Значи, това че е майка и някак е отгледала тези деца е без значение, разбирам.
- Публикувана: 21 фев. 2023, 11:51 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2023, 18:35 ч.
С какво ви дразнят майките?
Ти как би се почувствала на 60+ години, ако нямаш нищо, освен право на ползване?
Не знам, защото съм на 30. Право на ползване не е да си на улицата. Пак казвам, че това не ми е било някакво условие и не съм тропала с крак. Много се хващаш за думата кой има дял и кой няма. Като има запазена част не знам какво толкова я предпазва? Всичко трябва да се обсъди с юрист преди да се случи. Аз не съм такъв и ако има по-добър вариант винаги съм склонна да го прегледаме и коментираме.
Когато някой каже, че иска да ни раздели каквото има, аз против ли трябва да съм?
Аз в този дом не живея от 10 г. Живее там брат ми, живее там и майка ми. Нямам 1 дреха, ключ нямах до оня ден. Аз плащам данъци, но реално нито ползвам, нито разполагам.
Драмата не я разбирам. Правото на ползване пожизнено ѝ гарантира (на майката), че ще има дом докато е жива. Дори да приемем, че се продаде апартамента междувременно (някакъв най-лош случай), то майката никой не може да я изгони. В крайна сметка това изобщо не е равно на нищо.
И защо си търсила квартира, явно е излязла тя от семейното жилище и след баща ти се е върнала в него. Разведени са , би трябвало ад е ясно кой какво има там, наследници сте на баща ти и нищо не отменя това, каквото е ,то е , свършено е.
Има други форми да уреди нещата между вас при тези отношения , да не се избивате накрая за имоти.
Аз настоях у нас да се уредят, дадоха пари на девера, половината е продажба, друтага - чрлез гледане на мъжа ми, така както стана да починат преди родителите синовете, щяхме да плащаме на наследници на девера сега. То и там остана синът му само, но има жена , дето не знаеше и повдига въпрос за имоти, земите бе лесно да разделим и мир. Моите нищо не предприеха и брат ми разполага. Аз тук искам къщата и двор имам , да оправим, не искат ,ще делят и дано не с кавги, то няма голяма стойност, но знам ли.
Смятам че с общи ,усилия ,желание, със завещание, съобразено със законите или друго ,приживе трябва да се уреждат имотите и да се знае за кого какво и колко.
Има други форми да уреди нещата между вас при тези отношения , да не се избивате накрая за имоти.
Аз настоях у нас да се уредят, дадоха пари на девера, половината е продажба, друтага - чрлез гледане на мъжа ми, така както стана да починат преди родителите синовете, щяхме да плащаме на наследници на девера сега. То и там остана синът му само, но има жена , дето не знаеше и повдига въпрос за имоти, земите бе лесно да разделим и мир. Моите нищо не предприеха и брат ми разполага. Аз тук искам къщата и двор имам , да оправим, не искат ,ще делят и дано не с кавги, то няма голяма стойност, но знам ли.
Смятам че с общи ,усилия ,желание, със завещание, съобразено със законите или друго ,приживе трябва да се уреждат имотите и да се знае за кого какво и колко.
Ти как би се почувствала на 60+ години, ако нямаш нищо, освен право на ползване?
Не знам, защото съм на 30. Право на ползване не е да си на улицата. Пак казвам, че това не ми е било някакво условие и не съм тропала с крак. Много се хващаш за думата кой има дял и кой няма. Като има запазена част не знам какво толкова я предпазва? Всичко трябва да се обсъди с юрист преди да се случи. Аз не съм такъв и ако има по-добър вариант винаги съм склонна да го прегледаме и коментираме.
Когато някой каже, че иска да ни раздели каквото има, аз против ли трябва да съм?
Аз в този дом не живея от 10 г. Живее там брат ми, живее там и майка ми. Нямам 1 дреха, ключ нямах до оня ден. Аз плащам данъци, но реално нито ползвам, нито разполагам.
Ама разбира се, да живее с непознати или с детето си, на което ще пречи, е чудесна перспектива. Не ми се спори.
Цитат
Години наред, още от дете съм търпяла грозно отношение от страна на майка ми. Няма как да се трупа години наред напрежение и да не избухне накрая. Брат ми е бил винаги толериран и предпочитан, още като дете, ме гледаха между другото, караха ме да му разчиствам стаята, защото не му било работа, да му мия чиниите като си ги остави в мивката, да минавам 100 квадрата под на колене с парцал (не моп, а стара памучна дреха) с препарат и без ръкавици, защото ръкавиците са за лигли. Карала ме е да пера на ръка, докато имаме пералня и сушилня, ръцете ми са стигали до кръв. И това е една малка част
Няма оправдание за такова отношение към дете. Обяснение може да има, но оправдание – не. Това не е майка.
Ти как би се почувствала на 60+ години, ако нямаш нищо, освен право на ползване?
Не знам, защото съм на 30. Право на ползване не е да си на улицата. Пак казвам, че това не ми е било някакво условие и не съм тропала с крак. Много се хващаш за думата кой има дял и кой няма. Като има запазена част не знам какво толкова я предпазва? Всичко трябва да се обсъди с юрист преди да се случи. Аз не съм такъв и ако има по-добър вариант винаги съм склонна да го прегледаме и коментираме.
Когато някой каже, че иска да ни раздели каквото има, аз против ли трябва да съм?
Аз в този дом не живея от 10 г. Живее там брат ми, живее там и майка ми. Нямам 1 дреха, ключ нямах до оня ден. Аз плащам данъци, но реално нито ползвам, нито разполагам.
Ами всеки има дял. Плаща си данъци за неговата част.
Ама разбира се, да живее с непознати или с детето си, на което ще пречи, е чудесна перспектива. Не ми се спори.
Тя и сега живее с детето си. Ама с любимото.