Ноемврийски бебета 2023г.

Ева,
Тъй като съм страдала доста от бъбречни кризи, болезнена менструация и стомашно-чревни вирусни инфекции (работих в аптека по морето, докато учих и ме хващаха тези вируси), изобщо не искам да ми е лошо на стомаха. Имам много висок праг на болка, повярвай ми.. от малка съм била по болници и инжекции, заради бъбреците. Изкарах и пневмония през 2015-та, много тежка. 20 дни се влачих в къщи и най-накрая от кашлянето, започнах да правя междуребрена невралгия- при всяко кашляне ми се пукаха нервите от болка и напрягане, е няма такава болка и едвам останах жива. Приеха ме с много течност в БД, но за 5 дни в инфекциозна-скокнах И първия ден се влачих в коридора, че направих спазъм и едвам ме спасиха.
Отделно от време на време страдам от клъстърно главоболие - това е силно като мигрената, но те боли само от едната страна, сякаш ти е отрязана главата и ми минаваше с Паракофдал само.
Имах период в който всеки ден пиех х 1 Паракофдал в 16:00ч така бях привикнала.
Последните 2 години и киселини получих, заради тъпия стрес. Като цяло съм по-невротична и прибързана и притеснителна, все движеща се, ходеща, неспираща, имам много енергия, само ми трябват няколко часа здрав сън. Долу-горе около 6часа и съм пушка. Винаги съм работила по многоо 16 часа и някак си ми е било много хубаво, защото не съм мислила за тъпотии. Сега пак имам работа, обаче тя е от вкъщи - и имам време да се занимавам с простоии и да чета какво ли не и да си мисля още по-лоши неща. Иска ми се да е както преди, но няма как. Тогава имах здрав стомах, ядях си и дюнери и не съм напълнявала изобщо.
Откакто почнаха тъпите семейни караници и проблеми, след като се омъжих, нещата при мен се влошиха от стрес. Аз съм жена, която сама си изкарва пари за прехраната и не мога да се моля и да разчитам на никой. Това, че живях със свекърите ми, беше най-ужасното нещо на света-толкова бях подтискана от тях и мразена, защото се справях с всичко и никой нищо не можеше да ми каже. И свекърва ми толкова много искаше да управлява и да казва какво и що да се прави, че изпадна в такова състояние, в което мъжът ми като я вида-тогава осъзна що за човек е и така се взе решението да се махнем. Но на лице са всички резултати и не могат да се оправят и до ден днешен. Трудно ми е да се пречупя понякога, но знам че сме силни и тези неща с бременността и с аборта и загубата ме направиха по-силна, но всичко се натрупа и то много.
Надявам се, че поне 1 детенце ще мога да родя и да отгледаме, защото мъжът ми е много любящ.
Мога да разчитам на майка си, на баща си, на сестра си и свекърите (вече нещата са в пъти по-добре), но пустия страх, трябва да го преборя по някакъв начин. Повярвяй ми имало е дни, в които като ми дойде цикъла, съм се обвинявала че не съм способна да имам деца-че явно няма да имам. И сега като нещата са окей, имам чувството че саботирам всичко това. Сигурно са ми основателни страховете, но не бива. Боря се всеки ден.
Извинявам се, но съ доста емоционална тези дни.