- Публикувана: 12 март 2023, 21:31 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2023, 20:47 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 - професионален и личен живот /Тема 15/
Пукна пролетта и нашите се възраждат ... с работа!
Вчера отбелязахте репортажа на Керем ... +1 за вашите коментари.
Въпреки, периода на задължително възстановяване след операцията / тя хич не е лека/, а и самият Керем е споменавал за дълго възстановяване след падане от скутер.
Вчера, Ханде е засечена от "журналисти" на излизане от продуценския си офис в Етилер.
Подминава ги,... поздравява учтиво и тръшва вратата.
Кога ще се отърват от наглите "скакалци", и не до там добронамерените клюкари, за да продължат в професионалните си и човешки дейности.
Kerem Bürsin x Yuvam Dünya
"Нашият климатичен посланик Керем Бюрсин и психологът д-р. Гизем попита Sürenkök… Как можем да подобрим психологическата си устойчивост срещу бедствия?"
"Нашият климатичен посланик Керем Бюрсин и психологът д-р. Гизем попита Sürenkök… Как можем да подобрим психологическата си устойчивост срещу бедствия?"
Превода на това видео оставям в скрит текст, че стана доста дългичко.
Скрит текст:
-Здравейте всички, в днешния епизод сме заедно с член на световния научен комитет на Ювам - психолог, лекар, д-р Gizem Surenkok. Днес ще поговорим малко за психологията. И така, например, как трябва да подходим към някого в зоната на бедствието, когато настъпи природно бедствие?
- Това, което наричаме първа психологическа помощ, т.е. подкрепата, която можем да предоставим на хората веднага след природни бедствия или травматични ситуации, не трябва да се извършва от психолог. Между другото, мисля, че може да е полезно да се знае, да кажем, че има 3 основни теми (гледай, слушай, свързвай) разбери ситуацията, следи ситуацията. Например, след травматична ситуация, хората може не винаги да са наясно какво правят, защото са в състояние на шок… може да стоят до рушаща се сграда или може да откажат да напуснат зона, която може да е опасна за тях по това време. Разбира се, тези реакции са много естествени с състояние на шок. Трябва да можем да ги примамим в безопасна зона, за да можем първо да ги накараме да се почувстват в безопасност.
Второ, след като ги позиционираме така, че да могат да осъществят зрителен контакт с нас. Ако е възможно, не гледайте директно към средата, която ще ги накара да се почувстват болни, среда, в която те могат да ни кажат какво не е наред, слушайте, без да прекъсвате, проявете привързаност, ако средата е подходяща или ако човекът е на разположение. Ако той се чувства удобно, може би трябва да се свържем с тях с емпатично отношение, чрез леко докосваме ръката, което казва: "аз съм тук за вас, добре ли си ?". Трябва да разкрием чувствата му, това е, което наричаме първа психологическа помощ на тази основа.
- Например, сега в тази ситуация можем да станем свидетели на това отвън, разбира се, ние се опитваме да подкрепим по някакъв начин, но неволно сме засегнати от това как да подкрепим в този случай?
- Трябва да се уважаваме, общото чувство в момента след това бедствие е гневът. Това е нашата взаимна реакция. Искам да кажа, че реакцията, която проявяваме към отношението на другия, е донякъде свързана с гнева, който изпитваме. Естествено изпитваме интензивни негативни емоции след това бедствие и търсим област, за да го премахнем, мисля, че тук е необходимо да дефинираме това, което наричаме нормализиране... опитваме се да научим какво можем да научим от това събитие.
- Е, има истина, хората трябва да работят в провинцията, така че това е събитие по пътя към нормализиране, но как отношенията там могат да бъдат толкова динамични?
- Ето, това е връзката там, как може да се постигне тази динамика, не очакването на пълно представяне от никого тук трябва да бъде първата стъпка така или иначе, мисля, че с такава скръб всички ние всъщност влияем на езиковите процеси, имам предвид , например мислим по-бавно , способността ни да решаваме проблеми намалява или може да не сме в състояние да се съсредоточим.
- Може да не сме там с ума си..
- Точно така... трябва да очакваме служителите да се справят малко по-бавно с това, мисля, че трябва да оставим място за това , но тук също имаме връзка с нашите колеги или мениджъри в рамките на концепцията, която подкрепяме социално. Ако няма да си даваме социална подкрепа, това е голям проблем. Защото всъщност прекарваме по-голямата част от живота си в работна среда и е много ценно да можем да я осигурим.
- Е, накрая, искам да попитам това… Мисля, че това е много важна тема. Искам да навляза в темата за животните. Вече видяхме невероятните неща, които кучетата направиха в този процес на търсене и спасяване , те са спасили много животи в провинцията, т.е. в районите на бедствието, тези животни преживяват травми. Така че сега нека видим едно нещо, много животни се спасяват и много хора искат да осиновят тези животни, например... как да подходим към тези животни?
- Има асоциации, които се занимават с това, разбира се... Мисля, че едно от първите неща, които можем да направим, когато знаем, че са в това състояние на шок и че когато го вземем в ръце, те може да не са в състояние да комуникира незабавно с нас. или те може да са уплашени от нашия подход към тях в началото, защото са преживели голяма травма, мисля, че би било много хубаво да им дадем малко време, за да се почувстват в безопасност. Както за хората, така и за животните, мисля, че ще сме дали тази подкрепа там и мисля, че това може да намали тревожността, която изпитваме, малко повече, като създадем безопасни пространства за себе си.
- Това, което наричаме първа психологическа помощ, т.е. подкрепата, която можем да предоставим на хората веднага след природни бедствия или травматични ситуации, не трябва да се извършва от психолог. Между другото, мисля, че може да е полезно да се знае, да кажем, че има 3 основни теми (гледай, слушай, свързвай) разбери ситуацията, следи ситуацията. Например, след травматична ситуация, хората може не винаги да са наясно какво правят, защото са в състояние на шок… може да стоят до рушаща се сграда или може да откажат да напуснат зона, която може да е опасна за тях по това време. Разбира се, тези реакции са много естествени с състояние на шок. Трябва да можем да ги примамим в безопасна зона, за да можем първо да ги накараме да се почувстват в безопасност.
Второ, след като ги позиционираме така, че да могат да осъществят зрителен контакт с нас. Ако е възможно, не гледайте директно към средата, която ще ги накара да се почувстват болни, среда, в която те могат да ни кажат какво не е наред, слушайте, без да прекъсвате, проявете привързаност, ако средата е подходяща или ако човекът е на разположение. Ако той се чувства удобно, може би трябва да се свържем с тях с емпатично отношение, чрез леко докосваме ръката, което казва: "аз съм тук за вас, добре ли си ?". Трябва да разкрием чувствата му, това е, което наричаме първа психологическа помощ на тази основа.
- Например, сега в тази ситуация можем да станем свидетели на това отвън, разбира се, ние се опитваме да подкрепим по някакъв начин, но неволно сме засегнати от това как да подкрепим в този случай?
- Трябва да се уважаваме, общото чувство в момента след това бедствие е гневът. Това е нашата взаимна реакция. Искам да кажа, че реакцията, която проявяваме към отношението на другия, е донякъде свързана с гнева, който изпитваме. Естествено изпитваме интензивни негативни емоции след това бедствие и търсим област, за да го премахнем, мисля, че тук е необходимо да дефинираме това, което наричаме нормализиране... опитваме се да научим какво можем да научим от това събитие.
- Е, има истина, хората трябва да работят в провинцията, така че това е събитие по пътя към нормализиране, но как отношенията там могат да бъдат толкова динамични?
- Ето, това е връзката там, как може да се постигне тази динамика, не очакването на пълно представяне от никого тук трябва да бъде първата стъпка така или иначе, мисля, че с такава скръб всички ние всъщност влияем на езиковите процеси, имам предвид , например мислим по-бавно , способността ни да решаваме проблеми намалява или може да не сме в състояние да се съсредоточим.
- Може да не сме там с ума си..
- Точно така... трябва да очакваме служителите да се справят малко по-бавно с това, мисля, че трябва да оставим място за това , но тук също имаме връзка с нашите колеги или мениджъри в рамките на концепцията, която подкрепяме социално. Ако няма да си даваме социална подкрепа, това е голям проблем. Защото всъщност прекарваме по-голямата част от живота си в работна среда и е много ценно да можем да я осигурим.
- Е, накрая, искам да попитам това… Мисля, че това е много важна тема. Искам да навляза в темата за животните. Вече видяхме невероятните неща, които кучетата направиха в този процес на търсене и спасяване , те са спасили много животи в провинцията, т.е. в районите на бедствието, тези животни преживяват травми. Така че сега нека видим едно нещо, много животни се спасяват и много хора искат да осиновят тези животни, например... как да подходим към тези животни?
- Има асоциации, които се занимават с това, разбира се... Мисля, че едно от първите неща, които можем да направим, когато знаем, че са в това състояние на шок и че когато го вземем в ръце, те може да не са в състояние да комуникира незабавно с нас. или те може да са уплашени от нашия подход към тях в началото, защото са преживели голяма травма, мисля, че би било много хубаво да им дадем малко време, за да се почувстват в безопасност. Както за хората, така и за животните, мисля, че ще сме дали тази подкрепа там и мисля, че това може да намали тревожността, която изпитваме, малко повече, като създадем безопасни пространства за себе си.
Здравейте! 
Слънчице, Мики, благодаря за преводите на разговорите на Керем за проблемите от различни области след земетресенията от м.02.
Браво на Керем, не забрави за пита и за животните:
Керем: Е, накрая, искам да попитам това… Мисля, че това е много важна тема. Искам да навляза в темата за животните. Вече видяхме невероятните неща, които кучетата направиха в този процес на търсене и спасяване , те са спасили много животи в провинцията, т.е. в районите на бедствието, тези животни преживяват травми. Така че сега нека видим едно нещо, много животни се спасяват и много хора искат да осиновят тези животни, например... как да подходим към тези животни?
д-р.Гизем Sürenkök: Има асоциации, които се занимават с това, разбира се... Мисля, че едно от първите неща, които можем да направим, когато знаем, че са в това състояние на шок и че когато го вземем в ръце, те може да не са в състояние да комуникира незабавно с нас. или те може да са уплашени от нашия подход към тях в началото, защото са преживели голяма травма, мисля, че би било много хубаво да им дадем малко време, за да се почувстват в безопасност. Както за хората, така и за животните, мисля, че ще сме дали тази подкрепа там и мисля, че това може да намали тревожността, която изпитваме, малко повече, като създадем безопасни пространства за себе си.
За новите снимки... не харесвам позьорските селфита.
Керем в "Този град ще дойде след теб" 2017
Слънчице, Мики, благодаря за преводите на разговорите на Керем за проблемите от различни области след земетресенията от м.02.
Браво на Керем, не забрави за пита и за животните:
Керем: Е, накрая, искам да попитам това… Мисля, че това е много важна тема. Искам да навляза в темата за животните. Вече видяхме невероятните неща, които кучетата направиха в този процес на търсене и спасяване , те са спасили много животи в провинцията, т.е. в районите на бедствието, тези животни преживяват травми. Така че сега нека видим едно нещо, много животни се спасяват и много хора искат да осиновят тези животни, например... как да подходим към тези животни?
д-р.Гизем Sürenkök: Има асоциации, които се занимават с това, разбира се... Мисля, че едно от първите неща, които можем да направим, когато знаем, че са в това състояние на шок и че когато го вземем в ръце, те може да не са в състояние да комуникира незабавно с нас. или те може да са уплашени от нашия подход към тях в началото, защото са преживели голяма травма, мисля, че би било много хубаво да им дадем малко време, за да се почувстват в безопасност. Както за хората, така и за животните, мисля, че ще сме дали тази подкрепа там и мисля, че това може да намали тревожността, която изпитваме, малко повече, като създадем безопасни пространства за себе си.
За новите снимки... не харесвам позьорските селфита.
Керем в "Този град ще дойде след теб" 2017
Kerem Bürsin x Yuvam Dünya
"Нашият климатичен посланик Керем Бюрсин за всички нас проф. д-р Mine Durusu попита Tanrıöver... Как можем да направим нашата здравна система по-устойчива срещу бедствия? За отговор на всички тези и още, за да подобрим устойчивостта си срещу природни бедствия."
"Нашият климатичен посланик Керем Бюрсин за всички нас проф. д-р Mine Durusu попита Tanrıöver... Как можем да направим нашата здравна система по-устойчива срещу бедствия? За отговор на всички тези и още, за да подобрим устойчивостта си срещу природни бедствия."
Превод (колкото ми е по силите 😆):
Скрит текст:
- Здравейте на всички. Днескашната ни тема ще е здравето и имаме голям късмет да говорим с проф.д-р Мине Дурусу. Как сте?
- Благодаря, опитваме се да бъдем добре. Как сте вие?
- И ние като всички останали, опитваме се да бъдем добре. Искам да ви попитам за здравето в градовете с риск от възможни бедствия. Как да се конфигурират системите? Как да се подготвим?
- Здравните институции трябва да са в условия да функционират и увеличаването на максималното търсене след бедствието трябва да може да обслужва с капацитет. На първо място разработихме специално за нашата болница планове за извънредни ситуации. В плановете се проследяват различни планове за действие във всяка ситуация на риск. Прави се на два етапа като управление на риска и управление на кризите. Първоначалната превенция е много важна. С други думи, преди да се случи някоя болест или негативна ситуация първо да се намали риска. Разбира се най-важното , нашите здравни институции , болници, трябва да се изграждат стабилно. Не е достатъчно да са устойчиви на земетресения , материалите в сградата по време на земетресението, апаратурата не трябва да пада върху пациентите. Има разработени насоки и тези мерки трябва да се приложат в болниците. Това е предварителната фаза за намаляване на риска. В нашите добри времена трябва да се подготвим за по-лошите. В тази фаза на подготовка, това, което правим е да предвидим рисковете , да подготвим както нашия шаблон , така и нашите структури, да направим планове как да продължим , да разпредилим отговорностите, всеки да получи необходимото обучение. И разбира се да се правят учения, както на теория, така и на практика. Ученията на полето са много ценни. Освен управлението на риска , има и управление на кризите, когато бедствието се е случило трябва да се намесим в здравната система. В този етап реагираме много бързо, трябва да сме изпълнителни. Определено се изисква много сериозна организация и координация. Ръководството трябва да вижда всичко и да получава коментари. Може да ни се струва странно по време на бедствие, случило се е бедствие, а ние си взимаме бележки, управляваме регистри , информираме, но това е много важно.
- Благодаря, опитваме се да бъдем добре. Как сте вие?
- И ние като всички останали, опитваме се да бъдем добре. Искам да ви попитам за здравето в градовете с риск от възможни бедствия. Как да се конфигурират системите? Как да се подготвим?
- Здравните институции трябва да са в условия да функционират и увеличаването на максималното търсене след бедствието трябва да може да обслужва с капацитет. На първо място разработихме специално за нашата болница планове за извънредни ситуации. В плановете се проследяват различни планове за действие във всяка ситуация на риск. Прави се на два етапа като управление на риска и управление на кризите. Първоначалната превенция е много важна. С други думи, преди да се случи някоя болест или негативна ситуация първо да се намали риска. Разбира се най-важното , нашите здравни институции , болници, трябва да се изграждат стабилно. Не е достатъчно да са устойчиви на земетресения , материалите в сградата по време на земетресението, апаратурата не трябва да пада върху пациентите. Има разработени насоки и тези мерки трябва да се приложат в болниците. Това е предварителната фаза за намаляване на риска. В нашите добри времена трябва да се подготвим за по-лошите. В тази фаза на подготовка, това, което правим е да предвидим рисковете , да подготвим както нашия шаблон , така и нашите структури, да направим планове как да продължим , да разпредилим отговорностите, всеки да получи необходимото обучение. И разбира се да се правят учения, както на теория, така и на практика. Ученията на полето са много ценни. Освен управлението на риска , има и управление на кризите, когато бедствието се е случило трябва да се намесим в здравната система. В този етап реагираме много бързо, трябва да сме изпълнителни. Определено се изисква много сериозна организация и координация. Ръководството трябва да вижда всичко и да получава коментари. Може да ни се струва странно по време на бедствие, случило се е бедствие, а ние си взимаме бележки, управляваме регистри , информираме, но това е много важно.
Оказа се, че това видео е цели 10 минути, а не само 2.
Днес излезе цялото и ви оставям превода в скрит текст. Позанимавах се доста, но ми беше приятно и интересно, надявам се и на вас.Скрит текст:
- Може да ни се струва странно по време на бедствие, случило се е бедствие, а ние си водим бележки, управляваме регистри , информираме, но това е много важно, защото позволява на упрявлението да види като цяло в каква ситуация се намираме и какъв вид нужди имаме. След преминаване на бедствието , този процес на информация е много важен, за да бъдем подготвени за следващата катастрофа. Един път преминали първичните ефекти от бедствието, започват вторичните инциденти, вторични наранявания, отрицателни последици , които наричаме щети при евакуация. Както виждате това наистина изисква перспектива, която наричаме холистично управление на бедствия. Всичко е свързано.
- Какво можем да направим , за да защитим здравето на хората след бедствие?
- В най-критичната фаза най-големият риск са тежките наранявания. Има хиляди тежко ранени хора. Трябва да се обслужат много бързо и от компетентни хора. Това е първи етап, след това са инфекциозните болести. Нашите основни нужди , водата например. Трябва да се предостави питейна вода, санитария и хигиена. Тяхната липса е и причината за инфекциозните болести. След това отпадъците трябва да се изхвърлят адекватно. Първо са органичните отпадъци като изпражненията например, ако не ги елиминираме адекватно , също предполагат към епидемии. Отпадъците не се ограничават само до това, отломките също са отпадъци. Знаем, че излагането на азбест може да е голям проблем за здравето. Може да предизвика много сериозни белодробни проблеми в средносрочен и дългосрочен план. Освен това трябва да се удовлетворят веднага нуждите от храна и подслон. Хроничните заболявания да се проконтролират и да се поддържа администрация на лекарствата. Всичко това трябва да се планира предварително, трябва да сме подготвени. И след това , разбира се, е психологечската помощ. Трябва да подобрим и защитим менталното здраве на хората, както и физическото.
- Какви са точно задълженията на здравния персонал в първите 72 часа ?
- Да гарантираме, че пациентите , които сме спасили живи , ще бъдат обслужени правилно. За това трябва да имаме познания и медицински умения. Например, ако сме в горска зона с висок риск от пожари и има респираторна недостатъчност свързана с излагане на токсични газове, как ще действаме? Как се третират изгаряния? Трябва да се знаят тези неща. Ако сме в зона афектирана от земетресение, трябва да се знае как се действа при травма.
- Някои места, региони не могат да бъдат достигнати бързо , тогава тези задължения падат върху хората, семейството, приятели, непознати, особено в първите 72 часа. Ще бъде много хубаво всички да получим обучение затова. Да поговорим какво не трябва да се прави или какво може да се прави в такава ситуация?
- Основното , най-важното в медицината преди всичко е да не причиняваш вреда. Всеки един трябва да окаже помощ според неговите компетенции. Мисля, че най-важното е да се свържем с екипа, отговарящ за управлението на бедствието, да споделим нашето образование, компетенции, опит и да ги помолим да ни дадат задача. Казахте какво не трябва да се прави, много сте прави, трябва да правим неща, които не застрашават гръбначния стълб и гръбначния мозък на пациент с травма, а не да се опитваме сами да се намесваме и веднага да ги предаваме на медицинските екипи.
- Последен въпрос. Какво трябва да се подобри в нашата система , за да избегнем разрушенията и загубите свързани с бедствията?
- Ще се върна отново на управлението на риска. Да изградим сигурни градове, дори здравната система да е подготвена, ако първото, което пада е сградата, системата няма смисъл. За това, нека използаме нашите равнини за земеделие , водата да тече в нашите потоци, нашите гори ще дишат. Да построим къщите си , болниците си на сигурни места, по сигурен начин.
Сега говорим за климитичната криза - горски пожари , наводнения , свлачища. Всичко, което правим, за да се адаптираме към климатичните промени и да ги смекчим , ще бъдат стъпките, които ще ни подготвят за бедствията. Мисля, че е важно да се погледне в по-широка перспектива.
В определен регион, в определена провинция, в определена болница, всички трябва да предвидим рисковете от бедствия , за да можем да се подготвим срещу тях. Трябва да идентифицираме една приоритетна зона, защото ресурсите са лимитирани. Ако няма приоритет? Например , ако се оставят на страна наводненията в Анкара и се готвим само за земетресения , ще е загуба на ресурси. За това е важно да се установи ред на приоритетите. Много е важно да се гарантира постоянен поток на финанси. Не става въпрос за системи, които могат да се подобрят за ден-два. Системата е толкова силна, колкото силна е най-слабата й връзка. Системата не може да се скъса без причина. Ако освен здравната система , не се подобри транспорта, комуникацията, доставките, тя отново ще колабира. Например, имате една хубава болница, но линейките не могат да достигнат до болницата. Да интегрираме подобрения в другите сектори, заедно със здравния и да засилим това сътрудничество.
- Вие сте страхотна. Благодаря Ви.
- Какво можем да направим , за да защитим здравето на хората след бедствие?
- В най-критичната фаза най-големият риск са тежките наранявания. Има хиляди тежко ранени хора. Трябва да се обслужат много бързо и от компетентни хора. Това е първи етап, след това са инфекциозните болести. Нашите основни нужди , водата например. Трябва да се предостави питейна вода, санитария и хигиена. Тяхната липса е и причината за инфекциозните болести. След това отпадъците трябва да се изхвърлят адекватно. Първо са органичните отпадъци като изпражненията например, ако не ги елиминираме адекватно , също предполагат към епидемии. Отпадъците не се ограничават само до това, отломките също са отпадъци. Знаем, че излагането на азбест може да е голям проблем за здравето. Може да предизвика много сериозни белодробни проблеми в средносрочен и дългосрочен план. Освен това трябва да се удовлетворят веднага нуждите от храна и подслон. Хроничните заболявания да се проконтролират и да се поддържа администрация на лекарствата. Всичко това трябва да се планира предварително, трябва да сме подготвени. И след това , разбира се, е психологечската помощ. Трябва да подобрим и защитим менталното здраве на хората, както и физическото.
- Какви са точно задълженията на здравния персонал в първите 72 часа ?
- Да гарантираме, че пациентите , които сме спасили живи , ще бъдат обслужени правилно. За това трябва да имаме познания и медицински умения. Например, ако сме в горска зона с висок риск от пожари и има респираторна недостатъчност свързана с излагане на токсични газове, как ще действаме? Как се третират изгаряния? Трябва да се знаят тези неща. Ако сме в зона афектирана от земетресение, трябва да се знае как се действа при травма.
- Някои места, региони не могат да бъдат достигнати бързо , тогава тези задължения падат върху хората, семейството, приятели, непознати, особено в първите 72 часа. Ще бъде много хубаво всички да получим обучение затова. Да поговорим какво не трябва да се прави или какво може да се прави в такава ситуация?
- Основното , най-важното в медицината преди всичко е да не причиняваш вреда. Всеки един трябва да окаже помощ според неговите компетенции. Мисля, че най-важното е да се свържем с екипа, отговарящ за управлението на бедствието, да споделим нашето образование, компетенции, опит и да ги помолим да ни дадат задача. Казахте какво не трябва да се прави, много сте прави, трябва да правим неща, които не застрашават гръбначния стълб и гръбначния мозък на пациент с травма, а не да се опитваме сами да се намесваме и веднага да ги предаваме на медицинските екипи.
- Последен въпрос. Какво трябва да се подобри в нашата система , за да избегнем разрушенията и загубите свързани с бедствията?
- Ще се върна отново на управлението на риска. Да изградим сигурни градове, дори здравната система да е подготвена, ако първото, което пада е сградата, системата няма смисъл. За това, нека използаме нашите равнини за земеделие , водата да тече в нашите потоци, нашите гори ще дишат. Да построим къщите си , болниците си на сигурни места, по сигурен начин.
Сега говорим за климитичната криза - горски пожари , наводнения , свлачища. Всичко, което правим, за да се адаптираме към климатичните промени и да ги смекчим , ще бъдат стъпките, които ще ни подготвят за бедствията. Мисля, че е важно да се погледне в по-широка перспектива.
В определен регион, в определена провинция, в определена болница, всички трябва да предвидим рисковете от бедствия , за да можем да се подготвим срещу тях. Трябва да идентифицираме една приоритетна зона, защото ресурсите са лимитирани. Ако няма приоритет? Например , ако се оставят на страна наводненията в Анкара и се готвим само за земетресения , ще е загуба на ресурси. За това е важно да се установи ред на приоритетите. Много е важно да се гарантира постоянен поток на финанси. Не става въпрос за системи, които могат да се подобрят за ден-два. Системата е толкова силна, колкото силна е най-слабата й връзка. Системата не може да се скъса без причина. Ако освен здравната система , не се подобри транспорта, комуникацията, доставките, тя отново ще колабира. Например, имате една хубава болница, но линейките не могат да достигнат до болницата. Да интегрираме подобрения в другите сектори, заедно със здравния и да засилим това сътрудничество.
- Вие сте страхотна. Благодаря Ви.
Ново стори с Биге, кучето й Vinci и Дилара
https://twitter.com/Diliana_G/status/1638273159353847826
Лека нощ!
https://twitter.com/Diliana_G/status/1638273159353847826
Лека нощ!
Здравейте,
Харесах си една мацка за приятелка на Керем - Айча Туран, симпатяга е 😎
Харесах си една мацка за приятелка на Керем - Айча Туран, симпатяга е 😎
От две седмици по жълтурите и мрежата спрягат Керем и Айча като екранни партньори, очаквам да видя дали наистина ще се получи. Аз лично смятам ,че той повече няма да се забърква във връзка с актриса!
От Twitter "Имам визия и ми харесва" !
Хубава вечер!
Добро утро, прекрасни момичета! 
Пожелавам ви един успешен ден, изпълнен с много настроение и положителни емоции
Здравейте!
„Когато излезеш да снимаш, виждаш неща, които обикновено не виждаш. Време е да се приземя, за да снимам.
Излизам от „аз-а“, обръщам се към това, което ме интересува. Виждам красотата и стойността на това друго нещо."
Керем Бюрсин, Vogue Türkiye 2021
„Когато излезеш да снимаш, виждаш неща, които обикновено не виждаш. Време е да се приземя, за да снимам.
Излизам от „аз-а“, обръщам се към това, което ме интересува. Виждам красотата и стойността на това друго нещо."
Керем Бюрсин, Vogue Türkiye 2021
Здравейте, момичета!
"Обявени са членовете на журито на раздела „Платформа за подкрепа на продукцията“ на 6-ия конкурс за първи сценарий на DenizBank, организиран в сътрудничество с DenizBank.
Изпълнителният директор на BKM Zümrüt Arol Bekçe е ръководител на журито на платформата за поддръжка на производството. Журито включва още продуцента Бюлент Тургут, актьора Керем Бюрсин, продуцента Мехмет Канполат, маркетинговия директор на BLU TV Мерве Наз Атмака Йоздурак, актрисата Нилпери Шахинкая и продуцента Онур Гювенатам.
ЦЕЛ:
В сътрудничество с DENİZBANK и фондация TÜRSAK, 6-ият конкурс DenizBank First Scenario First Film Competition се организира, за да подкрепи сценаристите, които пишат първите пълнометражни сценарии за „Развитие на сценария“, най-фундаменталният елемент на киното, и да допринесе за литературните проблеми на нашето предпродукционно кино."
Снимки от 20 март
"Обявени са членовете на журито на раздела „Платформа за подкрепа на продукцията“ на 6-ия конкурс за първи сценарий на DenizBank, организиран в сътрудничество с DenizBank.
Изпълнителният директор на BKM Zümrüt Arol Bekçe е ръководител на журито на платформата за поддръжка на производството. Журито включва още продуцента Бюлент Тургут, актьора Керем Бюрсин, продуцента Мехмет Канполат, маркетинговия директор на BLU TV Мерве Наз Атмака Йоздурак, актрисата Нилпери Шахинкая и продуцента Онур Гювенатам.
ЦЕЛ:
В сътрудничество с DENİZBANK и фондация TÜRSAK, 6-ият конкурс DenizBank First Scenario First Film Competition се организира, за да подкрепи сценаристите, които пишат първите пълнометражни сценарии за „Развитие на сценария“, най-фундаменталният елемент на киното, и да допринесе за литературните проблеми на нашето предпродукционно кино."
Скрит текст: 
Снимки от 20 март
Nilperi Şahinkaya и Керем отново заедно
