Дайте ми мотивация да не се отказвам...

Аз не разбрах няколко неща - правила ли сте опити за бебе? Имате ли план за такива в близките месеци, година? Освен , че липсата на цикъл повишава тревожността ви, какво друго влияние ви оказва? Физически има ли някакво отражение? Явно хормоните са ок, щом няма дисбаланс. Според мен единствената реална мотивация, която можем да ви дадем тук е наистина да посещавате специалист за намаляване на тревожността. Дори и при жени с установени физични промени при опити за бебе, тревожността и стресът си казват думата. Не са малко жените, които просто се отказват, спират го мислят наистина и нещата пък се случват.

Авторке, да стоиш и да се тръшкаш също няма да ти помогне. Разбирам, че ти е трудно, объркано и безизходно. Да, много по-лесно би било да имаш проблем, към чието решаване да насочиш усилията си. А когато не се открива, си в кръг и стоиш и чакаш. Мотивация не можем да ти налеем. Доколкото виждам, не ти и липсва. Ти си толкова здраво хванала нещата, че колко още мотивация искаш?

 Тук можем да споделим с теб практически опит, което може да ти е по-полезно, защото всеки минава през някакви житейски уроци. Лекарите ги разбирам, защото наистина просто трябва да спреш, да седнеш и да се успокоиш, да си дадеш време. Лично аз имам няколко примера в главата си за постигнат успех след почивка/откъсване  Не казваш, че имаш установена ранна менопауза, което е чудесно. Значи имаш време. Тук вече получи доста съвети за изследвания, да се насочиш към начин на хранене и тегло, иглотерапия, изследвания на мъжа. Ако проблемът е от 3 години, бих те насочила към това да си мислиш дали някакви промени си правила тогава, а ако става въпрос за 2020, стрес от ковид, последици от него? Стресът никога не е за подценяване и понякога е достатъчен, за да има физически отражения, без да има други причини. Да ти кажа, ако съм лекар, дойдеш при мен и започнеш яростно да ми настояваш как имаш проблем, а изследванията ти са добри, еми може би и аз бих ти казала да се успокоиш и да спреш да мислиш за това. Защо не помислиш пък за промяна в подхода ти към лекарите?
И не, не се отказвай! Ще се случат нещата!

Не знам дали липса на мотивация или разочарование беше по-подходящо, всъщност разочарованието води до липса на мотивация, както и едно и също толкова много пъти. Ако продължа "до откат" - и едно и също?! Ако спра да обикалям - всъщност имах няколко дълги периоди, в които спирам. Но не ми се решава проблема от това. Стрес? И 3 години да не минава проблема? Ковид нямаше още, когато стана внезапното изчезване на цикъла. Не "атакувам яростно" лекарите, но да не настоявам, че крайно нередовна менструация не е проблем - а какво е? Ако се съглася, че не е - какво? Ето тази патова ситуация, която дори лекарите не са срещали друг в такава в цялата си практика. Патова е защото е уникална и няма "стъпки", няма примерно решение... Дори са ме обвинявали, че си измислям - тук във форума, също и хора, на които съм споделяла.

Не отговаряш на въпросите, а в тях се крие отговорът.

1. От колко време отпитвате?
2. Мъжът ти правил ли е изследвания?
3. В кои клиники си ходила?
4. Какви изследвания са ти пускани. Най-добре сподели резултатите, без личните данни. Ще кажа защо е важно. Близо 10 г. се заблуждавах, че проблемите ми са на психична основа, защото няколко ендокринолога ми казаха, че изследванията ми са ок. Благодарение на споделено тук от препатили, разбрах, че това не е вярно и намерих лекар, който ми назначи адекватно лечение.

Не отговорих, защото "излиза" от темата. Темата е за това как толкова много време (над 3 години), 2 от които от лекар на лекар - и едно и също /най-"демотивиращото" и "подхранващото" мисълта "дали пък не са прави...".
Изследвания съм поствала в този раздел, където отговаря доста компетентна потребителка, но за съжаление избирателно... За моя случай беше нещо неопределено и дотам, нищо че си питах. Както и да е - при лекарите не е по-различно. Исках просто да разбера доколко е нормално да започна да приемам тези обстоятелства, това е, за това е темата.

Дадох пример със себе си. Не 3, а 10 г. попадах на лекари, които не ми разчитаха правилно изследванията, докато накрая стигнах до положение, в което едва минавах няколко метра, а пулсът ми беше над 100.
Разгледах изследванията, имаш високо ФСХ и нисък Б12. Видях и висок холестерол. Все неща, които са сигнал за проблеми, пречещи на забременяването.

Спермограма не открих, оценка на яйчников резерв, състояние на маточните тръби и т.н., т.е. изследванията, които прави репродуктивния специалист.

Не се отказвай, прегледай препоръките за клиника по репродуктивна медицина и отивайте, заедно с мъжа ти. Колкото е вероятно причината да е в теб, толкова и в него.

Изобщо омъжено ли е момичето? Не видях нищо за партньор в темата. Може да не е почнала опити поради липса на партньор или на такъв, искащ деца, а просто да иска да си реши проблема, за да е готова някой ден, когато децата дойдат на дневен ред. Ако да речем излиза с някого, още неопознали се, вие я засилихте да го праща за спермограма.

Лоре, тя не пише в момента да прави опити. Тя дори да не прави, не е нормално да има 4 пъти цикъл в годината.

Лилия, според мен трябва да се вслушаш в НСЧ. Сигурно ти е писнало да ходиш по лекари и те разбирам, защото и на мен ми е коствало много да ме препращат от лекар на лекар и да ми лепват едни диагнози, които не бяха истина. Аз, обратно на теб, все се оказвах с диагноза. Рецепти и съжаление, това получавах. И това, докато не намериш някой читав лекар да разбере какво се случва, от къде идва проблема и как да му се въздейства.

Напълно вярвам, че при НСЧ е отнело 10 г., защото наистина лекарите сякаш не чуват, не четат и не знаят много неща. Гледат там едни референтни стойности и точка.

Разгледах ти мненията, попаднах само на едни изследвания, които си постнала. Не видях хормони, но и не прегледах всичките ти мнения.
Ако нещо е в реф. стойност, не означава, че проблем няма.

Няколко пъти те питахме какво си изследвала, ти не конкретизира.
Очакваш да ти кажем дали симптомите ти са на стресова/психоматична основа, но това няма как да се случи.

Тук има много жени с всякакви здравословни, репродуктивни проблеми, които могат да те насочат към добър специалист. Питахме те от кой град си, за да може да се помогне с насока за лекар. Ти пак продължаваш да отговаряш избирателно.

Членувам в една група, където една дама твърдеше, че е е изследвала всички хормони и не разбира защо има проблеми. Десет пъти каза, че е изследвала всички хормони... и като ги показа, бяха няколко на ЩЖ, без антитела. Ами.. далеч не са това всички хормони. Ние не знаем на теб какво ти е изследвано, правилно ли е направено изследването. Виждала съм хора в лабораториите, не знаят, че пролактин не се изследва от вратата за краката... и после висок резултат (фалшиво завишен).

Темата е в "Искам бебе", затова предположих, че целта е нормализиране на цикъла с цел забременяване. Ако не е така, извинявам се.

Аз не разбирам темата да се мотивираш за какво?! Има точки и не вдявам...
Да си оправиш цикъла ?
Да забременеш?
Да не вярваш/вярваш на докторите?
Не разбирам наистина.
Това, че някой си доктор казал да ходиш на психолог не значи , че трябва на 100% да вярваш.
За да има проблем с цикъл има физически проблем, това,ч е ня накой си рутинен преглед/тест не излиза проблем не значи , че няма, има по задълбочени изследвания на който лъсва нещо си. Отделно може изследванията да са ОК, но ако се прави кросзасичане да не е оК.
Намираш си правилния специалист и не спираш да търсиш докато не ти намерят проблема.
Не е нормално за млада жена да има 4 пъти цикъл в годината!

Питах да антитела на щитовидната, но не получих отговор конкретно за тях (ТАТ и МАТ).
Оскъден цикъл освен всичко друго, по моя скромен опит, значи и липса на лигавица. Т.е лигавицата, която правиш е малка и на практика нито можеш да износиш, нито има какво да се чисти, за да имаш цикъл. Следили ли са ти лигавицата изобщо?

Е, тя знае, че някой ден ще стигне дотам, и подозира, че тогава ще има проблем, ако сега не оправи цикъла. Аз така предполагам (също може да греша), защото иначе сигурно все щеше да спомене нещо за мъжа.

Иначе помня, че на един гинеколог, преди сто години, като бях млада, при рутинен преглед споменах за цикъла, може той да е питал кога е бил последният или нещо подобно. И аз: "А, не знам, той моя цикъл понякога си прескача по някой месец и аз не го следя." Човекът: "А ако забременеете? Как може да не си следите цикъла?" Аз: "Ако случайно забременея, не бих правила аборти, ще си го родя, така че няма проблем!" Гинекологът:" И той цикълът си е така? Прескача месеци? Не сте търсили защо е така? " Аз: "Е, да! Ама тя майка ми каза, че също е била така като млада." Гинекологът: "Ъхъм... е, добре, приятен ден!"
Това беше в общи линии.

Напротив отговорите на въпросите ни са важни, защото ние отделяме от времето си да се опитаме да ви дадем съвет , а вие развивате философски есета...  Това ме навежда на мисълта, че не разкривате цялата картина, а просто търсите внимание.

Имам една близка, която постоянно се оплаква от някакви болежки и проблеми. Жената изрушка всякакви лекари, включително и наистина големи специалисти. Никой не й е открил нещо сериозно. Но жената продължава да ходи по лекари, защото на никого не вярва. Всички нейни близки и приятели не приемат проблемите й насериозно, защото я познават добре и виждат как самата тя си вреди с конкретни действия. Обясняват й какви мерки да предприеме, но тя изобщо не ги слуша и продължава по нейния си начин. За това лекар няма как да й помогне. Но тя държи да има поставена диагноза, да се тъпче с лекарства, но не и да си развали комфорта като предприеме очевидните мерки за разрешаване на проблема. За нея това нямало смисъл, нямало да й помогне. А е очеизвадно, че проблемът се корени там. С други думи - прави едно и също, но не и правилното.
Ние няма как да знаем как е при теб, защото не те познаваме. Но щом близките ти така ти говорят, значи може и да не са съвсем далеч от истината. Затова приеми, че зададените въпроси от доста съфорумници са баш по темата и не ги игнорирай. Това ако искаш да намериш решение на проблема си, а не си търсиш публика.

При тези проблеми много хора минават през период на отричане и търсене на обяснение и евентуални решения другаде. Това е нормално, но не бива да се подценява, че така често се губи ценно време.
Пък и понякога поставянето на точната диагноза не е от значение. След 25 г. по репро клиниките - аз така и нямам точна диагноза за всички проблеми, а само частична, но пък вече имам 5 деца и изобщо не ме вълнува диагнозата. Диагнозата е важна, когато има научен интерес към заболяванвто, а обичайно в раздел "Искам бебе" целта е далеч от научна.
Успех!