Това е големият проблем на такива хора. Че цял живот се надяват на одобрение и приемане, вместо да отсвирят токсичните хора и да си живеят щастливо. И така сами стават все по-нещастни и по-нещастни.
- Публикувана: 21 фев. 2023, 11:51 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2023, 18:35 ч.
С какво ви дразнят майките?
караха ме да му разчиствам стаята, защото не му било работа, да му мия чиниите като си ги остави в мивката, да минавам 100 квадрата под на колене с парцал (не моп, а стара памучна дреха) с препарат и без ръкавици, защото ръкавиците са за лигли. Карала ме е да пера на ръка, докато имаме пералня и сушилня, ръцете ми са стигали до кръв.
Не знам дали само тя или всички са те карали, но това е тормоз. Аз изобщо не бих общувала с подобни хора.
Голям, пораснал човек трябва да се радва на това, че вече сам си е господар.
И аз съм преживяла разочарования от роднини, но не живея с мисълта за тях всеки ден. Благодарна съм им за хубавите неща, все пак благодарение на тях съм станала човек
Радвам се на това, което аз съм си изградила и постигнала. Общо взето, за мен това е правилния начин. Безсмислено е цял живот да ровим из родителските грешки. Каквото, колкото могли - това направили. Щом не е имало грандиозно насилие, всичко минава и заминава. Това не го пиша. за да се похваля колко съм оправна. Преди да дойда на този акъл, и аз съм се борила и ядосвала. Нищо не спечелих, само загуба на време и нерви. Иде ми да се ритна отзад, като се сетя
Може би е полезно да се иде на психолог и да се обработят тези неща, за да не пречат на живота на човека.
И аз съм преживяла разочарования от роднини, но не живея с мисълта за тях всеки ден. Благодарна съм им за хубавите неща, все пак благодарение на тях съм станала човек
Радвам се на това, което аз съм си изградила и постигнала. Общо взето, за мен това е правилния начин. Безсмислено е цял живот да ровим из родителските грешки. Каквото, колкото могли - това направили. Щом не е имало грандиозно насилие, всичко минава и заминава. Това не го пиша. за да се похваля колко съм оправна. Преди да дойда на този акъл, и аз съм се борила и ядосвала. Нищо не спечелих, само загуба на време и нерви. Иде ми да се ритна отзад, като се сетя Може би е полезно да се иде на психолог и да се обработят тези неща, за да не пречат на живота на човека.
Не мисля ,че Шери рови в миналото и едва ли не съня си е загубила заради това ... Просто за да разберем ,защо се е ядосала е необходимо да даде малко повече информация.
Ако всичко в живота и е било цветя и рози и аз щях да си помисля ,че се ядосва за глупости. Но очевидно нещата не са били приказка и от там тази история с подаръка.
Всички сме се ядосвали дали с причина дали без причината това не означава че не се радваме на живота
Ако всичко в живота и е било цветя и рози и аз щях да си помисля ,че се ядосва за глупости. Но очевидно нещата не са били приказка и от там тази история с подаръка.
Всички сме се ядосвали дали с причина дали без причината това не означава че не се радваме на живота
Тя да не би да не спи от тревоги. Всеки се сеща по повод, не го мисли денонощно. По скромния ми опит, чак сега почва да ми минава бързо и не ми дреме кой какво. Също някога не съм се замисляла, гледам си деца ,живот ,работа, себе си и като те тресне постъпка се сещаш и за други.
То и до характер и нагласи - някои изкарват навън и минава ,други си го носят и ги трови. Но все един ден идва края. При тях доколкото помня предстои делени на наследство. Тя предусеща как става
да не го казвам цинично я минават отново и от сега се дразни. Защото ще е същото, ти коя си?
Повечето момичета са така ,синовете са важни. Все още, за жалост. Няма оценка на личност, заслуги в смисъл този беше сам и се бори ,става, няма да провали нещата пък и да го компенсираме малко.
нищо не е сигурно, но някои са си провал винаги
То и до характер и нагласи - някои изкарват навън и минава ,други си го носят и ги трови. Но все един ден идва края. При тях доколкото помня предстои делени на наследство. Тя предусеща как става
да не го казвам цинично я минават отново и от сега се дразни. Защото ще е същото, ти коя си?
Повечето момичета са така ,синовете са важни. Все още, за жалост. Няма оценка на личност, заслуги в смисъл този беше сам и се бори ,става, няма да провали нещата пък и да го компенсираме малко.
нищо не е сигурно, но някои са си провал винаги
Б2022, светулчица, мисля, че или не ме четете, или не схващате какво пиша. На 20 излязох от родния дом, сега съм на 30. Помощ не търся и не съм търсила. През 2020, когато нашите се разделиха, помогнах на майка си. Преди това, в рамките на 7 години не общувахме почти, не се виждахме и се чувахме много рядко. С брат ми и баща ми също. Не ме изкарвайте, че седя и прося внимание или оценка от майка ми. Помогнах, както щях да направя и с друг човек, не само роднина или приятел. Не се оцени и това е. Разбира се, че пак ще прекратя отношения.
Да, боряна е права, имотите не са поделени. Търся адвокат и започвам работа в тази насока. Преди половин година предложих на брат ми да дадем под наем единия апартамент. Не се ползва от никого. И да си делим наема. Започна да ми вади вода от сто кладенеца как не можело, нямало диван и мебели. Не приех това за довод и му казвах да ми даде ключовете да видя каква е хавата. Не можел да ги намери. След това се оплакал на майка ни, че съм го прескачала, не съм го питала дали няма да живее там, не съм се интересувала той къде щял да живее. Той живее в другия апартамент с майка ни и при приятелката си. Не е споделял да иска да живее в другия апартамент. Тогава осъзнах, че трябва да се разделим документално, аз на глава с него не мога да изляза по подобни въпроси.
Да, боряна е права, имотите не са поделени. Търся адвокат и започвам работа в тази насока. Преди половин година предложих на брат ми да дадем под наем единия апартамент. Не се ползва от никого. И да си делим наема. Започна да ми вади вода от сто кладенеца как не можело, нямало диван и мебели. Не приех това за довод и му казвах да ми даде ключовете да видя каква е хавата. Не можел да ги намери. След това се оплакал на майка ни, че съм го прескачала, не съм го питала дали няма да живее там, не съм се интересувала той къде щял да живее. Той живее в другия апартамент с майка ни и при приятелката си. Не е споделял да иска да живее в другия апартамент. Тогава осъзнах, че трябва да се разделим документално, аз на глава с него не мога да изляза по подобни въпроси.
Съчувствам за гадното отношение, но пък това не го разбирам.
Някакви токсични фамилии от насилници, с които изобщо не бива да се комуникира, но наследствата се размятат и гонят до дупка.
Това си е мое виждане, разбира се.
Някакви токсични фамилии от насилници, с които изобщо не бива да се комуникира, но наследствата се размятат и гонят до дупка.
Това си е мое виждане, разбира се.
Е, да остави всичко на брат си ли? Те точно това искат. Аз в такава ситуация не бих.
Ами да, грозно е като се почне дърляне за имоти. В селото на дядо ни имаме някаква нива, даже не знам къде е. Тя не е делена с братовчедите ни. Аз не ги познавам, с една от тях се запознах на опелото на татко. Но напъват да се раздели. Земята не е апетитна, няма да се вземат повече от 300-500 лв на човек. Ама наистина си е важно да се уредят нещата документално. Аз там сантименти нямам, никога не съм била наясно какво се случва и чак сега тия въпроси опират до нас.
Брат ми едва ли не се обижда, че искали братовчедките да продават техния дял. Ами няма нищо обидно. Дядовците ни са братя, а ние не се познаваме по между си.
Това беше малко отклонение от темата. Същото и с брат ми и мен. Да, по-близки сме като роднинска връзка, но емоционална не. По-добре е да се поделим, че да ни е мирна главата. Ако се откажа от наследството, просто го оставям в полза на брат ми, което няма особен смисъл. Пак казвам, че не искам нищо повече от това, което ми се полага. Нито ще споря да искам повече, нито нищо. Искам честно да се поделим.
Преди половин година предложих на майка ми да продадем единия апартамент и да купим два по-малки. Единият за мен, другият за брат ми. А тя да има право на ползване до живот и да живее в единия апартамент, който ще остане за мен. Тя как не ме удуши тогава… как щяла да продава дома ни, тогава ми предложи да живеем всички заедно: тя, брат ми и ние с мм. Нали абсурдно е да коментираме такъв вариант. Жената не иска.
Брат ми едва ли не се обижда, че искали братовчедките да продават техния дял. Ами няма нищо обидно. Дядовците ни са братя, а ние не се познаваме по между си.
Това беше малко отклонение от темата. Същото и с брат ми и мен. Да, по-близки сме като роднинска връзка, но емоционална не. По-добре е да се поделим, че да ни е мирна главата. Ако се откажа от наследството, просто го оставям в полза на брат ми, което няма особен смисъл. Пак казвам, че не искам нищо повече от това, което ми се полага. Нито ще споря да искам повече, нито нищо. Искам честно да се поделим.
Преди половин година предложих на майка ми да продадем единия апартамент и да купим два по-малки. Единият за мен, другият за брат ми. А тя да има право на ползване до живот и да живее в единия апартамент, който ще остане за мен. Тя как не ме удуши тогава… как щяла да продава дома ни, тогава ми предложи да живеем всички заедно: тя, брат ми и ние с мм. Нали абсурдно е да коментираме такъв вариант. Жената не иска.
