"Гап иър" преди/след университет/гимназия

Вече и те доста често работят. Хем за финансово подпомагане, хем с цел по-лесно после да си намерят  място за специализация. На етажа в общежитието на дъщеря ми са 16-17 души, от тях само един не учи медицина. Всичките работят почасово в университетската болница. Но хайде да кажем, че това не е показателно, понеже не става дума за БГ. Ами и тук има вече доста работещи бъдещи медици.

В gap year като замисъл няма нищо лошо, напротив, но реализацията  при нас е трудна. Колко родители са в състояния да финансират пътувания на децата си? Ако пък ще се работи просто нещо, за да не  виси чадото на врата на родителите си, няма особен смисъл. Защото просто някаква работа няма да му помогне да си избистри в главата какво иска да следва, с какво иска да се занимава в бъдеще. У нас има и една друга особеност - децата, владеещи на високо ниво даден език,  масово започват да работят по колцентрове. Без никакво следгимназиално образование почват да изкарват немалко пари, да се чувстват значими и независими,  понеже  могат да си позволят много неща. И се прокрадва  неминуемо идеята да не се следва, понеже ето, и без висшето  нещата се нареждат.

Според мен не е лоша идея, защото за себе си лично разбрах, че е едно да си студент на 20, съвсем друго на 30. От гледна точка на заинтересованост и амбиция на 30 беше в пъти повече.

Има достатъзно програми, които не ти струват и стотинка.
Само защото не сме наясно с тях и не са позната алтернатива в България, не означава, че не съществуват. Малко по малко и това ще стане средно статистически варинат за българския студент и няма да е толкова непонятно и "лошо решение" точно както ученето в чужбина навремето е било "голяма привилегия".
Просто като всяко ново и непознато нещо бързо го отричаме.
Няма какво да и се финансира на гап годината. Нали смисъслът е сам студентът да е инициатора. Ако се наложи самолетен билет все може да се купи. Стига да е ясен плана и добавената стойност, смисъла на гап годината. Има не малко програми където могат да работят към всякакви организаии  по света и да получават заплащане за това - да, далеч по-малко от редовна заплата, но достатъчно за да се издържат и да трупат така заветният културен опит в друга държава.

Не зная дали на Каси случая е такъв - трупане и обогатяване или просто детенце да си реши ще учи ли няма ли, но е факт, че смисълът на гап година не е никак за омаловажаване.

Дори не знаех, че има вариант да те приемат в уни, но да отложиш старта ...
Звучи страхотно! Кои са тези уни? В щатите сигурно. Там да доста гъвкави.
Къде мога да видя програми за гап? Сигурно има студентски програми в тази посока?
Ето, започвам да се присламчвам към идеята

Не е  само в САЩ, просто трябва да се пита в интересуващите ви унита. Когато дъщеря ми кандидатстваше медицина в Германия, си комуникираше с една германка. Нея (германката) я приеха в Мюнхен (LMU), но каза, че ще стартира чак следващата година.

Едната ми най-добра приятелка е направила gap year след гимназията преди 20-тина години и казва, че това е най-доброто решение, което е взимала в живота си. Само че тя е работила през това време и по никакъв начин не е била в тежест на семейството си. Обмисляла е какво точно желае да прави, тъй като до момента се е колебаела. След това вече си записва висшето и оттогава си работи по специалността.
Много е индивидуално и всеки трябва сам да си прецени. За мен е добър вариант за човек, който не знае какво иска. Повечето такива записват там нещо си, което най-често е безполезно, само и само да казват, че учат, или дори и да е хубава специалност, се оказва, че не е за тях и изучаването й им тежи. Но пак уточнявам - това при положение, че през тази една година работи и размишлява над живота

Като се поразрових малко повече в нета се оказа, че има наистина доста предложения, цели асоциации, които предлагат гап, с програми по различни направления, в различни държави, с различна насоченост ... Поне идеи могат да се откраднат
Явно тази "мръсна" дума не е чак толкова лоша по света
Вече се чувствам по-подготвена в тази насока Ако МС реши да прави гап, вече знам, ще го подкрепя!
Разговарях с моите приятели по темата, не едно събиране, и първата реакция беше отрицателна, отхвърляща, заклеймяват дори идеята. До края на разговора, си промениха мнението и се замислиха и те за този вариант .Май се превръщам в пропагандатор на гап годината

На наши приятели голямата дъщеря изкара 1 година ( по-точно 5 месеца) в Перу, а по-малката на остров Фиджи точно с такива благотворителни асоциации и след това отидоха да учат в Кеймбридж.Помагаха на местни хора в селата и им преподаваха английски. Голямата вече работи в централата на Гугъл в Сан Франциско и споделя , че периодът и на гап иър е най-хубавият и смислен, особено предвид съвременното средно образование, което все още набляга на знанията, а не на развиване на качества и умения на младите хора.
Моите момчета, ако имат такова желание, бих ги подкрепила с две ръце.

Синът ми е в момента на gap year. Приет е медицина да учи в Ливърпул, започва септември. Сам си реши и университета му позволиха.
В тази година той пътешества в Америка за месец сега в Скандинавските страни. Когато си е вкъщи работи и си изкарва пари. Спести си за пътуванията и за да си плати част от ученето и общежитията.
Стана още по-отговорен, опозна покрай работата и пътешествията си различни хора и тн.
Неговите приятели, които взеха gap year също пътуват по света тази година. Някои младежи, който не успяха да влизат да учат това което искат използват тази година да кандидатстват наново.

Хубаво е докато си млад и без ангажименти да пътуваш и разглеждаш света.

Най-смислено ми се стори да отиде да учи немски в Германия за година пък дано да се ориентира в това време с какво да продължи и дали да е в Германия. Имат немските унита такива програми.  Успех!
И МС промърмори нещо такова, но понеже наблегна на пътуването с опознавателна цел - изобщо не мога  да подкрепя един такъв “проект”.  Много филми гледат и чули, недочули… Една година почивка и осъзнаване преди университет бих подкрепила, ако детето има нужда от действителна почивка след тежка/и гимназиални години. Нашият частен случай не е такъв 😂 и за мен другото си е бягане от отговорност. То няма гаранция, че и след  1 година ще си “намери” точната специалност. А свободна година СЛЕД прием - подкрепям.

Gap year приемам само ако ще се занимава с доброволчество из Африка, Азия и подобни места с тежки условия на живот.

Иначе има два варианта:
1. учи и аз го издържам
2. работи и в срок от една година се изнася (като добра майка мога да му дам евентуално жилище, но повече от това не)

Език, спорт, ала-бала може да ги прави междувременно - не е необходимо да отделя цяла година само за това. Между другото, от собствен опит смятам, че ученето е въпрос на навик и ако го загубиш, се изискват допълнителни усилия, за да залягаш над книгите.

По наше време нямаше "gap year" като термин, но въпреки това и тогава не беше нещо нечувано. Сещам се за няколко примера от моето поколение, за които ще разкажа. Още повече, с поглед върху по-нататъшното развитие при тези хора, което и на самата мен ми е полезно, за да си избистря мнението по този въпрос.
Едното момиче тогава се целеше в университет и специалност с много труден прием. За малко не успя, записа друга специалност в същата сфера в друго учебно заведение. Още в началото на следването установи, че не ѝ харесва, отписа се и посвети годината на ново кандидатстване, в резултат на което втория път успя с това, което искаше. Завърши го, работи си го, доволна е.
В другия пример момче по средата на следването реши да прекъсне и да поработи малко. След година, в резултат на впечатленията, които беше натрупал, разказваше, че то без образование никой за нищо те нямал. Върна се в университета, пълен с нов ентусиазъм за учене, съвестно си завърши следването. После започна работа и така до сега.
Трети пример - момче, по някое време към края на последната училищна година заяви, че има нова идея за себе си, за която няма да му стигне времето и затова една година ще се готви и чак след това ще кандидатства. През въпросната една година се завъртяха няколко варианта на нови идеи, накрая се върна почти в изходна позиция, от идеите му нищо не стана, приеха го нещо компромисно, което даже и не завърши. Та тази "гап иър" се оказа началото на няколко пропилени години.
Та така... различни хора, различни резултати - за един сбъднати мечти, за друг зареждане с ентусиазъм, за трети - чиста загуба на време.
Ако детето ми каже, че иска "gap year", ще искам да разбера мотивите, и най-вече - идеите за тази година. Мотаене без цел и посока не бих подкрепила. И бих посъветвала да пробва и да кандидатства това, което иска, независимо как оценява предварителната си подготовка. Не бих държала на следване на всяка цена, каквато и да е специалност, но и не бих приела пълнолетен човек да си обяви година за чудене и блуждаене, в която друг да му планира и организира заниманията, а и да му ги финансира.

Разбира се, даже не само като си млад. Обаче това нещо струва пари, а поне аз не съм склонна да плащам.

Докато детето завърши училище, смятам, че е мое задължение да му плащам ваканциите, пътуванията, спортните лагери и прочие развлечения. След това не, или поне не изцяло.

На нвколко пъти вече прочитам ( в различни теми) докато така плащам, иначе не.
Не си ли се струва като изнудване това? Ако не направи както аз искам врътвам кранчето?
Аз гледам на финансирането на децата си като патеричка докато успеят сами да проходят уверено.
Как е било във вашите младини? Поставяли ли са ви такива ултиматуми?

Много хубав въпрос, Амели!
В моменти на безсилие и на мен ми е идвало да го кажа, признавам. Май на всички им е минавало през главата тази мисъл. ...
Не бих поставила така въпроса: докато плащам, ще правиш това и това. Бих плащала гап година без финансови условия. И понеже си е опасничко, условията ми ще са в посока идея, цел, мотивация и няма да спирам да следя за отклонения и да дудням, разбира се, нищо, че ще е на 19г.