С какво ви дразнят свекървите? – 145

Абсолютно съм съгласна. Човек трябва да си носи отговорността за собственото поведение, а не да излиза с номера тип "Ама тя е все против мен само защото съм й свекърва / само защото съм й снаха".
Колкото до възпитаването - мисля, че никой нормален човек не би се възпротивил детето му да се научи да си мие ръцете преди хранене, например. Оплакванията (основателните оплаквания, де) се появяват при друг тип "възпитание".
Преди известно време бях в мола и ми направи впечатление такъв спонтанен житейски урок на съседната маса. Няма как да знам, разбира се, но по възрастите предположих, че става дума за дете и неговата баба. Детето стана от масата и понечи да си събере отпадъците върху пластмасовия поднос, но жената веднага го спря и заяви: "Има си хора за това, не е твоя работа да чистиш!" и го повлече, оставяйки масата след себе си като кочинка.
Ако разбера, че някоя от двете баби на моето дете - без значение коя - се опитва да го "възпитава" в такива ценности, ще имаме проблем, да. И смятам, че е напълно възможно да се избегне, ако бабата наистина има това добро желание.

Лютиче,
дори майка ти да дойде за 1-2 седмици максимум в годината, си е голяма отмяна тя да вземе детето от детска градина, да остане 1-2 дена с него, а вие да отидете някъде сами. Пък, ако и реши да сготви или прибере прането вместо вас, също си е помощ. От опит го казвам. Не си родила още, не си влязла в тази тематика. Почивките и разходките с децата също са приятни, но е приятно и някъде да отидеш дори за една вечер без да се съобразяваш, дали на детето му се спи, кога ще яде и т.н.
Пък като си отиде си продължавате по старому.
Повечето оплакващи се в темата обикновено имат проблем с неочакваността на посещения или безхаберието на свекървата към децата, не толкова самото присъствие.
Когато свекърите все още можеха да идват при нас в Германия за по 8-10 дни, си беше супер. Уговарят се с мъжа ми за определени дати, когато и  той може да си вземе 1-2 дена отпуска. Като дойдат, занимават децата, взимат ги от градина и училище, водят ги на разходка, дори на българско училище в съседен град са ги водили в неделя, докато ние с мъжа ми сме ползвали на единствения ни свободен от деца уикенд в друг град.

Аз пък винаги давам да ми се помага и много ме дразнят мои познати като започнат да се бият в гърдите как си гледали сами детето.
Голямо пъчене и голяма работа се изкарват, все едно страшен героизъм е да си гледаш сам самичък детето.
Като наблюдавам за децата е много по-добре от малки да свикват с различни хора, а не само с мама и тате, получават много повече внимание и се учат да не се вкопчват само в родителите си, а е важно, ако ти се наложи да оставиш детето, то да може да седи и с друг човек, освен с теб, без да реве непрекъснато (също и за по-лесна адаптация в ясла/градина).
От друга страна, майка ми е по-близо и когато искаме да си починем/излезем/разходим и прочие, изобщо нямам притеснение да оставя детето. Още от бебе сме го оставяли, докато имах приятелки, които: “ауу, ама как така да изляза без бебето, ама то няма да се чувства добре с друг човек, нямало да се справят”…
По същият начин и със свеки, която принципно не е много по децата, обаче на няколко пъти също и го оставях, понеже беше дошла за седмица и ми се налагаше да излизам - къде по задачи, къде пък с приятели да се видим.
И двете гледат да възпитават базовите неща, а относно храна, поне към момента нямаме неразбирателство и по двете линии, въпреки че свеки малко се вживява в майстор сладкар и само пита защо аджеба не давам захар на детето, а майка ми, нормално като мен или по-скоро аз като нея, гледаме до минимум да сведем захар, сол, всякакви вредни опаковани храни, поради което като готвя ползвам и различни заместители. Няма да забравя реакцията на свеки, като сложих в едно печиво за детето бадемово и кокосово брашно, така се учуди и усъмни дали изобщо става за ядене…
Да, както казвате, помощта е помощ, когато освен че се спазват заръките на майката относно хранене, то и когато е поискана, понеже много мои познати категорично отказват каквото и да е вмешателство, което не е много нормално, поне от моята камбанария, но всеки сам си преценява.

Luellis , и ти си свестен човек просто. Не търсиш под вола теле , тоест конфликта. Когато човек тръгне с големите претенции и изисквания , не зависи от коя страна на родовата стълбица е , си намира каквото търси - конфликт.
Нямаме контрол върху децата си , върху изборите им съвсем. Затова  заричанията са безсмислени.  Край мен познати опитаха от тези отношения и колко от тях повтаряха , че ще са най-прекрасните свекърви , тъщи , няма да са като техните собствени. Ами не винаги се получава . Новият човек може да иска пък точно като някогашната свекърва. Изобщо още като бях млада снаха , ми правеше впечатление, че всеки иска , каквото няма в тези отношения , вкл. и аз.  Моите например баби никак не бяха по гледане на деца. Умирала съм от желание някой да дойде , да ми остане час поне свободен от памперси , хранене , режими, но не . Майка ми като идваше , оставаше с децата за няколко часа да излезем, а свекърва ми се сърдеше, че е дошла на гости , а ние искаме да излезем. Идваха за ден-два и бягаха презглава . Бяха от незаинтересованите по форумната класация. Това пък да отидем без тях  някъде с нощуване - ни се случи като отидоха в Университета. И сега си мисля, че няма да отказвам помощ, ама пък има и такива като Лютиче , да се дразнят от предложенията .
  Изобщо има си хора , край които наистина трябва 9 пъти да мериш преди да кажеш нещо, че тълкуванията обикновено са ....все някой иска да ги засегне , да им влезе в пространството. Снахи , свекърви , мъже , жени , характер е това - да търсиш подтекст и обида във всичко.

Аз се чудя, какво би било това възпитание в разрез с това на родителите, след като са възпитали своя син очевидно в синхрон с нашите разбирания, та да го вземем за мъж. Нали самия той възпитава общото ни дете, като носи отпечатък на начина, по който са го възпитали тези хора.

Не би ли трябвало точно в този случай да сме по-сигурни, че възпитанието, ценностите и насоките  ще бъдат в по-голяма степен подходящи, отколкото ако го получават от хора от институция, или наети за целта.

А ако снахата е умерена или само леко се дразни, форумът е винаги налице, за да я подкове как й отнемат изконните права

Дени, то това едно на ръка. Ама тя тръгна едва ли не с идеята детето хич да не ходи на градина. Да не плащаме и тя да го гледа. Което е такъв абсурд, че няма накъде повече.
Иначе нямам нужда от лекции как ще гледам нероденото си дете, как ще имам нужда от помощ и как ще се радвам някой да го вземе за малко. Нито мен познаваш, нито детето ми (което даже аз още не познавам), че да ми се обяснява какво ще искам и какво не.
Имам доста приятели, които и с баби и дядовци на гости не си оставят децата и за един час. Не на всички децата им пречат и не всички изпитват носталгия към живота без деца.

Лютиче , не ги слушай сега какво разправят. Като се сблъскат с реалността, която са забравили - детски болести, безсънни нощи, капризи , очи на гърба , на много им секва изведнъж желанието. Моята майка , също ги разправяше такива , а после за няколко часа и дотежаваше. Вярно , че моите бяха породени момчета и не беше никак леко. Това може и да е рецепта да се държат бабите далече , който  иска да се изявява като майка-героиня .
 Аз не исках , но ми се наложи.

А защо мислиш, че това е  непременно е хубаво? Напротив. Детето също има нужда и от други хора, това е част от развитието му, още по-добре, ако са му близки и това няма нищо общо с омръзване и носталгия.

Права си. Децата много ми пречат. Затова съм си родила две през 3 години, та двойно да ми пречат. Родителите, които не си оставят децата при бабите и дядовците, обикновено нямат доверие на последните, защо, те си знаят. А тези, които си ги оставяме, не го правим, защото децата задължително ни пречат.
На мен детската градина в чуждата страна ми беше важна, защото при двама българи родители вкъщи, детето в детската градина говореше на местния език и го научaваше по-добре. Пък вкъщи аз държа да се говори на български.

Аз нямам против помощта. Нямам против да гледат и други хора децата ми. Ама бих го дискутирала, когато се стигне до този етап, а не година и половина по-рано и с някакви хипотетични ситуации.
Иначе знам какво иска майка ми - иска да компенсира за отсъствието си, когато аз бях малка. Също и свекърът обяснява на ММ да обръща внимание на детето си, защото той самият не го е правил.

Ирис, не съм казала, че не е хубаво. Казвам, че не всеки има нужда от това.
Не виждам нищо лошо детето да свикне, че мама и тати не са константа в ежедневието. Имам братовчедка с дете на 10 години, което е буквално залепено за нея. Не мърда никъде без майка си (освен на училище де). И като стане въпрос за това и чувам само мрънкане от роднини колко тъпо било. Ми тъпо или не, тя така е решила и така е направила.

Дени, в предишния ти пост пишеш за спокойни вечери без деца и т.н. Аз в това виждам "детето ми пречи", а не "хубаво е да прекара време с баба".
За детската градина съм напълно съгласна.

И аз си мисля, че прекалената ненамесата на бабите и дядовците при отглеждане на внуците води до дистанция между бабите и дядовците и внуците и след време я няма тази близост между тях. Предстои да видим след години какво ще е отношението, но мисля, че като нямат общи случки и спомени с годините дистанцията нараства и ще си бъдат чужди. Трябва да се намери някакъв баланс, който да е приемлив за всички.

Ей ме на  - оставихме малчо при баба и дядо и хоп в колата да избягаме някъде за уикенда! Благина си е да си оставяш детето, момичета. А и в крайна сметка, ми се иска да правим онова нещо без да се тревожа, че в най-сублимният момент някой ще се разбуди. 😃

Да, детето може да пречи на много неща. Не е грешно да го признаеш, това не означава, че съжаляваш, защото си го родила. Аз лично не съм автомат, който обича 24/7/365 еднакво и безусловно.
Просто чат-пат разнообразяваш с други занимания, които за него не стават. Примерно - отиваш на бар/клуб. Ако не си ходела и преди раждането, не ти липсва, но не всички са така и не са лоши онези, на които им липсва.
Има деца-ангелчета, има и....паднали ангелчета Искането да презаредиш си е в реда на нещата.

И на теб ли ти пречи детето?