). Не са ни питали, заявиха ни като вече взето решение. Помогнахме логистично - аз пусках обяви за някои от мебелите и вещите, които им беше жал да изхвърлят а мъжът ми беше по логистиката - наемаше бусове до сметището, до новото жилище, до купувачите на старите мебели. Сега обитават стая, хол и кухня на около 500 м от старото им жилище, а разликата от сделката е сума, с която те се чувстват сигурни и спокойни, че биха могли да посрещнат някакви евентуални здравни разходи с напредването на възрастта. Разни роднини и познати ни се "чудеха на акъла" - как сме го били "позволили", да се продаде "такъв голям и хубав апартамент". И като попитам "А защо да се разпореждаме с чужд имот", отговорите винаги са "Как така чужд, нали е за вас." Много грозно ми се струва на мене това. Ние с мъжа ми се радваме, че взеха това решение - намалиха си разходите, няма толкова много стълби, ще се отопляват спокойно, а и имат някой лев настрана. Знаейки недостатъците на голямото жилище, нито ние бихме живяли някога там, нито децата си бих нахендрила. Жилището е да ти е удобно, а не да му ставаш роб. Но ние сме мобилни, лесно се местим, и не развиваме сантименти към недвижимости.

Препоръчани теми