История за проблемна бременност с позитивен край.
Казус: Пролабирал мехур (частично излязъл във влагалището) в 21г.с. и риск за спонтанен аборт
За мен: това ми беше 2ра бременност имам вече една дъщеричка от нормална бременност и раждане, на 30 години съм, здрава и в добра форма, приемах добавки и имах сравнително лека бременност до този момент
-------------
Здравейте,
Споделям историята за моята бременност, след като вече държа в ръце втората си дъщеричка. Тази история ще е дълга, но знам, че ще е безценна за жените в подобна ситуация, защото аз самата имах нужда в най-тежкия момент да се докосна до подобни истории с положителен край и изчетох всичко, което намерих по темата на английски.
Започвам разказа си и с уверението, че не обвинявам никой от лекарите, които ще спомена, които не успяха да решат проблема или да ме насочат, нито препоръчвам обезателно тези, които успяха да ми помогнат. Всички те бяха част от този кризисен момент и смятам, че всяка от вас може да усети сама на кого да се довери според информацията и своя светоглед . Придържам се максимално към кратки обяснения на състоянието ми, но не съм медицинско лице и предавам само това, което ми е било обяснено от лекарите и по начина, по който аз съм го разбрала.
През август 2025, в 21г.с., по време на втора за мен бременност, бебе заченато естествено, се установява от моя следящ лекар, че имам разкритие и част от околоплодния сак е излязъл във влагалището. Рискът в тази ситуация е от инфекция, както и от ранно спукване, водещо несъмнено до спонтанен аборт. Бях незабавно насочена към клиника "Селена" в Пловдив и бях приета по спещност в четвъртък вечерта. Приемащият ме лекар, Д-р Костадин Георгиев, ме прегледа и установи същия казус както и този от моя проследяващ лекар. Назначи преглед и евентуален серклаж за понеделник (след 3 дни). Серклажът е процедура за зашиване на шийката на матката, която при скъсена шийка е хубаво да се случи в началото на бременността. В моя случай беше вече напреднала бременността за серклаж, но въпреки това, все още беше възможно. Проблемът беше, че пролабиралият мехур трябваше да се прибере ръчно, с натиск, а това криеше огромна опасност от спукване.
В понеделник, след преглед от Д-р Георгиев и Проф. Пехливанов (доколкото разбрах, ръководител на болницата), се установи, че мехурът допълнително е излязъл и те отказаха да направят серклаж. Забавянето от четвъртък до понеделник ми беше назначено, за да се влеят антибиотици и да се намали риска от инфекция. Тук е важно да спомена за жените, които минават през това, че този момент на отказ от процедурата може да ви срине психически. Докато все още бях в залата за преглед лекарите ми казаха, че серклажът е невъзможен. Това е първи ключов момент за мен, защото в последствие осъзнах, че можеше да пречупи желанието ми за борба. Болезненото за мен беше, че те започнаха да говорят за следваща бременност, в която да взема по-рано мерки и ми предложиха 2 варианта: да лежа в болница при тях или в моя град, докато мехурът се спука сам и се случи спонтанен аборт, или да назначат те комисия и да направят медицински аборт.
Ще пропусна емоционалната част и вихрушката от емоции, през която човек минава изправен пред такова решение, но ще кажа, че беше важно да осъзная, че още не бях загубила битката и че само думите на лекарите са ме сринали. Все още имах шанс да потърся второ мнение, но не знаех къде и как.
Вечерта късно, на същия ден, за мой огромен късмет, в стаята ми настаниха пациентка, която след като чу казусът ми, ме насочи към Д-р Иван Сигридов в София. На следващата сутрин успях да са свържа по телефона и след като обясних случаят ми и че нямам никаква друга надежда, те ми предложиха час по спешност за следобеда. Тук уточнявам, за да разсея съмненията, че аз за пръв път в този ден чувах за Д-р Сигридов, не ми се беше налагало да търся специализирана помощ и не знаех колко време отнема и колко е трудно да се свърже човек с него. Всеки следващ път като съм звъняла на рецепция е имало телефон секретар и ми е казвал определени часове, в които да звъня. Приеха ме по спешност, без да имам връзки или да ме познават предварително.
Приех часът и започнах да организирам преместването си. Опасенията, в случая бяха, че моето състояние беше много деликатно и всякакви по-резки движения можеха да доведат до спукване на околоплодния сак. Въпреки това, успях да напусна болница "Селена" и с личен автомобил, лежейки на задната седалка да стигна до кабинета на Д-р Сигридов. Важното по време на прегледа беше, че се установи защо тялото ми е започнало да изхвърля бебето и че то е здраво. Медицинската техника, уменията и доводите на Д-р Сигридов за мен бяха много ценни, защото той установи инфекция както в мен, така и в бебето и ми обясни за "цитогенната буря", която от стечението на няколко процеса, но сравнително безобидни по отделно, се беше разиграла в организма ми. Назначи ми лечение и ме увери, че серклаж е възможен. За него ме насочи към болница "Надежда" и Д-р Любомир Христов.
Постъпих веднага в болницата и ми беше назначен преглед и евентуален серклаж за сутринта на другия ден.
Втори ключов момент, в който бях на кръстопът. Д-р Сигридов ми изписа антибиотици, които след 2-3 дни действие трябваше да накарат мехура да потъмнее и да стане по-здрав. В болницата, обаче, назначават техни антибиотици и веднага серклаж за следващия ден. Опасенията ми тук бяха, че нямаше да е достатъчно времето за мехурът да се подготви както ми беше обяснил Д-р Сигридов. След последващи разговори и с двамата лекари, се стигна до решението, че антибиотиците, които ще ми назначат венозно, ще подействат по-бързо и ще са достатъчни до серклажа.
На следващия ден имах преглед при Д-р Христов. Той установи, че състоянието ми е спешно и серклажът крие огромни рискове, но се съгласи да го направи и да опита да прибере мехура. Важното, в случая беше, че той имаше уменията да го направи и вече опит с такива случаи. Допускам без да виня никого, че в болницата в Пловдив, това нямаше как да се случи.
Преди да взема окончателно решение, от болницата ми предложиха срещи с неонатолог, който ми обясни какви рискове крие процедурата, в случай че детето се роди и по някакво чудо оцелее и че то може да има тежки увреждания (смята се, че плодът има шанс да оцелее извън утробата след 24 г.с.). Предложи ми се и консултация с психолог на болницата. Всичко това беше много ценно за мен в такъв тежък момент и се възползвах максимално от информацията, която можеха да ми предоставят.
Фактите и прегледите досега ме бяха насочили, че детето е здраво и макар с риск от спонтанен аборт по време на процедурата, взех решението да направим серклажа. Самата процедура беше около 30 минути с пълна упойка. Събудих се в стаята и ми казаха да спя, което разбира се, в ситуацията ми, беше невъзможно. По-късно лекарят мина и ми каза, че серклажът е бил успешен.
Останах в болницата още 3-4 дни.
Имах и последващ преглед с двамата лекари. При Д-р Сигридов, важната информация, която получих е, че детето е изчистено от инфекцията (медицинската му техника та изключително високо ниво позволява да вижда съвсем ясно всеки орган на бебето). Също така, той ме насърчи след като мине възстановителния период от около 2 седмици, да започна да се движа и да правя разходки, като постепенно увеличавам изминатото разстояние. Това е важно за правилното протичане на процесите в тялото ми и с цел да се избегне отново подобна ситуация с разрастване на инфекция. Назначи ми много изследвания на различни показатели, диета и ми изписа допълнително лечение и добавки.
От тук нататък, бременността ми протече сравнително нормално и леко. Конците от серклажа ми бяха премахнати от проследяващия ме гинеколог в 37 седмица. Родих здраво бебче нормално в 39 седмица и вече няколко месеца се гушкаме и свикваме една с друга.
Надявам се историята ми да вдъхне надежда и да помогне на майки в подобна ситуация. Знам, че е трудно, но си заслужава да се борите! ❤️
Казус: Пролабирал мехур (частично излязъл във влагалището) в 21г.с. и риск за спонтанен аборт
За мен: това ми беше 2ра бременност имам вече една дъщеричка от нормална бременност и раждане, на 30 години съм, здрава и в добра форма, приемах добавки и имах сравнително лека бременност до този момент
-------------
Здравейте,
Споделям историята за моята бременност, след като вече държа в ръце втората си дъщеричка. Тази история ще е дълга, но знам, че ще е безценна за жените в подобна ситуация, защото аз самата имах нужда в най-тежкия момент да се докосна до подобни истории с положителен край и изчетох всичко, което намерих по темата на английски.
Започвам разказа си и с уверението, че не обвинявам никой от лекарите, които ще спомена, които не успяха да решат проблема или да ме насочат, нито препоръчвам обезателно тези, които успяха да ми помогнат. Всички те бяха част от този кризисен момент и смятам, че всяка от вас може да усети сама на кого да се довери според информацията и своя светоглед . Придържам се максимално към кратки обяснения на състоянието ми, но не съм медицинско лице и предавам само това, което ми е било обяснено от лекарите и по начина, по който аз съм го разбрала.
През август 2025, в 21г.с., по време на втора за мен бременност, бебе заченато естествено, се установява от моя следящ лекар, че имам разкритие и част от околоплодния сак е излязъл във влагалището. Рискът в тази ситуация е от инфекция, както и от ранно спукване, водещо несъмнено до спонтанен аборт. Бях незабавно насочена към клиника "Селена" в Пловдив и бях приета по спещност в четвъртък вечерта. Приемащият ме лекар, Д-р Костадин Георгиев, ме прегледа и установи същия казус както и този от моя проследяващ лекар. Назначи преглед и евентуален серклаж за понеделник (след 3 дни). Серклажът е процедура за зашиване на шийката на матката, която при скъсена шийка е хубаво да се случи в началото на бременността. В моя случай беше вече напреднала бременността за серклаж, но въпреки това, все още беше възможно. Проблемът беше, че пролабиралият мехур трябваше да се прибере ръчно, с натиск, а това криеше огромна опасност от спукване.
В понеделник, след преглед от Д-р Георгиев и Проф. Пехливанов (доколкото разбрах, ръководител на болницата), се установи, че мехурът допълнително е излязъл и те отказаха да направят серклаж. Забавянето от четвъртък до понеделник ми беше назначено, за да се влеят антибиотици и да се намали риска от инфекция. Тук е важно да спомена за жените, които минават през това, че този момент на отказ от процедурата може да ви срине психически. Докато все още бях в залата за преглед лекарите ми казаха, че серклажът е невъзможен. Това е първи ключов момент за мен, защото в последствие осъзнах, че можеше да пречупи желанието ми за борба. Болезненото за мен беше, че те започнаха да говорят за следваща бременност, в която да взема по-рано мерки и ми предложиха 2 варианта: да лежа в болница при тях или в моя град, докато мехурът се спука сам и се случи спонтанен аборт, или да назначат те комисия и да направят медицински аборт.
Ще пропусна емоционалната част и вихрушката от емоции, през която човек минава изправен пред такова решение, но ще кажа, че беше важно да осъзная, че още не бях загубила битката и че само думите на лекарите са ме сринали. Все още имах шанс да потърся второ мнение, но не знаех къде и как.
Вечерта късно, на същия ден, за мой огромен късмет, в стаята ми настаниха пациентка, която след като чу казусът ми, ме насочи към Д-р Иван Сигридов в София. На следващата сутрин успях да са свържа по телефона и след като обясних случаят ми и че нямам никаква друга надежда, те ми предложиха час по спешност за следобеда. Тук уточнявам, за да разсея съмненията, че аз за пръв път в този ден чувах за Д-р Сигридов, не ми се беше налагало да търся специализирана помощ и не знаех колко време отнема и колко е трудно да се свърже човек с него. Всеки следващ път като съм звъняла на рецепция е имало телефон секретар и ми е казвал определени часове, в които да звъня. Приеха ме по спешност, без да имам връзки или да ме познават предварително.
Приех часът и започнах да организирам преместването си. Опасенията, в случая бяха, че моето състояние беше много деликатно и всякакви по-резки движения можеха да доведат до спукване на околоплодния сак. Въпреки това, успях да напусна болница "Селена" и с личен автомобил, лежейки на задната седалка да стигна до кабинета на Д-р Сигридов. Важното по време на прегледа беше, че се установи защо тялото ми е започнало да изхвърля бебето и че то е здраво. Медицинската техника, уменията и доводите на Д-р Сигридов за мен бяха много ценни, защото той установи инфекция както в мен, така и в бебето и ми обясни за "цитогенната буря", която от стечението на няколко процеса, но сравнително безобидни по отделно, се беше разиграла в организма ми. Назначи ми лечение и ме увери, че серклаж е възможен. За него ме насочи към болница "Надежда" и Д-р Любомир Христов.
Постъпих веднага в болницата и ми беше назначен преглед и евентуален серклаж за сутринта на другия ден.
Втори ключов момент, в който бях на кръстопът. Д-р Сигридов ми изписа антибиотици, които след 2-3 дни действие трябваше да накарат мехура да потъмнее и да стане по-здрав. В болницата, обаче, назначават техни антибиотици и веднага серклаж за следващия ден. Опасенията ми тук бяха, че нямаше да е достатъчно времето за мехурът да се подготви както ми беше обяснил Д-р Сигридов. След последващи разговори и с двамата лекари, се стигна до решението, че антибиотиците, които ще ми назначат венозно, ще подействат по-бързо и ще са достатъчни до серклажа.
На следващия ден имах преглед при Д-р Христов. Той установи, че състоянието ми е спешно и серклажът крие огромни рискове, но се съгласи да го направи и да опита да прибере мехура. Важното, в случая беше, че той имаше уменията да го направи и вече опит с такива случаи. Допускам без да виня никого, че в болницата в Пловдив, това нямаше как да се случи.
Преди да взема окончателно решение, от болницата ми предложиха срещи с неонатолог, който ми обясни какви рискове крие процедурата, в случай че детето се роди и по някакво чудо оцелее и че то може да има тежки увреждания (смята се, че плодът има шанс да оцелее извън утробата след 24 г.с.). Предложи ми се и консултация с психолог на болницата. Всичко това беше много ценно за мен в такъв тежък момент и се възползвах максимално от информацията, която можеха да ми предоставят.
Фактите и прегледите досега ме бяха насочили, че детето е здраво и макар с риск от спонтанен аборт по време на процедурата, взех решението да направим серклажа. Самата процедура беше около 30 минути с пълна упойка. Събудих се в стаята и ми казаха да спя, което разбира се, в ситуацията ми, беше невъзможно. По-късно лекарят мина и ми каза, че серклажът е бил успешен.
Останах в болницата още 3-4 дни.
Имах и последващ преглед с двамата лекари. При Д-р Сигридов, важната информация, която получих е, че детето е изчистено от инфекцията (медицинската му техника та изключително високо ниво позволява да вижда съвсем ясно всеки орган на бебето). Също така, той ме насърчи след като мине възстановителния период от около 2 седмици, да започна да се движа и да правя разходки, като постепенно увеличавам изминатото разстояние. Това е важно за правилното протичане на процесите в тялото ми и с цел да се избегне отново подобна ситуация с разрастване на инфекция. Назначи ми много изследвания на различни показатели, диета и ми изписа допълнително лечение и добавки.
От тук нататък, бременността ми протече сравнително нормално и леко. Конците от серклажа ми бяха премахнати от проследяващия ме гинеколог в 37 седмица. Родих здраво бебче нормално в 39 седмица и вече няколко месеца се гушкаме и свикваме една с друга.
Надявам се историята ми да вдъхне надежда и да помогне на майки в подобна ситуация. Знам, че е трудно, но си заслужава да се борите! ❤️