- Публикувана: 12 март 2023, 12:46 ч.
- Последно мнение: 4 май 2023, 22:04 ч.
Психология на изневярата
Така е. За мен - семейство няма. Други си живеят така цял живот.
Майка ми обича да разказва , как един неин колега с 2 деца и жена , взели се на 20 и нещо, той бил на мнението (и си го следвал), че трябва периодично да има любовница, за да си поддържа страстта
Не казва на жената, но през година две си намира някоя
Не знам, хем нали звучи логично, нали винаги новата тръпка разпалва страстите
НО аз не бих искала такъв мъж, за мен сексът е много важен, не само физическо удуволствие, а един вид споделяне и отдаване и искам ако е с мен да е с мен.
И съответне и аз с него
Обаче ако има проблеми в семейството, първо трябва да се обсъдят и да се опитат да се разрешат преди да се търси навън, а много хора, особено мъже не могат въобще да разговарят
Не казва на жената, но през година две си намира някоя
Не знам, хем нали звучи логично, нали винаги новата тръпка разпалва страстите
НО аз не бих искала такъв мъж, за мен сексът е много важен, не само физическо удуволствие, а един вид споделяне и отдаване и искам ако е с мен да е с мен.
И съответне и аз с него
Обаче ако има проблеми в семейството, първо трябва да се обсъдят и да се опитат да се разрешат преди да се търси навън, а много хора, особено мъже не могат въобще да разговарят
Ох, трудно ще се разберем. Нито сме безпомощни, нито търсим помощ, правейки това. Изрично споменах пълноценни отношения. Е, битовизмите са встрани, но и това е за добро.
Ами аз всъщност дори не разбрах ти какво имаш, а ти си мислиш, че го визирам и определям. Та какво е това, което правиш? Имаш непълноценни отношения извън семейството, а вътре не? През какво си минала?
На първо място поставям себе си и спокойствието си. В никакъв случай не бих се занимавала с мъж, който има подтик да кръшка. Кой откъде е, по живо, по здраво - всичко друго се нарежда. Мъже много.
Още по-малко бих търчала да се натискам с някого само защото на мен примерно са ми изневерили. Винаги има с кого, но не бих имала желание. Както казах - за мен най-важно с спокойствието. Не виждам с какво би ми помогнало да се увъртя сама в нови проблеми. Защото лесно е да се метнеш на някого на врата, после вземат че ти изскочат 100 изненади... Не.
Още по-малко бих търчала да се натискам с някого само защото на мен примерно са ми изневерили. Винаги има с кого, но не бих имала желание. Както казах - за мен най-важно с спокойствието. Не виждам с какво би ми помогнало да се увъртя сама в нови проблеми. Защото лесно е да се метнеш на някого на врата, после вземат че ти изскочат 100 изненади... Не.
Цитат
Ами аз всъщност дори не разбрах ти какво имаш, а ти си мислиш, че го визирам и определям. Та какво е това, което правиш? Имаш непълноценни отношения извън семейството, а вътре не? През какво си минала?
Твоята гледна точка ми е добре позната, защото съм била и от тази страна. Всекиму е дадено да има възможност за преоценка.
Алегрия, съжалявам, но наистина не те разбирам. Нито разбрах коя моя гледна точка визираш, нито каква е твоята, нито от какво изхождаш. Разбирам, ако не искаш да конкретизираш, защото би значело да споделиш нещо лично. Но докато говориш само чрез заобикалки, просто няма как да разбера какво всъщност имаш предвид. Няма и да си играя да познавам за пореден коментар.
На съпруга ми не съм изневерявала и смятам, че и в бъдеще не бих.
Преди да се омъжа имах сериозна връзка няколко години, живеехме заедно и на този мъж започнах да му изневерявам. В началото на връзката бях страшно влюбена, направих доста компромиси във времето, за да запазя връзката ни, но в един момент когато осъзнах, че е едностранно започнах да се замислям. Исках да сложа край, но ме беше страх как той ще реагира тъй като беше властен мъж, имахме разлика 10 години. Ако ми се случи днес въобще няма да се чудя и ще го разкарам дори по-рано, но тогава бях доста млада, плаха, неопитна итн. Тогава и се появи мъж който ми привлече вниманието и започнах да изневерявам, 1-2 месеца по-късно все пак събрах кураж и сложих край на връзката.
П.С. имам приятелка която изневеряваше на всяко гадже, но като се омъжи спря. Нейната философия е, че няма ли брак не е изневяра. Не го приемам, но разни хора, разни идеали.
Преди да се омъжа имах сериозна връзка няколко години, живеехме заедно и на този мъж започнах да му изневерявам. В началото на връзката бях страшно влюбена, направих доста компромиси във времето, за да запазя връзката ни, но в един момент когато осъзнах, че е едностранно започнах да се замислям. Исках да сложа край, но ме беше страх как той ще реагира тъй като беше властен мъж, имахме разлика 10 години. Ако ми се случи днес въобще няма да се чудя и ще го разкарам дори по-рано, но тогава бях доста млада, плаха, неопитна итн. Тогава и се появи мъж който ми привлече вниманието и започнах да изневерявам, 1-2 месеца по-късно все пак събрах кураж и сложих край на връзката.
П.С. имам приятелка която изневеряваше на всяко гадже, но като се омъжи спря. Нейната философия е, че няма ли брак не е изневяра. Не го приемам, но разни хора, разни идеали.
На съпруга ми не съм изневерявала и смятам, че и в бъдеще не бих.
Преди да се омъжа имах сериозна връзка няколко години, живеехме заедно и на този мъж започнах да му изневерявам....
П.С. имам приятелка която изневеряваше на всяко гадже, но като се омъжи спря. Нейната философия е, че няма ли брак не е изневяра. Не го приемам, но разни хора, разни идеали.
Преди да се омъжа имах сериозна връзка няколко години, живеехме заедно и на този мъж започнах да му изневерявам....
П.С. имам приятелка която изневеряваше на всяко гадже, но като се омъжи спря. Нейната философия е, че няма ли брак не е изневяра. Не го приемам, но разни хора, разни идеали.
На съпруга ми не съм изневерявала и смятам, че и в бъдеще не бих.
Преди да се омъжа имах сериозна връзка няколко години, живеехме заедно и на този мъж започнах да му изневерявам....
П.С. имам приятелка която изневеряваше на всяко гадже, но като се омъжи спря. Нейната философия е, че няма ли брак не е изневяра. Не го приемам, но разни хора, разни идеали.
Преди да се омъжа имах сериозна връзка няколко години, живеехме заедно и на този мъж започнах да му изневерявам....
П.С. имам приятелка която изневеряваше на всяко гадже, но като се омъжи спря. Нейната философия е, че няма ли брак не е изневяра. Не го приемам, но разни хора, разни идеали.
Не съм изневерявала на всяко гадже за спорта, а на едно. На мъжа ми не му изневерявам не само защото ми е съпруг, а и защото не искам, чувствам се задоволена по всяко направление и най-вече вече не се страхувам да сложа край там където не искам да остана повече.
Изневярата идва от еднообразието и апатията, от проблеми между партньорите и намесата на външни, особено родата. Идва от обсебването в грижа за детето, угаждане на родители и т.н. Когато нещо ти липсва го търсиш навън. Освен това често особено жените се държат по един модел на поведение, изнервени, викат, крещят, претворена, не че и мъжете не го правят, потъване в ретината на ежедневието. И тогава мъжа си хваща някоя, която не му мрънка, не вдига скандали и той е щастлив. Друг проблем е начина на живот, разни фирмени събирания, тим билдинги, поляти с повече алкохол. Реален пример, семен мъж спи с колежката си, тя забременява и отказва да махне детето. Той си остана с жена си, но и за другото дете се грижи. След изневяра обикновенно има раздяла и много емоции, макар, че това не означава, че връзката е изчерпана и няма любов. Човешките отношения са сложни, но човек трябва да мисли, защото последствията понякога са брутални. Чехох история млад мъж в командировка, в бара го заговаря хубава жена и се събужда, а пред него стои бележка да се обади на 911, класически случай на премахнат бъбрек се оказа. Затова човек трябва да е много премерен и да мисли, не всичко "розово" е наистина толкова "розово", мисля, че много хора не оценяват реалността, живота не е филм или соц. мрежи, а отговорност.