Заедно сме от 8 месеца, но аз не се чувствам обичана. Може би не съм му безразлична, но любов няма според мен. Всеотдаен е, когато правим секс, но това едва ли е показателно.
Преживял е тежка раздяла преди 4 години с жена си. Бил е много наранен. В началото на връзката ни каза "Аз едва ли ще се влюбя и обичам". Изстреля го, без да иска. Видимо се смути. Тези думи не мога да ги забравя.
Последователен е, проявява интерес и ме търси. Вечер си говорим много време по телефона, но не ме включва като цяло в плановете си. Виждаме се импулсивно веднъж или два пъти в седмицата. Живеем в един град. Той е човек, който обича дома, предпочита да се прибере вкъщи след работа, а не да се мотае по улиците. Но когато един мъж обича, то си личи.
Като се видим, също е обран. Не е безразличен, но не и да изглежда, че е щастлив, че ме вижда. Аз съм позитивна и винаги си тръгва с подобрено настроение, но..... според мен липсва тръпката към мен.
Дали греша?
Аз също не му казвам, че го обичам, че ми липсва, защото той не го прави. Показвам обаче обичта си и съм сигурна, че той я усеща.
Събота и неделя има своите планове. Мен ме включва евентуално импулсивно. Вярно, че е свикнал сам три години. Бил е унижаван, притискан и ограничаван, но....
Какво да правя? Не мога да се откажа от него, защото го обичам. Измъчвам се обаче.
Преживял е тежка раздяла преди 4 години с жена си. Бил е много наранен. В началото на връзката ни каза "Аз едва ли ще се влюбя и обичам". Изстреля го, без да иска. Видимо се смути. Тези думи не мога да ги забравя.
Последователен е, проявява интерес и ме търси. Вечер си говорим много време по телефона, но не ме включва като цяло в плановете си. Виждаме се импулсивно веднъж или два пъти в седмицата. Живеем в един град. Той е човек, който обича дома, предпочита да се прибере вкъщи след работа, а не да се мотае по улиците. Но когато един мъж обича, то си личи.
Като се видим, също е обран. Не е безразличен, но не и да изглежда, че е щастлив, че ме вижда. Аз съм позитивна и винаги си тръгва с подобрено настроение, но..... според мен липсва тръпката към мен.
Дали греша?
Аз също не му казвам, че го обичам, че ми липсва, защото той не го прави. Показвам обаче обичта си и съм сигурна, че той я усеща.
Събота и неделя има своите планове. Мен ме включва евентуално импулсивно. Вярно, че е свикнал сам три години. Бил е унижаван, притискан и ограничаван, но....
Какво да правя? Не мога да се откажа от него, защото го обичам. Измъчвам се обаче.
