В момента чета...83

  • 46 634
  • 759
  •   1
Отговори
# 120
  • Ямбол
  • Мнения: 2 495
Започнах “Преследвачът” на Вал Макдърмид, макар че за момента ми върви маалко трудно. Ще видим как ще се развие Simple Smile.

# 121
  • Мнения: 11 784
Въпросът към мен е за “Облакът Кукуландия”, предполагам. Вероятно е това пояснение да разкрива съдържание, затова слагам в скрит текст:
Скрит текст:
Същността на книгата е в отдаване на почит към самите книги, затова ще цитирам и бележка на автора, приложена в края на книгата:

“Тази книга, замислена като възхвала на книгите, е изградена на основата на много други литературни творби”

Самата история се развива в различни епохи с пет основни герои, някои от които, или даже повечето са деца, но самите истории намират нещо общо накрая.
А действащите лица са :
- Констанс - момиче, чиято история се развива в бъдещето
- Зено - засяга събитията в Корея (а и преди това) до наши дни (2020 г.)
- Сиймор - настояще и връзка към бъдещето
- Омеир- и Ана - по време на падането на Константинопол и след това до към 1505-та г.
Възможно е да се срещат негативни коментари за книгата заради различните времеви периоди и прескачането от един към друг, трябва да се следи внимателно историята и то не на един, а на пет главни герои, но всичко има взаимовръзка и смисъл, ако се следи внимателно, а книгата е и много добре написана.
Все още ме чака “Светлината, която не виждаме”, също от Антъни Доер, купих я съвсем спонтанно след прочита на “Облакът Кукуландия” (без да търся промоции и да чакам кампании - алеи и пр.), защото много ми хареса автора с тази книга.
А не я номинирах миналата година, защото след нея прочетох книга на Хавиер Мариас, освен това исках да имам в номинациите и повече български автори (но успях да се спра само на двама предвид другите книги, с които се “състезаваха”), а книгата заслужаваше номинация.

Последна редакция: вт, 28 фев 2023, 23:20 от fenyx

# 122
  • Мнения: 159
Все още ме чака “Светлината, която не виждаме”, също от Антъни Доер, купих я съвсем спонтанно след прочита на “Облакът Кукуландия” (без да търся промоции и да чакам кампании - алеи и пр.), защото много ми хареса автора с тази книга.

Ще ми е интересно и полезно да споделиш мнение като прочетеш “Светлината, която не виждаме”. "Облакът Кукуландия" ми беше в списъка за четене, но след като прочетох Светлината отпадна. Това беше най-лошата книга, която съм чела за цялата изминала година, та ми е интересно дали има разлика в стила на писане и градене на история и герои.

# 123
  • Мнения: 2 636
И скоро ще дам отзив за"Облакът Кукуландия",много ми хареса "Светлината,която не виждаме",много!

# 124
  • Мнения: 11 784
Да, знам че има различни мнения за Антъни Доер (още с първата книга го харесах), но и ние самите сме толкова различни читатели, за себе си мога да кажа - че съм и променящ се читател, защото има книги, които някога съм чела с огромен интерес, а сега такъв тип литература (например автори като Дан Браун) не могат по никакъв начин да изместят интереса ми към автори като Итало Калвино или Хавиер Мариас  например. И откривам нови литературни хоризонти, има и автори, които поради една или друга причина съм пропускала.
Но да се върна на Антъни Доер- единствената причина, поради която не съм прочета още “Светлината, която не виждаме” е, че напоследък съм доста хаотична в четенето, твърде много набелязани заглавия имам, често чета по няколко неща едновременно, а за тази книга не искам да прилагам такъв подход- според мен и тя ще изисква пълното ми внимание. В някакъв момент, когато успея да се концентрирам само върху една книга, ще е сред първите чакащи такъв прочит (защото много отдавна съм набелязала и “Соленоид”, а все не мога да му отделя нужното време за нужното му внимание)

Последна редакция: ср, 01 мар 2023, 07:49 от fenyx

# 125
  • Мнения: 2 636
Сега имаме достъп до всичко,което се издава по света благодарение на интернет и изборът е огромен.Аз съм също променящ се читател и ако преди Джон Гришъм или Чейс ,или Дан Браун,Артър Хейли са били в библиотеката ми/говоря преди доста години😀/,то сега не бих ги купила или чела.Единствено с вечните класики никога няма да се разделя,"Ана Каренина" да речем винаги ми харесва,с годините още повече.
Но си признавам,че освен,че съм променлив се читател,съм станала и капризен,претенциозен,лесно зарязвам книга на секундата,защото съм потънала в изобилие от книги,предполагам и автор да си,не е лесно,угодия няма😀

# 126
  • Мнения: 1 537
Така като гледам Светлината, която не виждаме по-скоро ще я прочета, но Облакът кукуландия по-скоро не.

# 127
  • Мнения: 4 704
Сега имаме достъп до всичко,което се издава по света благодарение на интернет и изборът е огромен.Аз съм също променящ се читател и ако преди Джон Гришъм или Чейс ,или Дан Браун,Артър Хейли са били в библиотеката ми/говоря преди доста години😀/,то сега не бих ги купила или чела.Единствено с вечните класики никога няма да се разделя,"Ана Каренина" да речем винаги ми харесва,с годините още повече.
Но си признавам,че освен,че съм променлив се читател,съм станала и капризен,претенциозен,лесно зарязвам книга на секундата,защото съм потънала в изобилие от книги,предполагам и автор да си,не е лесно,угодия няма😀
Аз също, ценя повече времето си и не бих го губила, давайки шанс на писател, който не ми допада.

pppqqq, изгледах и последната серия на "Страйк". Много ми харесва сериалът. Още отлагам последната книга, но съм сигурна, че ще ми допадне.

Честита Баба Марта! Да ни донесе повече усмивки!

# 128
  • Мнения: 11 784
Точно, и на мен поради времевото ограничение се налага вече да подбирам повече книгите си, но пак се случва да попадна (от чисто любопитство към автор или тема) на нещо, което не ми допада (като бруталността в книгата на Франк Тилие), но вече някои такива книги или зарязвам, или прочитам диагонално.
Но Артър Хейли например все още харесвам, а класиките в домашната библиотека (на родителите ми) са не малко.   В ученическа възраст четях и някои класики, и криминални, и приключенски (на Дюма например), и фантастика, и сега харесвам много жанрове, но някои автори вече не са ми интересни.

А по съществено- продължавам да чета Ани Ерно и все още не мога да разбера начина ѝ на мислене. Започнах и малко от “Дебютант”, началото на книгата ми харесва, първа среща и с този автор е.

# 129
  • Мнения: 4 704
На Хейли съм чела само една книга по време на една почивка, където нямах друг избор. Дори в заглавието не съм сигурна, може би е "Окончателната диагноза". Помня, че беше за лекари. В последствие разбрах, че пишел по "браншове". Романът ме изнерви ужасно много с многобройните си герои, чиито имена трябваше да записвам и да следя непрекъснато, кой кой е. Видях сега, че пишел трилъри, явно при мен ефектът е бил да се напрегна от тези безкрайно много имена, покрай които нищо не остана за напрежението на сюжета Wink
Гришам е забавен, как фабулата накрая винаги му служи по най-удобен начин. Вероятно трябва да вярваме в силата на правораздаването. Все пак, блестящите римски юристи са ни завещали, че Ius est ars boni et aequi.

# 130
  • Мнения: 11 784
Книги на Гришам все още не мога да стигна да прочета, а на Артър Хейли не съм прочела всички книги, но това, което ми прави впечатление досега е, че много детайлно подхожда към всяка тема, съвсем професионално описва различни сфери на дейност и това прави книгите съвсем реалистично звучащи и убедителни историите им. По отношение на множеството персонажи- след срещата ми със “Заложници” на Клеър Макинтош, след множеството незапомняеми китайски имена от трилогията на Лиу Цъсин, след множеството истории с различни герои в “Аномалията” на Ерве льо Телие, вече съм претръпнала откъм пренаселване в историите с лица и действия. От друга страна го приемам и като упражнение за паметта 😄.

# 131
  • Мнения: 4 704
Очаквах да имам този проблем, четейки "Трилогията", но забелязах, че вмъкването на имената беше постепенно на етапи: едни отпадаха, идваха други, някои бяха постоянни и не ми представляваше трудност. Не знам, как е в българското издание, но в италианското всички са изброени в началото с кратко описание по места/събития.
Добър физиономист съм, но имената са ми проблем и в реалния живот и за съжаление, това не ми помага особено и с книгите. Разбира се, не съм изоставила Хейли заради тях, но да кажем, бяха утежняващо обстоятелство предвид всички останали фактори (сюжет, стил и т.н.). Аз имам слабост към добрия стил в книгите, дори сюжетът да е слаб. Ако ще се интересувам професионално от нещо, предпочитам документална литература.

Последна редакция: ср, 01 мар 2023, 10:19 от Tsugumi_

# 132
  • Мнения: 1 537
Тази Трилогия за какво става въпрос?

# 133
  • Мнения: 11 784
В английското издание също има резюме с имената, което смятам че наистина е полезно в случая, но в българското не.
Futbolero_B, трилогията е научна фантастика с доста други теми, включени в нея- философски, политически, военни, икономически, социология, психология и какво ли още не като идеи.

Последна редакция: ср, 01 мар 2023, 10:43 от fenyx

# 134
  • Мнения: 2 636
Трилогията-ще й отделя повече внимание,виждам,че е харесвана от вас,а при мен не се получи с първата книга.
Колкото подкастове слушам в "Първа страница",все е масово оценена високо от личности,които респектирам.Е,то защото вашите препоръки не ми стигат,та започнах да пълня списъка и с препоръки от там.Препоръчвам ви са ги слушате тези интервюта,а колко сладкодумни събеседници има,и времето в слушане си едно такова уютно,и си мислиш,абе,има много четящи,има качествени хора,светът не е само тик ток и чалга,имало и ценни,любознателни персони и те не са малко.Въпросът е да им отделиш точно на правилните хора време,тогава дори и книга да не хванеш,то все едно книга си чел.Всеки от тях е една непрочетена книга,уникална по себе си без редакция.

Общи условия

Активация на акаунт