Започвам да симпатизирам на мъжа. Щастлива жена е равно на щастливо семейство и той го знае. В момента той вижда другото ѝ лице и не е доволен от това. Той не иска в големия град, има планове да си купи къща и установи в този град. За него той е родно място, свикнал е там и не вижда нищо лошо в него. Не разбира защо е това тръшкане и ахкане по големия град, почти на всяка цена. Дава си сметка, че ако тя остане при него, няма да си щастлива и ще бъде такава каквато си в момента, това не е неговото момиче с което е искал да сподели живота си и е нормално да поиска да се разделят, като си остава условието, тя да махне детето.
За мен не се е променило условието, раздяла след аборт. Променило се е желанието му да живеят заедно, защото не иска да живее с нещастна жена, а това което може и иска да ти предложи, не е това което тя иска.
От прочетеното до тук, той е готов да се грижи за жена си и детето си, дори тя да не работи. Възможно е социалните помощи в страната да са прилични и да могат да живеят прилично с тях и една заплата.
Все пак има голяма вероятност, авторката да се върне в родината и да се наложи отново да живее в малък град, при доста по - неизгодни условия. Та ако цялата й драма е големия град, на всяка цена, цената да е много висока.
За мен не се е променило условието, раздяла след аборт. Променило се е желанието му да живеят заедно, защото не иска да живее с нещастна жена, а това което може и иска да ти предложи, не е това което тя иска.
От прочетеното до тук, той е готов да се грижи за жена си и детето си, дори тя да не работи. Възможно е социалните помощи в страната да са прилични и да могат да живеят прилично с тях и една заплата.
Все пак има голяма вероятност, авторката да се върне в родината и да се наложи отново да живее в малък град, при доста по - неизгодни условия. Та ако цялата й драма е големия град, на всяка цена, цената да е много висока.
