Здравейте! Пише една адаки притеснена майка. Родих след инвитро, поради мъжки фактор- момиченце. Всичко се развиваше според месецитв си докато не забелязах ствриотипно за мен поведение. В момента е на 6 м, всичко започна около 5—ят месец. Бебето започна, в положение легнало по гръб, да си хваща ръцете пред очите, едновременно с това си повдига и кръатосва краката, и започва да се стиска и напъва зверски до почервеняване. Орави го главно като е останала без внимание. Похвата на ръцете е различен: един път ги стиска една в деуга, друг път с едната стиска китката на другата, трети пут със сключени пръсти. Това може да го прави около 20-30 пъти на ден и видимо го прави с яд, прилича ми и на автоагресия. По същия начин си навира одеяшото или играчка в лицето, с много силно стискане и притискане. Детето ми следи с поглед, обръща се на звуци, премята играчки от една ръка в деуга, дъежи едновременно две играчки и следи трета с поглед. Няма проблеми със съня или с изхождания( не го прави поради запек). Наблюдавам, че понякога като я вдигна, докато го прави, св орига мощно, но не всеки път е така. Все още не се обръща, но тук вината е може би наша, защото мразеше да сведи по корем, ставаше ни жал и не сме я слагали често. Водих я на ортопед- всипко е наред. Водих я на дерски невролог, но той някак с насмешка го прие, нормално било, хубав знак за развитието й било. Заключи, че е здрава... Водих я на трансфонтанелна ехография, показах движенията на лекарката- за нея е повик за внимание. Само личната ни каза, че й се вижда странно. Не било и детски онанизъм, невролога лаза, че със сигурност не е епилепсия. Само че аз вече не издържам психически, чета като луда из интернет и се опасявам от аутизъм или Синдром на Рет. Нищо друго не ме тревожи в детето ми осееб тези напъни, придружени с тая еднотипна поза на тялото. Имаме час при дриг невролог в края на март. Не спурам да се тревожа, защото имам първа братовчедка с тежък аутизъм, живяли сме заедно и стериотипите й са ми се запечатали дълбоко в съзнанието. Вчера ми стана и по - зле, когато видях, че и в седнало положение го направи. Моля Ви, споделете ми, ако някое детенце ви е правило така и го е надраснало. Може ли да е от растеж на зъби? Знам, че аутизма се диагностицира с наблюдение към 3 г възраст, но търся и други причини. Също забелязвам, че мнохо рядко лапа играчка. Пръстите са й редовно в устата.
- Публикувана: 2 март 2023, 11:41 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2023, 23:17 ч.
Неврологичен проблем, странно поведение при бебе
Ох, мила прекрасно те разбирам! И мен ме е страх, постоянно следя своето, защото не кой да е, а братът на мъжа ми страда от шизофрения. Бебето може да се опитва да се изправи, затова да се напъва. Щом се развива нормално не се притенявай, но за успокоение потърси второ, трето мнение. Може би си опознава ръчичките и моето го правеше, спря към 11ти месец. Сега е на 1г и 8м, лекарите казват, че всичко е нормално и няма място за притеснение. Сега пък се е научила да си съиска очите, всеки ден е страх....
Здравей! Твовто как точно си е опознавало ръцете, стееиотипно ли? Аз бих казала, че като прави това, погледа й е блуждаещ на всякакви страни, не су гледа в ръцете. Концентрирана е в стискането и напъването. Но и това не е, защито днес и в седнало положение го направи... Товя е агония да не знам какво става, а и нищо не намирам от съфорумци подобно.
Значи няколко специалисти Ви казват, че проблем няма, но Вие упорито търсите такъв?
Това с притискането на играчка в лицето го правят много бебета, другото- Вие сама сте си отговорили, прави го, когато е останало без внимание, вид занимавка. Аз не виждам и не намирам нищо странно в това. Гаранция, че скоро след като си намери други интересни занимания ще отшуми
Това с притискането на играчка в лицето го правят много бебета, другото- Вие сама сте си отговорили, прави го, когато е останало без внимание, вид занимавка. Аз не виждам и не намирам нищо странно в това. Гаранция, че скоро след като си намери други интересни занимания ще отшуми
Ами просто не смятам, че й е занимателно, защото не го прави с удоволствие, а плаче. А и наблюденията ми започват да се изменят, защото свекърва ми дпйде, започна да я занимава, но въпреки компанията й отново започна да го прави. Следователно от няколко часа е тук и тя е доста притеснена. Колко са“ специалисти“, това не е много ясно. Преглеса при невролога беше удар с чукчето на 4 места през дрехите и малко разгояор. А детето ми при непознати е една мълчалива и стъписана. Нищо й няма, вижте какво спокойно дете и дотам. Само че вкъщи изобщо не е такава, какъвто той я видя там за 10 минути. Всеки ден се будя с надеждата, че от днес няма да го прави, но когато го видя отново и отново, мисля за всичко друго, само не и че е нормално.
Направете клипчета и ги покажете на детски невролог. Това е моят съвет, а и за ваше успокоение.
Имам клипчета и с тях отидохме при детски невролог, но той с насмвшка, даже не ги изгледа докрай, и заключи: абе глупости, някви стериотипчета- голяма работа. Питам го за ЕЕГ ли е, и той пак така с насмешка: ееее, айде да ги понаправи още няколло месеца, пък може да пуснем едно ЕЕГ. Ще видим, ще идем на друго мнение. Взех направление за Литвененко, надявам се поне той да не си води монолог през цялото време и да ми изслуша историята.
Майката е най-добрия диагностик на детето си, защото е с него 24/7 и само тя може да забележи стереотипно или необичайно поведение. Вярвай на инстинкта си!
Мисля, че разпознавам случая от една ФБ група, в която участвам, децата ни са родени един месец. Имаше и клипче. Не мога да кажа какво е, но - покрай съвършено друг здравословен проблем при моето бебе - научих, че лутането по пътя към някаква диагноза е най-неприятно.
Заведи детенцето при най-добрите специалисти. При нас първите, при които бяхме, си бяха чиста загуба на време.
Не искам обаче постът ми да те плаши, все пак детенцето тепърва ще започне да пълзи, да се изправя, да ходи - напълно възможно е всичко да отшуми, когато открие тези интересни дейности ❤ кураж и успех!
Мисля, че разпознавам случая от една ФБ група, в която участвам, децата ни са родени един месец. Имаше и клипче. Не мога да кажа какво е, но - покрай съвършено друг здравословен проблем при моето бебе - научих, че лутането по пътя към някаква диагноза е най-неприятно.
Заведи детенцето при най-добрите специалисти. При нас първите, при които бяхме, си бяха чиста загуба на време.
Не искам обаче постът ми да те плаши, все пак детенцето тепърва ще започне да пълзи, да се изправя, да ходи - напълно възможно е всичко да отшуми, когато открие тези интересни дейности ❤ кураж и успех!
Да, качила съм клипа и във ФБ групата ни. Повярвайте ми, че аз не бих повдигнала и въпроса, ако поведението й не беше натрапчиво. То е нещо като обсесия, като ритуал. Как да вярвам на лекари? Педиатъеа казва: досега трябваше вече да се обръща, в същият ден ортопеда казва: бебетата изобщо не е задължително да се обръщат, както и да лазят. На 100 лекаря да ида, ще чуя 100 различни коментара. За съжаление, усещам, че само времето ще покаже.
И двете ми деца правят така ако ги оставя на земята и трябва да свърша нещо, в момента, в който ги взема спират. Лежането по гръб в голяма част от времето за деца, които виждат повече и откриват тепърва света, се приема с голяма неохота. Като го носите на ръце и му показвате различни неща от дома (кухнята, изложени снимки, пердета за хващане, и така до безкрай), как реагира детето, опитва ли се да ги “докопа”?
Акането колко често е и какво е,имам предвид че бебетата би трябвало да ходят всеки ден и да е кашаво.Ако са твърди или топчета се говори за запек.
Някакви изследвания на секрет от дупето и урина и кръв правени ли са?
Наистина може да е период .Един личен въпрос ,не държа на отговор да не би да копира някакво поведение ,ако вие ревете често,правите някой от вас подобни движения е напълно нормално детето да копира.
Имам приятелки забелязали ,че децата им имитират позата на сън докато са били бременни както са спали,така и децата .Аз докато бях бременна постоянно исках по корем да спя,детето все по корем спеше....
Незнам просто ви карам да се замислите какво е станало през бременността и нещо да е останало в съзнанието на бебето.
Някакви изследвания на секрет от дупето и урина и кръв правени ли са?
Наистина може да е период .Един личен въпрос ,не държа на отговор да не би да копира някакво поведение ,ако вие ревете често,правите някой от вас подобни движения е напълно нормално детето да копира.
Имам приятелки забелязали ,че децата им имитират позата на сън докато са били бременни както са спали,така и децата .Аз докато бях бременна постоянно исках по корем да спя,детето все по корем спеше....
Незнам просто ви карам да се замислите какво е станало през бременността и нещо да е останало в съзнанието на бебето.
Неже имитация. Тя и оникновени гримаси не имитира, а не знам дали не е и рано за имитация. По принцип е на хипоалергенно мляко, от което винаги е акала кашесто всеки ден или през ден. Захранвам я от 1 седмица със зеленчукови пюрета, но това поведение го има от преди тях. Е, сега има проблем малко с акането откакто захранвам, но не го удавам на това, защото го прави и след акане и защото го има и от преди пюретата. Днес цял ден не го прави, защото я занимавахюе с различни дейности и като я сложих да заспи в креватчето и излязох от стаята, я заварих усърдно да го прави. Кръв и урина ни предстои другата седмица да дадем. Търсиша съм подобни теми, писала съм на майки, чийто деца така са се напъваши и стискали, но аз съм се загледала в ръцете й и начина, по който ги хваща. Имало е бебета да правят същото, само че стс свити юмруци встрани на тялото или хващайки се с ръце за краката си, но... Моята си ги усуква или кръстосва на Х, или си стиска китките. Понякога забива нокти толкова силно в кожата на другата си ръка, че й се получават драски. Нищо особено през бременността, освен, че бях на 32, мъжа ми на 41, инвитро зараду мъжки фактор и във 2- ят месец изкарах леко Ковид. Това ми е било боледуването за цялото време
Аз също смятам, че това ще отшуми. Моята дъщеря беше нервно и плачливо бебе. Правеше странни неща, но вече имам и второ дете и осъзнавам, че бебетата просто са си чудати същества. Дъщеря ми обичаше, докато лежи по гръб, около 4-5 месец, да се извива на дъга и да гледа назад и да се хили. Всеки път, когато я поставях по гръб, като минеше малко време, почваше да го прави. Побърквах се и аз, но отмина. После пък, като седнеше в стола за хранене, като и доскучаеше, почваше да си блъска главата назад в облегалката и пак се смееше. Прави го 1 месец и спря. Всички странности отминаха и си е едно съвсем нормално дете. Сега съжалявам, че съм загубила времето си в тревоги.
Когато бях притеснена, изчитах целия интернет в опит да потуша тревогите и научих едно - всякакви странности може да са си напълно нормални за едно бебе, но вече, примерно на 2-3 години, да се считат за патология. Така че това, че някое бебе прави нещо, което на 3 години вече е притеснително, не значи, че на бебето нещо му има.
И все пак щом нещо ви тревожи, търсете причината. Аз съм на мнението - по-добре излишен преглед, отколкото нехванат навреме проблем. Но пазете психиката си и се опитайте да бъдете спокойна, за да не отидете в другата крайност- казвам го като човек, който е минал по този път.
Гледайте цялостното поведение на детето. Ако е само това, надали има проблем.
Има едни тестове, ASQ се казват. Те дават ориентировъчна представа какво трябва да прави бебето за съответната възраст. Но пак е малко като кутията на Пандора - ако е написано, че едно бебе трябва да прави нещо си на 6 месеца, а не го прави още, това не значи, че има проблем. Пак казвам - цялостното поведение е важно.
А за обръщането - слагайте бебето колкото може по-често на земята- с играчки, дрънкулки и каквото харесва. Има много клипчета в интернет, как да помогнем на бебето да се научи да се обръща. А и един съвет не по темата - не слагайте бебето в проходилки и всякакви подобни неща по-нататък. Да, пазенето, докато се научи да се изправя и т.н. е повече, но за крачетата и цялостното му усещане за равновесие и баланс - на земята, самичко. Но и за това има писано много.
Всичко ще е наред! Ще мине време и като мен ще се чудите защо ми трябваше толкова да се притеснямам
.
Когато бях притеснена, изчитах целия интернет в опит да потуша тревогите и научих едно - всякакви странности може да са си напълно нормални за едно бебе, но вече, примерно на 2-3 години, да се считат за патология. Така че това, че някое бебе прави нещо, което на 3 години вече е притеснително, не значи, че на бебето нещо му има.
И все пак щом нещо ви тревожи, търсете причината. Аз съм на мнението - по-добре излишен преглед, отколкото нехванат навреме проблем. Но пазете психиката си и се опитайте да бъдете спокойна, за да не отидете в другата крайност- казвам го като човек, който е минал по този път.
Гледайте цялостното поведение на детето. Ако е само това, надали има проблем.
Има едни тестове, ASQ се казват. Те дават ориентировъчна представа какво трябва да прави бебето за съответната възраст. Но пак е малко като кутията на Пандора - ако е написано, че едно бебе трябва да прави нещо си на 6 месеца, а не го прави още, това не значи, че има проблем. Пак казвам - цялостното поведение е важно.
А за обръщането - слагайте бебето колкото може по-често на земята- с играчки, дрънкулки и каквото харесва. Има много клипчета в интернет, как да помогнем на бебето да се научи да се обръща. А и един съвет не по темата - не слагайте бебето в проходилки и всякакви подобни неща по-нататък. Да, пазенето, докато се научи да се изправя и т.н. е повече, но за крачетата и цялостното му усещане за равновесие и баланс - на земята, самичко. Но и за това има писано много.
Всичко ще е наред! Ще мине време и като мен ще се чудите защо ми трябваше толкова да се притеснямам
.
Ох, така е с първите деца, но ще мине и всичко ще е наред.
За играчките не мога да кажа нищо, но пък това, че си лапа ръчичките е добре. Да, бебетата слагат всичко в устите си, но не знам дали ако не го правят често е проблем. Моята дъщеря например никога не си е слагала крачетата в устата, а масово бебетата го правят, тя само си ги хващаше, а синът ми, който е на 9 месеца, чак сега реши да си ги "яде".
По-нататък като почне да сяда и е стабилна в столчето за хранене, оставяйте я да пипа, мачка храната с ръчички, да маже. И да бръкне в чинийката с пюрето, нека усеща различните текстури. После пък вече като яде парченца, оставяйте я пак да си ги мачка и играе и да се учи да хваща храната и да я поднася сама към устата.
За играчките не мога да кажа нищо, но пък това, че си лапа ръчичките е добре. Да, бебетата слагат всичко в устите си, но не знам дали ако не го правят често е проблем. Моята дъщеря например никога не си е слагала крачетата в устата, а масово бебетата го правят, тя само си ги хващаше, а синът ми, който е на 9 месеца, чак сега реши да си ги "яде".
По-нататък като почне да сяда и е стабилна в столчето за хранене, оставяйте я да пипа, мачка храната с ръчички, да маже. И да бръкне в чинийката с пюрето, нека усеща различните текстури. После пък вече като яде парченца, оставяйте я пак да си ги мачка и играе и да се учи да хваща храната и да я поднася сама към устата.
Аз не виждам нищо странно освен вашите внушения. Дете на 6м с автоагресия 🙄🤔 И двете ми деца са имали период, в който така си гледат ръцете, това с напъните може да е опит да направи нещо, което още не умее или газове или просто нещо, което е научило и за момента е интересно. Наистина нищо от написаното по никакъв начин не ми изглежда дори странно. Не знам защо за вас е така 🤷♀️ Децата обичат да правят нещо когато го научат многократно, докато им писне. Малката обичаше да си търка челото в килима за игра, около месец беше на мода това и спря. Не е било агресия, пъшкаше, защото още не си владееше напълно тялото и беше трудно да застане с желаната от нея поза.
Бебетата се изнервят и разплакват постоянно, не е нещо необичайно за тях. Изчакайте някакво време и ще мине. Възможно ли е да вижда нещо, което я плаши, да й свети слънце, лампа в очите докато лежи, да се дразни, че е сама или не ви вижда. Пример, моята дъщеря пищеше все едно някой я коли ако се изсхлузи назад и не мв вижда, дори и да ме чува. Също ако е разбрала, че така привлича вниманието ви, ще го прави, защото реагирате.
Детски невролог в София, препоръчвам доц. Божинова. Поне когато ние я посещавахме беше доцент, сега не знам, може да се е преквалифицирала. В болница Св. Наум работи.
Къде сте ходили на невролог?
Отидете в София.
Попринцип мисля че е много малка да й поставят каквато й да е диагноза към Аутизма.
Отидете в София.
Попринцип мисля че е много малка да й поставят каквато й да е диагноза към Аутизма.
За нея не съм чувала
Annchi, звънях за доц. Божинова. Отказаха ни преглед, преглежда само бебета над 1г и не се правят изключения. Записахме час за Токуда, при Христова, в края на март
Здравейте, описаното поведение прилича малко на поведението на нашето бебе, момче на 7 месеца и половина. От около 2 месеца като му се спи или е разстроен търси кърпичката си за гушкане (муселинова кърпа нормална). Стиска я с в ръце и с нея си търка лицето или очите, понякога мрънка, понякога не. Това е негов си метод за успокоение. Ако не успее да се успокои сам, започва да плаче. Та вашето ми прилича на това. Може да му е светло на бебето или да иска "да се погали" и подобни. Като започне да праеи така пробвайте да дадете нещо за гушкане, биберон или затъмнете. Аз бих търсила причини първо в средата на бебето, не в него и в здравето му. Чак като изключите всичко възможно, мислете следващи стъпки.
Mateya Zoe, с биберон, без биберон, играчка или не- прави си го.
Прави го, както денем, така и на угасени лампи. Пуснала съм темата по разни групи и доста майки го опрвличават на детски онанизъм, въпреки че е толкова малка. Другите предположения са, че не иска да лежи по гръб и се ядосва, че не може да се обръща сама.
Ако не стиска голите си ръце, то ще стиска играчка и ще се пъне до откат. Трябва да я занимавам нон стоп с нещо и то да е седнала, че иначе не се издържа. В същото врвме, не е полезно никак да седи толкова дълго време. Буквално не мога да я оставя да си полежи и да свърша нещо, защото непрестанното й напъване, придружено с плач, почервеняване на лицето и т. н ме демотивират за каквото и да е. Излезем навън с количката, докато я бутам е ок всичко, спрем на някоя пейка и се започва с кръстоските. Вече нито вярвам, че е само период, нито пък вярвам, че е онанизъм, нито знам какво е. Налегнало ме е едно тягостно чувство, че това никога няма да свърши
Прави го, както денем, така и на угасени лампи. Пуснала съм темата по разни групи и доста майки го опрвличават на детски онанизъм, въпреки че е толкова малка. Другите предположения са, че не иска да лежи по гръб и се ядосва, че не може да се обръща сама.
Ако не стиска голите си ръце, то ще стиска играчка и ще се пъне до откат. Трябва да я занимавам нон стоп с нещо и то да е седнала, че иначе не се издържа. В същото врвме, не е полезно никак да седи толкова дълго време. Буквално не мога да я оставя да си полежи и да свърша нещо, защото непрестанното й напъване, придружено с плач, почервеняване на лицето и т. н ме демотивират за каквото и да е. Излезем навън с количката, докато я бутам е ок всичко, спрем на някоя пейка и се започва с кръстоските. Вече нито вярвам, че е само период, нито пък вярвам, че е онанизъм, нито знам какво е. Налегнало ме е едно тягостно чувство, че това никога няма да свърши
Може да е от децата, които искат постоянно нещо да се случва и да реве от скука ако не е в ръцете ви или в движение. Телефон или телевизор гледа ли? Момченцето на наши близки изпадаше в подобни кризи ако няма телефон пред очите. Беше приучен на екран от 3 месечен.
Изключен ли е рефлукс? От киселини, които ги изгарят като лежат може да има реакция.
Изключен ли е рефлукс? От киселини, които ги изгарят като лежат може да има реакция.
Radeva-87: нито Тв, нито телефони позволявам дори с периферия да погледне. Относно рефлукс, не смятам, в началото имаше нормално връщане на мляко, но да повръща системно на фонтан - не.
Има атопична кожа, една лекарка изрази мнение, че има алергия към кравешкия белтък, но тя от самото й раждане е на хипоалергенно мляко на NAN. Даже като сме в хола при ТВ, не го пускам и за звук само и винаги е било така.
Има атопична кожа, една лекарка изрази мнение, че има алергия към кравешкия белтък, но тя от самото й раждане е на хипоалергенно мляко на NAN. Даже като сме в хола при ТВ, не го пускам и за звук само и винаги е било така.
Прилича на привличане на внимание, защото не иска да е сама или на скука. Оставяйте я по корем, това е супер и за мускулатурата. Ще отнеме няколко дни на мрънкане, но ще свикне. Така хем може повече да гледа, хем да играе. А ако се е научила, че като го прави, и обръщате внимание, то отделете 1-2 седмици и нека цялото внимание и занимавки са за нея. След това може да има промяна.
Ще раздвижа темата, имам новини.
След консултация с детски гинеколог, категорично отсече, че става дума за бебешки онанизъм. Разясни ми доста подробно нещата.
Все пак си оставих часа за утре при доц. Христова в Токуда. Тя също на доста деца с подобно поведение. Ще пиша отново. Благодаря на всички Вас, мили дами, за коментарите
След консултация с детски гинеколог, категорично отсече, че става дума за бебешки онанизъм. Разясни ми доста подробно нещата.
Все пак си оставих часа за утре при доц. Христова в Токуда. Тя също на доста деца с подобно поведение. Ще пиша отново. Благодаря на всички Вас, мили дами, за коментарите
Ето ме след прегледа при доц. Христова. Прегледа я много обстоино, как седи, как се върти, как си държи краката в изправено положение. Умишлено не я обстрелях с възможни мои диагнози. Показах й клип и веднага отсече : класическа мастурбация отвсякъде. Погледна и гинеталите, има синехия... Не разбирам осибено, някакво срастване е, което може да е причина за честотата на онанирането. Ще ходим на детски гинвколог, тъй като предното мнение от такъв, беше онлайн. Да се справи със синехията и да пусне микробиология. Съвета е да я разсейвам, за да не й стане патологичен навик. Като започне да го прави, да слагам ръка между краката й, за да ги разделечавам. Ако не се справя до 7 г възраст, се работи с психилог за справяне с мастурбацията. Та това е, благодаря за подкрепата от Ваша страна, врче дишам спокойно
Педиатърът на детето никога ли не е правил преглед за синехия? Това е страшен пропуск, още на първата консултация е трябвало да прегледа детето. Аз имам 2 дъщери, още на първата консултация бяха прегледани, след това ги следеше до към 6ти месец може би, не помня точно. Това е пропуск и то не малък.
Извинявай,но как така бебе ще мастурбира ?
Ето ме след прегледа при доц. Христова. Прегледа я много обстоино, как седи, как се върти, как си държи краката в изправено положение. Умишлено не я обстрелях с възможни мои диагнози. Показах й клип и веднага отсече : класическа мастурбация отвсякъде. Погледна и гинеталите, има синехия... Не разбирам осибено, някакво срастване е, което може да е причина за честотата на онанирането. Ще ходим на детски гинвколог, тъй като предното мнение от такъв, беше онлайн. Да се справи със синехията и да пусне микробиология. Съвета е да я разсейвам, за да не й стане патологичен навик. Като започне да го прави, да слагам ръка между краката й, за да ги разделечавам. Ако не се справя до 7 г възраст, се работи с психилог за справяне с мастурбацията. Та това е, благодаря за подкрепата от Ваша страна, врче дишам спокойно
При нас не проверяват за синехия и абсолютно никой не ми го е казвал. Разбрах от форума за това нещо.
Едва ли синехията е причина за това.
Не е ли малко бебето за детски онанизъм?
Много объркана работа.Бих потърсила и други мнения. Не заради конкретния проблем, а за да видя дали действително е онанизъм.
Аз по принцип не бих се занимавала, още повече щом никой не вижда неврологичен проблем. Бих поставила детския онанизъм под съмнение и до там. В стремежа си да търсите проблем, може да попаднете на какви ли не лекари.
Едва ли синехията е причина за това.
Не е ли малко бебето за детски онанизъм?
Много объркана работа.Бих потърсила и други мнения. Не заради конкретния проблем, а за да видя дали действително е онанизъм.
Аз по принцип не бих се занимавала, още повече щом никой не вижда неврологичен проблем. Бих поставила детския онанизъм под съмнение и до там. В стремежа си да търсите проблем, може да попаднете на какви ли не лекари.
Дори да е мастурбация, в толкова ранна възраст ако въобще е възможно (предвид памперса) в крайна сметка не е нищо. Бебето по някакъв начин е открило, че нещо носи моментно удоволствие. Като спре само да лежи и започне да се движи и открива света, ще забрави и отшуми. За синехията обаче трябва да се определи степен на срастването, защото при по - тежките случаи води до чести инфекции.
Няма да водя детето повечв по лекари, след като масово по групи ме насочиха към детски онанизъм, а проф. Сираков и невролог Христова, все авторитети казват, че е това. Не е и рано, в интернет информацията е оскъдна.
Казаха ми, че имат и пациенти на по 2 месеца с бебешки онанизъм.
И да, синехията никой не я определя като основен стимулант за това нещо, но е сред предпоставките, както може да бъде и следствие.
Както и памперси, насилствено хранене, глисти, бактериална инфекция, усещане за самота в бебето и още куп неща.
Допитах се и до проф. Чавдаров- нормални неща. Няма научно обяснение защо едни бебета го правят, други не.
Както с гризенето на ноктите, лапането на коса, все навици, от които трябва да ги отучваме.
Те не го правят с ясна сексуална мисъл.
Казаха ми, че имат и пациенти на по 2 месеца с бебешки онанизъм.
И да, синехията никой не я определя като основен стимулант за това нещо, но е сред предпоставките, както може да бъде и следствие.
Както и памперси, насилствено хранене, глисти, бактериална инфекция, усещане за самота в бебето и още куп неща.
Допитах се и до проф. Чавдаров- нормални неща. Няма научно обяснение защо едни бебета го правят, други не.
Както с гризенето на ноктите, лапането на коса, все навици, от които трябва да ги отучваме.
Те не го правят с ясна сексуална мисъл.
Разбира се, че бебе и малко дете няма как да вложат сексуална мисъл. В случая синехията е притеснителното състояние, другото не е нищо особено. И е пропуск на личната лекарка на детето, че на консултации не е установена. Много лекари не си правят труда да махнат памперса на бебето, при момичетата пропускат синехия, при момченцата задържан тестис. Затова е важен и полагащия се на 6мес преглед при нефролог, поне този, при който ходихме също провери за синехия.
Radeva- 87: Личната винаги й маха памперса, но нямам идея с какво темпо става тая синехия и дали може да се получи до 2 седмици- месец след последно посещение.
Нефролога примерно не й махна памперса
Нефролога примерно не й махна памперса
Мили мами, нещата се задълбочават и стават необичайни. Усукването на ръцете се пренесе рязко в цялото ни ежедневие. Определено стана тревожен стереотип. Съмненията ми за Рет синдром, колкото повече чета и гледам клипчета, толкова повече се затвърждават.
Ужасно ми е. Намерих статия на двама невролога, които са си направили собствено проучване с две бебета с онанизъм, и при двете впоследствие това се оказва ранен признак за Рет синдром.
Появи се и честа раздразнителност, ръцете са някак хаотични. Има запек от цял месец, което също е симптом...Назначих гинетичен тест за утре. Не мога да дишам и живея с мисълта за това, нямам капка надежда
Ужасно ми е. Намерих статия на двама невролога, които са си направили собствено проучване с две бебета с онанизъм, и при двете впоследствие това се оказва ранен признак за Рет синдром.
Появи се и честа раздразнителност, ръцете са някак хаотични. Има запек от цял месец, което също е симптом...Назначих гинетичен тест за утре. Не мога да дишам и живея с мисълта за това, нямам капка надежда
Постоянно отварях темата ви за да видя дали има нещо ново и останах с впечатлението,че сте разрешили проблема,защото по-горе казвате ,че сте разбрали ,че има онанизъм и ми се стори ,че нещата ще се подредят. Представям си какво ви е ,пожелавам ви късмет и бебенцето да бъде живо и здраво ,дано намерите изход ❤️
Направихме теста, направо не съм на себе си. Как ще чакам толкова дни не знам. Втренчвам се в бебето като зомби. Вече се чудя изобщо нормално ли е бебе на нейната възраст ( 8 месеца) да си пипа пръстите, да ги събира в общ юмрук, да си ги стиска, да ги потупва една с друга, да ги кръстосва...Сякаш, когато няма нищо в ръцете си, има постоянна нужда да прави с ръцете си изброените неща
Какво правят бебетата с ръцете си изобщооо, много ми е злее?
Какво правят бебетата с ръцете си изобщооо, много ми е злее?
Моя мъник след 2 седмици става на 8 м. Също понякога си гледа пръстчетата , а когато няма нищо в ръцете си поктоянно ги свива и върти все едно танцува ако ме разбираш ,много е смешен все нещо трябва да прави с ръцете и крачетата много е енергичен ,това което разказваш ми звучи съвмесем нормално не се притеснявай ❤️
Направихме теста, направо не съм на себе си. Как ще чакам толкова дни не знам. Втренчвам се в бебето като зомби. Вече се чудя изобщо нормално ли е бебе на нейната възраст ( 8 месеца) да си пипа пръстите, да ги събира в общ юмрук, да си ги стиска, да ги потупва една с друга, да ги кръстосва...Сякаш, когато няма нищо в ръцете си, има постоянна нужда да прави с ръцете си изброените неща
Какво правят бебетата с ръцете си изобщооо, много ми е злее?
Какво правят бебетата с ръцете си изобщооо, много ми е злее?
Моят син е почти на 11 месеца. Постоянно си сгъва и разгъва пръстите на ръцете. Дъщеря ми също го правеше. Тя е на година и 11 месеца и отдавна спря. С нея какво ли не си мислех, клипчета гледах, диагнози поставях, тя си блъскаше и главата, въртеше я наляво-надясно, но сега знам, че нищо не значи това, стига да отшуми в един момент и да не е нещо необичайно за конкретната възраст.
Аа, друго се сещам пак от моите страхове. Постоянно следях дъщеря ми дали яде и с двете ръце и няма предпочитание на ръката. Няма да изпадам в подробности, за да няма още филми. Ами синът ми яде и с двете ръце, ама дам ли му лъжицата да държи - само с дясната, а лявата винаги е стисната в юмрук. Е, ама като си играе, си ползва ръчичките еднакво и ако ми беше първо дете, сигурно щях да го мисля и това.
Всичко ще е наред! Сигурна съм!
Аа, друго се сещам пак от моите страхове. Постоянно следях дъщеря ми дали яде и с двете ръце и няма предпочитание на ръката. Няма да изпадам в подробности, за да няма още филми. Ами синът ми яде и с двете ръце, ама дам ли му лъжицата да държи - само с дясната, а лявата винаги е стисната в юмрук. Е, ама като си играе, си ползва ръчичките еднакво и ако ми беше първо дете, сигурно щях да го мисля и това.
Всичко ще е наред! Сигурна съм!
Рядко съм го засичала да си стиска и двете ръце ,защото той все нещо държи в ръцете си и се занимава. Подкрепям мнението на dimi_ преди мен ,ако е усмихната и си върши нейните бебешки неща най-вероятно с бебчето всичко е наред и това,което те притеснява ще отшуми,стискам палци да е така
dimi_: развитието при синдром на Рет хич не е от значение. Има децаз които се развиват нормално, без никакви индикации за проблем и всичко правят по месеците, когато се очаква. Регреса настъпва след 1- та година. Други пропускат етапи, като обръщане, лазене или го правят в много късно месеци...и пак регрес. Моето бебе се обърна с 300 зора след 6-ят месец и го е правила не повече от 6 пъти. Тя просто като легне по гръб, само онанира. Не намира за нужно да се върти. Бърбори си как, Тата, баба, ам...но това също не е важно и не е фактор. Та накратко: има забавяне в двигателното развитие, има стереотипи с ръцете, реве без никаква причина, след малко се усмихва, онанира...Много червени лампи. Не вярвам на лекарите, че е добре. Смятам, че не могат по клинична картина да й сложат диагнозата Рет, защото е още малка и регреса не е настъпил. Тоест, те не могат да оценят например фината моторика, защото още си я има, очния контакт още си го има...Явно знанията ми стигат дотам, да кажат, че е Рет, когато детето стане като парцал и видимо се държи налудничаво в 100процента от времето. Силно се надявам да не се окажат права!
Моя син едва в края на 6я месец започна да седи на дупето си и то не стабилно,когато е по гръб изобщо не може да се обръща,по корем не може също ,просто си лежи та и аз се чудя това дете кога ще запощне да лази да се обръща и т.н . Аз не знам каква е тая болест за която говориш ,но силно се надявам да грешиш
dimi_: развитието при синдром на Рет хич не е от значение. Има децаз които се развиват нормално, без никакви индикации за проблем и всичко правят по месеците, когато се очаква. Регреса настъпва след 1- та година. Други пропускат етапи, като обръщане, лазене или го правят в много късно месеци...и пак регрес. Моето бебе се обърна с 300 зора след 6-ят месец и го е правила не повече от 6 пъти. Тя просто като легне по гръб, само онанира. Не намира за нужно да се върти. Бърбори си как, Тата, баба, ам...но това също не е важно и не е фактор. Та накратко: има забавяне в двигателното развитие, има стереотипи с ръцете, реве без никаква причина, след малко се усмихва, онанира...Много червени лампи. Не вярвам на лекарите, че е добре. Смятам, че не могат по клинична картина да й сложат диагнозата Рет, защото е още малка и регреса не е настъпил. Тоест, те не могат да оценят например фината моторика, защото още си я има, очния контакт още си го има...Явно знанията ми стигат дотам, да кажат, че е Рет, когато детето стане като парцал и видимо се държи налудничаво в 100процента от времето. Силно се надявам да не се окажат права!
Здравейте. Моето бебе е на 5 месеца и половина. От два месеца на сам забелязах че стиска силно играчките постоьнно си лапа ръчичките става нервен пищи започва да рита с крака мята ръце общо взето смяна на памперса сие атракзия😅 Аз също бях притеснена тъй като все си държи дясната ръка на горе гледа я и движи пръстчета беше ми странно защо само дясната ръка защо прави едно и също защо все още някой път си събира очите или предимно е само едното дясното..имах толкова въпроси и страхове..но педиатърката ми каза чее напълно нормално то тепърва опознава светъ себе си нас също любопитен е все към нови и нови неща. Пропуснах дя отбележа че когато беше само на 3 месеца се опитваше да се изправи и от вда месеца почна сам да си държи главата да се оцръща че много хора му се чудеха как толкова малък пък така да прави ави дя прави бърза да порасне да опазнае светъ. Моят също привлича внимание плачейки или глезейки се но това е защото иска на ръце почнаха венците да го сърбят от много малък и става все нервен. Може и при вас да е така зъбките трудно излизат но пък еи така дразньт много детето. Не висрете лошо всичко е наред с детенцето ви.
Здравейте! Когато говорих за пръв път с гинетика относно синдрома, който исках да изследвам, той ми каза, че се прави на два етапа. Първият етап дава отговор на 95%, вторият етап , който изследва останалите 5%, се изследва при отрицателен първи.
Увери ме, че ще имам категоричен отговор дали има или не Рет синдром. Направихме първи етап- отрицателен. Звънна ми някаква професорка да ми го съобщи. Реших да правя и втори етап да ми е мирна главата, но се започна: Ами то няма как да разберете само с тези изследвания, те дават общо 60% сигурност, но имаме един пакет за 3800 лв, който е най- категоричен и изследва всичко.
Звъня пак на гинетика съответно да питам какво се случва, какви са тези пакети, защо не ми е споменато. Започва да ми обяснява, че първите 2 етапа изключват Рет синдром, но има имитиращи Рет други синдроми, които теста за 3800 лв откривал.
На тоя етап, смятам да спра дотук и времето ще покаже. Вече до болка ми е позната разгърнатата клинична картина на болестта, та няма да ми е нужно да дам 4 бона, че да разбера. Изпитвам известно спокойствие заради първия отрицателен резултат, но смятам, че злоупотребяват с притеснението ми, защото виждат, че съм готова на всичко.
Това е дотук. Чувствам се подведена. Отгоре на всичко, тази жена ми съобщи отрицателния резултат с най- тъжния глас на света...съответно не знам колко пъти умрях заради тона й, преди да чуя, че всичко е нормално.
Увери ме, че ще имам категоричен отговор дали има или не Рет синдром. Направихме първи етап- отрицателен. Звънна ми някаква професорка да ми го съобщи. Реших да правя и втори етап да ми е мирна главата, но се започна: Ами то няма как да разберете само с тези изследвания, те дават общо 60% сигурност, но имаме един пакет за 3800 лв, който е най- категоричен и изследва всичко.
Звъня пак на гинетика съответно да питам какво се случва, какви са тези пакети, защо не ми е споменато. Започва да ми обяснява, че първите 2 етапа изключват Рет синдром, но има имитиращи Рет други синдроми, които теста за 3800 лв откривал.
На тоя етап, смятам да спра дотук и времето ще покаже. Вече до болка ми е позната разгърнатата клинична картина на болестта, та няма да ми е нужно да дам 4 бона, че да разбера. Изпитвам известно спокойствие заради първия отрицателен резултат, но смятам, че злоупотребяват с притеснението ми, защото виждат, че съм готова на всичко.
Това е дотук. Чувствам се подведена. Отгоре на всичко, тази жена ми съобщи отрицателния резултат с най- тъжния глас на света...съответно не знам колко пъти умрях заради тона й, преди да чуя, че всичко е нормално.
Това, че си съсипвам нервите е вярно.
Но изследват един ген за 1500 лв, като не казват, че същият този е включен в пакет за 3800 + още 20 000 гена. Да, в него е най- честата причина, когато е в неизправност, но е по- лесно да вземем първо едни 1500 лв, после още едни 3800 лв за същото плюс малко екстри. Да ми бяха казали първоначално вариантите, така смятам аз за редно
Но изследват един ген за 1500 лв, като не казват, че същият този е включен в пакет за 3800 + още 20 000 гена. Да, в него е най- честата причина, когато е в неизправност, но е по- лесно да вземем първо едни 1500 лв, после още едни 3800 лв за същото плюс малко екстри. Да ми бяха казали първоначално вариантите, така смятам аз за редно
Аз може би се повтарям, но съм минала през безкрайните притеснения дали детето ми е здраво след ужасно трудна бременност. Дъщеря ми нямаше проблеми и не е имала всъщност никога, но аз изпаднах в тежка следродилна депресия и положението стана меко казано тежко. Виждах всичко ясно и си мислех, че има сериозни проблеми...Изпокарах се с близките си, с мъжа си и се държах странно и налудничаво. Пропуснах първите 8 месеца от живота на дъщеря си, като постоянно изследвах всяко нейно поведение, движение. Със сина ми също бях на път да изпадна в същото състояние, но мина доста по-бързо. Сега съжалявам. Разбира се, че за съжаление има дечица с проблеми и колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре, но в случая щом лекарите казват, че всичко е наред, значи е така.
При мен всичко си беше само в моята глава, но не ми беше лесно да се оправя психически. Дано и при вас е така и да премине.
Обсъдете и с близките, дали и те смятат, че има нещо нередно, потърсете подкрепа от тях и се опитайте да съхраните психиката и спокойствието си.
При мен всичко си беше само в моята глава, но не ми беше лесно да се оправя психически. Дано и при вас е така и да премине.
Обсъдете и с близките, дали и те смятат, че има нещо нередно, потърсете подкрепа от тях и се опитайте да съхраните психиката и спокойствието си.
Хубаво е,че вече имате отговор ,че детенцето е добре,дай боже да нямате проблеми никога повече и всичко да е наред. Искрено ти съчувствам ,защото сина ми е здрав пък аз все се ровя в интернет,,защо бебето прави еди какво си" сега започна да ръмжи все едно ще ака пък не е така,но знам,че явно е научил ,че може да го издава този звук и за това го прави . Та мисълта ми е ,че майката винаги ще се притеснява ,важното е децата да са здрави ❤️ късмет
Здравейте! Когато говорих за пръв път с гинетика относно синдрома, който исках да изследвам, той ми каза, че се прави на два етапа. Първият етап дава отговор на 95%, вторият етап , който изследва останалите 5%, се изследва при отрицателен първи.
Увери ме, че ще имам категоричен отговор дали има или не Рет синдром. Направихме първи етап- отрицателен. Звънна ми някаква професорка да ми го съобщи. Реших да правя и втори етап да ми е мирна главата, но се започна: Ами то няма как да разберете само с тези изследвания, те дават общо 60% сигурност, но имаме един пакет за 3800 лв, който е най- категоричен и изследва всичко.
Звъня пак на гинетика съответно да питам какво се случва, какви са тези пакети, защо не ми е споменато. Започва да ми обяснява, че първите 2 етапа изключват Рет синдром, но има имитиращи Рет други синдроми, които теста за 3800 лв откривал.
На тоя етап, смятам да спра дотук и времето ще покаже. Вече до болка ми е позната разгърнатата клинична картина на болестта, та няма да ми е нужно да дам 4 бона, че да разбера. Изпитвам известно спокойствие заради първия отрицателен резултат, но смятам, че злоупотребяват с притеснението ми, защото виждат, че съм готова на всичко.
Това е дотук. Чувствам се подведена. Отгоре на всичко, тази жена ми съобщи отрицателния резултат с най- тъжния глас на света...съответно не знам колко пъти умрях заради тона й, преди да чуя, че всичко е нормално.
Увери ме, че ще имам категоричен отговор дали има или не Рет синдром. Направихме първи етап- отрицателен. Звънна ми някаква професорка да ми го съобщи. Реших да правя и втори етап да ми е мирна главата, но се започна: Ами то няма как да разберете само с тези изследвания, те дават общо 60% сигурност, но имаме един пакет за 3800 лв, който е най- категоричен и изследва всичко.
Звъня пак на гинетика съответно да питам какво се случва, какви са тези пакети, защо не ми е споменато. Започва да ми обяснява, че първите 2 етапа изключват Рет синдром, но има имитиращи Рет други синдроми, които теста за 3800 лв откривал.
На тоя етап, смятам да спра дотук и времето ще покаже. Вече до болка ми е позната разгърнатата клинична картина на болестта, та няма да ми е нужно да дам 4 бона, че да разбера. Изпитвам известно спокойствие заради първия отрицателен резултат, но смятам, че злоупотребяват с притеснението ми, защото виждат, че съм готова на всичко.
Това е дотук. Чувствам се подведена. Отгоре на всичко, тази жена ми съобщи отрицателния резултат с най- тъжния глас на света...съответно не знам колко пъти умрях заради тона й, преди да чуя, че всичко е нормално.