Объркана съм

Пфу, взе ми думите от клавиатурата.

Остави го ! Ще мислиш за други мъже и секс с други..... Може да е страхотен,  но ти  искаш срещи и секс с други,  вместо деца с този.
Помисли си , но по- Добре отложете сватбата . И може би най-Добре се разделите. Ако се омъжиш да не съжаляваш, че не си излизала с още мъже...
Децата може да не дойдат веднага,  аз съм омъжена от 7г , няколко спонтанни аборта.

Ако беше мъж, щеше да има повечко коментари как да бъдеш готин пич и да не зарязваш доброто момиче.

То явно ще съжаляваш и ако останете заедно и ако се разделите, но поне като се разделите ще си поживееш както ти се иска, там мъже, секс, купони, разнообразие, поне няма да си тотално на загуба. 

Хем сърби, хем боли е твоята работа.
Душата иска сватба, добър съпруг, деца. Г*за иска секс, мъже и срещи.
Не бих се омъжила за човек, ако вътрешно искам друго. С времето това спокойствие и неизживяната младост ще ти се сторят досада и ще се разделите.
Не, ти не искаш сватба и деца за това мислиш и глупости. Поговорете си и отложете,.пък каквото сабя покаже.

Ами има съвсем реална вероятност за 5г безразборен секс с гамените да жертва 50 години семейство, взаимност, деца. А 1то да върви с 50г самота и котки. Защото след бурния живот ни гамените ще я искат, ни добрите мъже. (знам, че сега жените ще се изредят да кажат, че можело и да си намери. А мъжете в темата, ще се изредят ли да кажат, ще искат ли такава жена, на 35+, обиколила квартала на 4 крака.) И най-жестокото се случва после, когато жаждата за деца наистина връхлита със закъснение, ама ни има с кой, ни има безрискова бременност, ни време.
Освен това, след приключенията, не само добрите мъже ще странят и няма да искат, ами и тя самата няма да ги иска, защото нещо трайно се променя у жените след това. Стават по-цинични, по-празни, по-негативни, по-претенциозни. И накрая те самите не искат нормални мъже, а само ония, трудните, с тръпката и интригите, които не ги смятат за нищо.

Така и не можах да разбера, защо съжалението, че не си е отеала е по-значимо от съжалението, че остава без семейство и потомоство. Кога се превърнахме в такъв свят?

Авторке, щом си задаваш такива въпроси и имаш съмнения, по-добре бъди откровена с мъжа до теб и се разделете. Ожените ли се, ти ще си нещастна, а съпругът ти двойно повече, и то без да има никаква вина. Остави го да си намери жена, която да е сигурна в избора си. Задай си обратния въпрос - ако мъжът ти каже, че си върха във всяко едно отношение, ама иска да се *** и с други жени, ти би ли се омъжила за него? Бракът, разбира се, не гарантира да е за цял живот, случват се всякакви събития, които могат да доведат до раздяла, но щом от самото начало тръгваш с нагласата, че ако се омъжиш животът ти ще спре, не е на добре. Разделяйте се и всеки по пътя си.

Аз,за разлика от другите, бих посъветвала да си останеш с човека, да си направите семейство, да родиш едно дете, докато ти е време. А после време има.. като поотрасне детето, ако все още се чувстваш така, винаги може да се разделите. На 35г, разведена с дете на 6-7г е много по-добре от 35г сама и отчаяно търсеща кой да я заплоди. Това ти го пиша, защото описваш мъжа като "идеален", т.е. ще бъде добър съпруг и баща. Не го губи. Те другите не те чакат на опашка да създават семейство с теб. Най-многоако сега се разделите, ще си похойкаш няколко годинки и изведнъж ще се събудиш на 30 и биологичния часовник ще затиктака и тогава ще стане зле, защото мъжете надушват отчаянието. Затова я си стой при "идеалния", роди си едно дете, пък след това квото дойде.. и споко, и на 35г ина 40г ако останеш сама, пак може да си хойкаш. Живота не свършва с брака и детето. Може пък да преоткриеш мъжа си по пътя. Има я и тая вероятност все пак. Разнообразявайте си нещата в секса като там ти е проблемът. Може пък да се получи.

И аз се чудя, с този мъж не се ли забавлявате, разнообразявате, купонясвате? Защо имаш време да ги мислиш тия работи?

Като цяло съм съгласна, че ако досега не си хойкала, няма и да почнеш. Вероятно с който и да тръгнеш друг, ще си представяш бялата рокля и ще искаш сериозност. Не е за всеки това нещо.
Не бих препоръчала да му споделяш за тези си чувства или да отлагаш сватбата, докато не си сигурна, че няма да стане между вас. Това ще посее съмнението в него и вероятно ще съсипе отношенията ви. Преживей си го сама. Риск е и няма кой да ти помогне или да те спаси от последиците на което и решение да вземеш. Ако не е от твърде дълго ситуацията, потърпи малко, пък се опитай да не се вглъбяваш в мислите за други мъже. Може и да ти мине. Използвай времето да се съсредоточиш върху вашата връзка, да видиш дали тези желания идват от теб или подсъзнателно виждаш някакви червени флагове и несъответствия, заради които се дърпаш от брака.

А защо след толкова години чак сега си решила, че ти се ходи по мъже? Предполагам и по-рано сте говорили за сватба. Но сега си се притеснила. Да не би да има друг мъж на хоризонта? Защото малко жени биха напуснали сигурния мъж без да има друг потенциален партньор.
От една страна, ако се омъжиш за твоя човек, има голяма вероятност в един момент да се стигне до изневяра от твоя страна. Което би било страшно неуважително спрямо партньора, когото описваш като идеален. От друга страна, трябва да се мисли практично, така че съветът на maiathebee е добър и адекватен (но и леко нечестен спрямо мъжа).

Криза преди важно и потенциално доживотно решение?
Или осъзнаване, че се разделяш с шанса да изживееш важен етап от живота си?

Разликата е важна.

Ако е второто, дали някога ще се кротнеш, ако не си изживееш неизживяното? Друг важен въпрос, защото отговорът засяга не само теб.

Иначе линиите са много прости. Всяко решение идва с риск. Ако избереш "да си поживееш", рискуваш после да не можеш никога отново да имаш това, което имаш сега и да съжаляваш за изпуснатото. Ако се омъжиш сега, рискуваш цял живот да си мислиш, че нещо си изпуснала, да си нещастна в брака си и да го съсипеш, независимо колко качествен е партньорът до теб. Кое е по-вероятно за теб?

Но не всичко е загубено. Човек, който знае кое му е истински важно и кое му е нужно, за да бъде щастлив, може да направи този избор и да е щастлив. Много хора мислят за изпуснатото, но истински осъзнатите хора знаят да не съжаляват за пътища, които изобщо не знаят, дали са щели да бъдат по-добри. Можеш сега да тръгнеш да вършееш по мъже и повече никога да не срещнеш любовта. Може пък да се омъжиш, да си до мъжа си, и утре той да ти изневери. Гаранции няма. Правиш избор и живееш с него.

Извън конкретиката на авторката, винаги съм казвала, че човек първо е добре малко да си поживее, точно за да не стига дотук. Но нещата не винаги идват по реда си. Не случайно е казано, че е важно не просто да улучиш правилното нещо, но и то да се случи в правилния момент. Но живота не е справедлив и гаранции няма. Често се налага компромис. Затова е важно човек да си нареди приоритетите. Ние избираме пътя си, в крайна сметка.

Аз пък да споделя личен опит, на годините на авторката прекратих дълга връзка. Никога не ми е било любопитно да спя с други мъже или подобно, но имах нужда от разнообразие, исках срещи, да видя как е това преживяване извън тинейджърската възраст. Бившият ми беше добър човек, щеше да е добър баща и съпруг, но аз си знаех, че няма да съм щастлива. В нашия  случай също вече откровено не желаех никаква интимност с него (при вас, авторке, как е сексът? Има ли го? Добър ли е?).

Ми, ходенето по срещи не е никак забавно. На мен поне не ми беше. Това дори няма да го коментирам. Но изобщо не съжалявам, че прекратих връзката. Съжалявам единствено, че това не се случи по-рано. Особено след неуспешните срещи съм се питала - правилно ли постъпих, щях да съм женена, да имам деца, а сега ходя по срещи - и нито веднъж не съжалих.

Че и стара мома не останах. Около 2г след раздялата се запознах с ММ. Ми какво да ти кажа, тотално различно е и връзката е несравнимо по-добра във всяко отношение. А и той повече ми подхожда. НО (!) това какво ще ти се случи е въпрос на късмет. Може да срещнеш, може да не срещнеш.

Познавам няколко жени, които на твоята възраст буквално седмици преди сватбата са се отказали. Нито една не съжалява. Някои са омъжени, други не, но нито една не съжалява, защото и те като мен осъзнават, че единия брак не е достатъчен да те направи щастлив.

BadKarma, при вас явно е имало проблеми, щом е липсвало желание. Авторката не споделя подобни неща, изобщо не говори за някакви проблеми във връзката й. Ако има, е добре да ги каже, защото тогава позицията ми ще е съвсем различна.

Авторката явно си е паднала по някой друг. Да изчака и годеникът да си падне по друга и ще се центрира объркването.

Просто историята на авторката ми напомня на една приятелка. Много подобно, той прекрасен и т.н., но се бяха разделили за 2-3 седмици, тя беше преспала с двама май, те после не ѝ обърнаха внимание повече и тя се върна при него. От нея знам, че от много време секс не правят (почти) и тя самата ми каза, че той ѝ бил най-добрият приятел и не можела да си представи да го загуби. Също каза, че секса не я интересувал така или иначе, така че от нейна гледна точка не беше проблем. Също годеж, сватба и редовната програма. Дано да са щастливи.

Но и хората са различни, мен никой никога няма да ме чуе да казвам “какво пък толкова като не правим секс, голяма работа”