Паническо разстройство - 57

Винаги махането на бензото е добро решение. Атаракс лошо няма , но защо не Мента, Глог и Валериана примерно? При мен не беше особено ефективно, ама сега ако взема 3-4 хапчета, спя като за последно.

И моята е на 7,  и сега не пия лекарства, понякога за 1 седмица деанксит, но се страхувам ако забременея да не се повтори ада, в който бях с първата ми бременност. До раждането в предродилно ми беше зле, първо ми дадоха диазепама, после ме упоиха. А не искам детето ми да остане само, ще се прежаля, само да е късмет да си имам още едно и да е здраво.

  Да ви попитам това трептене, вибриране по краката, и горенето. От тревожноста и от стрес ли сте го получили.
Аз докат пиех деанксит, получих мускулни потрепвания. Рядко съм получавала парене по ръцете и гърба. При по силен стрес.
Но след кат спрях рязко деанксит, мускулното потрепване се усили,  започна едно парене всеки ден и някакво вибриране в краката. И от уплахата какво ми става, хептен се усилиха нещата.

Ами при мен сякаш е смесено - хем от проблеми с гръбнака, хем и от стрес, вече не мога да различавам кое кога от какво е

Лиана, според мен не почвай ксанакса. По-добре атаракс. Защо са ти предписали ксанакс за сън ? И аз съм на серопрам. След 3 месечен прием действа вече много добре. Имай търпение.

evigg, пих ксанакс , първо докато ми подейства серопрам-а, защото тогава Атаракс-а изобщо не ми действаше. Бях изпаднала в силна тревожност с тотално безсъние по 5 поредни нощи. Бях като ходещ труп. И тогава ми изписа ксанакс. Добре ми действаше, кризите започнаха да отшумяват и след почти два месеца с намаляща схема го спрях. Три нощи спях прекрасно, дори с ксанакс не бях спала така и на четвъртата нощ ме хвана пак криза. Същата нощ пих ксанакс, но не ми подейства. И реших, че наистина не искам да се връщам към него. Затова се чудех за Атаракс-а. Сега ще пия него, до след празниците и ще се моля да не получавам отново криза. То хубаво да седя будна, но не е само това. По-тежкото  е мъжденето и напрежението в сърцето, което сякаш ще се пръсне. Спи ми се, а само при затваряне на очите получавам екстрасистола със подскачане на тялото, стряскам се и така до следващо затваряне на очите... Отделно стомаха в непрестанен спазъм, гадене, повръщане, разстройство и буца в гърдите и гърлото...

Лиана, сега се сменят сезоните, на мен пролетта винаги ми се обостря състоянието ми. Пий Атаракса, еднократно вземай и ксанакса. На мен за гаденето ми действа добре чай от маточина и мащерка, а също и солен айран и кисело мляко с хляб може и препечен. Много вода пий. Аз миналия път в криза за 10 дни ядох 5 банана, 3 кисели млека, хляб,царевични пръчки. Свалям по 7 килограма, защото не мога да ям, не се и насилвам. Стягане в гърдите, обикаляне в кръг в стаята. Не мога да спя, не чувствам умора. Обичам да си пускам на слушалка дъжд и гръмотевични бури. На сутринта ставам ако съм спала въобще, рев до скъсване и треперене, повръщане задължително, прявя закуска, оправям мъжа, детето, пия кафе и газ на работа пеша. На работата трябва да съм ок, защото на никого не му дреме и ще ме изгонят , работя без почивка до 5, само 10 минути за обяд ако въобще мога да ям, прибирам се рев, чистя, готвя, оправям дете и мъж и се моля да се наспя и да не се събуждам през нощта. Няма и за миг на кого да се оплача, а и няма смисъл. Понякога близките ни и да искат да ни помогнат не могат да изпитат нашата болка и терзания. Иначе имам прекрасно семейство, дете, родители, приятели, но в моя си ужас съм си сама. Затова с годините се научих да не съм зависима от никого, не защото не искам някой да се грижи за мен, има кой, но заради болестта си не се предавам. Така е и с лекарствата, търпя до последно и си казвам, че съм силна и ще се преборят. Не винаги ми се получава, но волята е половината ми лечение. Не се предавам, докато Бог не реши нещо друго. Никога няма да забравя първата си криза, тогава стрина дойде вкъщи и ме изгони от леглото и каза или ставаш и се бориш за щастието си, или лягаш като мен, а тя е със страхова невроза, не е работила цял живот и не излиза навън сама. Каза ми, че нея е нямало кой да е вдигне и даде кураж да се изправи срещу страховете си. Светли празници, нека Бог е с вас, и да ви минат бързо симптомите.

krisdimi@abv.bg Колко си права и колко силна - ставаш, оправяш детето, закуска готвиш... Воля и сила си ти! Аз понякога нямам желание да стана от леглото, особено последните два дни, откакто ми се случи паник атаката в колата, утре пак пътуваме към нашите приятели и нямам представа как ще се справя на само едночасовия път дотам... Но ти си невероятна, въпреки всички неща, които преживяваш всеки ден, ти правиш това, което искаш и си там за близките си. Това, в което може би се убеждавам напоследък е, че трябва да се възприемем такива, каквито сме, с всичките си гадости и проблеми и да се научим да живеем с тях, ти си пример за това - рев, треперене, но след това дете, мъж, работа и пак жива си... Бориш се, работиш.. Да, като на автопилот, но сме там някъде. Най-много не боли за това, че повечето от нас не сме същите готини и освободени хора като преди, да си правим нещата без да ни пука, да обичаме без да се замисляме, да пътуваме без да се притесняваме. Сигурна съм, че на всеки му е тъжно за нашето предишно им аз и се опитваме да се върнем там, където сме най-щастливи ведеи, но уви... Сега ни се случва това... Агония, терзания, въпроси доста често без отговори...

Сега като чета, какви симптоми имате от тревожноста, и направо немога да повярвам, че от една тревожност, могат да се появят такива симптоми.
Аз през 2012, кат получих проблема, имах наистина много силен стрес. От притеснение дали ще се справя на работа, и може би вече от леко разклатени нерви. Кат почвах работа почвах да треперя, сърцебиене получавах. Работех в една сладкарница на самообслужване. Работех хем зад бара, хем на касата. Редувахме се две момичета. Работих тогава 2 на 2, по 12 часа. От това, че се разтрепервах хептен, се притеснявах. И така един омагьосан кръг. 3 месеца карах тъй и нервната ми система не издържа. От там започна целия проблем. Напуснах работа, и почна ходенето по невролози. Защото вече много ми трепереха ръцете, психически толкова се срамувах. Имах бодежи в лявата част на скалпа. Бях напълно изтощена, неможех нито да уча, нито някаква физическа дейност да свърша, защото ми ставаше много лошо. Но иначе си спях много добре. После след месеци на стрес какво ми има, от какво съм болна. Един психиатър ми каза, имаш тремор на минор. От там кат се филмирах, повярвах че наистина имах тая болест. Прочетох всичко в нета за нея. И още повече се влоших, защото изпадна в силен стрес, как ще живея с тази болест. Всеки ден рев, отчаяние. Нервната ми система още се влошаваше. Получих парене по кожата, понякога недостиг на въздух.След това попаднах на моя психиатър, кат почнах да пия хапчета. И нещата почнаха да се оправят. Физическите симптоми почнаха да изчезват, успокои се, че всипко е от нерви. Накрая доктора ми изписа деанксит. И аз на своя глава си го пих, няколко години. Защото виждах, че изпитвам силна тревожност, кат ходя на лекар, при започване на работа. И в някои други ситуации. Страх ме беше да спра деанксит, да не стана така, както бях преди. А и си мислех, че с деанксит си лекувам нервната система и че, вече повече издържам на стрес. Не вярвах, че мога да бъда по зле от това през 2012. Но след кат спрях деанксит, какво стана незнам. Направо куп симптоми. Парене, задух, мускулни потрепвания,  вибрации в краката, гадене на пристъпи, липса на апетит, отпадналост. Направо се уплаших какво ми става, за пръв път получих и безсъние. 4 дена с по 2,3 часа, и следващите 2 дена без грам сън. А аз по принцип спя по 8,9 часа. И 6тата вечер се събудих от вибриране и потреперване. И още повече се уплаших, викам си бре от това, че спрях рязко деанксит ли. Лошото беше, че й го спрях в момент на стресови моменти. И вече не издържах и отидох при психиатъра. Затова се наложи да пия ксанакс и золофт. Надеждата ми е в психотерапията, затова почнах да ходя на психолог. Досега 3 пъти ходих.

Това вибриране и мускулни  потрепвания го имах нон стоп месеци наред ..първо почна по мускулите на тялото крака,ръце,корем,гръб,лице,шия,гръден кош...навсякъде имах денонощно...дори и на езика имах...като се местиха от едно място на друго...после ми се появи потрепване на левия горен клепач...ежедневно...при всяко премигване,кихане кашляне  и стискане на окото то потрепваше...и то с месеци...пих милгами...витамин д,б 12, магнезий,периферин...и още много неща не изчезваха тези потрепвания...един ден започнах да усещам вибрации по бедрото на десния крак ..все едно имам телефон в джоба,който е на вибрация....айде и то със седмици продължи....пиене на хапчета...четене в интернет доведоха до все повече и по продължителни потрепвания и вибрации ..един ден казах майната му ...и спрях всичко....и те изчезнаха постепенно...дори не съм забелязала кога ...просто един ден се сетих за тях и видях,че ги няма...сега пак ми потрепват мускулчета от време на време,но за кратко...скоро ми вибрираше корема от лявата страна...Еми не изпаднах в паника и си изчезна...и аз като Венчо незнам от от ПР ли или от проблемите с гръбнака....започнах да мисля,че е от двете...от ПР се засилват и обострят симптомите...

Мили хора,моля някой да ми обясни какво всъщност представлява състоянието Паническо разстройство?Аз го разбирам така-живееш си живота,изпълняваш си ежедневните задачи и изведнъж те поразява страх,сърцебиене,сковаване,задух,сякаш получаваш удар и просто изчакваш да премине това състояние за половин,един час и отново си се чувстваш същия човек и си правиш квото там си правиш…..???Това ли е паническото разтройство?А на това,което един ден си ок,а на другия от сутринта си с гадене,сърцебиене,премаляване,главоболие,замайване,и ти е кофти цял ден,без да има пик някакъв,а просто цял ден си извън строя с подобни физически симптоми това как се нарича?

Хора, защо така всеки ден съм зле. От както спрях рязко деанксит. Вече ще стане един месец. Никога не съм се чувствала по този начин. Всеки ден ми се гади, едно отчаяние, все съм изтощена, на моменти една тревожност,  може би от това защо съм тъй. Какво ми стана незнам, но се чувствам ужасно. От една седмица пия золофт и ксанакс. Поне засега спя.

Toni_2000 точно това е,което си описал.. аз сега съм си въобразила,че ми има нещо на сърцето и тем подобни,че не мога да дишам .. и съм на лекар всека ден прави ми се кардиограма нищо ми няма,изследвах хормони нищо, ходих и на белодробен нищо, ПКК правих нищо .. ама съм си внушила че ми има нещо ужасно е

Е добре като лекар ви казва ,че ви няма нищо на сърцето и изследванията са добре би трябвало да се успокоите.Трябва поне малко трезво мислещи да сме. Както дамата по -нагоре писа ,като спреш да се вглеждаш за всяко нещо се живее много по -леко.Онзи ден говорих с един от най -добрите психиатри в Пловдив ,питах го ако спреш да се страхуваш може ли да изчезнат паник атаките .Отговори ми да,само че не всеки може ,за това за патерица се изписва антидепресант .Каза спорт задължително .

Toni_2000 това,което описваш като страх,сърцебиене,треперене и т.н. и което преминава за час не е паническо разтройство,а паник атаки...когато си на въртележката по 24 часа,7 дни в денонощието...си е паническо разтройство или тревожно разтройство или там друг вид разтройство...това вече психиатър ще го определи...и да и сега ми се случва да се надига паник атака в мен...усещам я...иска да се панирам ,съпротивлявам и да изригне...да,ама не...не се боря срещу паник атаката...напротив оставям я да мине и замине...и знаете ли ..цялото чудо трае между 2 и 5 минути...даже 5 минути са много...една баба скоро ми каза...ставаш сутрин и взимаш една лъжица "майната му" ...