Неврологичен проблем, странно поведение при бебе

Руби, може да заснемеш видео и да направиш онлайн консултация с детски невролог в приложението healee.

Акането колко често е и какво е,имам предвид че бебетата би трябвало да ходят всеки ден и да е кашаво.Ако са твърди или топчета се говори за запек.
Някакви изследвания на секрет от дупето и урина и кръв правени ли са?
Наистина може да е период .Един личен въпрос ,не държа на отговор да не би да копира някакво поведение ,ако вие ревете често,правите някой от вас подобни движения е напълно нормално детето да копира.
Имам приятелки забелязали ,че децата им имитират позата на сън докато са били бременни както са спали,така и децата .Аз докато бях бременна постоянно исках по корем да спя,детето все по корем спеше....
Незнам просто ви карам да се замислите какво е станало през бременността и нещо да е останало в съзнанието на бебето.

Неже имитация. Тя и оникновени гримаси не имитира, а не знам дали не е и рано за имитация. По принцип е на хипоалергенно мляко, от което винаги е акала кашесто всеки ден или през ден. Захранвам я от 1 седмица със зеленчукови пюрета, но това поведение го има от преди тях. Е, сега има проблем малко с акането откакто захранвам, но не го удавам на това, защото го прави и след акане и защото го има и от преди пюретата. Днес цял ден не го прави, защото я занимавахюе с различни дейности и като я сложих да заспи в креватчето и излязох от стаята, я заварих усърдно да го прави. Кръв и урина ни предстои другата седмица да дадем. Търсиша съм подобни теми, писала съм на майки, чийто деца така са се напъваши и стискали, но аз съм се загледала в ръцете й и начина, по който ги хваща. Имало е бебета да правят същото, само че стс свити юмруци встрани на тялото или хващайки се с ръце за краката си, но... Моята си ги усуква или кръстосва на Х, или си стиска китките. Понякога забива нокти толкова силно в кожата на другата си ръка, че й се получават драски. Нищо особено през бременността, освен, че бях на 32, мъжа ми на 41, инвитро зараду мъжки фактор и във 2- ят месец изкарах леко Ковид. Това ми е било боледуването за цялото време

Аз също смятам, че това ще отшуми. Моята дъщеря беше нервно и плачливо бебе. Правеше странни неща, но вече имам и второ дете и осъзнавам, че бебетата просто са си чудати същества. Дъщеря ми обичаше, докато лежи по гръб, около 4-5 месец, да се извива на дъга и да гледа назад и да се хили. Всеки път, когато я поставях по гръб, като минеше малко време, почваше да го прави. Побърквах се и аз, но отмина. После пък, като седнеше в стола за хранене, като и доскучаеше, почваше да си блъска главата назад в облегалката и пак се смееше. Прави го 1 месец и спря. Всички странности отминаха и си е едно съвсем нормално дете. Сега съжалявам, че съм загубила времето си в тревоги.
Когато бях притеснена, изчитах целия интернет в опит да потуша тревогите и научих едно - всякакви странности може да са си напълно нормални за едно бебе, но вече, примерно на 2-3 години, да се считат за патология. Така че това, че някое бебе прави нещо, което на 3 години вече е притеснително, не значи, че на бебето нещо му има.
И все пак щом нещо ви тревожи, търсете причината. Аз съм на мнението - по-добре излишен преглед, отколкото нехванат навреме проблем. Но пазете психиката си и се опитайте да бъдете спокойна, за да не отидете в другата крайност- казвам го като човек, който е минал по този път.
Гледайте цялостното поведение на детето. Ако е само това, надали има проблем.
Има едни тестове, ASQ се казват. Те дават ориентировъчна представа какво трябва да прави бебето за съответната възраст. Но пак е малко като кутията на Пандора - ако е написано, че едно бебе трябва да прави нещо си на 6 месеца, а не го прави още, това не значи, че има проблем. Пак казвам - цялостното поведение е важно.
А за обръщането - слагайте бебето колкото може по-често на земята- с играчки, дрънкулки и каквото харесва. Има много клипчета в интернет, как да помогнем на бебето да се научи да се обръща. А и един съвет не по темата - не слагайте бебето в проходилки и всякакви подобни неща по-нататък. Да, пазенето, докато се научи да се изправя и т.н. е повече, но за крачетата и цялостното му усещане за равновесие и баланс - на земята, самичко. Но и за това има писано много.
Всичко ще е наред! Ще мине време и като мен ще се чудите защо ми трябваше толкова да се притеснямам .

Ами надявам се да отмине. Притрснено ми е и че не лапа играчки. Преди време да е лапнала две, три, но нищо особено. Даже като й поднесанкъм устата гризалка или друго чак се гнуси и прави отвратена физиономия. Първо дете ми е и много се вглеждам.

Ох, така е с първите деца, но ще мине и всичко ще е наред.
За играчките не мога да кажа нищо, но пък това, че си лапа ръчичките е добре. Да, бебетата слагат всичко в устите си, но не знам дали ако не го правят често е проблем. Моята дъщеря например никога не си е слагала крачетата в устата, а масово бебетата го правят, тя само си ги хващаше, а синът ми, който е на 9 месеца, чак сега реши да си ги "яде".
По-нататък като почне да сяда и е стабилна в столчето за хранене, оставяйте я да пипа, мачка храната с ръчички, да маже. И да бръкне в чинийката с пюрето, нека усеща различните текстури. После пък вече като яде парченца, оставяйте я пак да си ги мачка и играе и да се учи да хваща храната и да я поднася сама към устата.

Аз не виждам нищо странно освен вашите внушения. Дете на 6м с автоагресия 🙄🤔 И двете ми деца са имали период, в който така си гледат ръцете, това с напъните може да е опит да направи нещо, което още не умее или газове или просто нещо, което е научило и за момента е интересно. Наистина нищо от написаното по никакъв начин не ми изглежда дори странно. Не знам защо за вас е така 🤷‍♀️ Децата обичат да правят нещо когато го научат многократно, докато им писне. Малката обичаше да си търка челото в килима за игра, около месец беше на мода това и спря. Не е било агресия, пъшкаше, защото още не си владееше напълно тялото и беше трудно да застане с желаната от нея поза.

Radeva-87:Защото го прави с изнервеност и се разплаква. Може и да сте права, че иска да прави нещо, което още не умее.. Но не си гледа ръцете със сигурност. Очите й или гледат другаде докато го прави, или си ги затваря. Не знам как да покажа клип тук

Бебетата се изнервят и разплакват постоянно, не е нещо необичайно за тях. Изчакайте някакво време и ще мине. Възможно ли е да вижда нещо, което я плаши, да й свети слънце, лампа в очите докато лежи, да се дразни, че е сама или не ви вижда. Пример, моята дъщеря пищеше все едно някой я коли ако се изсхлузи назад и не мв вижда, дори и да ме чува. Също ако е разбрала, че така привлича вниманието ви, ще го прави, защото реагирате.

Нишо от изброенпто, възможно е само привличане на внимание. Чудя се дали да не я заведа на гастроентеролог да видим да не е нещо със стомахчето

Детски невролог в София, препоръчвам доц. Божинова. Поне когато ние я посещавахме беше доцент, сега не знам, може да се е преквалифицирала. В болница Св. Наум работи.

Annchi, звънях за доц. Божинова. Отказаха ни преглед, преглежда само бебета над 1г и не се правят изключения. Записахме час за Токуда, при Христова, в края на март

За нея не съм чувала

Здравейте, описаното поведение прилича малко на поведението на нашето бебе, момче на 7 месеца и половина. От около 2 месеца като му се спи или е разстроен търси кърпичката си за гушкане (муселинова кърпа нормална). Стиска я с в ръце и с нея си търка лицето или очите, понякога мрънка, понякога не. Това е негов си метод за успокоение. Ако не успее да се успокои сам, започва да плаче. Та вашето ми прилича на това. Може да му е светло на бебето или да иска "да се погали" и подобни. Като започне да праеи така пробвайте да дадете нещо за гушкане, биберон или затъмнете. Аз бих търсила причини първо в средата на бебето, не в него и в здравето му. Чак като изключите всичко възможно, мислете следващи стъпки.

Mateya Zoe, с биберон, без биберон, играчка или не- прави си го.
 Прави го, както денем, така и на угасени лампи. Пуснала съм темата по разни групи и доста майки го опрвличават на детски онанизъм, въпреки че е толкова малка. Другите предположения са, че не иска да лежи по гръб и се ядосва, че не може да се обръща сама.
Ако не стиска голите си ръце, то ще стиска играчка и ще се пъне до откат. Трябва да я занимавам нон стоп с нещо и то да е седнала, че иначе не се издържа. В същото врвме, не е полезно никак да седи толкова дълго време. Буквално не мога да я оставя да си полежи и да свърша нещо, защото непрестанното й напъване, придружено с плач, почервеняване на лицето и т. н ме демотивират за каквото и да е. Излезем навън с количката, докато я бутам е ок всичко, спрем на някоя пейка и се започва с кръстоските. Вече нито вярвам, че е само период, нито пък вярвам, че е онанизъм, нито знам какво е. Налегнало ме е едно тягостно чувство, че това никога няма да свърши