И аз се потресох. И аз съм на мнение, че майката е силно токсична. Но все си мисля, че има някаква причина, може би във възпитанието и родителите на майката, знам ли.
- Публикувана: 21 фев. 2023, 11:51 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2023, 18:35 ч.
С какво ви дразнят майките?
Аз не си и представям някой да ме "кара". Моята майка понякога е доста досадна, има си някакви нейни си разбирания и за нея много от материите не бива да се пускат в пералня, дуднала ми е години и досега отваря темата. Но не е имало начин да ми забрани да ползвам уреда. Бухах всичко в пералня. Е, верно, че си вадих няколко любими дантелени неща на конци и се оказа права за някои неща, но за повечето - не.
),защото те винаги искат момче "наследника" ,ноо жена която е дала живот на две деца и да ги дели .. нз много е грозно
Обикновено такива майки триангулират.
Аз и ти срещу баща ти, аз и ти срещу брат ти, аз и брат ти срещу теб.
В тия комбинации едното дете излиза по-податливо, по-лесно за манипулация и за насаждане на вина.
Другото дете излита рано от токсичната обстановка, а податливото често остава да живее с мама до смъртта й дори.
Майката не гледа на нещата логично - това дете е заслужило, помогнало ми е, пък това се е скатало.
Тя гледа собствената си емоционална изгода - това дете ще остане да живее с мен и да ми прави компания и няма да съм самотна.
Ако разгледате подобни семейства често така стават нещата.
Шери, Шери, тия номера с триангулацията и до ден днешен ги прави моята майка.
Какви неща съм чувала за себе си наговорени от майка ми на родата, аз често съм толкова черна, все едно живея в солариум
Аз и ти срещу баща ти, аз и ти срещу брат ти, аз и брат ти срещу теб.
В тия комбинации едното дете излиза по-податливо, по-лесно за манипулация и за насаждане на вина.
Другото дете излита рано от токсичната обстановка, а податливото често остава да живее с мама до смъртта й дори.
Майката не гледа на нещата логично - това дете е заслужило, помогнало ми е, пък това се е скатало.
Тя гледа собствената си емоционална изгода - това дете ще остане да живее с мен и да ми прави компания и няма да съм самотна.
Ако разгледате подобни семейства често така стават нещата.
Шери, Шери, тия номера с триангулацията и до ден днешен ги прави моята майка.
Какви неща съм чувала за себе си наговорени от майка ми на родата, аз често съм толкова черна, все едно живея в солариум
С риск да ви обидя, извинявам се за което, но майките ви са ужасни и страшно токсични. Такова отношение към собственото си дете не мога да оправдая. Имат някакви дълбоки проблеми и комплекси тези жени и да се дистанцирате максимално от тях е най-доброто, което може да направите.
По материалния въпрос - най-рационалното е собственикът на едната четвърт да поиска да му изплатят неговия дял и да се разделят по живо, по здраво. Или да се размени срещу дялове в други имоти. Щом другите двама не искат да продават, а им харесва да живеят в жилището си, не виждам полза от настоявания за продажба, още повече, че имат и друга собственост, с която могат да компенсират собственика на едната четвърт.
Поддържане на връзка с истински токсичен родител.
За мен като напълно страничен човек, майката на Шери не ми изглежда такава. Но тя твърди, че майка й много й е навредила, вие я убеждавате, че била токсична. Ами приключват връзки, разделят си каквото има по съдебен ред и толкова. А то се обикаля за подаръци, а после сърдене защо е включен и брата, за когото от 40 год. се знае, че майката предпочитала...? Логика?
За мен като напълно страничен човек, майката на Шери не ми изглежда такава. Но тя твърди, че майка й много й е навредила, вие я убеждавате, че била токсична. Ами приключват връзки, разделят си каквото има по съдебен ред и толкова. А то се обикаля за подаръци, а после сърдене защо е включен и брата, за когото от 40 год. се знае, че майката предпочитала...? Логика?
Гледам, че сте потънали в казуса на Шери, но явно не четете какво казва.
Майката НЕ желае да продава това жилище. Това е семейното и жилище. Най-естественото нещо за възрастен човек е това, да не желае да го продаде, а да си живее в него до края.
А и с продажбата на един апартамент почти никога не могат да се купят два други. Това не е работещ вариант.
Някой ден като я няма жената ще се разделят и така.
А това, че е била кофти майка няма отношение в случая. Тези неща не се изкупват с пари и имоти.
Майката НЕ желае да продава това жилище. Това е семейното и жилище. Най-естественото нещо за възрастен човек е това, да не желае да го продаде, а да си живее в него до края.
А и с продажбата на един апартамент почти никога не могат да се купят два други. Това не е работещ вариант.
Някой ден като я няма жената ще се разделят и така.
А това, че е била кофти майка няма отношение в случая. Тези неща не се изкупват с пари и имоти.
А и с продажбата на един апартамент почти никога не могат да се купят два други. Това не е работещ вариант.
Не само това, а и при една продажбо-покупка се губят минимум 8-10 процента, понякога малко повече.
Т.е. от този апартамент за половин милион, директно кажете чао на едни 50 хиляди, от които три четвърти са чужди пари.
Щом собствениците на трите четвърти не искат да се местят, харесва им жилището им и т.н., а отношенията са безвъзвратно провалени, искай си парите за твоята част и толкова.
Тя и майка ми не е била желана, като второ дете от баба ми, която на всяка маса го е и казвала, ама това не пречи на майка ми все още да ѝ ходи по петите и да се чувства виновна, че не ѝ отделяла достатъчно време (понеже дядо ми почина и е сама).
Изобщо токсичните хора (в случая родители), имат навика на моменти да казват неща, които искаш да чуеш, после да те обидят, после да замажат с някой друг комплимент или нещо, направено уж само заради теб и така се връщаш пак към тях.
Поне това наблюдавам в отношенията на баба ми и майка ми. Последната знае, че винаги леля ми е била предпочитаното, обичано и желано дете, поне от страна на баба, иначе дядо ми е обичал майка ми повече, но това не води автоматично до приключване на всякакви контакти.
От другата страна е баща ми, който също никога не е бил предпочитан пред по-големия си брат, но не спира да обикаля баба ми, сякаш иска да ѝ се докаже, че той е по-добрият, по-грижовният и така нататък.
Чисто психологически пренебрегваните деца се опитват да се доказват било с постижения в работата, в учението или друга сфера и искат да са винаги там до родителите, които да разберат всъщност какво чудно дете имат, но това никога не се случва, понеже от началото има ли предпочитано дете, то то си остава такова за цял живот. Трудно е за разбиране, когато си вътре в такава история, но отстрани погледнато, е много очевидно.
Изобщо токсичните хора (в случая родители), имат навика на моменти да казват неща, които искаш да чуеш, после да те обидят, после да замажат с някой друг комплимент или нещо, направено уж само заради теб и така се връщаш пак към тях.
Поне това наблюдавам в отношенията на баба ми и майка ми. Последната знае, че винаги леля ми е била предпочитаното, обичано и желано дете, поне от страна на баба, иначе дядо ми е обичал майка ми повече, но това не води автоматично до приключване на всякакви контакти.
От другата страна е баща ми, който също никога не е бил предпочитан пред по-големия си брат, но не спира да обикаля баба ми, сякаш иска да ѝ се докаже, че той е по-добрият, по-грижовният и така нататък.
Чисто психологически пренебрегваните деца се опитват да се доказват било с постижения в работата, в учението или друга сфера и искат да са винаги там до родителите, които да разберат всъщност какво чудно дете имат, но това никога не се случва, понеже от началото има ли предпочитано дете, то то си остава такова за цял живот. Трудно е за разбиране, когато си вътре в такава история, но отстрани погледнато, е много очевидно.