Здравейте !
С жена ми сме заедно от 7 години, преминали сме през адски много неща заедно, заедно си изградихме характерите и ги напаснахме за да сме щастливи, мога да кажа успешно защото през последните години сме наистина привързани един към друг. До момента в който не решихме да имаме вече дете, на 26 съм а тя на 22 и решихме че ни е време вече. Заветния момент дойде и преди около 2 месеца разбрахме че ще ставаме майка и татко, нямаше по-радостен момент в нашия живот (поне в моя). Всичко тръгна отлично, започнаха едни планове за бъдещето ни с дете, закупихме първото си жилище, започнаха ремонтни дейности, планове кое къде ще е, прекарваме по цели нощи говорейки си за детенцето ни. Тук е момента да вметна че аз винаги съм искал здраво и щастливо семейство, детенцето е мое и си понасям отговорността напълно и давам всичко те да са добре и всичко да е наред. Таааа всичко беше перфектно до момента в който тя не влезе във втория месец, изведнъж започна да ми звънни по телефона и да плаче за нищо (приех го за нормално защото съм чел че бременните жени са свръхчувствителни) правех всичко за да я успокоя, в последствие тези обаждания спряха, остана само чата ни с нея (а преди това прекарвахме адски много време заедно), от известно време насам обаче дори и чат нямаме, отговаря ми пред 4-5 часа и то все едно отговаря на някой досадник който я тормози. Помислих че може би е някакъв период който ще отмине, но от няколко дни насам не ми отговаря, потърсих някаква близост с нея (знам че бременността не е лесен период и искам да съм до нея да я подкрепям) но когато се видяхме тя ме гледаше с поглед който крещеше “не искам да те виждам”, дори избягва нормални неща за една двойка като прегръдка или целувка, стои с мен 5 минути и си тръгва. Преди 2 дена се видяхме и ми каза че и трябва време и иска да си остане сама в тях, аз не възразих все пак любовта изисква и пространство понякога. Но от тогава насам всеки ден ходи някъде, няма я по цял ден, не ми отговаря не ми пише….. от дни насам не съм спал, не съм ял и мисля само какво може да се е случило с нея, че така да изчезнат тези прекрасни взаимоотношения които имахме така изведнъж. Потърсих 3-ма доктори познати, да ми обяснят дали е нормално, ходих на психолог за да мога да разбера къде е проблема. Не спирам да мисля за нея и за детето и къде сбърках, вчера се опитах да говоря с нея, да и обясня че съм счупен на хиляди парченца и че поведението и не в нормално точно към мен, защото аз съм човека който я подкрепя и ще я подкрепя винаги каквото и да става. В замяна получих същия този празен поглед крещейки ми “не искам да те виждам” и отново тези думи, че и трябва време, опитвайки се да се измъкне и да се прибере. Признавам че съм страшен дебил и последния път когато бях плакал е било за беберона си преди 25 години. От дни насам не съм спирал да плача и да се обвинявам, чудя се толкова лош човек ли съм че заслужавам това което ми се случва и къде изчезна тази любяща съпруга която имах….. На някой друг ако му се е случвало (или подобно) моля да сподели опита си, как се справихте с това и нормално ли е бременните жени да изпадат в такива крайности.
Благодаря предварително за отделеното време, не пожелавам на никого такива мигове каквито имам аз !
С жена ми сме заедно от 7 години, преминали сме през адски много неща заедно, заедно си изградихме характерите и ги напаснахме за да сме щастливи, мога да кажа успешно защото през последните години сме наистина привързани един към друг. До момента в който не решихме да имаме вече дете, на 26 съм а тя на 22 и решихме че ни е време вече. Заветния момент дойде и преди около 2 месеца разбрахме че ще ставаме майка и татко, нямаше по-радостен момент в нашия живот (поне в моя). Всичко тръгна отлично, започнаха едни планове за бъдещето ни с дете, закупихме първото си жилище, започнаха ремонтни дейности, планове кое къде ще е, прекарваме по цели нощи говорейки си за детенцето ни. Тук е момента да вметна че аз винаги съм искал здраво и щастливо семейство, детенцето е мое и си понасям отговорността напълно и давам всичко те да са добре и всичко да е наред. Таааа всичко беше перфектно до момента в който тя не влезе във втория месец, изведнъж започна да ми звънни по телефона и да плаче за нищо (приех го за нормално защото съм чел че бременните жени са свръхчувствителни) правех всичко за да я успокоя, в последствие тези обаждания спряха, остана само чата ни с нея (а преди това прекарвахме адски много време заедно), от известно време насам обаче дори и чат нямаме, отговаря ми пред 4-5 часа и то все едно отговаря на някой досадник който я тормози. Помислих че може би е някакъв период който ще отмине, но от няколко дни насам не ми отговаря, потърсих някаква близост с нея (знам че бременността не е лесен период и искам да съм до нея да я подкрепям) но когато се видяхме тя ме гледаше с поглед който крещеше “не искам да те виждам”, дори избягва нормални неща за една двойка като прегръдка или целувка, стои с мен 5 минути и си тръгва. Преди 2 дена се видяхме и ми каза че и трябва време и иска да си остане сама в тях, аз не възразих все пак любовта изисква и пространство понякога. Но от тогава насам всеки ден ходи някъде, няма я по цял ден, не ми отговаря не ми пише….. от дни насам не съм спал, не съм ял и мисля само какво може да се е случило с нея, че така да изчезнат тези прекрасни взаимоотношения които имахме така изведнъж. Потърсих 3-ма доктори познати, да ми обяснят дали е нормално, ходих на психолог за да мога да разбера къде е проблема. Не спирам да мисля за нея и за детето и къде сбърках, вчера се опитах да говоря с нея, да и обясня че съм счупен на хиляди парченца и че поведението и не в нормално точно към мен, защото аз съм човека който я подкрепя и ще я подкрепя винаги каквото и да става. В замяна получих същия този празен поглед крещейки ми “не искам да те виждам” и отново тези думи, че и трябва време, опитвайки се да се измъкне и да се прибере. Признавам че съм страшен дебил и последния път когато бях плакал е било за беберона си преди 25 години. От дни насам не съм спирал да плача и да се обвинявам, чудя се толкова лош човек ли съм че заслужавам това което ми се случва и къде изчезна тази любяща съпруга която имах….. На някой друг ако му се е случвало (или подобно) моля да сподели опита си, как се справихте с това и нормално ли е бременните жени да изпадат в такива крайности.
Благодаря предварително за отделеното време, не пожелавам на никого такива мигове каквито имам аз !
