С какво ви дразнят майките?

  • 42 974
  • 699
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 274
Много мислихме преди да отидем у тях, но нямахме друг вариант. Знаех, че в един момент ще стане така, но като нямахме избор се надявахме на чудо. Имаме да си взимаме още багажи от тях днес, ще видим как ще реагира.

Ако сте била убедена, че ще се стигне до такова положение и сте се надявали на чудо, по-добре да си бяхте останали в разбития апартамент и да спите на походно легло, но да си спестите нервите.

Нещо не ми се връзва - може би не знаем цялата картинка? Защо сте се набутали при майка си като не се понасяте? Нямате ли приятели, при които да останете - малко при едни, малко при други и така щяхте да избутате. Защо не отидохте от началото при свекърва ви?
Нещо не ми се връзва...
Май вие самата изпитвате необходимост да сте близо до нея?
Имате сериозен проблем, но не е само при майка ви!

Помислете и потърсете къде е проблема

И отново Успех!
Няма как да се натресем у някой приятел, а свекърва ми живее в друг град и щеше да е невъзможно да ходим на работа и да правим ремонт от друг град, от днес ММ е в отпуска и е по-постижимо. Нямаше как и да живеем в къщата ни, защото няма никакви условия, в такъв смисъл, че за пръв път се нанасяме там и я пригодяваме за живеене. До преди това живеехме на квартира, но ни вдигнаха много наема и хем не можехме да си позволим, хем не можехме да заделяме за ремонта. И така след един омагьосан кръг се наложи да живеем при майка ми. Тя самата ни приветства, макар ние с ММ да бяхме на тръни и да очакваме тоя момент.

Трябва да се отучите да разчитате на майка си и да се справяте сами - само тогава ще бъдете наистина свободни Simple Smile

# 76
  • Мнения: 2 214
Пресиана, човек до човек опира. Както ние винаги сме й зад гърба и й помагаме много, разчитахме че й тя ще стисне зъби. Оправяме се изцяло сами, но има моменти, в които човек има нужда от помощ и е нормално да я потърсиш семейството, а не приятели. Както и да е...

# 77
  • Мнения: 274
Пресиана, човек до човек опира. Както ние винаги сме й зад гърба и й помагаме много, разчитахме че й тя ще стисне зъби. Оправяме се изцяло сами, но има моменти, в които човек има нужда от помощ и е нормално да я потърсиш семейството, а не приятели. Както и да е...

Разбирам ви - не ви нападам. Казвам го попринцип, че на вас би ви било по-леко и лесно вбъдеще ако се примирите да не разчитате на майка си. И няма да си трошите нервите както сега. Защото явно не ви се получават нещата...
Знам че е нормално, когато човек опре до помощ от семейството да срещне разбиране, а не да му го извадят през носа.. Но уви за съжаление това е често срещано явно по нашите ширини...

# 78
  • София
  • Мнения: 16 259
Ами не е могла да стисне зъби. Толкова си може. Не, че я оправдавам - жената явно си има... Характер. Но си е вкъщи. Истериите и манипулациите няма какво да ги коментирам - игнор и толкова. Токсична е тя, и присъствието на други хора й действа още по-токсично. Дано не налагат повече обстоятелствата такова съжителство. Разстоянието е най-доброто нещо за някои връзки.

# 79
  • Мнения: X
Понякога стоя и гледам другите семейства и се питам "как попаднах на такава кофти майка, аз ли бъркам нещо?"

35 годни вече си го задавам този въпроси и все търся проблема в мен, докато не започнах терапия, която ми помогна да спра да гледам себе си и да погледна другите. Тогава осъзнах, че майка ми е егати кофтия човек. Грозно е да го кажа, грозно е даже да си го мисля, но е факт. Майка ми не просто ме дразни, аз не мога да стоя в една стая с нея, щом видя, че ми звъни по телефона се напрягам, разговорите с нея са винаги разочароващи. От 2 години прекратих всякакви отношения с нея и се чудя "само аз ли съм в това положение?"

Благородно завиждам на хора, които обичат майка си, разбират се, чуват се всеки ден, знаят че могат да разчитат на майка си. Никога не съм я чувствала близка моята майка, никога не съм й звъняла щом ми се случи нещо лошо и винаги съм знаела, че не мога да разчитам на нея. А така искам да имам майка, за това дълги години се бях вкопчила в моята, а тя подължаваше да ме предава, обижда,  игнорира и т.н.

Според вас нормално ли е следното: майка ми идва в гр. София с мъжът си, обажда се на сестра ми и излизат заедно с племенника ми и зет ми, за да се видят. Не се обажда на мен и моят мъж. Аз разбирам за идването й след 2 дни, случайно.
Ще съм благодарна ако споделите мнение Simple Smile

# 80
  • Мнения: 22 656
Радвай се, защото всъщност като се виждате по-рядко, по-малко ще се изнервяш от нея. Ти трудно я изтрайваш, но си обидена, че не те е потърсила да се видите...? Аз бих била доволна и щастлива на твое място. Едни нерви по-малко. Simple Smile Защо сама се буташ към проблеми? Сега ако се и обиждаш и цупиш, че не те била потърсила, да знаеш, че е безсмислено.

# 81
  • Мнения: X
Радвай се, защото всъщност като се виждате по-рядко, по-малко ще се изнервяш от нея. Ти трудно я изтрайваш, но си обидена, че не те е потърсила да се видите...? Аз бих била доволна и щастлива на твое място. Едни нерви по-малко. Simple Smile Защо сама се буташ към проблеми? Сега ако се и обиждаш и цупиш, че не те била потърсила, да знаеш, че е безсмислено.

Хей, благодаря за бързия отговор Simple Smile Ами права си хахахах

Бях обидена, че не ме потърси в конкретния случай, да. Издразних се много. Отново по най-демонстративния начин (пред мъжът си, зет ми и сестра ми) показва, колко не съм й важна. Проблема е, че това го прави от както я познавам и това ме вбесяваше. Откакто не контактувам с нея, положението е по добре. Тъпото е, че искам да имам майка, за това явно съм се бутала толкова години.

# 82
  • Мнения: 274
Нормално е да ви издразни подобно очевидно предпочитание към сестра ви... Но се чудя и друго защо сестра ви не ви се е обадила че маминка е тук?!? Да не ви е устроила някакъв вид съревнование?

# 83
  • Швейцария
  • Мнения: 2 968
Ти казваш, че те дразни дори един разговор по телефона. Ами тогава по-добре, че не си я видяла на живо. Какво, за пореден път да те разочарова? Ми по-добре да си го спестиш.

# 84
  • Мнения: 22 656
Безсмислено е да се ядосва човек за такива неща. На когото се е обадила - обадила. Не бих го приела като демонстрация. Мъжът например какво го вълнува, че не се е обадила на жена му майката? Нищо. Даже сигурно тайно е доволен. Виж, ако жена му е ядосана , притеснена, разярена от това, вече ще му се отрази.
И аз съм се дразнила от разни неща в миналото. Към момента ми е все едно дали някой предпочита да се види с друг, а не с мене (само за мъжа ми ми е важно да съм му на първо място). Това с родинините няма оправия, както е тръгнало - така върви. Нерви да се хабят не си струва. Пълното спокойствие обаче често кара всички роднини да искат да се виждат с теб (тази формула не  си я обяснявам, но работи).

# 85
  • Мнения: 3 824
Не сте само Вие. Е, не посещавам психолог и сигурно имам доста още да се справям, за да доатигна до тези заключения и да се примиря с тях. С моята майка не се чуваме от повече от 2 месеца. Ей сега за 8 март реших да ѝ пиша, за да не се оплаква после, че е жертва. Отговори ми "Мерси!".
Иначе за обаждането свекърва ми като идва на гости на единия си син, не звъни на другия и семейството му. У нас рядко е идвала и само за една нощувка максимум, но и тогава съм го наблюдавала. Няма време да кажем, въпреки че като е тук никой не я закача за нищо. Тя идва на гости, не ми помага с нищо, но аз не съм и искала. Колкото и да е, чужда майка е. Последно гостува за 8 дни да помага с децата на девер ми, на нас не звънна. Мъжа ми го търсят само да я развозва от и до гарата, защото живеем по-близо, с багажите за другия син. Последният път му секнах предложенията в зародиш.
Та, майки да искаш. Свекървата поне през другото време се държи добре с нас. Майка ми е друго нещо. Там е буца лед. Често пътува служебно до София. Преди, ако се видим изобщо, беше на крак на някое кафе за половин час, преди да влезе. На кръщенето на сина ми не дойде, защото имаше работа. Беше петък, датата просто имаше значение. И знам, че не беше особено удобно, но и сме канили само най-близките. Без нея бяха само родителите на мъжа ми, брат му и жена му и кръстникът.

Последна редакция: пн, 13 мар 2023, 09:53 от Enter Sandman

# 86
  • София
  • Мнения: 1 454
Шарлатанка, имала си ужасно детство. Хубаво е, че вашите са изтрезнели, макар и след дъжд качулка. Не си от вчера с мъжа си, с дете си, толкова ли са ви зле отношенията, че мислиш за раздяла? Няма ли никакъв шанс за вас? Поне да останеш при него докато си стъпиш на краката, за да си самостоятелна, а не пак да зависиш от някой друг?

# 87
  • Мнения: X
Нормално е да ви издразни подобно очевидно предпочитание към сестра ви... Но се чудя и друго защо сестра ви не ви се е обадила че маминка е тук?!? Да не ви е устроила някакъв вид съревнование?

Това е другия ми проблем, който много ме дразни - сестра ми (копие на майка си е) хахаха И с двете спрях да контактувам преди 2 години по едни и същи причини.

Когато попитах сестра ми защо поне тя не ми се обади и не счита ли за нередно да ме делят така, отговора беше "разбрах, че не ти се е обадила чак в края на вечерта и тогава беше прекалено късно да казвам каквото и да било".

Слагам си го на сърцето, защото цял живот ми се повтаря (най-вече от баба ми - майката на майка ми) "ти си по-малката и трябва да прощаваш", а пък така да не ги понасям тези номера. Хем игнорирам, хем адски много ме дразнят. Но като цяло майка ми е проблема и нейното токсично държание, цял живот да разделя децата си, цял живот да гледа себе си. Ами всичко това ме дразни, защото ме е родила и ми е майка. Ако беше съседката ще й тегля една и приключвам.

Последна редакция: пн, 13 мар 2023, 10:35 от Анонимен

# 88
  • Мнения: 261
Запис и тук 😂.. Иначе така зададен въпроса, мама си ме дразни доста.. налЕ знаете, майките знаят и са прави за всичко 😀.

НЕЕ вярно  "бг мама " знае всичко -това е апостолов

# 89
  • Мнения: X
Ох, много кофти ситуация. Трудни са отношенията, хем майката уж най-близък човек, обаче не може всичко да се прощава.

Моята на моменти много ме ядосва. В последните три години положих усилия да се сближим, получи се, защото тя беше в кофти емоционално състояние и без подкрепа от никого. Само аз и сестра й (леля ми) бяхме хората, които ни беше грижа за нея. Брат ми не й се обаждаше дори. Тя му звънеше понякога, не често. Той затваря и не връща обаждане никога повече. Ако нещо й се беше случило, той сигурно в новините щеше да разбере! Август тя има рожден ден, който не сме празнували, защото баща ми почина малко преди това и хич не беше до празник. Купих й някаква дреболия за здраве и едно цвете. Брат ми се сетил да й даде 50 лв, за подарък. Дето не я погледна 3 г! И тя леле, брат ми как й дал пари, какъв жест. Три години аз съм била винаги насреща за нея, не съм я оставила 1 ден, толкова съм се грижила, него не го интересуваше дали тя имаше какво да яде! Беше в труден период, покрай ковид нямаше работа, беше на едни помощи, кара ковид, той не се сети за нея! Обаче понеже един път й дал 50 лв да си купи подарък и голям жест…

Сега, когато брат ми се из*ра на главата ми, и на нейната също с последната си постъпка… пак ми вика не искам да се карате. Ами няма как все аз да отстъпвам. Просто не може.

Общи условия

Активация на акаунт