Нищо, че едната си имаше в България дъщеря и зет, а до себе си мъж, ама и тя страдаше от когнитивен дисонанс как ще бъде сама, ако се прибере. Човекът е бил женен за чужденка, като го срещнах беше разведен и се чудеше, защо жена му го е напуснала, като са се взели по голяма любов. Любов, ама жената не си е представяла, че няколко месечното гостуване ще стане постоянно съжителство. Беше се опитал да им наеме апартамент накрая, но свекървата беше много нахална и проста. Бракът му е бил обречен в момента, в който я е посрещнал на летището.
Друг пък излизах с него, все не можеше да ме покани вкъщи, че много работи. Само в неделя можело. А то каква била работата, в неделя карал мама на някаква сбирка на други "гостенки". Обаче мама надуши явно, че синът се вижда с жена и вместо да стои до уречения час, звънна рано-рано да отшде да я прибере. Бях изгонена набързо, че не можела да чака. Късмет, че стана така, благодарна съм на жената, че ме отърва навреме.
Мога да пиша още примери, ама няма смисъл.
За мен ако ще да си и десет години някъде, щом друг ти плаща масрафа, трябва да се съобразяваш.
Това, че някой те е търпял толкова време, не означава да му се качиш на главата и да играеш казачок там.
Това, че си сготвила и изпрала от време на време не може да компенсира, че си завзела личното пространство на син или дъщеря. Има си чистачки и готова храна, никой не е умрял от глад в чужбина без майка си.