В момента чета...83

  • 46 672
  • 759
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 2 264
Прочетох "Пчеларят от Алепо", чух по радиото да я рекламират в някакво предаване и се сетих, че я имам от доста време вече. Не ми хареса особено, но и не бих казала, че е лоша книгата, по-скоро вече ми е поомръзнала бажанската тема. Авторката Кристи Лефтери е работила като доброволец в бежански лагер в Атина, впечатлила се е от историите на хората, преживели бомбардировки, загуби и страдание и понеже не е успявала да ги забрави, са й послужили като вдъхновение на този роман. Има някакви зачатъци на оригиналност, но като цяло не съм впечатлена.

# 586
  • София
  • Мнения: 12 069
На мен също не ми беше допаднала тази книга.

"Единствено заради надеждите , които възлагах на тази книга да трогне сърцето ми до сълзи, да ме  "хване за гърлото" и не пусне никога повече и прочее мелодраматични нагласи, които , признавам си,  таях Simple Smile давам 1,5*
Явно съм от някаква странна порода хора, които не се трогват лесно или и аз не знам, но на фона на всеобщия хайп по този Пчелар това е моето мнение - скромно написана книжка от писателка със средни и под средни възможности.
Няма го драматизмът на Хосейни от първите му романи, няма го този емоционален заряд.
На фона на всичко това високият рейтинг на романа ми е необясним."

# 587
  • Мнения: 2 264
Ами да,  усещането не е за силна книга, макар че описаните истории са тъжни и трогателни, просто авторката не умее да въздейства. Може би защото са вдъхновени от истински хора и техните животи, затова е толкова харесвана. Малко по-щедра съм откъм оценка, бих сложила 3 звезди и то заради началото, когато описва живота на Нури в Сирия и как започва да се занимава с пчеларство. Натам вече историята ми прилича на всяка друга за бягство по нелегалните канали.

# 588
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 371

Днес започнах “Времеубежище”. Първата ми книга на Господинов. Засега нямам впечатления.

Вече трети ден я слушам. Много ми харесва. В началото ми тръгна малко мудно, но вече е удоволствие. Харесвам Господинов. "Физика на тъгата" е същата- много неща се случват, живеят се много животи, много думи, на моменти логорея, като че ти изпива въздуха.

# 589
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 386
Отдавна не съм влизала в темата, но чета доста. Преди седмица случайно открих един страхотен руски сайт, подобен на читанката.бг. И  почти изчетох трилогията на Александра Маринина Взгляд из вечности, а после и Тот кто знает. Много ми допаднаха. Невероятни.
Опитвам се да си спомня името, или автора на една книга , споделена тук преди доста време. Тогава бях намери някъде в Гугъл части от книгата, на която много се смях, но не намерих нищо повече. Авторът е руски. Съдържанието беше за едно руско палаво девойче, баба му, сериозна и взискателна дама,  и много забавни случки на лятната им вила... Надявах се да намеря , търсейки на слука в сайта книгата в раздела детска литература, но има над 500 страници и късметът ми не проработи...Моето обяснение на нищо не прилича, но се надявам някой да отгатне за какво иде реч.

# 590
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 28 598
Манюня - Нарине Абгарян? Не съм сигурна дали отговаря на описанието, просто нещо руско, смях, деца на това ми заприлича. Авторката е арменка, но пише на руски.

# 591
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 386
Манюня - Нарине Абгарян? Не съм сигурна дали отговаря на описанието, просто нещо руско, смях, деца на това ми заприлича. Авторката е арменка, но пише на руски.
Уау.... Точно тази Hug
От вчера си блъскам главата.  Muriel, страхотна си, щом от моите обяснения позна за какво питам! Голямо благодаря!

# 592
  • Мнения: 740
Отдавна не съм влизала в темата, но чета доста. Преди седмица случайно открих един страхотен руски сайт, подобен на читанката.бг. И  почти изчетох трилогията на Александра Маринина Взгляд из вечности, а после и Тот кто знает. Много ми допаднаха. Невероятни.
Опитвам се да си спомня името, или автора на една книга , споделена тук преди доста време. Тогава бях намери някъде в Гугъл части от книгата, на която много се смях, но не намерих нищо повече. Авторът е руски. Съдържанието беше за едно руско палаво девойче, баба му, сериозна и взискателна дама,  и много забавни случки на лятната им вила... Надявах се да намеря , търсейки на слука в сайта книгата в раздела детска литература, но има над 500 страници и късметът ми не проработи...Моето обяснение на нищо не прилича, но се надявам някой да отгатне за какво иде реч.
Може ли да споделиш името на сайта. Нямам проблем с езика и със сигурност ще ми е полезен. Предварително благодаря!

# 593
  • Мнения: 6 443
Аз приключих "Възлюбена" на Тони Морисън и съм доволна, че я прочетох. (Оказва се, че като студентка не съм я прочела - ако бях, все нещо щях да си спомня, докато четях, но историята ми беше съвсем непозната.) Книгата е на практика история на робството, на зверствата, които са извършвани от белите спрямо чернокожите, разказана през призмата на реалната трагична история на Маргарет Гарнър. Много силна и впечатляваща книга наистина, разбираемо тежка на моменти.

А сега мисля да се разведря с петата книга на Ева Гарсия Саенс де Уртури от поредицата за Кракен - заглавието на испански е El Ángel de la Ciudad.

# 594
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 386

Ето го сайта.
 И Манюня веднага намерих:grinning:Мiriel Heart

# 595
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 110
Докато летях предната седмица, реших да прочета нещо леко и разтоварващо и си бях взела"Чета те като книга" на Емили Хенри
Скрит текст:
Оказа се много приятна и свежа книга, с която се забавлявах по време на пътуването и прочетох буквално на един дъх.
След това реших да премина на по-сериозна литература и си взех Олга Токарчук
Скрит текст:
Честно казано не знам какво четох Sad Да, пише увлекателно, да, има богат образен език, но по ягодите, каква беше тази история и защо има Нобелова награда? Явно аз наистина съм тъпа и не разбирам идеята на наградената книга Sad И след края, на последната страница се чудих какво четох и защо изгубих толкова време с нея. А прочетох само добри отзиви за нея.
Реших да си оправя вкуса с криминале и прочетох "Лазар" на Ларш Кеплер - определено скандинавците знаят как да пишат добри книги. Не усетих как стигнах до края на книгата, държа ме в напрежение до края и въпреки че убиеца беше ясен още почти в самото начало, така ме увлече, че броях кога и как ще се разправят с него. Сега си събрах всички предишни книги от Ларш Кеплер и мисля да продължа с тях Simple Smile
За да си почина от това напрежение си взех един роман от една неизвестна за мен авторка, но пък историята обещаваше да е интересна - "Кралица в сянка" - историята на Дезире Клари, която е първата любов на Наполеон Бонапарт. Написана увлекателно, доста приятна, въпреки че е почти в първо лице, единствено число. Не знаех нищо за тази жена, но от книгата научих, че е основателка на династията на Бернадот, а те стават крале на Швеция и Норвегия, а потомците й управляват и сега. Книгата ме накара да се разровя и да потърся още информация за това време, както и за самата Дезире

# 596
  • Мнения: 570
Аз приключих "Възлюбена" на Тони Морисън и съм доволна, че я прочетох. (Оказва се, че като студентка не съм я прочела - ако бях, все нещо щях да си спомня, докато четях, но историята ми беше съвсем непозната.) Книгата е на практика история на робството, на зверствата, които са извършвани от белите спрямо чернокожите, разказана през призмата на реалната трагична история на Маргарет Гарнър. Много силна и впечатляваща книга наистина, разбираемо тежка на моменти.
"Възлюбена" е много, много хубава книга, наистина няма как да си забравила, че си я чела. "Джаз" обаче не ми хареса чак толкова, а онзи ден започнах последната от трилогията - "Paradise", която не е издавана на български, ако не бъркам. Междувременно слушам "Обратно броене" на Кен Фолет - не е нищо особено май.

# 597
  • Мнения: 609
Вчера успях да завърша " Как да не бъдеш убиец на вампири" - изд. Ориндж. Сладка история, но откровено детска. Със сигурност на някое дете 10-12 години би му допаднало, на мен ми беше просто лековатичка, а очаквах друго . Все пак дадох 3 * на книгата. Историята е за едно момиче Маги, което се мести със семейството си в друг град и живеят в старата къща на техен чичо, за който нищо не знаят. За Маги това е нов шанс, защото в старото си училище е била аутсайдер. Запознава се с Майлс и Ари, откриват че гората до тяхната къща наистина пази мистични създания и се завихря леко приключение. Според мен  е добре представена идеята за това, че трябва да приемаме хората такива, каквито са и да не съдим много, много.
Вчера и днес се отдадох на четене на "Моята кратка история" на Стивън Хокинг. Книгата е малка, бързо се чете. Води е автобиографична, но са включени и научни теми, което според мен не е било нужно. Главите , които бяха за живота му, семейството и т.н. ми бяха много по-интересни. Дадох й 3*.
Започнала съм препрочита на " Брит- Мари беше тук ", но съм преди средата още.
Сега се чудя с какво да продължа. Нещо в последно време все чета някакви книги, които са средна хубост... А искам така някоя да ме впечатли, ама не и не. Жанрове сменям в опит да намеря точната, но засега удрям греда. Ще продължа с някоя друга по-тънка книга, че нещо с дебелите последния месец не се разбирам....

# 598
  • Мнения: 1 572
Аз съм в истинска читателска криза... Реших, че не съм в настроение за "Евангелие на отровното дърво", за "Пътни" също... Не мога да се концентрирам, прочитам по 10 пъти една и съща страница, нещо явно съм се пренаситила. Дадох си няколко дни почивка през празниците, а днес реших да започна "Случаят "Аляска Сандърс" - Жоел Дикер. Макар и понякога предвидими, с наивни диалози, харесвам книгите му и се надявам тази да ме изкара за ушите от кризата. 😁

# 599
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 371
И аз съм в криза, разнообразявана от проблясъци на добри четива. За два дни прочетох  Любов и джелато, да ме пита някой защо! Откровено глупава и повърхностна ми дойде, тийн история, ама писана в час по трудово.
Георги Господинов и Времеубежище обаче е друга работа. Харесвам странния стил на автора, хаотичното и разпиляно повествование, историите, в които хем нищо не се случва( няма стегнат и определен сюжет, поне не лесно забележим), хем като на скоростно влакче изживяваш десетки и стотици животи.
Сега съм подхванала да слушам Обвинена в убийство на Марк Хименес- чудесна е. И от снощи чета Детето на Фиона Бартън, обещаващо започна.

Общи условия

Активация на акаунт