С какво ви дразнят майките?

Вярно е , аз всеки път казвам ,че кармата я настигна ,когато баща ми я остави . Ама явно не е било достатъчно..
 Благодаря ccvet ,прегръдка и от мен . Ако трябва да съм честна бих запазила дистанция завинаги .Помня преди години пак бях спряла да комуникирам с нея за около 3/4 месеца .. даже телефона не си вдигах.. нищо абсолютен игнор.. тя тогава веднъж не ме попита къде е проблема , защо така я игнорирам .. как да решим проблема и т.н , единствената и комуникация с мене бяха две съобщения в Месинджър " и ся какво ,защо не си дигаш телефона ? Няма да ми вземеш маската за коса така ли ? " ( Бях и обещала на всяка заплата да и взимам нещо за около 20лв )  та .. надали сега когато вече не и взимам нищо да се сети за мене

Много ме кефят азиатците с техните произведения 😆. За които са против боя 😆.

Нещо не го схващам предназначението..

Да не стои мама да потупва бебока по дупето да спи, рибата я върши тая работа.

Да възродя малко темата, гледам, че скоро никой не е писал. Има ли и други майки, като моята, които цял живот се лутат от мъж на мъж, и все неподходящи, било то насилници, изневеряващи и т.н. и т.н. или просто токсични като хора. Майка премина през 2 развода и още няколко съвсем неподходящи връзки, в които не се чувства добре. В момента е в такава връзка дори и сама го осъзнава, но няма решителността да го напусне. Проблема в нея е, че е страшно нерешителна, постоянно за всичко си мени мнението, манипулируема е и много чувствителна. Все е позволявала на хората до нея да я моделират както им е удобно, и съответно това влияе на отношенията помежду ни, защото в момента когато каже дадено мнение, на другия ден започва да ми обяснява точно обратното и това от както се помня-от дете, например случвало сепе често да забранява, разрешава в рамките на един ден няколко пъти дадено нещо. За съжаление тя не оъзнава поведението си, говорим си, но не може да разбере, че като вечно е била сянка на някого и спрямо него се отнася към мен както дойде или пък спрямо настроенията си не може да сме така близки както и се иска. Разбира се, аз това не съм и го казвала директно, защото ще я обидя, а не желая. На всичкото отгоре постоянно критикува начина ни на живот с моя съпруг и деца, както и конкретно съпруга ми критикува, а за децата постоянно някакви излишни притеснения, повтаря ни ги по няколко пъти на ден. А в същото време страшно разсеяна и невнимателна към тях и никога не съм й ги оставила, защото не съм спокойна. Имам чувството, че като тя не е била щастлива в нейния опит с мъжете някак започва да се дразни от това, че аз съм щастлива. Напоследък се тревожа за психическото и здраве, тъй като постоянно е в някакви депресивни състояния, мени си настроенията, станала е още по разсеяна и припряна, държи се странно цялостно в общуването и реакциите й на съвсем обикновени неща. Не знам как да постъпя, защото я обичам, но искам и да й помогна да е щастлива, искам да й отворя очите. Но все си мисля, че това си е характер и няма да се промени. Може би проблема й се корени от детството, в което е била пренебрегвана и недостатъчно обичана, хвалена и т.н. От друга страна в кариерата всичко и върви страхотно, но в личен план е провал.

Като характер може да е нерешителна, но ако е в депресия е добре да се лекува, едното не противоречи на другото. Успех ви пожелавам.

Щом кариерата й върви, явно жената си е успешна. Сама да си оправя личния живот. Разредете си задушевните разговори.

Вредно е за нея самата да живее така, но не мисля, че има шанс за промяна. И аз съм за по-голяма дистанция. Защо да се натоварваш излишно.

По-голяма дистанция със собствената й майка? Вярно ли...
Просто я приеми каквато е, и не обръщай внимание на някои неща, които те дразнят.

Да. Понякога е полезно е за двете страни.

Абсолютно. Коя майка иска детето да  й направи разбор на неуспешния й личен живот?

И от кога всяка една майка се превърна в пример за подражание, чиито личен живот няма право никой да обсъжда? Защо пък да не й направя, щом съм притеснена за нея, а и както тя се меси в моя и ми прави коментари, забележки и съвети, защо да не мога и аз? А и в случая аз го пиша в тема, чиято цел е да се обменя опит и търсят решения, а не да се заяждаме и осъждаме.

Нали отнякъде искаш да почнете и да има промяна? Говорете повече за това, което й върви - работата примерно. Не й рови проблемите, така и тя няма да рови твоите може би. Или си карайте както досега - същата работа.

Катя, ти си дъщерята. Не се дръж като майка на майка си. И двете само ще загубите от това.

А вие как бихте постъпили ако много близък човек до вас се държи така, освен това всяка ден ви звъни, пише, говори за едно и също и постоянно се моли да ви идва на гости за по 1 седмица, понеже собствения му живот не е достатъчно интересен без вас? И като дойде нещата стават плачевни. Бихте си траели и правели, че всичко е наред ли и не би ви подразнило нищо?