Мъжът е казал и ясно показал, че не я иска и не иска детето. Какви парцали да наляга? Дори сега да останат заедно и да му роди дете, тяхната връзка е отписана. Няма да ги бъде за дълго.
- Публикувана: 20 фев. 2023, 21:32 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2023, 17:10 ч.
Бременна съм, а не искам да живея тук
Кога и къде е казал и показал, че не иска детето? Напротив, те са говорили и детето, макар и не планирано с точност до дни, е желано.
Изпитвам леки съмнения, че езиковата бариера все още я има, а също и че спор, в който авторката първа е заговорила за аборт, в момента се извърта като че мъжът да не е спирал изобщо да натъртва за махане на детето.
Изпитвам леки съмнения, че езиковата бариера все още я има, а също и че спор, в който авторката първа е заговорила за аборт, в момента се извърта като че мъжът да не е спирал изобщо да натъртва за махане на детето.
Тотална каша стана тук, веднъж едно пише авторката, следващия път абсолютно обратното... Кой, какво, защо... Нищо вече не е ясно. Искали, не искали, имали, нямали... Истината е, че тя е по-виновна. Няма значение какво я е увещавал той. Не е малка, та да хваща вяра на приказки. Жена е и трябва да мисли много повече от мъж какво и как ще се получи, ако онова се случи (дето се е случило). Да се стяга и да се научи да си поема отговорност за действията. Виждам я как се движи към трети аборт с тази безотговорност, която демонстрира. После какво, след година-две още един ли? А после?
Тотална каша стана тук, веднъж едно пише авторката, следващия път абсолютно обратното... Кой, какво, защо... Нищо вече не е ясно. Искали, не искали, имали, нямали... Истината е, че тя е по-виновна. Няма значение какво я е увещавал той. Не е малка, та да хваща вяра на приказки. Жена е и трябва да мисли много повече от мъж какво и как ще се получи, ако онова се случи (дето се е случило). Да се стяга и да се научи да си поема отговорност за действията. Виждам я как се движи към трети аборт с тази безотговорност, която демонстрира. После какво, след година-две още един ли? А после?
Не, не е по-виновна. Това може да го каже само човек, който не очаква отговорност от мъжете.
Тя и да роди бебето, ако остане там при него, ще е 100% зависима. Поне докато не го даде на ясла, което може да е и по-рано, понеже там има такива ясли.
И утре тоя като се сети, че не го кефи живота му по такъв начин, просто ще й каже да си ходи.
Мачът е свирен, според мен. Връзката бъдеще няма. Въпросът е какво да прави с бебето.
И утре тоя като се сети, че не го кефи живота му по такъв начин, просто ще й каже да си ходи.
Мачът е свирен, според мен. Връзката бъдеще няма. Въпросът е какво да прави с бебето.
Тотална каша стана тук, веднъж едно пише авторката, следващия път абсолютно обратното... Кой, какво, защо... Нищо вече не е ясно. Искали, не искали, имали, нямали... Истината е, че тя е по-виновна. Няма значение какво я е увещавал той. Не е малка, та да хваща вяра на приказки. Жена е и трябва да мисли много повече от мъж какво и как ще се получи, ако онова се случи (дето се е случило). Да се стяга и да се научи да си поема отговорност за действията. Виждам я как се движи към трети аборт с тази безотговорност, която демонстрира. После какво, след година-две още един ли? А после?
Не, не е по-виновна. Това може да го каже само човек, който не очаква отговорност от мъжете.
Когато човек се поставя в позиция на пълна зависимост без да има нужда си е абсолютно винаги виновен сам. Ако не беше зависима от него тази тема вероятно нямаше да я има.
Тотална каша стана тук, веднъж едно пише авторката, следващия път абсолютно обратното... Кой, какво, защо... Нищо вече не е ясно. Искали, не искали, имали, нямали... Истината е, че тя е по-виновна. Няма значение какво я е увещавал той. Не е малка, та да хваща вяра на приказки. Жена е и трябва да мисли много повече от мъж какво и как ще се получи, ако онова се случи (дето се е случило). Да се стяга и да се научи да си поема отговорност за действията. Виждам я как се движи към трети аборт с тази безотговорност, която демонстрира. После какво, след година-две още един ли? А после?
Не, не е по-виновна. Това може да го каже само човек, който не очаква отговорност от мъжете.
Малко се изумявам как се нежеланието на мъжа да се връща в града веднага се интерпретира като нежелание да има дете. Авторката написа два пъти, че той май (ама не 100%) не ще детето и сценарият със злия испански селянин избухна.
Аз, дето съм градско чедо и ме втриса от въздишките на разни мързеливци по калните дворчета на родните им села (където по случайност сутрин баба ги събужда с пресни мекици, а вечер дядо ги черпи домашна ракия), ми е невъзможно да припозная авторката като жертвата в случая.
Аз, дето съм градско чедо и ме втриса от въздишките на разни мързеливци по калните дворчета на родните им села (където по случайност сутрин баба ги събужда с пресни мекици, а вечер дядо ги черпи домашна ракия), ми е невъзможно да припозная авторката като жертвата в случая.
Освен езикова бариера и невъзможност за правилна комуникация, може и да не е манипулация, а просто несъобразяване. Просто решила да има дете, питала го и той ок. После и щукнало, че иска в БГ да го гледа.
Варианти бол.
Ама то се обсъжда. Къде ще работим, къде ще живеем.
Елементарни неща, които мъж и жена, които живеят заедно би трябвало да могат да изговорят.
То ако не можеш да си кажеш всичко на човека с който живееш, такава връзка не е връзка.
Така е. Но как предлагаш да го гледа? Аз съм по-скоро да го задържи, но това си е нейно решение. Няма аз да го гледам, тя ще носи отговорността. Тя ще изнемогва финансово.
Къде да ходи? Майчинство явно няма да взима. На работа трудно ще я вземат бременна и после да я пускат в болнични и майчинство.
Вече и мъжът и явно не я иска в къщата и хич не ще и детето.
Или му е писнало да му надува главата или наистина си е сменил мнението и не му се гледа бебе.
Също така като се замисля аз ако имам свой дом, стабилна работа и живея с някой, на който му щукне да ходя в някой затънтен град - няма да стане в никакъв случай.
Варианти бол.
Ама то се обсъжда. Къде ще работим, къде ще живеем.
Елементарни неща, които мъж и жена, които живеят заедно би трябвало да могат да изговорят.
То ако не можеш да си кажеш всичко на човека с който живееш, такава връзка не е връзка.
То е ясно, но защо да рискува един ден да е и без дете??
Къде да ходи? Майчинство явно няма да взима. На работа трудно ще я вземат бременна и после да я пускат в болнични и майчинство.
Вече и мъжът и явно не я иска в къщата и хич не ще и детето.
Или му е писнало да му надува главата или наистина си е сменил мнението и не му се гледа бебе.
Също така като се замисля аз ако имам свой дом, стабилна работа и живея с някой, на който му щукне да ходя в някой затънтен град - няма да стане в никакъв случай.
Изправена си пред сериозна дилема. Местоживеене , запазване на детето и партньора ти. Но, някой трябва да направи компромис. Хубаво си помисли преди да го направиш ,дали ще си щастлива по този начин.
На колко години си?
На колко години си?
На 31. На мен ми изглежда, че само аз правя компромиси, дойдохме тук заради неговата работа и аз не работя и ми е много тежко за това, не съм свикнала така. Изглежда че отново аз трябва да направя компромис, ако искам да запазя бебето.
@Нарцùса
Ами а де, аз разбрах съвсем друго от началните писания на авторката. Та сега съм стигнала до извода, че проблема е в нежеланието й да седи в това село, дето било колкото град Ловеч (ако това може изобщо да се отнесе към категорията село както го разбираме ние). Аз проблем не виждам в мъжа, виждам в жената. Даже мъжа изглежда бая читав на фона на всички мухльовци напоследък, които са на принципа "е*и и бягай", щом предлага да си гледа детето. Затова казвам, че каквато и патова ситуация за нея да е това (вече загубих нишката на повествованието в темата, та не съм сигурна какво точно се е случило, освен че тя е забременяла от някакъв испанец от малко населено място), тя сама се е докарала дотук с липсата на каквато и да е зрялост и адекватност и сега ще трябва да прави компромиси с каквито и да било минали планове, които е крояла, ако прецени, че ще се примири с ролята на майка, за да не застраши здравето си........
Ами а де, аз разбрах съвсем друго от началните писания на авторката. Та сега съм стигнала до извода, че проблема е в нежеланието й да седи в това село, дето било колкото град Ловеч (ако това може изобщо да се отнесе към категорията село както го разбираме ние). Аз проблем не виждам в мъжа, виждам в жената. Даже мъжа изглежда бая читав на фона на всички мухльовци напоследък, които са на принципа "е*и и бягай", щом предлага да си гледа детето. Затова казвам, че каквато и патова ситуация за нея да е това (вече загубих нишката на повествованието в темата, та не съм сигурна какво точно се е случило, освен че тя е забременяла от някакъв испанец от малко населено място), тя сама се е докарала дотук с липсата на каквато и да е зрялост и адекватност и сега ще трябва да прави компромиси с каквито и да било минали планове, които е крояла, ако прецени, че ще се примири с ролята на майка, за да не застраши здравето си........
Ами...айде ще го кажа директно. Според мене авторката не иска детето, но няма финансова възможност да се оправи сама в големия град, затова нито е вариант да роди в селото, нито да махне детето и да иде сама в големия. И мъжа не го обича толкова, колкото го вижда като златен билет.
Всичко това е напълно закономерно, разбира се, аз никога не съм съдила хора, които съзнателно си правят изборите и живеят с тях, ама тя не иска да живее с нейните избори. Е, няма как.
Всичко това е напълно закономерно, разбира се, аз никога не съм съдила хора, които съзнателно си правят изборите и живеят с тях, ама тя не иска да живее с нейните избори. Е, няма как.