Ноемврийски бебета 2023г.

  • 49 065
  • 749
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 10 035
На мен док ми забрани тесто, ориз, картофи, сладко, млечни и мляко, по-малко яйца и съвсем не знам какво да ям Joy
Забравих да питам за риба, ама останах изумена от ограниченията.
Не ям месо, само риба и ще ми е болно и ако не трябва да консумирам.
Плодове също по-малко.
Без газирано, алкохол, цигари.

Днес ми прилоша и ми в доста гадно цял ден.

# 241
  • Мнения: 87
Аз съм с 5-то поред 😊 Ами зависи от раждането, ако е секцио по бавно се въстановява. Ако се кърми дълго време тялото почва въстановяване след спиране на кърмата.
И двете ми раждания  са секцио. Нямам шанс за друго сега. По-скоро някаква тенденция за протичането дали има - качване на килограми, големина на плода,  …..малко глупаво за питане - всичко е индивидуално, но тук се зачетох в едни теми и разсъждения за трета бременност и взех да се плаша леко.

# 242
  • София
  • Мнения: 4 246
Eva, на мен ще ми е трето секцио. Не смятам, че има зависимост кое поред и т.н. всичко си е строго индивидуално според организма на човек. Първото секцио - супер трудно и бавно се възстанових.
При второто не беше така, а точно обратното.

Аз също почти постоянно съм гладна, но се ограничавам.
Тези мами с по 1-2 деца как се справят с вдигането? Аз гледам да избягвам, но днес ми се наложи и сега ме болят яйчниците - боцкат ме ама болката е малко неприятна. За първи път ми се случва и малко се приятесних. Други ден съм на преглед и се надявам всичко да е ок.

# 243
  • Мнения: 95
Аз преди да родя #2 постоянно чувах предупреждения от типа “да знаеш, второто боли много повече от първото!”, “контракциите на второто са по - силни от на първото”, “по - бавно възстановяване” и т.н. Да ви кажа, нищо не беше вярно. Еднакво си ме болеше. Като оставим на страна фактът, че с второто просто нямах време да си почивам и според мен за това ми отне малко повече време до напълно възстановяване (говоря за 10-14 дни макс след секцио).
Не мисля да чета нищо, а да се облягам на моя личен опит и препоръките на АГ.
Освен това за секциото много зависи как са минали предишните операции и съответно как са зараствали.
Няма смисъл от излишни притеснения. Важното е бебчетата да са ни живи и здрави Heart

# 244
  • Мнения: 352
Момичета, как сте с хапването? До скоро ми се гадеше често и не можех да се храня, сладко не ми се поглеждаше... сега мога да изям камион стига да има сладко и кисело в него... постоянно ми се хапва по нещо, а с тия гъбички и сладкото... нали...

Здравей, Petya42.
Ти в коя седмица си? Извинявай, но не успявам да проследя всички.
Вчера ми беше лошо до обяд, после хапнах доста стабилно (за мен беше стабилно, баница с праз и голяма чиния със салата) и ми мина лошото на стомаха. Забелязвам, че като ми е празен стомаха ми е кофти, не че като е пълен след това не ми става кофти, заради газовете, но поне не ми се гади толкова.
Днес реших още преди да стана да изям 1/2 банан и после да пия кафе (аз правя едно нормално кафе с мляко и мед, за да мога да раздвижа перисталтиката). И днес поне за сега не ми е ставало лошо, като спрях и натриевия цитрат - имам чувството че и от него ми беше гадно, а уж е срещу гадене и повръщане.
И след кафето, хапнах 1 филийка с кашкавал и масло, запечена на парти-грил.
Но, тъй като нервата много ме тресе, не мога и да спя, защото тази седмица почвам 10-та г.с, но в приложението е 9 г.с. +1 ден., а с предната бременност имах мисед, точно в тази седмица и ми и намаляха и самите симптоми, взех че си направих 1 чай от мента с мед и лимон и ми подейства добре. На обяд ризото и преди малко изядох 1 банан. Сега съм в шок, че не ми е лошо и да не би да стане както преди 2 години.
В сряда съм на преглед и ще се пръсна от притеснения.. Гърдите малко ме оптпуснаха също, не съм с големи гърди, даже са 75B.
Сега не знам, дали има нещо лошо или просто нещата се регулират при мен и си идват на мястото малко по малко.

# 245
  • Мнения: 87
Явно това с гаденето и лошото на корема е 2-3-4 седмици. И аз май съм по-добре днес. Не ми стана зле след като се наобядвах. Даже не ми стигна, но нямах повече на работа. Важното е да намерим баланса. И аз съм с малък бюст като nadejda8791 (70 B, та дори и чашка А) и не мисля, че е пораснал много.  За сега държа фронта и само се моля да не се отпусна на ядене. Даже предпочитам са ми е зле и да не ям.

# 246
  • Варна
  • Мнения: 127
Здравейте момичета, аз съм с термин началото на декември, но тъй като ще съм секцио се вписвам и при вас 😄
Аз с яденето съм направо ужас, постоянно гладна, ям супер много. С предната бременност не беше така, сега направо не знам какво ми става 😂
На преглед съм на 12.04, с нетърпение чакам да видим дали всичко е наред за момента и дали случайно не са два броя 😄
ЧХГ 270 в деня на цикъла, 700 - 48 часа по-късно. Понеже от моя страна и от страната на мъжа ми имаме близнаци иии се чудя нас дали ще ни уцелят 😂
Леко бременеене на всички ☺️

# 247
  • Мнения: 352
Явно това с гаденето и лошото на корема е 2-3-4 седмици. И аз май съм по-добре днес. Не ми стана зле след като се наобядвах. Даже не ми стигна, но нямах повече на работа. Важното е да намерим баланса. И аз съм с малък бюст като nadejda8791 (70 B, та дори и чашка А) и не мисля, че е пораснал много.  За сега държа фронта и само се моля да не се отпусна на ядене. Даже предпочитам са ми е зле и да не ям.

Ева,
Тъй като съм страдала доста от бъбречни кризи, болезнена менструация и стомашно-чревни вирусни инфекции (работих в аптека по морето, докато учих и ме хващаха тези вируси), изобщо не искам да ми е лошо на стомаха. Имам много висок праг на болка, повярвай ми.. от малка съм била по болници и инжекции, заради бъбреците. Изкарах и пневмония през 2015-та, много тежка. 20 дни се влачих в къщи и най-накрая от кашлянето, започнах да правя междуребрена невралгия- при всяко кашляне ми се пукаха нервите от болка и напрягане, е няма такава болка и едвам останах жива. Приеха ме с много течност в БД, но за 5 дни в инфекциозна-скокнах Grinning И първия ден се влачих в коридора, че направих спазъм и едвам ме спасиха.
Отделно от време на време страдам от клъстърно главоболие - това е силно като мигрената, но те боли само от едната страна, сякаш ти е отрязана главата и ми минаваше с Паракофдал само.
Имах период в който всеки ден пиех х 1 Паракофдал в 16:00ч така бях привикнала.
Последните 2 години и киселини получих, заради тъпия стрес. Като цяло съм по-невротична и прибързана и притеснителна, все движеща се, ходеща, неспираща, имам много енергия, само ми трябват няколко часа здрав сън. Долу-горе около 6часа и съм пушка. Винаги съм работила по многоо 16 часа и някак си ми е било много хубаво, защото не съм мислила за тъпотии. Сега пак имам работа, обаче тя е от вкъщи - и имам време да се занимавам с простоии и да чета какво ли не и да си мисля още по-лоши неща. Иска ми се да е както преди, но няма как. Тогава имах здрав стомах, ядях си и дюнери и не съм напълнявала изобщо.
Откакто почнаха тъпите семейни караници и проблеми, след като се омъжих, нещата при мен се влошиха от стрес. Аз съм жена, която сама си изкарва пари за прехраната и не мога да се моля и да разчитам на никой. Това, че живях със свекърите ми, беше най-ужасното нещо на света-толкова бях подтискана от тях и мразена, защото се справях с всичко и никой нищо не можеше да ми каже. И свекърва ми толкова много искаше да управлява и да казва какво и що да се прави, че изпадна в такова състояние, в което мъжът ми като я вида-тогава осъзна що за човек е и така се взе решението да се махнем. Но на лице са всички резултати и не могат да се оправят и до ден днешен. Трудно ми е да се пречупя понякога, но знам че сме силни и тези неща с бременността и с аборта и загубата ме направиха по-силна, но всичко се натрупа и то много.
Надявам се, че поне 1 детенце ще мога да родя и да отгледаме, защото мъжът ми е много любящ.
Мога да разчитам на майка си, на баща си, на сестра си и свекърите (вече нещата са в пъти по-добре), но пустия страх, трябва да го преборя по някакъв начин. Повярвяй ми имало е дни, в които като ми дойде цикъла, съм се обвинявала че не съм способна да имам деца-че явно няма да имам. И сега като нещата са окей, имам чувството че саботирам всичко това. Сигурно са ми основателни страховете, но не бива. Боря се всеки ден.
Извинявам се, но съ доста емоционална тези дни.

# 248
  • Мнения: 414
То голям глад при мен, ям и след 10-20 мин. все едно не съм яла цял ден. Направо не искам да се качвам на кантара.

# 249
  • Мнения: 87
Явно това с гаденето и лошото на корема е 2-3-4 седмици. И аз май съм по-добре днес. Не ми стана зле след като се наобядвах. Даже не ми стигна, но нямах повече на работа. Важното е да намерим баланса. И аз съм с малък бюст като nadejda8791 (70 B, та дори и чашка А) и не мисля, че е пораснал много.  За сега държа фронта и само се моля да не се отпусна на ядене. Даже предпочитам са ми е зле и да не ям.

Ева,
Тъй като съм страдала доста от бъбречни кризи, болезнена менструация и стомашно-чревни вирусни инфекции (работих в аптека по морето, докато учих и ме хващаха тези вируси), изобщо не искам да ми е лошо на стомаха. Имам много висок праг на болка, повярвай ми.. от малка съм била по болници и инжекции, заради бъбреците. Изкарах и пневмония през 2015-та, много тежка. 20 дни се влачих в къщи и най-накрая от кашлянето, започнах да правя междуребрена невралгия- при всяко кашляне ми се пукаха нервите от болка и напрягане, е няма такава болка и едвам останах жива. Приеха ме с много течност в БД, но за 5 дни в инфекциозна-скокнах Grinning И първия ден се влачих в коридора, че направих спазъм и едвам ме спасиха.
Отделно от време на време страдам от клъстърно главоболие - това е силно като мигрената, но те боли само от едната страна, сякаш ти е отрязана главата и ми минаваше с Паракофдал само.
Имах период в който всеки ден пиех х 1 Паракофдал в 16:00ч така бях привикнала.
Последните 2 години и киселини получих, заради тъпия стрес. Като цяло съм по-невротична и прибързана и притеснителна, все движеща се, ходеща, неспираща, имам много енергия, само ми трябват няколко часа здрав сън. Долу-горе около 6часа и съм пушка. Винаги съм работила по многоо 16 часа и някак си ми е било много хубаво, защото не съм мислила за тъпотии. Сега пак имам работа, обаче тя е от вкъщи - и имам време да се занимавам с простоии и да чета какво ли не и да си мисля още по-лоши неща. Иска ми се да е както преди, но няма как. Тогава имах здрав стомах, ядях си и дюнери и не съм напълнявала изобщо.
Откакто почнаха тъпите семейни караници и проблеми, след като се омъжих, нещата при мен се влошиха от стрес. Аз съм жена, която сама си изкарва пари за прехраната и не мога да се моля и да разчитам на никой. Това, че живях със свекърите ми, беше най-ужасното нещо на света-толкова бях подтискана от тях и мразена, защото се справях с всичко и никой нищо не можеше да ми каже. И свекърва ми толкова много искаше да управлява и да казва какво и що да се прави, че изпадна в такова състояние, в което мъжът ми като я вида-тогава осъзна що за човек е и така се взе решението да се махнем. Но на лице са всички резултати и не могат да се оправят и до ден днешен. Трудно ми е да се пречупя понякога, но знам че сме силни и тези неща с бременността и с аборта и загубата ме направиха по-силна, но всичко се натрупа и то много.
Надявам се, че поне 1 детенце ще мога да родя и да отгледаме, защото мъжът ми е много любящ.
Мога да разчитам на майка си, на баща си, на сестра си и свекърите (вече нещата са в пъти по-добре), но пустия страх, трябва да го преборя по някакъв начин. Повярвяй ми имало е дни, в които като ми дойде цикъла, съм се обвинявала че не съм способна да имам деца-че явно няма да имам. И сега като нещата са окей, имам чувството че саботирам всичко това. Сигурно са ми основателни страховете, но не бива. Боря се всеки ден.
Извинявам се, но съ доста емоционална тези дни.
nadejda8791, минала си през много неща, а стресът не прощава на никого. Страда тялото, от там и психиката се разбива. Аз направих първите паник атаки като бях бременна с дъщеря ми 2017-та година. Уплаших се, че ще си остана така, но явно беше всичко хормонално и се оправи щом родих. Всичко ще е наред този път с бебето, 🙏🏻, сигурна съм,  че малкото скорпионче те е избрало за твоя майка. Но проблемът с корема трябва да го решим (нали и аз съм на този хал).  На 10.04 съм на преглед. Смятам да помоля лекарката за направление за чревни. После при хомеопатката, за да има от какво да ме лекува. Хомеопатията не вреди, а може и да помогне. Силно се надявам с правилните лекарства и спокойствие да се оправим. Горе главата. Най-хубавото предстои

# 250
  • Мнения: 47
Момичета,за съжаление ви напускам поради Мисед аборт. Успех на всички до края.

# 251
  • Мнения: 352
Явно това с гаденето и лошото на корема е 2-3-4 седмици. И аз май съм по-добре днес. Не ми стана зле след като се наобядвах. Даже не ми стигна, но нямах повече на работа. Важното е да намерим баланса. И аз съм с малък бюст като nadejda8791 (70 B, та дори и чашка А) и не мисля, че е пораснал много.  За сега държа фронта и само се моля да не се отпусна на ядене. Даже предпочитам са ми е зле и да не ям.

Ева,
Тъй като съм страдала доста от бъбречни кризи, болезнена менструация и стомашно-чревни вирусни инфекции (работих в аптека по морето, докато учих и ме хващаха тези вируси), изобщо не искам да ми е лошо на стомаха. Имам много висок праг на болка, повярвай ми.. от малка съм била по болници и инжекции, заради бъбреците. Изкарах и пневмония през 2015-та, много тежка. 20 дни се влачих в къщи и най-накрая от кашлянето, започнах да правя междуребрена невралгия- при всяко кашляне ми се пукаха нервите от болка и напрягане, е няма такава болка и едвам останах жива. Приеха ме с много течност в БД, но за 5 дни в инфекциозна-скокнах Grinning И първия ден се влачих в коридора, че направих спазъм и едвам ме спасиха.
Отделно от време на време страдам от клъстърно главоболие - това е силно като мигрената, но те боли само от едната страна, сякаш ти е отрязана главата и ми минаваше с Паракофдал само.
Имах период в който всеки ден пиех х 1 Паракофдал в 16:00ч така бях привикнала.
Последните 2 години и киселини получих, заради тъпия стрес. Като цяло съм по-невротична и прибързана и притеснителна, все движеща се, ходеща, неспираща, имам много енергия, само ми трябват няколко часа здрав сън. Долу-горе около 6часа и съм пушка. Винаги съм работила по многоо 16 часа и някак си ми е било много хубаво, защото не съм мислила за тъпотии. Сега пак имам работа, обаче тя е от вкъщи - и имам време да се занимавам с простоии и да чета какво ли не и да си мисля още по-лоши неща. Иска ми се да е както преди, но няма как. Тогава имах здрав стомах, ядях си и дюнери и не съм напълнявала изобщо.
Откакто почнаха тъпите семейни караници и проблеми, след като се омъжих, нещата при мен се влошиха от стрес. Аз съм жена, която сама си изкарва пари за прехраната и не мога да се моля и да разчитам на никой. Това, че живях със свекърите ми, беше най-ужасното нещо на света-толкова бях подтискана от тях и мразена, защото се справях с всичко и никой нищо не можеше да ми каже. И свекърва ми толкова много искаше да управлява и да казва какво и що да се прави, че изпадна в такова състояние, в което мъжът ми като я вида-тогава осъзна що за човек е и така се взе решението да се махнем. Но на лице са всички резултати и не могат да се оправят и до ден днешен. Трудно ми е да се пречупя понякога, но знам че сме силни и тези неща с бременността и с аборта и загубата ме направиха по-силна, но всичко се натрупа и то много.
Надявам се, че поне 1 детенце ще мога да родя и да отгледаме, защото мъжът ми е много любящ.
Мога да разчитам на майка си, на баща си, на сестра си и свекърите (вече нещата са в пъти по-добре), но пустия страх, трябва да го преборя по някакъв начин. Повярвяй ми имало е дни, в които като ми дойде цикъла, съм се обвинявала че не съм способна да имам деца-че явно няма да имам. И сега като нещата са окей, имам чувството че саботирам всичко това. Сигурно са ми основателни страховете, но не бива. Боря се всеки ден.
Извинявам се, но съ доста емоционална тези дни.
nadejda8791, минала си през много неща, а стресът не прощава на никого. Страда тялото, от там и психиката се разбива. Аз направих първите паник атаки като бях бременна с дъщеря ми 2017-та година. Уплаших се, че ще си остана така, но явно беше всичко хормонално и се оправи щом родих. Всичко ще е наред този път с бебето, 🙏🏻, сигурна съм,  че малкото скорпионче те е избрало за твоя майка. Но проблемът с корема трябва да го решим (нали и аз съм на този хал).  На 10.04 съм на преглед. Смятам да помоля лекарката за направление за чревни. После при хомеопатката, за да има от какво да ме лекува. Хомеопатията не вреди, а може и да помогне. Силно се надявам с правилните лекарства и спокойствие да се оправим. Горе главата. Най-хубавото предстои
Ева,
Да! Ще трябва да решим проблема със стомаха.
Аз записах час при Мира Делчева, за утре.
Ще видим какво ще ми каже и изпише.
И аз съм за хомеопатията, защото аз от лекарствата съм си патила много повече, отколкото да съм се подобрявала. Вече не смея да пия каквото и да било, дори и да не съм бременна.
Дай Боже:praying_hands: Аз със скорпиончета се разбирам. Най-добрата ми приятелка е скорпион и една от колежките ми също. Много силни приятелства и стабилни. Успех и на теб! Стискам палци!

# 252
  • Мнения: 10 035
Момичета, тези от вас които ще правят пренателен тест ще споделите на кой сте се спрели?

На мен ми препоръчаха Vision, сега ще почвам да чета за него.
Доколкото разбрах той е хубаво да се  направи в 10 г.с , т. е ако има евентуално някакъв проблем да може да се прекрати навреме бременността.
А иначе по всяко едно време може да се пусне.
Дори и след първата ФМ.

# 253
  • Мнения: 87
Момичета,за съжаление ви напускам поради Мисед аборт. Успех на всички до края.
Съжалявам, прегръдки и кураж. Случва се, преодолява се, особено в ранна бременност. Пробвай скоро с опитите - шансът е по-голям да забременееш след мисед.

# 254
  • Мнения: 3 647
Your princess, много съжалявам за загубата! Бъди силна! Бързо възстановяване и скоро отново да влезеш в отчетните теми!

Момичета, аз най-накрая след 2 седмици влачене като парцал се чувствам малко по-добре. Уморявам се бързо и не съм баш на център, но съм далеч по-добре от последните дни, когато буквално не можех да се изчегъртам от дивана за елементарни неща, а детето почти се самоотглежда. Добре че мъжът ми се е активирал и каквото може всичко прави. Но и на него му идва в повече всичко да поема той, та не мога да изкарам още 7 месеца и половина като плюнка. Остана ми само периодично запушващия се нос, който се надявам все някога да се оправи, ако не ще трябва да се мъкна на УНГ.
Проблемите с корема и мен ме застигнаха тия дни. Гадно ми е, гади ми се, не достатъчно, че да повръщам, но достатъчно, за да ми е кофти. Гладна съм, хапна малко и ми става пак гадно. Уж ми се яде нещо - вземам си, със зор изяждам и половината. Днес накрая си сипах една чаша кока-кола и о чудо, по-добре ми стана. Дано премине това чудо, щото от това непостоянно хранене още повече нямам сили и енергия. Иначе съм изненадана, че са спрели на някоя от вас яйцата. Защо? Аз съм спряла сурово сушените колбаси и меса, мухлясали сирена и морски дарове (опитвам се да се сетя дали можеше или не можеше, но не намирам достоверна информация и ще трябва да питам АГто). Пие ми се бира Close

Общи условия

Активация на акаунт