С какво ви дразнят свекървите? – 145

Не. Родителите дават голяма част от възпитанието на човек, но не са единствият основен фактор.
Ако свекърът ми трябваше да възпитава детето ми, винаги щях да предпочета институция.

Аз имам приятелка, която има по-голяма сестра, крайно зависима от майка им. Според моята приятелка, на сестра и непрекъснато се помага с всичко, детето и се гледа повече, обаче като имаше тя самата бебе, изобщо не излизаше без него, нито имаше доверие да го остави на майка си. Викаме я да излезем по женски - ами аз ще взема и бебето…
Пък иначе се оплаква как майка и все помага на сестра и, която все се изкарвала жертва и винаги имала нужда от помощ. То нормално, майката се чувства добре, когато е нужна на децата си било за тях самите, било за внуците.
И така не мога да я разбера и до ден днешен. Хем не давам мама да ми се бърка, хем, ако се бърка на сестра ми има проблем, че не помага на мен…
Изобщо с помощта навсякъде не е лесно или поне за някои хора е по-трудно.

На здравият сън най-много! 😃

За мен основната роля на баби, дядовци и другите близки роднини не е точно възпитателна в буквалния смисъл на думата. По-скоро става въпрос за приемственост и принадлежност. С разказите на баба и дядо от тяхното детство, с разказите на лели и чичовци от друга гледна точка - придобива се и едно усещане за време, за история, детето става един вид част от цялото, вижда своето място в пъзела на рода. Също така в рамките на разширеното семейство децата сравнително безопасно се сблъскват и опознават  различни типове характери, виждат различни житейски модели и отношения. Говоря за обичайно общуване на адекватна възраст, не за постоянно отглеждане. По-добре детето да види и опознае дядо-пияница, и да има изградена представа и съответно поведение, отколкото да го държим в балон, че такива неща не съществуват, и като животът го сблъска с непознат пияница на улицата, да е уязвимо.

Права си!
Първо детето започва с един микросвят от аз, мама и татко, после се включват баби и дядовци, лели, чичовци и братовчеди, следва детската градина, училището и накрая е големият свят. Прескачането на което и да е стъпало не води до нищо добро за едно дете, а ние искаме то да е добре и да се справя безболезнено с различните предизвикателства по пътя му, нали!

Разликата в мисленето м/у мен и теб, свекървите и защитничките на свекървите в темата е, че аз не мисля, че трябва да категоризирам и охарактеризирам избора на сина ми и аз съм човека, който трябва да дава такова мнение. Изобщо не е моя работа какъв му е избора, той ще си го прави и той ще живее с него. А вие смятате, че свекървите там имат думата.
Снахата, ако командори сина, значи той го позволява и представи си, това не е нещо лошо. Знаеш ли колко двойки има покрай мен, които на пръв поглед правят впечатление, точно противоположното на реалното? Изглежда, че единия командори, а всъщност той е съобразяващия се. Има и друга категория мъже, за които ръководенето на семейния живот и връзката им нарочно е оставена в ръцете на жената, за да може той да си ръководи хем работата индивидуално, хем да я стикова със семейството си. Изглеждат под чехъл и, че става каквото каже жена му, но всъщност тя заедно с него напасва семейство и неговата и нейна работа.
Изобщо, в една двойка няма място за трети за абсолютно нищо. Нито за категоризиране, нито за мнение кой какво правел в тази връзка, кой командва и кой какво решава. Дори майката на някой от тях.
Проблем със свекървата обикновенно има, ако се меси. А месещите се, ще го правят докато не схванат сами, че изобщо нямат работа по тези въпроси или докато не се наложи да им го обясниш както се налага, докато го разбере. И свекървата е тази, която избира начина. Снахата само е принудена да действа, спрямо свекървата

Хаха, снахата е принудена... Свекървата избирала начина.
С латерни не ми се спори. Много думи не правят повече смисъл.
И да, имам очи и уши и съм в правото си да категоризирам.
А ти звучиш като човек, напълно безкритичен към детето си и към неговите сегашни и бъдещи избори. Голям страх да не би да не си политкоректна.
Ти се хвърляш избирателно само за снахите. Примерът за зълва ти не е точно същият, защото тя не е майка му.
И в крайна сметка - не познавам нито теб, нито мъжа ти, може подбудите ви да са коренно различни.

Да, наясно съм, че има предостатъчно жени, които са доволни да са шията и да ръководят семейството со кротце и со благо. Не съдя мъжете им, ако изорът е техен, а не са се примирили със ситуацията.
В съседна тема авторката обвинява мъжа си, че я командори, а то се оказва, че просто са два остри камъка.

Не, не защото искам да съм политкоректна, а защото смятам, че този избор може да го категоризира само този, който го е правил. Не за друго, а защото засяга само и единствено него. Това е причината никой друг да няма право на мнение.
Ти не можеш да категоризираш избора ни сина си, защото нито с неговите очи ще гледаш, нито с неговите уши ще слушаш. И не на твои критерии трябва да отговаря снахата, а на негови. Така, че според мен това право, по тези причини автоматично е отнето. Към сина си мога да съм критична, но е и към чуждо дете. Не е едно и също.
А на зълва ми пак съм снаха, няма значение, че на него не е майка, а сестра. тя има право на критики към мен, точно толкова, колкото щеше да има и свекърва. А пак да питам, свекъра включва ли го темата или трябва да се направи друга? На него също съм снаха и той е имал чисто свекървенски изцепки. Които не аз, а мъжа ми пресече още в началото

То всеки е критичен, и аз не съм харесвала всички приятелки на брат ми, но да живеят предните зъби, че си държах езика зад тях.
Мина си през уроците, сега е щастлив с подходящата.
То ако бях критична, какво щях да постигна?
Човек се учи от грешките си, не от намилането на баба, мама и кака.

И аз съм имала неподходящи приятели, ама добре, че не ги запознавах всички с майка ми и баща ми, иначе нямаше да си спестят намесването, пък си представям вече майка към сина си какво ще е…
То, че не е редно да се месят е така, ама като им идва отвътре, малко хора успяват да си владеят емоциите и думите.

Темата е за свекърви и снахи, защото жените се карат и вглеждат повече в дреболиите. И защото поне в началото - отглеждат децата повече от мъжете.
Имам предвид, че една е привързаността към братя/сестри и друга - към майка. Не е общовалидно, но често майката е нещо друго. Мъжът може да отсвири тях, не е рядко, може и баща си, но нея - не.

Opossum, понякога трябва поглед отвън. Неслучайно затова тук има доста теми (не мога да твърдя доколко достоверни), в които се опитваме да осъзнаем някоя жена.

Напълно съм съгласна, че нито снаха, нито свекърва, никой не трябва да отговаря на моите критерии.
Но що се отнася до категоризиране, критика и коментари - е хора сме, как синът ще се е събрал с някаква рошла, дето няма нито цели, нито ценности, пък аз нищо няма да кажа. Примерно. Може да видя други кусури и пак какво - да гледам и да мълча като риба?
Въпросът е на кого да го кажа.
На нея? На него? На ММ?
Определено само на ММ. Не би ми било работа да се бъркам, освен ако не ми бъде поискана помощ. Изрично. Ако се иска съвет - ще дам съвет. Ако ми се иска съдействие - ще съдействам.
И толкова.

Но обратния случай, когато аз съм снахата, а свекърва ми има кривици, и ако нейната атака е насочена към мен и моето семейство под формата на директни злостни коментари - ееее, сори, все някога нещо трябва да се направи. Свърши времето, когато младите са прекалено млади и зависими от родителите. Съответно няма нужда снахата да е глухоняма и само да търчи и да изпълнява.
А така е било, знам го от стари баби.

Дори соцът мина, вече 33 години е демокрация. Тъмните свекървенски векове са минали доста отдавна.

А какво общо има привързаността с критиката към избора му на приятелка? Ако не я приеме, вече не е привързан, така ли?
И пак го разглеждаш от гледна точка на това, че майка му по презумпция има критики, а мъжа е този, който отреагира. А майка му, ако беше толкова привързана, колкото се очаква да е той, изобщо не би му го причинявала.
А не мислиш ли, че трябва да научим децата си сами да си взимат решенията? Това не е безкритичност, а да критикуваш когато му е времето и когато му е времето да спреш. Ако смяташ, че имаш право на критичност към сина си докато е жив, означава, че от сега го възпитаваш да е зависим от твоето мнение, без да има негово. Моята снаха не знам дали ще я четем в темата, но твоята със сигурност. Защото именно такива мъже са причина за повечето оплаквания
Uncommon, всеки има ценности. Това дали са подредени като нашите е съвсем друг въпрос. Но това не означава, че другия няма ценности, а просто, че са различни.
Майка ми навремето си го отнесе, заради различни възгледи и защото си беше направила изводите спрямо нейните си разбирания. Мъжа ми имаше момент, в който беше с доста плаващо работно време, включително през нощта. Случваше се и то доста често, на всичко отгоре да помага на колеги, извън тяхната си фирма. Т.е почти не го виждах, за около 6 месеца. Майка ми веднага заключи, че му била по-важна работата отколкото аз и тя му била на първо място. Което беше напълно погрешно предположение и оценка, противоположна дори. Това е пример как разминаване в ценностите, мисленето и това кой изобщо има право на оценки и преценки по тях, с разминаването си може да извади очи, вместо да изпише вежди. Добре, че моите, нищо, че съм ѝ дъщеря никога не са имали нищо общо с нейните.
Та и със синовете и техните майки е същото.

Лютиче сигурно от две години насам я чакам да роди за да изпита някои неща от първо лице. Ще дочакам, аз съм търпелива