Брат ми винаги е бил предпочитаното дете и са му тикали в ръцете.
Скрит текст:
Аз съм си вървяла и продължавам да си вървя трънливия път сама. Много са случките, които са ме докарали до това да имам такова отношение. Брат ми можа да направи помен на баща ни без наше знание (на майка ни, леля ни и мое), но сега трябвало да участва в моята идея за подарък, за който отделих цяла събота да го избираме, търсим, обикаляме и не знам си какво. От понеделник до петък съм на работа от 9 до 18. Вечерите съм на лекции, уча вечерна магистратура, редовно. Съботите и неделите също имам лекции. В обедната си почивка ходя на фитнес. Графикът ми е като на войник, за да успея да смогвам. И не се оплаквам от това, а съм щастлива от резултатите си. Ама накрая да дойдеш и да ми плюеш на всичките усилия да измисля идея, да я реализирам, както казва Лютиче да ти хвърли Х пари и айде... ми не става така. Здрав и прав мъж на 40 може и сам да се постарае да купи нещо на леля си. Не е нужно майка ни да адвокатства. Сама не разбира, че с нейната намеса влошава нещата.
Много ме е наранявала в последните 3 години, откакто се разведоха с баща ми аз поех всичко около нея. Тя не можеше елементарни неща да свърши сама за себе си. Брат ми не я търсеше, тя му звънеше да го чуе, той не вдигаше и по цяла седмица не връща обаждане, не пише, нищо. Беше болна от ковид, той дори не разбра, защото не си вдигна телефона. Аз съм търчала за лекарства, провизии и какво ли не докато беше в карантина.
Водила съм я по лекари, изследвания, организирах ѝ рожден ден, когато тя имаше юбилей, приготвих цялата храна сама за всички гости, поръчах торта, платих половината от сумата за рд, отделно подаръци и всичко... накрая не получих едно "благодаря". През цялото време се оплакваше, че менюто не било ок, как сме щели да ядем това... за цял ден приготовления от моя страна тя успя да изпече една баница и това беше. От пазаруване и влачене на торби, до сервиране... всичко аз. И накрая пак не било такова дето трябвало...
С времето се натрупват тези неща и вече като свърши някоя глупост направо ме взривява.
За подаръка ако е искала да го включва, то да беше преди да е купен, да се уговорим кой с какви средства участва и да идва да го избираме заедно. А не такива всичко купено, готово и ден преди празника "ама ти искаш ли да участваш" ... ами защо не го пита преди 2 седмици, като ходихме да купуваме? На всичкото отгоре му казала сума, която не е релевантна. Тоест аз давам 2 пъти повече... дори не ми е за парите, ако дойде при мен и каже, че няма пари няма и да му искам, ще подарим нещо заедно. Ама не такива истории...
Много ме е наранявала в последните 3 години, откакто се разведоха с баща ми аз поех всичко около нея. Тя не можеше елементарни неща да свърши сама за себе си. Брат ми не я търсеше, тя му звънеше да го чуе, той не вдигаше и по цяла седмица не връща обаждане, не пише, нищо. Беше болна от ковид, той дори не разбра, защото не си вдигна телефона. Аз съм търчала за лекарства, провизии и какво ли не докато беше в карантина.
Водила съм я по лекари, изследвания, организирах ѝ рожден ден, когато тя имаше юбилей, приготвих цялата храна сама за всички гости, поръчах торта, платих половината от сумата за рд, отделно подаръци и всичко... накрая не получих едно "благодаря". През цялото време се оплакваше, че менюто не било ок, как сме щели да ядем това... за цял ден приготовления от моя страна тя успя да изпече една баница и това беше. От пазаруване и влачене на торби, до сервиране... всичко аз. И накрая пак не било такова дето трябвало...
С времето се натрупват тези неща и вече като свърши някоя глупост направо ме взривява.
За подаръка ако е искала да го включва, то да беше преди да е купен, да се уговорим кой с какви средства участва и да идва да го избираме заедно. А не такива всичко купено, готово и ден преди празника "ама ти искаш ли да участваш" ... ами защо не го пита преди 2 седмици, като ходихме да купуваме? На всичкото отгоре му казала сума, която не е релевантна. Тоест аз давам 2 пъти повече... дори не ми е за парите, ако дойде при мен и каже, че няма пари няма и да му искам, ще подарим нещо заедно. Ама не такива истории...
