А, не. Майка ми го е поканила вече да участва. В случая той няма как да знае, че това не е съгласувано по между ни. Такива иди ми, дойди ми много ги мразя. Щом го е поканила, връщане няма.
Има има. И това е единственият контрол, който ти принадлежи в ситуацията.
Защото майка си няма да склониш да си ти "любимото дете", нито да се допитва до теб, ако ще на глава да застанеш.
Не отговаряш и да се оправят помежду си. Аз така бих направила, ако реша да изкривея. И снизходително бих казала да й даде на нея парите, да са ѝ халаал. Без изобщо да синхронизирам повече цялата рода. Подаръкът е взет, платен, ще бъде подарен, от там нататък - помежду си да се оправят.
Това бих направила, четейки те, ако някой ме е прескочил. Може би не със семейството, но в друга ситуация, която ме е ядосала, колкото теб тази, ще направя горното.
