Паническо разстройство - 57

  • 41 875
  • 741
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 586
krisdimi Аз действам по същия начин. Ходя на работа, върша си и домакинските задължения.Не си позволих да се залежа и да остана у дома, колкото и зле да бях. Въпреки, че не знам, колко дълго щях да издържа, ако лекарствата не бяха започнали да ми действат. Шофирам активно и в един момент не знаех, как съм пропътувала до работа. Там не знам, как си върших работата, но я свърших и то без много грешки. Мъжа ми дори предложи да ме кара на работа, защото работя в друго населено място, но аз не се съгласих. Просто не исках да се предавам. Само една събота и неделя извиках мама да дойде и то по-скоро за морална подкрепа и присъствие, но тя и с домакинството ми помогна. Повече не си позволих да я викам, но пък изкара с мен няколко безсънни нощи с чатене. Мъжа ми също изкара доста безсънни нощи с мен. Имам подкрепата на близките ми, което е голям плюс за човек в такова състояние. Но аз все се притеснявам, докога ще ми търпят състоянията. Научих се да споделям всяко нещо, което ме товари, отчитам го също като голям плюс. При мен страха е да не полудея, а не че ще умра. Само завещавам с думи на мъжа ми и родителите ми, ако нещо стане с мен, какво да правят първо с мен, второ с децата. Имам моменти на големи душевни падения, от самосъжаление до яд, че съм слабохарактерна. Или изпадам в размисли, защо Господ ми праща това изпитание и започвам да се самообвинявам за някакви постъпки, а по принцип съм човек ЗА доброто и винаги гледам да не ощетявам никого. Мека ми е душата, много...

# 556
  • Мнения: 128
Лиана, както казах Господ дава изпитания само на най-силните, защото знае, че ще се справят. Може би нашите терзания са шанс да открием себе си, да бъдем добри, да подадем ръка. Но ще се борим. Понякога съм много изморена от всичко. Но надеждата умира последна. Когато открих този форум разбрах, че не съм единствена. И кой знае, колко има като нас. Всеки има мисия на този свят. Един го изпитват с болест, друг с бедност, трети с гордост и богатство. Ние сме избрани, за да не се самозабравяме, защото сме видяли една страна изпълнена само с тревога и страдания. И може би трябва да подаваме ръка на някой, който се нуждае от нас. Вярвам, че всичко, което ни се случва е защото предстои по-добро. И на мен ми е доста депресирано тези дни, обикновено като винаги има празници, винаги се натъжавам. Когато не ми е добре със здравето или не се чувствам ок, нещото което ме успокоява е да нахраня някой, може куче, котка, да раздам нещо, и да си го нарека за здраве, а ако си го приготвя вкъщи още по добре. Веднъж отидох да пазарувам, на входа на магазина срещнах една баба, погледнах я, обзе ме странно чувство на страх и безпокойство, помислих си че и трябват пари но, не изглеждаше просякиня, беше добре облечена с шапчица и палтенце, и можеше да се обиди ако и предложа, влезнах вътре и ме обля една вълна все едно не ми стига въздуха, че нещо съм забравила и не съм изпълнила, паникьосах се, мъжа ми ме гледаше странно и ме попита дали ми е лошо, аз не го чувах мислех за жената. На излизане от магазина тя говореше с някой, който си тръгна, явно неин познат, леко се приближи до мен и ми поиска 2 лева за хляб, че си похарчила парите в аптеката пък до пенсия има 1 седмица, щяла да ги върне, Направо изтръпнах изтръпнах и онемях, пъхнах 5 лв в ръката толкова имах пожелах и здраве, а тя се обърна и ми каза, че имам дълг към този свят и трябва да си го платя,моят път бил друг. Каквато съм паника още повече се ошашавих, че ме назова и по име, а моето не е срещано...разревах се, така и не я разбрах... Не бях на себе си. Но оттогава давам, давам така, че никой друг да не разбере...

# 557
  • София
  • Мнения: 1 555
Е добре като лекар ви казва ,че ви няма нищо на сърцето и изследванията са добре би трябвало да се успокоите.Трябва поне малко трезво мислещи да сме. Както дамата по -нагоре писа ,като спреш да се вглеждаш за всяко нещо се живее много по -леко.Онзи ден говорих с един от най -добрите психиатри в Пловдив ,питах го ако спреш да се страхуваш може ли да изчезнат паник атаките .Отговори ми да,само че не всеки може ,за това за патерица се изписва антидепресант .Каза спорт задължително .
Може ли да споделиш името на психиатъра в Пловдив? Мерси
Спокойни празници на всички!
Дано стигне до всички ни Великденско чудо и положителната промяна да започне!

# 558
  • Мнения: 150
Е добре като лекар ви казва ,че ви няма нищо на сърцето и изследванията са добре би трябвало да се успокоите.Трябва поне малко трезво мислещи да сме. Както дамата по -нагоре писа ,като спреш да се вглеждаш за всяко нещо се живее много по -леко.Онзи ден говорих с един от най -добрите психиатри в Пловдив ,питах го ако спреш да се страхуваш може ли да изчезнат паник атаките .Отговори ми да,само че не всеки може ,за това за патерица се изписва антидепресант .Каза спорт задължително .
Може ли да споделиш името на психиатъра в Пловдив? Мерси
Спокойни празници на всички!
Дано стигне до всички ни Великденско чудо и положителната промяна да започне!
Никола Марков .Обичайно няма свободни часове с месеци напред ,но може да те запишат на регистратура ,ако някой освободи час да ти се обадят .

# 559
  • София
  • Мнения: 5 246
КрисДими, и аз твърдо вярвам, че всичко, през което минавам е за да поправя нещо в себе си. Боря се. Случаят с възрастната жена е малко извън този свят.
Благословени дни за всички!

# 560
  • Мнения: 79
Лиана, както казах Господ дава изпитания само на най-силните, защото знае, че ще се справят. Може би нашите терзания са шанс да открием себе си, да бъдем добри, да подадем ръка. Но ще се борим. Понякога съм много изморена от всичко. Но надеждата умира последна. Когато открих този форум разбрах, че не съм единствена. И кой знае, колко има като нас. Всеки има мисия на този свят. Един го изпитват с болест, друг с бедност, трети с гордост и богатство. Ние сме избрани, за да не се самозабравяме, защото сме видяли една страна изпълнена само с тревога и страдания. И може би трябва да подаваме ръка на някой, който се нуждае от нас. Вярвам, че всичко, което ни се случва е защото предстои по-добро. И на мен ми е доста депресирано тези дни, обикновено като винаги има празници, винаги се натъжавам. Когато не ми е добре със здравето или не се чувствам ок, нещото което ме успокоява е да нахраня някой, може куче, котка, да раздам нещо, и да си го нарека за здраве, а ако си го приготвя вкъщи още по добре. Веднъж отидох да пазарувам, на входа на магазина срещнах една баба, погледнах я, обзе ме странно чувство на страх и безпокойство, помислих си че и трябват пари но, не изглеждаше просякиня, беше добре облечена с шапчица и палтенце, и можеше да се обиди ако и предложа, влезнах вътре и ме обля една вълна все едно не ми стига въздуха, че нещо съм забравила и не съм изпълнила, паникьосах се, мъжа ми ме гледаше странно и ме попита дали ми е лошо, аз не го чувах мислех за жената. На излизане от магазина тя говореше с някой, който си тръгна, явно неин познат, леко се приближи до мен и ми поиска 2 лева за хляб, че си похарчила парите в аптеката пък до пенсия има 1 седмица, щяла да ги върне, Направо изтръпнах изтръпнах и онемях, пъхнах 5 лв в ръката толкова имах пожелах и здраве, а тя се обърна и ми каза, че имам дълг към този свят и трябва да си го платя,моят път бил друг. Каквато съм паника още повече се ошашавих, че ме назова и по име, а моето не е срещано...разревах се, така и не я разбрах... Не бях на себе си. Но оттогава давам, давам така, че никой друг да не разбере...
Браво на вас, че се справяте. Че живеете нормален живот, без да се ограничавате и че се справяте без лекарства. От тревожно разстройство ли страдате?
Аз от както получих, моя проблем. Все бях на някакви хапчета. Мислех, че проблема ми е в нервната система от стрес. Даже няколко години не работих, защото все чаках да оздравее, да ми се оправи нервната система. В доста голяма заблуда съм била. И от няколко години кат пиех деанксит, и виждах че почти нямах физически симптоми. И си виках е, вече почти съм се оправила, рядко имах физическо неразположение. Но си знаех, че имам тревожност. Според психиатъра ми имам генерализирана тревожност. И май наистина е тъй, защото всякаш  много често се тревожа. Ядосвам се на себе си, защо не спрях тоз деанксит отдавна. И да разбера, че въобще нищо не се е оправило. Всеки ден сега туй ми е в главата, как ще се отърва от таз тревожност и най вече от хапчетата. Отскоро ходя на психолог, дано ми помогне.

# 561
  • Мнения: 116
evigg, пих ксанакс , първо докато ми подейства серопрам-а, защото тогава Атаракс-а изобщо не ми действаше. Бях изпаднала в силна тревожност с тотално безсъние по 5 поредни нощи. Бях като ходещ труп. И тогава ми изписа ксанакс. Добре ми действаше, кризите започнаха да отшумяват и след почти два месеца с намаляща схема го спрях. Три нощи спях прекрасно, дори с ксанакс не бях спала така и на четвъртата нощ ме хвана пак криза. Същата нощ пих ксанакс, но не ми подейства. И реших, че наистина не искам да се връщам към него. Затова се чудех за Атаракс-а. Сега ще пия него, до след празниците и ще се моля да не получавам отново криза. То хубаво да седя будна, но не е само това. По-тежкото  е мъжденето и напрежението в сърцето, което сякаш ще се пръсне. Спи ми се, а само при затваряне на очите получавам екстрасистола със подскачане на тялото, стряскам се и така до следващо затваряне на очите... Отделно стомаха в непрестанен спазъм, гадене, повръщане, разстройство и буца в гърдите и гърлото...
Лиана, говори с психиатъра да ти изпише нещо за сън, но не бензо. Аз пия тритико. Горе долу съм доволна. Понякога се събуждам много рано, но поне спа минимум 6 часа.

# 562
  • Мнения: 2 776
Паническите атаки са началото. Принципно има хора с единични такива и не развиват разстройства. Обаче когато започне системно и ежедневно, дори по няколко пъти на ден става ПР. Понеже 95% от хората не осъзнават, че е това, започват да търсят физическия проблем и след около 6 специалиста отказват да приемат все още, че е психическо. Най често започва ровене в интернет и самодиагностициране, врачки, баячки, шамани, приятели и т.н. В този етап човека вече най често е развил постоянна хронична тревожност и хипохондрия + още някой бонус. ГТР с ПР вече е във вихъра си. След около 9 прегледа и няколко образни диагностики, поне 4 кръвни изследвания на всякакви екзотики се стига до първия психиатър , или невролог. Според късмета вече може да се получи начално добро лечение, или се сменят лекари до намиране на такова. И така върви спиралата. Но в този момент пък има една особеност - организма физически навлиза в най-добрата си физическа форма. Липидния и захарния профил стават чудесни. Понеже няма ядене и сън от пациента, а това доказано лекува. Глада е неприятен, но лечебен. Та има и свойте плюсове цялата тая простотия. И когато се осъзнае , че е проблема психичен, тогава настъпва точката на обратимост. Всеки в този момент намира своето лечение. Най добре е спорт, режим на хранене, хигиена на храните(качество на храните) и т.н. Аз както казах, направих спорт, работа, хранене и алкохол. Чак до мания. Но пък се оправих. Физическите неща вече не ги отразявам, те са си просто част от живота и организма. Не сме на 20.

# 563
  • Мнения: 285
Здравейте от мен отново! Днес пътувахме около 6 часа с колата до крайната ни точка и утре потегляме към ферибота и след това към вкъщи. Не съм получавала паниката от преди три дни, но страха да не я получа пак е ужасен, не ми дава мира, не мога да спя и ям, едва снощи хапнах при приятели в тяхната къща, но защото явно си и пийнах малко повечко розе... Но днес сутринта пак бях със сърцебиене, като мумия, не ми се говори, исках само да съм вече вкъщи. Качихме се в колата, аз директно легнах при детето на задната седалка и започнах да играя игри на телефона, ако малкия искаше нещо, леко се изправях и му го давах, гледах и в една неподвижна точка, което помагаше също. С течение на пътя се поотпуснах, но пак си цъкаш играта от страх да не се разсея нещо и да не ми се случи пак. Имам няколко въпроса към вас, тъй като всеки един страда от тази гадна и неистова тревожност - първо - и нас вас ли алкохола ви помага да се отпуснете и колко като количество, второ - вчера от билков магазин ми препоръчаха хапчета с лайка, магнолия и глог за успокояване на нервите (магазинерката каза, че има същия проблем като мен с пътуването, което беше щастие за мен да разбера, че не съм сама), та от вчера го пия по три пъти на ден, не виждам кой знае какъв ефект, може би е с натрупване, коя е билковата добавка, която на вас най-много помага в такива тревожни и страхови моменти? Утре ни чака 5 часа път до ферибота и после 1.20 отново до вкъщи, не ми дава мира мисълта за гадните паники и се разтрепервам цялата, не ям и не спя, ако заспя е за едни два часа и след това будувам, събуждам се и не искам да ставам от леглото, но пък и искам вече да съм в колата, за да съм направила тази крачка и да съм по близо до дома ми. Има ли нещо, което според вас трябва да се изследва като липса в организма, защото засега съм само с психотерапевтката ми, не съм правила изследвания на жлези и хормони? Благодаря ви предварително Simple Smile

# 564
  • Мнения: 70
Ами привечер започва да ми става едно такова пияно в главата леко стяга все едно на две чаши бира без да пия. От шиповете във врата ли е, дереализация ли е, от стрес най-вероятно и тревожност. Чак езика нещо почва да заваля.

# 565
  • Мнения: 285
Здравейте от мен отново! Исках да ви споделя и да попитам как сте всички днес? Ние се прибрахме от пътуването, аз бях кълбо от нерви, но нямах кризи и този път. Бях си обещала, че ще търся всякакви причини за тая гадост и отидох при джи пито ми, тя ми измери пулса, чу сърцето ми, обясни й на дълго и широко проблема ми, разбра ме и ми назначи кръвни изследвания, пълна кръвна картина, вит В12, серум фллат, липиден профил, черен дроб, щитовидна жлеза, бъбречна функция и глюкоза. Тях ще правя в клиника следващата сряда. В петък съм и на ЕКГ. Също ми изписа и хапчета, които регулират тревожността и понижават сърцебиенето, казват се Бедранол, да пия по едно сутрин и вечер или преди да се кача в колата или ми е много притеснено. Но все пак ми каза, че ако и след изследванията (ако има нещо) и не се подобравям, тогава вече ще прибегнем до АД:((( тези дни съм малко по-спокойна, но настроението ми е много лошо, едвам ставам от леглото, но все пак работя, гледам детето, хапвам по малко, карам си колата, но все си мисля, че като се возя отпред или отзад като мъжа ми кара, пак ще ми се появи паниката. Моля ви за съвет, според вас какви други изследвания трябва да направя, за да ви видя какво може още да се оправи поне от физиологична гледна точка? Благодаря ви много!

# 566
  • Мнения: 2 776
Тия бета блокери за добър ден ги изписват обаче. Хубаво е изписала пропранолол, а каза ли колко време се пие, кога и как? Тая схема е за хора след инфаркт през 80-те години дадената. Наистина работи за тревожност, но предимно е за stage anxiety, performance anxiety и public anxiety. И ефекта е около 4 часа.

# 567
  • Мнения: 285
Тия бета блокери за добър ден ги изписват обаче. Хубаво е изписала пропранолол, а каза ли колко време се пие, кога и как? Тая схема е за хора след инфаркт през 80-те години дадената. Наистина работи за тревожност, но предимно е за stage anxiety, performance anxiety и public anxiety. И ефекта е около 4 часа.

Здравей, Георгий! Мерси за мнението! Да, изписа ми две опаковки и ми каза сутрин и вечер по една или когато съм много притеснена 10 минути преди да се кача в колата, но си прав, че не каза за колко време да се приемат Sad( но да, имам леко подобрение след като взема таблетка особено сутрин, когато се събуждам с адското сърцебиене и силна тревожност. Не зная как се получава при мен тая паника при движение, имам чувството, че ще се пръсна, тялото ми се усеща по-тясно от самата мен, но се случва само, когато съм в движение. Но е странно пак, защото си карам колата без проблем, даже вчера возих детето и мъжа ми без проблем по тесните улички в квартала за преглед на детето.... Де да знам, това, че не съм аз в контрол над ситуацията ли ме кара да превъртам така .... корема ми се свива и подскачам и кресвам все едно имам буболечка ... пък не съм преживявала никога пътни инциденти.... благодаря ви!

# 568
  • Мнения: 2 264
Тоя пропранолол и на мен ми го бяха пробутали преди 3 години...изписа ми го ендото...първо по половин на ден...нямаше никакъв ефект . После по 1т...пак ефект никакъв.. и накрая ми каза 2х1...аз лично не усещах никакво подобрение от него ..нито за сърцебиенето...нито за тревожноста...спрях го и го хвърлих ..трябва да знаеш,че Тея лекарства не се спират от раз...а постепенно....с намаляне на дозата...

# 569
  • до морето
  • Мнения: 204
Здравейте! Пред полудяване съм. Синът ми на 17г от един месец е с ежедневни оплаквания. Сърцебиене, точкова болка/натиск в главата, на няколко пъти вдигна кръвно. Има задух на моменти, като стане прав от седнало положение и му се ускорява пулса и му прималява леко. Викахме няколко пъти бърза помощ, но казаха, че най-вероятно са ПА. Това обаче е нон стоп дори като не е уплашен. Посетихме 2ма кардиолози, има малък пролапс на клапата, но казаха, че не е проблем. Педиатри го гледаха. ЯМР ще правим след седмица заради главоболието. Нон стоп казва, че му е зле и, че му има нещо. Пращат ни на психиатър.
Възможно ли е всичко това да е от тревожност, всички тия симптоми? Не знам какво да правя? Има и алергия, на моменти се проявява с кашлица и рефлукс.

Общи условия

Активация на акаунт