Паническо разстройство - 57

  • 41 892
  • 741
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 79
Днес се събудих много депресирана, отчаяна. От това, че неможах да се справя с спирането на деанксит. От тези симптоми, които получих след спирането му, това ме срина психически. Все едно сега се разболях и сякаш всичко почва отначало. Тъжно ми е, че отново пия хапчета. Искам да ги спра, да съм здрава. Много ме тормози това, че искам бебе. А пак се върнах на лекарствата.Много ме боли и съм разтревожена, как ще се  справя. Моето семейство не разбира, нито болката ми, нито тревогата ми. Все викат, че всичко ми е в главата.
Не се притеснявай за хапчетата, дай им малко време да се стабилизираш, опитай да не се обвиняваш. Важно е първо да се стабилизираш и успокоиш и после ще дойде ред и на бебето. Чела съм, че бременност и золофт са съвместими, а и моята психиатърка ми е казвала същото. За съжаление е така, че много от близките хора не ни разбират през какво преминаваме, но и тях не можем да виним. Сами сме си във физическото и психическото страдание. Аз вече спрях да се обяснявам - не съм ок и това е, страдам си сама мълчаливо и се моля да има скоро подобрение. Правим каквото можем,да става каквото ще.
Днес се събудих много депресирана, отчаяна. От това, че неможах да се справя с спирането на деанксит. От тези симптоми, които получих след спирането му, това ме срина психически. Все едно сега се разболях и сякаш всичко почва отначало. Тъжно ми е, че отново пия хапчета. Искам да ги спра, да съм здрава. Много ме тормози това, че искам бебе. А пак се върнах на лекарствата.Много ме боли и съм разтревожена, как ще се  справя. Моето семейство не разбира, нито болката ми, нито тревогата ми. Все викат, че всичко ми е в главата.
Не се притеснявай за хапчетата, дай им малко време да се стабилизираш, опитай да не се обвиняваш. Важно е първо да се стабилизираш и успокоиш и после ще дойде ред и на бебето. Чела съм, че бременност и золофт са съвместими, а и моята психиатърка ми е казвала същото. За съжаление е така, че много от близките хора не ни разбират през какво преминаваме, но и тях не можем да виним. Сами сме си във физическото и психическото страдание. Аз вече спрях да се обяснявам - не съм ок и това е, страдам си сама мълчаливо и се моля да има скоро подобрение. Правим каквото можем,да става каквото ще.
[/quote
При мен всичко стана преди години, след продължителен стрес в семейството и на работа. И кат се прибрах от работа, толкова лошо ми беше, изтръпнаха ми пръстите на едната ръка и някакво изтръпване на лицето. Много се уплаших, наще извикаха линейка и се оказа нервна криза. После почна ходенето по невролози, и диагнозите  бяха, невроза, вегетативна дистония. Пратиха ме на психиатър, каза че имам генерализираната тревожност. Но в дадени ситуации е много силна. Пих хапчета, и физическите симптоми изчезнаха. Но тревожноста в дадените ситуации все още я имаше. Така няколко години си пиех деанксит, и все едно бях здрава. Нищо, че имах силна тревожност, кат ходех на лекар, зъболекар и някои други места.
Ядосвам се на себе си, че преди години не започнах психотерапия, а се осланях на тоз деанксит. Спрях го и нещата много се влошиха.
Явно наистина хапчетата, само замазват положението.

# 526
  • Мнения: X
Цитат
Ядосвам се на себе си, че преди години не започнах психотерапия, а се осланях на тоз деанксит. Спрях го и нещата много се влошиха.
Явно наистина хапчетата, само замазват положението.
Много зависи колко е силна тревожността и дали ще намериш читаш психолог. Понякога нещата се подобряват при комбинация от двете (хапчета и терапия). Аз засега читав психолог не съм открила, давам едни пари, но няма кой знае какъв резултат.
За хапчетата- всички се плашат от тях и бързат да ги спрат. Някои от страх си живеят в един постоянен стрес и с драстично влошаване на качеството на живот. В крайна сметка животът не е никак лек и всеки бори стреса по своему. Едни с хапчета, други търпят и съсипват живота на тези около тях + своя, трети с алкохол, четвърти - с агресия и т.н.. Кой както намери за добре. Като се огледам по обществените места, всеки си тегли каруцата. Зависи какво ти е състоянието. Ако е търпимо, карай на билки и терапия, ама ако легнеш и не можеш да ставаш, да излизаш, да работиш, в крайна сметка си преценяваш, дали можеш да си го позволиш и да го причиниш на семейството си.
Опитай спорт, Георги така беше преборил състоянието си.

# 527
  • Мнения: 285
Здравейте отново! Много искам всички да се оправят бързо или поне дните ни да са по - леки!
Аз, както ви споделих, преминавам през проблем с возенето в кола, което мислех, че е само в самолета. Някак си мислите ми излизат от мен и получавам спазми и треперя и ми се е случвало да подскоча или да направя рязко движение, за да отмине паниката, а не зная защо и как се получава така:(( от малка ми се случва покякога, но само за секунди и го овладявам, но сега страха, че ще се случи, ме държи под напрежение... Притеснявах се как ще мине прехода ни до ферибота, пих един диазепам и си писах през цялия път със свекърва ми, за да се разсейвам, но общо взето си бях спокойна. Стигнахме във Франция и бях щастлива, имах притеснения преди пътуванията от град в град, но играех игри на телефона си и пеех песни с детето на задната седалка и минаваше тревогата. Тези дни нямаше такива паники, но днес ми се случи в колата - не можах да се изконтролирам, креснах с глас и се хванах за предната седалка рязко, мъжа ми спря за малко, аз свалих дънките си(да, знам колко смешно звучи), но това ме освободи леко и продължихме пътя, който беше кратък-30минути...това нещо ме срина тотално днес... Какъв човек съм аз, каква съпруга, каква майка, ако не мога да се возят в кола, тези дни така се бях успокоила, че ще съм добре и съм го преодоляла... А днес.... След като случи съм направо развалина, сякаш съм в дупка, моля ви дайте ми съвет как да се справя с тия гадни състояния.... Отчайващо е.... Благодаря...

# 528
  • Мнения: X
Цитат
Какъв човек съм аз, каква съпруга, каква майка, ако не мога да се возят в кола, тези дни така се бях успокоила, че ще съм добре и съм го преодоляла
Приемаш, че си като всички други хора, които имат някакъв проблем- кой ПА, кой страх, кой кръвно, кой сърце и т.н. ПА и тревижността са заболяване като всяко друго, просто в БГ още не сме го проумяли. Ама като гледам всеки трети е с ПА и си трае, да не се излага.

# 529
  • Мнения: 586
Георгий, можеш ли кажеш нещо за моите писания на предните страници?

# 530
  • Мнения: 285
Мерси, Анонимен! Да, така е, доста хора страдат от ПА:(( дори родителите ми казаха за предаване, в което Илияна Раева също е споделила за тези свои състояния, доколкото те ми казаха и разбрах, се е възстановила с излизания в планината, сред природата.. Пък дали е така или и тя е взимала медикаменти, само тя си знае... Аз като цяло съм с много ниско кръвно от малка, около 90/60 всеки път като го меря и всички се чудят как още функционирам, но съм чувала, че и това е причина за тези състояния. Много ми е тъжно, защото искам да се успокоя преди пътя, а притеснението е толкова силно, сърцето ми ще изскочи и понякога имам чувството, че не мога да се справя сама. Психотерапевтката ми явно е такава, че не изписва лекарства, няколко пъти й споменах, че съм уж чувала за хора, които пият успокоителни, за да видя реакцията й, но тя каза, че тези хора не се опитват да се справят с проблема, а търсят временни решения. Тогава разбрах, че не е привърженик на медикаментите, може би е и за по-добре. Но моята тежест в гърдите е като тухла и понякога ми се иска да ми беше изписала нещо за тези моменти, за да минавам през тях по-леко, дори и да е временно решение. Имам си диазепама от джи пито, но не мога да си го пия, когато ми падне преди всяко половин часово пътуване с кола... А и то ми е изписано за полетите и ме е страх, че може да свърши преди следващия полет и да се чудя какво да правя на летището от страх.... Имате ли и вие чувството, че сте в омагьосан кръг - един ден е спокоен, друг е гаден, и после пак и се чудите кога ще свърши всичко??? Извинете за дългия пост, душата ми явно има нужда да се излее..

# 531
  • Мнения: 79
Цитат
Ядосвам се на себе си, че преди години не започнах психотерапия, а се осланях на тоз деанксит. Спрях го и нещата много се влошиха.
Явно наистина хапчетата, само замазват положението.
Много зависи колко е силна тревожността и дали ще намериш читаш психолог. Понякога нещата се подобряват при комбинация от двете (хапчета и терапия). Аз засега читав психолог не съм открила, давам едни пари, но няма кой знае какъв резултат.
За хапчетата- всички се плашат от тях и бързат да ги спрат. Някои от страх си живеят в един постоянен стрес и с драстично влошаване на качеството на живот. В крайна сметка животът не е никак лек и всеки бори стреса по своему. Едни с хапчета, други търпят и съсипват живота на тези около тях + своя, трети с алкохол, четвърти - с агресия и т.н.. Кой както намери за добре. Като се огледам по обществените места, всеки си тегли каруцата. Зависи какво ти е състоянието. Ако е търпимо, карай на билки и терапия, ама ако легнеш и не можеш да ставаш, да излизаш, да работиш, в крайна сметка си преценяваш, дали можеш да си го позволиш и да го причиниш на семейството си.
Опитай спорт, Георги така беше преборил състоянието си.
Незнам дали си внушавах, но с деанксит бях много добре, по 1 хапче, случвало се е, в някои дни да не го взимам. Но още преди да го спра, ме беше страх, че без него немога. Рязко го спрях, и на 3 ден получих симптоми.
20 дена се мъчих, накрая не издържах и отидох при психиатъра. И сега пия ксанакс за 1 месец и золофт. Но  май наистина всичко зависи от нашите мисли и страхове. Уж деанксит е по слабо, а с него се чувствах супер. Сега пия ксанакс и золофт от 6 дена, но не се чувствам добре. Просто все ми е в главата, че искам да спра хапчетата, но тоя страх от физическите симптоми. Иначе почнах психолог.

# 532
  • Мнения: 128
За съжаление лекарствата само притъпяват, а от години се борим с тревожността. Аз просто съм си такава. Сега като съм си вкъщи в болнични, все лоши мисли ме нападат. Гледам телевизия, чета, играя на телефона, чистя, едвам чакам вечерта да заспя и така ден след ден. Предстои ми след Великден да съм на работа, а тя е толкова стресиращо, че отсега го мисля. И детето се прибира тази вечер. Аз също планирам бебе, но все още не съм се наканила да отида на профилактични преглед пак от страх. Страх от живота, страх от това да се отпусна и да става каквото ще става. Не можем да контролираме, това което ни предстои занапред. Но трябва да се живее и да сме щастливи сега. Трябва да се радваме на това, което имаме. Аз минах през толкова много неща, че чак не вярвам, че все още съм добре. Много искам всички да сме спокойни да нямаме симптоми и да се наслаждавам на всеки нов ден. Затова трябва да се борим, заслужаваме го.

# 533
  • Мнения: 79
Аз още от дете бях притеснителна и срамежлива.Но после донякъде го преодолях, след кат завърших Гимназия, работех сервитьорка. Пак понякога се притеснявах, дали ще успея да смогна с работата, понякога ми се е случвало леко сърцебиене да имам. Но бях физически здрава, никакви симптоми не съм имала.
После кат станах студентка, ми се струпаха много тревоги, и след по продължителен стрес нервната ми система рухна, с най различни физически оплаквания. Поради тази причина почнах да пия хапчета. И сега след кат спрях тоз деанксит, и тез физически оплаквания дет получих, сякаш се върнах назад във времето.
Преди време все си мислех, че имам проблем с нервната система.
Явно прекалено много се тревожим, затова имаме физически оплаквания. Лично на мен психиатъра ми каза, че не успявам да разтоварвам, все трупа и накрая избива.

# 534
  • Мнения: 128
Ами да, не умеем да разтоварваме. Всичко се натрупва, рано или късно всичко избухва.

# 535
  • Мнения: 2 776
Ето ме и мен с оплаквания. Не се бях разписвала с такива от доста време.
Преди 3 дни спрях ксанакса. Намалях, стигнах до 1/2 табл. от 0.25мг. Пих една седмица и реших да го спра. 2 нощи спах прекрасно, но ето че тази нощ се върнаха симптомите. Отпускам се да заспя, спи ми се и сякаш нещо ме стряска, подксачам и се започват вълни по тялото... Тази нощ ще е без сънна, то е ясно. 🙄😔
Възможно ли е да е синдрома на отнемането? Започнах плавно да спирам. Останах на вечерна доза 1 табл. от 0, 5 мг. После преминаха една седмица на 1 табл. от 0.25.После една седмица по 1/2 табл. от 0.25мг. После започнах да прескачам през вечер. И ето 3 - та вечер не го пия и се получи това... През деня нямах нищо натоварващо, което би ме довело да тази тревожност и стрес в областта на гърдите. Много се притеснявам, защото наистина се чуватвах добре последния месец. Моля ви да ми стискате палци... 🤗 Сега пих 1/2 от 0.25 и дано малко се отпусна.
Да добавя, че миналата седмица спрях и флуанксола. Него го пих последната седмица през ден и го спрях, така ми каза психиатъра.
Редактирам. Вече е 1:45, а аз не мога грам да се отпусна, въпреки, че ми се спи зверски. В момента, в който затворя очи и започвам да се отпускам, тялото ми се стряска, сърцето ще изкопи. Започнали дюи гадене, присвиване на стомаха, усещам че и разстройство може да избие. Как се нарича това състояние на тялото, в което подскача по време на заспиванв?
Отново нахлуха страховете да не полудея....
Ако ще те успокои, нищо ти няма. Но си в остра фаза. Няма полудяване, спокойно. Лудия не разбира, че е луд, за него другите са шантави, той е най добре. Или в този дух на болестта нещо такова. Синдром на отнемане има донякъде, но не е нещо фрапиращо. Но пак ти казвам - няма ти нищо, не се умира. Затова и не е спешно.

Както казах, спорт, режим на хранене, това е ключа. Аз обаче не се гордея със себе си, защото наред с правилното хранене, дисциплина в спорта (щото 2 деца малки, жена и частна дейност си искат своето) аз пиех и много алкохол в острия период. Деня протичаше така - ставане в 05:30, трениране от 05:40 до 06:10, после оправяне и градина за детето едното и работния ден от 08:00 стандартно до към 18-19, после тренировка още 1 час, и почване на пиенето. Така около година. Но в един момент нещата усетих, че се оправиха някак и махнах всичко - золофт тогава и алкохола. И така до днес. Но физическа симптоматика с болки и какво ли не пак си има от време на време при неясни дразнители, екстрасистоли и т.н. Обаче вече не го отразявам, всеки го има това. Тренирам си, ям доколкото мога правилно и така...

# 536
  • Мнения: 586
Георгий, благодаря за включването!
Тъй като ме отряза психиатъра, в момента ме е страх да продължа пак с ксанакс, мисля тази вечер да пия Атаракс, както и в следващите дни, през деня ще пия по 1/2, а вечер 1. Цял ден сърцето ми мъжди, стомаха ми е свит на топка, нямам никакво настроение и ми се плаче.
Как мислиш, по-добре ли е да продължа с Атаракс, отколкото да се връщам към Ксанакс? Ако искаш ми отговори тук, ако не и  на ЛС ще се радвам.

# 537
  • Мнения: 114
Здравейте,мили хора!Искам да попитам бета блокер кон кор съвместим ли е с клонарекс?

# 538
  • Мнения: X
Цитат
Психотерапевтката ми явно е такава, че не изписва лекарства,
Психотерапевтите не са доктори и не изписват лекарства.

Както казах, спорт, режим на хранене, това е ключа. Аз обаче не се гордея със себе си, защото наред с правилното хранене, дисциплина в спорта (щото 2 деца малки, жена и частна дейност си искат своето) аз пиех и много алкохол в острия период. Деня протичаше така - ставане в 05:30, трениране от 05:40 до 06:10, после оправяне и градина за детето едното и работния ден от 08:00 стандартно до към 18-19, после тренировка още 1 час, и почване на пиенето. Така около година. Но в един момент нещата усетих, че се оправиха някак и махнах всичко - золофт тогава и алкохола. И така до днес. Но физическа симптоматика с болки и какво ли не пак си има от време на време при неясни дразнители, екстрасистоли и т.н. Обаче вече не го отразявам, всеки го има това. Тренирам си, ям доколкото мога правилно и така...
Еми, всеки си намира начина. След като действа, няма причина за упреци.

# 539
  • Мнения: 388
И като се говори за бебета да попитам и аз.Дъщеря ми е на 7 и все отлагам, а от две години и се въртя в този ад. Има ли жени, които в тези състояния са забременяли. Как изкарахте периода и как се оправяхте с бебето после?

Общи условия

Активация на акаунт