Здравейте! Имам проблем, който започна със страх от игли при ваксини когато бях малка. Също страх от взимане на кръв, или дори говорене или гледане на видео за някаква инвазивна процедура, ме кара да припадам. После се появи и страха от гинекологични процедури, прегледи, който напоследък може би овладях, донякъде. Той може би се е появил защото първият ми преглед беше по спешност и последва с операция (спукана киста). До ден днешен не мога да отида да ми вземат кръв, припадам на секундата, но не да загубя съзнание за малко и да се събудя, а тежък припадък, след който се чувствам сякаш умирам, и съм няколко часа като безсилна. За 30сек. Сякаш направо се рестартирам, и дори сънувам сънища докато съм припаднала и като се събудя всичко е като сън.
Вече съм на 26г имам сериозна връзка (1.5г) и въпреки че не съм изпитвала желание за деца досега, започвам да се замислям, защото годините минават а и имам чувството, че обществото ме притиска да раждам деца, но това е друга тема. Проблема е че, не мога дори да си помисля за това да раждам, че аз като усетя мирис на клиника и припадам. Не държа на болка, не мога да гледам кръв, а само при мисълта за секцио или за естествено раждане и как протича, ми причернява. Не съм се разбързала да забременявам и както казах дори не знам дали все още изобщо го искам, но се притеснявам че това влияе, и ще влияе повече занапред на живота и връзка/ите ми.
Има ли някоя със същия проблем?
Много пъти съм чувала- то когато прегърнеш бебето всичко минава, то като си с правилния човек няма да ти пука от болката, и тн. Но не, хора, това не е като да ме е страх от паяци, а много, много по-силно.
Опитвала съм психолози, лайф коуч, когнитивна терапия с дишане, която е единствената с някакъв временен, положителен ефект за тревожността, но не достатъчно да пребори този дълбоко вкоренен страх.
Моля за вашите мнения, идеи, опит
Вече съм на 26г имам сериозна връзка (1.5г) и въпреки че не съм изпитвала желание за деца досега, започвам да се замислям, защото годините минават а и имам чувството, че обществото ме притиска да раждам деца, но това е друга тема. Проблема е че, не мога дори да си помисля за това да раждам, че аз като усетя мирис на клиника и припадам. Не държа на болка, не мога да гледам кръв, а само при мисълта за секцио или за естествено раждане и как протича, ми причернява. Не съм се разбързала да забременявам и както казах дори не знам дали все още изобщо го искам, но се притеснявам че това влияе, и ще влияе повече занапред на живота и връзка/ите ми.
Има ли някоя със същия проблем?
Много пъти съм чувала- то когато прегърнеш бебето всичко минава, то като си с правилния човек няма да ти пука от болката, и тн. Но не, хора, това не е като да ме е страх от паяци, а много, много по-силно.
Опитвала съм психолози, лайф коуч, когнитивна терапия с дишане, която е единствената с някакъв временен, положителен ефект за тревожността, но не достатъчно да пребори този дълбоко вкоренен страх.
Моля за вашите мнения, идеи, опит
влязох за нормално раждане, стигнах почти до края без никакви болки, но се наложи секцио. Избрах си пълна упойка. После болеше първите часове, не е като разходка в парка, но като знаех, че всичко е минало, не ѝ обърнах особено внимание.
Идват ти такива неподозирани сили, че всякакви припадъци отстъпват. Аз припаднах след като родих, по време на раждането нямах време за това. Освестиха ме със шамари. Следващите пъти не припадах. 
