Мъжът е живял в големия град и е решил, че не е неговото. Поканил е дамата, която е можела да каже, не или просто си събере багажа като види, че не я устройва града. Не знам защо говорите за "селото" като някакво гнусно, долнопробно място. Има си страхотни плюсове и съм 100% сигурна, че наблизо има голям град с много възможности, просто нашата девойка си е навила друго на пръста. Вероятно и това населено място не е някакъв палатков лагер без течаща вода и вероятно има супер условия за семейство с деца. Но като не знаеш какво искаш, всичко ти е черно и неудовлетворително.
- Публикувана: 20 фев. 2023, 21:32 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2023, 17:10 ч.
Бременна съм, а не искам да живея тук
В момента ти правиш интерпретации. На авторката доста време ù отне да се сети, че мунчо почнал да натиска за аборт. Смятам, че лъже, само съм в дилема дали нарочно лъже, или просто си вярва.
Мъжът няма интерес да държи хрантутница. Ако не искаше това дете, щеше да я изпрати директно в България.
Мъжът няма интерес да държи хрантутница. Ако не искаше това дете, щеше да я изпрати директно в България.
Ами много удобно избягваш и даже подкрепяш очевидната лъжа на приятелят и.
Предвид, че и двамата са били съгласни за бебе и като се е появило - изведнъж не искал.
И за теб това е нормално поведение. Ами това говори, че и ти си такъв.
Последствията са от неговата лъжа. Така че не е много коректно да обвиняваш за всичко авторката.
А нейното финансово състояние и незрялост е съвсем друга тема.
Нищо не избягвам, нито вземам страна, нито подкрепям или не подкрепям някой. Слушаме какво казва едната страна. Доколко то е вярно, може само да гадаем.
Опитвам се да кажа, че авторката се е предоверила без да има брак. Кой кого е лъгал не знам, нито обвинявам. Не искам да звучи така, че в нейното положение се подигравам. Ни най-малко.
Колкото до мен... Женен съм над 20 години. Имаме си две деца с жената, гледаме си ги. И никога не ми е минавало през главата, че децата са отговорност на единия.
П.С. Дано тази жена си стъпи на краката и двамата да стигнат до правилното решение.
В момента ти правиш интерпретации. На авторката доста време ù отне да се сети, че мунчо почнал да натиска за аборт. Смятам, че лъже, само съм в дилема дали нарочно лъже, или просто си вярва.
Мъжът няма интерес да държи хрантутница. Ако не искаше това дете, щеше да я изпрати директно в България.
Мъжът няма интерес да държи хрантутница. Ако не искаше това дете, щеше да я изпрати директно в България.
Моля посочи кое ми е точно интерпретация, при положение, че коментирам нещата, които тя пише. А ти правиш обратното - чисти предположения.
Сега няма да ходя и да цитирам авторката. Може да се върнеш и да прочетеш всеки един неин пост.
Като говорите за това испанско село и си представям онзи сериал "Селцето" с 20 каменни къщи с общо 30 жителя, но дори и там хората имаха какво да правят.
Според мен авторката просто трябва да се отпусне и да си живее живота по-спокойно.
Трябва да пробва да се приобщи към тези хора , те едва ли са толкова лоши. Ако подходи разумно ще си намери и среда, приятели и дори клиенти.
Човек е на мястото си когато е със семейството си в дома си, ако ще дома да е фургон. Тя е бременна, с човека, когото обича е, ще си имат дете. Заедно ще градят общото си бъдеще. Живеят в малко населено място, където по-спокойно ще отгледат детето си, ще има роднини, които да им помагат. Не ми става ясно какво е това притеснение? Все пак не живеят в иглу до полярният кръг.
Освен това съм сигурна, че и в Испания има програми за обучение, интеграция в обществото и т.н. авторката може да се запише в такава. Ще си има занимание, контакти, ежедневието й няма да е скучно. Човек трябва да може да се нагажда към средата, а не средата да се нагажда спрямо него. В големия град няма никаква гаранция, че ако работата й върви в един слънчев ден няма да се появи някой, които прави по-хубави неща от нея или да й подбие цените и да прилага клиентите й.
Ако човекът я обича и тя него трябва да си дадат шанс и заедно да направят живота си хубав и подреден без значение къде.
Има една много хубава приказка:
Щом сме двама страшно няма!
Авторке, желая ти успех и щастлива Съдба!
Според мен авторката просто трябва да се отпусне и да си живее живота по-спокойно.
Трябва да пробва да се приобщи към тези хора , те едва ли са толкова лоши. Ако подходи разумно ще си намери и среда, приятели и дори клиенти.
Човек е на мястото си когато е със семейството си в дома си, ако ще дома да е фургон. Тя е бременна, с човека, когото обича е, ще си имат дете. Заедно ще градят общото си бъдеще. Живеят в малко населено място, където по-спокойно ще отгледат детето си, ще има роднини, които да им помагат. Не ми става ясно какво е това притеснение? Все пак не живеят в иглу до полярният кръг.
Освен това съм сигурна, че и в Испания има програми за обучение, интеграция в обществото и т.н. авторката може да се запише в такава. Ще си има занимание, контакти, ежедневието й няма да е скучно. Човек трябва да може да се нагажда към средата, а не средата да се нагажда спрямо него. В големия град няма никаква гаранция, че ако работата й върви в един слънчев ден няма да се появи някой, които прави по-хубави неща от нея или да й подбие цените и да прилага клиентите й.
Ако човекът я обича и тя него трябва да си дадат шанс и заедно да направят живота си хубав и подреден без значение къде.
Има една много хубава приказка:
Щом сме двама страшно няма!
Авторке, желая ти успех и щастлива Съдба!
Охх пак съм изпуснала, ама доколкото разбрах "селото" не е баш село... Сега ако каже и че е на брега на Средиземно море или океана и направо бих се пренесла 
Шегата настрана, авторката е в лошо положение. Не е мислила предварително, сега вече е дистанцирала и мъжа с драмите си.
Авторке, трябва да си по-умна и дипломатична. Започва да ми се струва, че ти си проблема, а в началото бях на твоя страна. Опитай да говориш пак с тоя мъж. Виж какво може да предложи. Варианти могат да се намерят, но без драми и ултиматуми, защото не си подкована за това. Леко и меко, ще трябва да го работиш ако искаш да ви се получи.
Шегата настрана, авторката е в лошо положение. Не е мислила предварително, сега вече е дистанцирала и мъжа с драмите си.
Авторке, трябва да си по-умна и дипломатична. Започва да ми се струва, че ти си проблема, а в началото бях на твоя страна. Опитай да говориш пак с тоя мъж. Виж какво може да предложи. Варианти могат да се намерят, но без драми и ултиматуми, защото не си подкована за това. Леко и меко, ще трябва да го работиш ако искаш да ви се получи.
В момента ти правиш интерпретации. На авторката доста време ù отне да се сети, че мунчо почнал да натиска за аборт. Смятам, че лъже, само съм в дилема дали нарочно лъже, или просто си вярва.
Мъжът няма интерес да държи хрантутница. Ако не искаше това дете, щеше да я изпрати директно в България.
Мъжът няма интерес да държи хрантутница. Ако не искаше това дете, щеше да я изпрати директно в България.
Човека сега е решил, че нямаме бъдеще заедно, че аз няма да съм щастлива, респективно и той, и за това е по-добре да го махнем.
Аз не останах с впечатление, че иска аборт, а не иска да се мести. И според мен това е разбираемо - има сигурна работа, с близките си е. Не е ли възможно ти да се нагодиш към обстоятелствата и да си отгледате детето поне до някаква възраст, пък после може и да се преместите.
В момента ти правиш интерпретации. На авторката доста време ù отне да се сети, че мунчо почнал да натиска за аборт. Смятам, че лъже, само съм в дилема дали нарочно лъже, или просто си вярва.
Мъжът няма интерес да държи хрантутница. Ако не искаше това дете, щеше да я изпрати директно в България.
Мъжът няма интерес да държи хрантутница. Ако не искаше това дете, щеше да я изпрати директно в България.
Човека сега е решил, че нямаме бъдеще заедно, че аз няма да съм щастлива, респективно и той, и за това е по-добре да го махнем.
Принципно съм съгласна, но Нарциса може да е права за едно нещо. Че ти куцат нещата с комуникацията. Визирам отношенията с приятелят ти.
Би ли обяснила как така първо искал бебе, и сега като си бременна не иска. Попита ли го това? Втори път те питам това.
Защото първо пишеш, че искал бебе, но ако го напуснеш, трябвало аборт.
Сега вече е твърдо за аборт и раздяла.
Iris04, това е от първия пост. Сега вече бил твърдо за аборт.
Моля посочи кое ми е точно интерпретация, при положение, че коментирам нещата, които тя пише. А ти правиш обратното - чисти предположения.
Сега няма да ходя и да цитирам авторката. Може да се върнеш и да прочетеш всеки един неин пост.
Сега няма да ходя и да цитирам авторката. Може да се върнеш и да прочетеш всеки един неин пост.
Вече няколко пъти натъртваш на това, че съм "хрантутница" , че ме е "приютил", храни и облича, и аз вече няколко пъти обясних, че не е така. Няма смисъл повече да го повтарям. Не знам мен ли визираш, че лъжа и за какво по-точно лъжа, че до преди няколко дни беше щастлив и искаше да казва вече на семейството си, а сега иска аборт?
Човека сега е решил, че нямаме бъдеще заедно, че аз няма да съм щастлива, респективно и той, и за това е по-добре да го махнем.
Човека сега е решил, че нямаме бъдеще заедно, че аз няма да съм щастлива, респективно и той, и за това е по-добре да го махнем.
Според мен на човека му е писнало от нейните претенции - Севиля, та Севиля, нокти, да се развива... Самата тя казва, че там няма приятели и среда, явно бърка клиентите със среда. Ама той в родния си град, или село, каквото и да е, среда си има, работа и жилище също, и тя постепенно ще си създаде. Докато е била в Севиля, и родителите й са били там. А сега не. Колко пък от клиентите й си спомнят за нея и я имат за близка.
Авторке, стегни се, семейството иска компромиси и жертви. Кажи му на този човек, че оставаш с него там и ще родиш детето, а той ще си поеме отговорността. Пък бъдещето ще покаже дали все там ще живеете, дали ще свикнеш, дали ще остарелите заедно.
Не си малка, стига само голи претенции и лиготии. На никой в началото в чужбина не му е лесно. Не може цял живот все аборти да правиш и при мама да тичаш.
И в Севиля да се върнете, като не са там родителите ти, че и с дете, да не мислиш че ще е същото като преди? Имаш ли желание, и работа, и среда ще си намериш. Животът не е само цветя и рози, а е сурав и курав.
Тука има едни дето все късат и бягат, и все такива съвети дават, а накрая все сами си стоят.
Авторке, стегни се, семейството иска компромиси и жертви. Кажи му на този човек, че оставаш с него там и ще родиш детето, а той ще си поеме отговорността. Пък бъдещето ще покаже дали все там ще живеете, дали ще свикнеш, дали ще остарелите заедно.
Не си малка, стига само голи претенции и лиготии. На никой в началото в чужбина не му е лесно. Не може цял живот все аборти да правиш и при мама да тичаш.
И в Севиля да се върнете, като не са там родителите ти, че и с дете, да не мислиш че ще е същото като преди? Имаш ли желание, и работа, и среда ще си намериш. Животът не е само цветя и рози, а е сурав и курав.
Тука има едни дето все късат и бягат, и все такива съвети дават, а накрая все сами си стоят.
Не си видяла, защото не си прочела. Върни си и прочети. Не само първия пост. В последния пише, че той е бил съгласен да спре хапчетета, но като цъфнала новината за бебе, нещо му приседнало и не искал дете.
Не е точно така. Били са говорили, че са готови за дете, тя спира хапчетата, той се заема с ентусиазъм. Бебето става, всички са щастливи, докато тя решава, че сега е моментът да го хване за топките, да завърти и да го принуди да се върнат в големия град.
Той обаче запъва копита, както се оказва, напълно разумно, защото не иска да остави сигурното, за да гони дивото в момент, в който ще става баща. Тя продължава да върти, ръсейки все по-странни и изсмукани от пръстите (поне за него) доводи и се стига до сегашното патово положение.
Друг е въпросът, че явно са си имали разправии и в яда си човек всичко може да каже. Както тя да се фръцне, че се връща при мама, така и той да ѝ постави отчаян ултиматум само след аборт.
И сега си мерят инатите, в резултат едно заченато с любов дете ще отиде на боклука, защото мама и тати не са достатъчно пораснали, особено едната от тях.
Авторката май не разбира в какво положение се е поставила, все по-неадекватно ми звучи.
Естествено, че сега ще иска аборт след като вижда, че няма оправия, дори надежда за промяна.
Вече 14 стр. се изписаха, авторке, виждаш ли обратна връзка от купищата отговори или пак си знаеш твойта? И после "чудно ми е" ... ми, няма чудно. Не си в правилната позиция в момента, за да поставяш условия.
Естествено, че сега ще иска аборт след като вижда, че няма оправия, дори надежда за промяна.
Вече 14 стр. се изписаха, авторке, виждаш ли обратна връзка от купищата отговори или пак си знаеш твойта? И после "чудно ми е" ... ми, няма чудно. Не си в правилната позиция в момента, за да поставяш условия.
Напротив, ти изначално започна с интерпретациите, че мъжът е намкъвситам. Авторката по-късно каза, че той също говори за аборт и ти охотно прегърна новата информация, защото ти се връзва с интерпретациите. Така че ти се връщай да четеш.
Дали. Явно послъгваш от мързел. Лошо.
Ми заповядай. Уголемявам да ти е удобно. Та е ясно кой прави интерпретации.
Аз съм на 31, той на 32. Да, наистина трябваше преди това да го мислим, не забременях случайно, не сме го и търсили целенасочено, просто бяхме на принципа ако дойде добре дошло, но сега когато вече е реалност и виждам нагласата му и как нещата които са важни за мен за него не са.. Осъзнавам, че може би беше грешка.
Да, коментирала съм го с него, много пъти. Ясно е, че не иска. Трябваше да си тръгна, когато беше време и не бях бременна. Да, искахме дете и за това решихме да спра хапчетата. Всъщност той е единствения човек, с който съм искала да имам деца. Но явно не сме обсъдили добре какви са ни очакванията. Сега вече е късно. Сега вече и аз не знам той иска ли или не иска, уж иска, но при неговите условия. Не съм очаквала, че ще ми говори за аборт. Ясно е, че беше грешка и не е правилният момент. Въпреки, че той до вчера ми обясняваше, че това е правилния момент от гледна точка на възрастта. Да предположим, че направя аборт и се върна в България, колко години ще минат докато го преживея, докато се запозная с някой, за да стигнем до етапа да имаме дете. Много. Съгласна съм, че възрастта ми вече не е за аборт.
Да, задавам си въпроса как би се отразило на репродуктивните ми функции и за това не искам да правя аборт. И когато му казах това вчера, той ми отговори че понеже явно искаме различни неща и не се разбираме, а не искам да правя аборт, значи го задължавам да има дете?! В същото време казва, че го иска, но иска и аз да съм щастлива, а аз нямало да съм щастлива..
Не, не съм си навила на пръста да съм маникюристка точно сега в големия град. Както казах, аз съм съгласна да изчакаме няколко години, но дори тогава не е сигурно дали ще иска, той го казва, но всъщност не го иска. Въпросът е какво ще правя аз тези няколко години, първата година ясно, но след това? Търся си работа тук, но няма, ето и сега влизам и има 4 обяви от преди 1 месец. Не шофирам, записах се на шофьорски курсове. Това също е грешка, че не съм го направила по-рано, но истината е, че не съм имала нужда от книжка до сега. Живяла съм на места с добър градски транспорт, а работата ми в Севиля беше на 20 мин. ходене пеш и ходенето ми се отразяваше добре. Тук освен че гледам обяви за работа, се опитвах да започна да работя в къщи. Купих си материали и имам някоя клиентка от време на време, но не върви като цяло, не ме познават, опитвам се да поддържам профил в Инстаграм, качвам снимки, но няма такова търсене тук. Гледах също за помещения под наем, но като няма търсене е много рисковано, особено сега с бременността.
Не, не съм си навила на пръста да съм маникюристка точно сега в големия град. Както казах, аз съм съгласна да изчакаме няколко години, но дори тогава не е сигурно дали ще иска, той го казва, но всъщност не го иска. Въпросът е какво ще правя аз тези няколко години, първата година ясно, но след това? Търся си работа тук, но няма, ето и сега влизам и има 4 обяви от преди 1 месец. Не шофирам, записах се на шофьорски курсове. Това също е грешка, че не съм го направила по-рано, но истината е, че не съм имала нужда от книжка до сега. Живяла съм на места с добър градски транспорт, а работата ми в Севиля беше на 20 мин. ходене пеш и ходенето ми се отразяваше добре. Тук освен че гледам обяви за работа, се опитвах да започна да работя в къщи. Купих си материали и имам някоя клиентка от време на време, но не върви като цяло, не ме познават, опитвам се да поддържам профил в Инстаграм, качвам снимки, но няма такова търсене тук. Гледах също за помещения под наем, но като няма търсене е много рисковано, особено сега с бременността.