Моята майка тази година ще чукне 50 и не знам за целият си живот дали има 2г трудов стаж. И само мрънка как ние със сестра ми си гледаме живота и не и помагаме.
- Публикувана: 21 фев. 2023, 11:51 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2023, 18:35 ч.
С какво ви дразнят майките?
Моята сякаш е развила комплекс за малоценност и страх да не увисне на нас. Направо ми е жал как се скапва. Напоследък взела допълнителни смени… работила дни без почивка, прилошало й. Направо… нищо не й липсва, живее скромно, има дом, но все я е страх. И не приема от нас никаква помощ. Плащах й телефона известно време, сега тръгнала да ми връща парите, за години назад…
Моята майка все иска да (ми) доказва колко много неща е правила и как се е справила, макар да ѝ е било много трудно. Скоро се видяхме и ѝ казах, че е било неин личен избор и че като не ѝ е харесвало, да е променила нещата, но тя ми се разсърди, защото очакваше признание и аплодисменти от мен. После като помислих, разбрах, че няма да ѝ променя мнението, няма да върна нещата, а ако осъзнае това, което казвам (а съм сигурна, че тя го осъзнава) ще се чувства още по-нещастна и няма с нищо да променя всичко, затова се отказах да ѝ говоря по тази тема. Разбрах, че просто ѝ трябва нещо, което да придава някакъв смисъл на целия ѝ живот и това е нейното нещо. Даже ми стана мило като си помислих, че този тип думи я държат все още на повърхността на живота.
Моята майка все иска да (ми) доказва колко много неща е правила и как се е справила, макар да ѝ е било много трудно. Скоро се видяхме и ѝ казах, че е било неин личен избор и че като не ѝ е харесвало, да е променила нещата, но тя ми се разсърди, защото очакваше признание и аплодисменти от мен. После като помислих, разбрах, че няма да ѝ променя мнението, няма да върна нещата, а ако осъзнае това, което казвам (а съм сигурна, че тя го осъзнава) ще се чувства още по-нещастна и няма с нищо да променя всичко, затова се отказах да ѝ говоря по тази тема. Разбрах, че просто ѝ трябва нещо, което да придава някакъв смисъл на целия ѝ живот и това е нейното нещо. Даже ми стана мило като си помислих, че този тип думи я държат все още на повърхността на живота.
Все едно чета за майка ми, само че при нея го има това, че тя държи и ние със сестра ми да сме като нея - всичко да правим, всичко да можем. Когато решим да й споделим колко сме натоварени, се започва с любимата ми реплика - "Мен питате ли ме? Аз на вашите години с колко неща бях натоварена?" Ами хубаво де, обаче аз не искам на 60 години да съм с разбита психика и здраве, само за да се покажа, че всичко мога и всичко правя.
Ох, Боже, колко познато всичко... Само дето аз гоня 55, пък майка ми обяснява как на моите години рипала... Само не помня аз къде съм била, че много ни различни спомените. Сега ни пие мозъка - сърди се на вуйчо за неща отпреди 30 г., ама сърдене, чак кълне... Срам ме е, жал ми е, вуйчо е на 73, тя на 84 и не е съвсем ок. Чудя се какво да правя, защото човешки погледнато е права, но след толкова години и по този начин е грозно. Не мога да я отрежа, но не мога да кажа и вуйчо е прав. С дни слушаме с батко, не се издържа, че той се и връзва много. (прилича повече на майка, аз съм лошата, дето се е метнала на рода на татко)
В тази тема разбрах, че не само моята майка е дразнеща. Това малко ме успокоява. Същата работа, все се оплаква колко й е било трудно. Иска аз да й давам всичко и да съм нейн слуга, длъжен да живее и диша, за да й угоди. Като й кажа, че е можела да промени нещо (например след като баща ми почина млад да си намери свестен партньор, вместо да се занимава с женен простак, който налиташе и на мен), се сърди. Но на 80 няма смисъл от никакво говорене. Нито ще си промени мисленето, нито ще излезе от ролята на вечната жертва. Само аз съм вечният пациент на психотерапевтите. На нея не й пука какво ми е причинила, многострадалната Геновева...
Ето сега мога да дам и аз пример за вмешателство на майка ми. Платили сме капаро за ясла, понеже ни е ясно, че в района няма да има места, но кандидатстваме главно заради компенсациите, а от там тя ми обяснява колко пари на вятъра са това. Тя смяташе, че в държавна ще влезе, а сега се оказва, че местата са малко. Отделно мрънка защо тази ясла сме избрали, а не онази - по-близката до нас, обаче според мен и мъжа ми тя е по-занемарена и по-съмнителен персонал.
Едно не разбирам - нито те ми вадят парите, нито те са ходили на място да видят, но претенции безброй…
Ако не бяхме постъпили така, както сме си решили, сега щяхме и без това място да сме.
Едно не разбирам - нито те ми вадят парите, нито те са ходили на място да видят, но претенции безброй…
Ако не бяхме постъпили така, както сме си решили, сега щяхме и без това място да сме.
е нека си мрънка - защо и обръщате внимание?
Няма как да не и обърнеш внимание съвсем.
Тоя съвет "не му обръщай внимание" винаги ми е бил много чуден. То много лесно за казване, ама на практика не мисля, че някой успява да го прилага.