи. Тя обаче хич не възприема какво й казвам. И направо ме хваща страх като си помисля, че ако свекървата се държи по същия начин, не мога да реагирам толкова остро, колкото със собствения си родител. Направо на безсилие ме удря...

Жабче, не е лесна твоята. Тази жена мярка няма. Звучи ми неспасяем случай.

Жабче, с тая наследствена къща си кацнала от трънката на глога.
По първата част - ми живеете у тях, плащат ви сметките, пък се обиждате, че ви се карат като на 10-годишни. Добре си се ориентирала къде е проблемът (мъжлето, което те е завряло там). Но лошото е, че сте се отделили в жилище, което пак е на свекърите, доколкото разбирам. В съзнанието на свекърва ти пак сте длъжни да търпите вмешателство.
Бих те посъветвала хубаво да разгледаш ситуацията и да прецениш дали ще стоиш там и ще родиш дете, защото, ако сега ти се струва голяма намесата за това къде стоят вещите, като се роди детето, ще стане брутално.

Ами може да избира само м/у тези две опции. Или се намесва директно и безкомпромисно или търпи това завинаги. Направи едно изречение, че мъжа ѝ е щял да си стои при мама, та затова си мисля, че той не е опция, ама все пак трябва да си поеме задължението да озапти майка си. Безсилието идва от това, че не се реагира. Т.е. оставил си другия да реши проблема, а той е самия проблема. Заради безсилие ти остават само тези две опции. Или влизаш в затворения кръг или го прекъсваш. И, ако не го направиш от начало, после е по-трудно, да не кажа невъзможно. Особено неспасяемите случаи

Абе то че трябва да се направи нещо, трябва. Въпросът е, че с приказки (било то мирни обяснения или караници) не става. Може би грешката им е била там, че само 30 минути са се забавили в магазина. Ама и това не е гаранция, че ще подейства... Не знам, не знам...

Жабче, ако ти имаш жилище, защо се съгласи на другата къща. Не вярвам свекърва ти да се изтипосва така, ако бяхте в твоя апартамент/къща.

По въпроса за галените имена, Ами нормално е 😀 И за двете жени!
За майката, това е нейното дете и винаги ще си остане такова, на колкото и години да стане. Тя се е срастнала с галеното му име.
За младата жена, това е силният и голям мъж, когото е срещнала вече такъв и от когото се предполага и очаква да я подкрепя и да защитава нея и детето й.
Различна е ситуацията, различно е отношението.

Не се решава проблема на парче и към конкретна, незначителна ситуация. Защото ще излезе друга. Вместо в незначителното, се фокусираш в глобалното, иначе няма оправия

По повод някои коментари - защо си избирате за мъже мамини синчета? Някаква невероятна любов ли е, мъжът е уникален и неповторим, сексът е страхотен ли какво? После цял живот да се ядосвате на свекървите. Или да не е цял живот, ами до развода, защото в повечето случаи тези бракове рано или късно се разпадат. Не разбирам, наистина. Или може би защото аз органически не понасям такива мъже и дори не бих заживяла с такъв, пък какво остава някой да ме набута в детската си стая. Брррр.

Жабче, аз се питам при целия този тормоз, не изстина ли към ТМ? Аз, при такива обстоятелства, бих разлюбила гаджето, стегнала багажа и напуснала цирка още първата година.

Момичета за всичко сте прави .
Когато реших да прекратя връзката ни поради тези причини , той наистина се стегна и първо се съгласи с мене да живеем на квартира . Моята идея да живеем на квартира беше по скоро , за да може да видим какво е да сме само двамата и ако се разбираме да продължим да градим живота си заедно.
Но нашия без въобще да разговаря с мен по темата , решил да тегли голям заем за ремонт на тази прословута къща . Въпреки че не бях много съгласна именно ,защото един вид тя пак е на родителите му , неговия отговор беше ,че те ще я препишат на него "до няколко месеца" ( минаха 2 години ) и че ми обещава ,че никой няма да идва когато си пожелае или да ни се меси.
В ума ми тогава беше ,че все пак е голям човек и щом казва ,ще му повярвам...
Питам го през месец какво се случва с тази къща , защо все още не е на негово име . Отговорът е ,че имало някакъв проблем с декърите и докато адвоката не го разреши не можели да я препишат на него . В първите месеци му вярвах на историята,но вече минаха 2 години и историята продължава да е същата . Преди седмица пак започнах да го натискам да се задейства,но той започва да се изнервя и говори само как той нищо не можел да направи и чакал адвоката .. 🙄
Аз съм на мнение,че той е човекът който трябва да сложи границите с майка му. Никога не съм мълчала на моите родители,ако видя че прекаляват или не се съобразяват.
 Припомняла съм му защо сме в тази къща , обяснявала съм му как се чувствам ,когато някой си позволи да идва без предупреждение... Обяснявам му ,че се побърквам когато се дават не поискани акъли как да си подредя къщата..
Неговият отговор е : Аз каква вина имам ,че е дошла ..от къде да знам ,че ще идва .
По фрапантен отговор когато вече се разгорещим и не водим разговор а се караме : Те са ми родители и винаги ще са ми родители , какво искаш да не ги виждам ли ?
Като на тази последната глупост пак му отговарям ,че мисълта ми е далеч от това да не ги вижда . А да се съобразяват ,че това вече е наш дом и е редно да предупреждават или да питат ако искат да идват за каквото и да е било .
На няколко пъти съм виждала в съобщенията му как коментира с майка си разни промени вкъщи , за които аз дори си нямам идея ... ( След което пак се караме и не стигаме до никъде )
По фрапантен случай беше миналата Коледа .
Помолих го да празнуваме Бъдни вечер само двамата като семейство ( за 9 години заедно 4 години съм празнувала Бъдни вечер с родителите му , а той с моите 1 път ! ) . Той се съгласи и на 24и след като приключих работа се прибирам а той вече беше сложил масата и всичко . Наистина много ме зарадва.
Какво се случва след 15 минути... Сядаме на масата и той започва да получава съобщения , погледнах към телефона му съобщенията бяха от майка му .. пращаше му снимки на тяхната маса и му беше писала " айде чакаме " . Попитах го какво чакат , неговият отговор беше ,че ще иде за малко при тях . Аз просто бях толкова шокирана ,че дори не исках да повдигам темата ,защото най малкото вече исках да празнувам с него . Господина ме остави сама ,отиде при техните и се върна в 12часа вечерта ...

Толкова много ли го обичаш, че го търпиш? Ако чакаш да се промени към добро, ще има да чакаш.

Жабче, извинявай че съм груба, но при вас светят ярки червени светлини. Колко още години ще си изгубиш с този човек? И още колко празници трябва да си сама? Проблема не е свекървата, а отношението и позицията на мъжа ти. Помисли си хубаво искаш ли този цирк да продължи.

Жабче, нищо добро не виждам да излезе, след като прочетох последния ти пост. Доколкото разбирам нямате деца и брак, та направо си плюй на петите. Не си заслужава да си тровиш живота. А с годините и по-зле ще става.

Точно цирк е... Две години чака адвокат. Да бе! А за празниците да не говорим...

Те със сигурност си приемат къщата за своя и не намират за редно да предупреждават, така си мисля. Това, което мен ме шокира, е историята за Бъдни вечер. Неприемливо е да те остави сама, просто е абсурдно. Ако не сме семейство и нямаме деца, аз бих оставила човек за такова нещо, съвсем сериозно ти казвам. Сложи картите на масата и му кажи всичко в очите, без заобиколки и ако всичко продължава - бягай с двеста.