Здравейте AIDA_N, благодаря за отговора. Когато казах, че не познавам българското законодателство из основи имах предвид точно това, а не че преди да започна да говоря по темата за домашното насилие не съм се запознала със ЗЗДН и не продължавам да чета по темата. Съжалявам за горчивия ви опит и разочарованията. Лично моето мнение е, че именно фактът, който споменавате - че хората в повечето случаи мислят, че жертвата си е виновна - е крайно време да бъде променен. Мога само да ви благодаря, че като жена и юрист се опитвате да правите каквото можете да помагате на пострадалите в съдебните зали. Тъжното обаче е, че нито вие, нито съдиите, нито полицаите можете да направите наистина необходимото, ако законът не се промени и не ви даде правомощията да го правите. Ако желаете, ще се радвам да се включите в кампанията ми.
Лъвица, така е, познатото зло плаши по-малко. Срамът или по-точно страхът от осъждането на околните и евентуалното маргинализиране е постоянен спътник на жертвите на домашно насилие. Аз лично се борих с него години наред. Дори, когато вече бях далеч...чувството за малоценност, за ненужност, за липса на собствена стойност се прокрадваха в дните ми независимо от успехите ми. Противоречието в мен - желанието да бъда винаги силна в очите на околните и умората от тази маска на сила - ме дари с безкрайни безсънни нощи. До момента, в който се научих да трансформирам страха си в позитивна агресия. И това е нещо, което ми се иска ако мога да предам на други, защото проработи за мен.
Елора, за жалост сте много права - обикновено големите риби са винаги в океана.... в тигана са малките...и това е не само в България... :
evencee, обмяната на опит и работа с институции е цел на кампанията. Това са стъпки, които за жалост не могат да се вземат наведнъж и изискват време. Все пак тази кампания я водя с мои лични средства и поради тази причина нещата не се случват с бързината, с която ми се иска, но ако проследите кампанията, ще можете да видите какво се опитвам да направя - може да е малко, но както се казва, капка по капка вир
PureLove, като феномен, домашното насилие не се различава по държави - дали тук, в САЩ, в Австралия - психологията на насилника и жертвата не е много различна. Различна е обществената нагласа към насилието и законите. Например в САЩ съществува същата психологична връзка на зависимост между насилник и жертва в голяма част от случаите - жертвите си тръгват, връщат се, пак тръгват...затова е толкова трудно да се работят тези случаи - защото често просто няма как да помогнеш.... Но разликата там е, че институциите работят. Не че няма никакви пропуски, но като цяло работят. Другата разлика е, че общественото мнение е открито срещу домашното насилие и в подкрепа на жертвите. Говоренето е много и непрекъснато. Колкото повече се говори, толкова по лесно става говоренето, а оттам и хората придобиват повече смелост и увереност. Едни от най-тежките ми случаи са били Виетнамски, Мексикански и Арабски семейства - именно поради народопсихологията и дълбоко вкоренената патриархалност на тези общности. Друга разлика, която намирам, е че хората в САЩ не само си знаят правата, но и ги отстояват. И още една разлика - закона е така написам, че дава правомощия на полицията да защити жертвата веднага, в момента на повикването, като същевременно задължава и държи полицията много накъсо как изпълняват задълженията си.
stalia, "Авторке, твоето мнение е че закона в цитираната му част се прилага адекватно от държавата,полицията си върши перфектно работата при подаден сигнал, но проблема е това, че жертвите не говорят и закона не е добър, така ли?" - да ви отговоря - НЕ! Не ми е това мнението. Накратко: мнението мие, че закона е неадекватен и начинът по която е написан не извършва защитна функция. При така написан закон, нито полицията като изпълнителен орган, нито съдиите, като съдебен орган могат реално да защитят пострадалите от домашно насилие, защото закона им позволява "само толкова". Посочените мерки в посочените от вас членове на закона създават повече проблеми отколкото решават: въпросната защитна заповед - първо се издава ако потърпевшия я поиска, второ е инструмент за манипулация от юристи в дела за попечителство над деца или разводи, а другите мерки са просто административни санкции. Къде е наказателната отговорност на извършителя? Всяко посегателство над личността трябва да се наказва като престъпно деяние, но в условията на домашно насилие това става само при систематичност...и това е една от необходимите промени - това е моето мнение.
Veronikaaa, напълно съм съгласна с вас. Благодаря ви за коментара и включването в дискусията.
stalia, жертвите на домашно насилие са не винаго пълнолетни и самостоятелни, както и не винаги са жени. Напълно съм съгласна с вас, че държавата прехвърля и разпръсква на парчета отговорностите си към гражданите, което създава условия за злоупотреби, а тези отганизации, които наистина неуморно работят, се борят за бюджета си със зъби и нокти.
Анонимен, благодаря за споделената лична история. В много моменти ми напомни на изживени от мен самата моменти, което само идва да покаже, че насилниците не са особено изобретателни като цяло и че споделянето - дали с близки или с непознати, има огромна роля за потърпевшия да открие гласа и силата на волята си. И да си повярва. А това е най-трудната крачка. И да, прави сте, че понякога това говорене звучи като бъбрене на едно и също нещо и може и досадно да стане, но аз твърдо вярвам, че помага някъде на някой,, който може би дори не се е включил, а само чете. И за мен, дори само на един единствен човек да помогнем някак си - било със знание, било със съвет, било като му дадем усещането, че не е сам, това е успех!
Благодаря на всички за отделеното време!
Лъвица, така е, познатото зло плаши по-малко. Срамът или по-точно страхът от осъждането на околните и евентуалното маргинализиране е постоянен спътник на жертвите на домашно насилие. Аз лично се борих с него години наред. Дори, когато вече бях далеч...чувството за малоценност, за ненужност, за липса на собствена стойност се прокрадваха в дните ми независимо от успехите ми. Противоречието в мен - желанието да бъда винаги силна в очите на околните и умората от тази маска на сила - ме дари с безкрайни безсънни нощи. До момента, в който се научих да трансформирам страха си в позитивна агресия. И това е нещо, което ми се иска ако мога да предам на други, защото проработи за мен.
Елора, за жалост сте много права - обикновено големите риби са винаги в океана.... в тигана са малките...и това е не само в България... :
evencee, обмяната на опит и работа с институции е цел на кампанията. Това са стъпки, които за жалост не могат да се вземат наведнъж и изискват време. Все пак тази кампания я водя с мои лични средства и поради тази причина нещата не се случват с бързината, с която ми се иска, но ако проследите кампанията, ще можете да видите какво се опитвам да направя - може да е малко, но както се казва, капка по капка вир
PureLove, като феномен, домашното насилие не се различава по държави - дали тук, в САЩ, в Австралия - психологията на насилника и жертвата не е много различна. Различна е обществената нагласа към насилието и законите. Например в САЩ съществува същата психологична връзка на зависимост между насилник и жертва в голяма част от случаите - жертвите си тръгват, връщат се, пак тръгват...затова е толкова трудно да се работят тези случаи - защото често просто няма как да помогнеш.... Но разликата там е, че институциите работят. Не че няма никакви пропуски, но като цяло работят. Другата разлика е, че общественото мнение е открито срещу домашното насилие и в подкрепа на жертвите. Говоренето е много и непрекъснато. Колкото повече се говори, толкова по лесно става говоренето, а оттам и хората придобиват повече смелост и увереност. Едни от най-тежките ми случаи са били Виетнамски, Мексикански и Арабски семейства - именно поради народопсихологията и дълбоко вкоренената патриархалност на тези общности. Друга разлика, която намирам, е че хората в САЩ не само си знаят правата, но и ги отстояват. И още една разлика - закона е така написам, че дава правомощия на полицията да защити жертвата веднага, в момента на повикването, като същевременно задължава и държи полицията много накъсо как изпълняват задълженията си.
stalia, "Авторке, твоето мнение е че закона в цитираната му част се прилага адекватно от държавата,полицията си върши перфектно работата при подаден сигнал, но проблема е това, че жертвите не говорят и закона не е добър, така ли?" - да ви отговоря - НЕ! Не ми е това мнението. Накратко: мнението мие, че закона е неадекватен и начинът по която е написан не извършва защитна функция. При така написан закон, нито полицията като изпълнителен орган, нито съдиите, като съдебен орган могат реално да защитят пострадалите от домашно насилие, защото закона им позволява "само толкова". Посочените мерки в посочените от вас членове на закона създават повече проблеми отколкото решават: въпросната защитна заповед - първо се издава ако потърпевшия я поиска, второ е инструмент за манипулация от юристи в дела за попечителство над деца или разводи, а другите мерки са просто административни санкции. Къде е наказателната отговорност на извършителя? Всяко посегателство над личността трябва да се наказва като престъпно деяние, но в условията на домашно насилие това става само при систематичност...и това е една от необходимите промени - това е моето мнение.
Veronikaaa, напълно съм съгласна с вас. Благодаря ви за коментара и включването в дискусията.
stalia, жертвите на домашно насилие са не винаго пълнолетни и самостоятелни, както и не винаги са жени. Напълно съм съгласна с вас, че държавата прехвърля и разпръсква на парчета отговорностите си към гражданите, което създава условия за злоупотреби, а тези отганизации, които наистина неуморно работят, се борят за бюджета си със зъби и нокти.
Анонимен, благодаря за споделената лична история. В много моменти ми напомни на изживени от мен самата моменти, което само идва да покаже, че насилниците не са особено изобретателни като цяло и че споделянето - дали с близки или с непознати, има огромна роля за потърпевшия да открие гласа и силата на волята си. И да си повярва. А това е най-трудната крачка. И да, прави сте, че понякога това говорене звучи като бъбрене на едно и също нещо и може и досадно да стане, но аз твърдо вярвам, че помага някъде на някой,, който може би дори не се е включил, а само чете. И за мен, дори само на един единствен човек да помогнем някак си - било със знание, било със съвет, било като му дадем усещането, че не е сам, това е успех!
Благодаря на всички за отделеното време!
