Имам нужда от съвет и неутрално мнение, благодаря ви много.
Имам връзка с приятелката си от 8години и живеем заедно от 7, аз на 29г тя на 27г(без деца)
Преди седмица след поредния скандал тя каза да се разделим и аз се съгласих, следващите дни се опитах да оправя нещата(живеем заедно все още, трябват ми 10дни да се изнеса) и да предложа да скрепим положението но тя отказва. Ту говори с мен, после спира, после пак започва да говори с мен, седи и плаче, когато се опитам да говоря с нея цевилизовано, започват нападки защо преди не говорише така с мен, не съм ти дължна, не искам да те слушам и т.н. Разбирам е, че не ми е длъжна и затова не е насилвам за нищо.
В последните 2-3години тя има постоянни изисквания към мен, как съм се държал от типа: не съм си миел съдовете, бил съм арогантен и груб към външни хора, доста заядливи и уронващи достойнството на другия човек нападки. Аз също не съм бил ангел, една идея по ревнив съм и по директен, за мен когато има проблем сядам и го казва, очаквам да го решим заедно и да работим по въпроса, тя е от хората ,,Как не се сещаш какво ми е"" ,,100 пъти вече съм го казвала"" и т.н.
От самите караници, когато тя види, че на мен ми е зле и искам да поговорим, тя скача и започва да напада още по свирепо, докато когато аз видя, че на нея е зле спирам и се опитвам да е успокоя.
В цялата картинка най-големия ми проблем за тази раздяла е че това е първата ми връзка, не говоря за сексуален партньор, но първата ми връзка в която съм се влюбил, разкрил като човек и сме изградили малки символични неща между нас, изключително съм превързан към нея, иначе щеше да съм си тръгнал още от както започна да се държи потресаващо, но да кажем малките сладки неща и думички във връзката ни ме спираха.
Сега се притеснявам, че никога няма да намеря такава любов повече, дали не е илюзорно чуство от първата найвна детинска любов, проточила се дълго във времето? Просто света ми все едно рухна.
Не се претеснявам че ще остана сам до края на живота си, висок съм с добро телосложение, печеля около 7-8хиляди на месец, жените ме харесват и постоянно се опитват да говорят с мен(бизнесът ми е такъв, че постоянно съм в контакт с жени), но аз съм по патриархален човек и държа много на семейството и любовта.
Мъжете, след такава връзка успяхте ли да се влюбите по-силно в друга жена? Да сте щастливи с нея и да сте готов да дадете всичко? Дайте някои друг съвет за по-бързо приживяване.