🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 61]

Пепелче честно да ти кажа, дали защото много дълго сме живяли в Щатите, обаче мозъците ни направо са в някаква дупка. Закърнели са и не работят. Тук по чашите за кафе им пишат че чашата пари. Та и ние чакаме някой да ни напише нещо и да ни го тикне в ръцете. Но аз и във Франкфурт съм така. Тяхното летище ми е най-големия кошмар. На Истанбулското поне се оправяхме със затворени очи. Но то много луксозно бре. То да спиш 2 дена само там. Като тръгваме, и докарали двама джаз свирят на живо. ЕЕЕЕ, падна ми каскетя направо. Моя мъж снима, ама то колко да снимаме като самолет гоним и няма време. Но беше върховно. Направо ми забиха гвоздея на програмата. Много яко беше.

А това с метрото няма оправия. Вдигнах ръце на края. И приключихме с тоя превоз, то и без друго нямаше къде вече да се ходи с него. Но два дена мъки. Давам пример. Ще вземаме ли, ще сменяме ли метро за Yenikapı към Sirkeci. Еми въртим се, сучим се, влакове минават и заминават, ние не можем да вденем за къде сме. На единия перон пише Sirkeci и на другия Sirkeci. Въобще там в това подземие нямах никаква ориентация. То не че над земята много се ориентрах. И вечно заблудени, вечно хванали за на другго място...Ужас ти казвам. Вие които ходите, губите ли се така? Аз не видях и не чух някой да се е моталевил така. Дип че Галата намерихме от раз, но тоя път с метрото стигнахме, уж да спестим баирите. И то пак гледай работа с метрото. То слизаш някъде с него, ама докато издрапаш до горе, си вече с 5 хил крачки напред. То коридори, че един ескалатор, че втори, че асансьори....

А за болести, уж сме калени. Ние в теорията за течението не вярваме, нито че като пиеш студено ще те заболи гърло. Даже в нас пълним чашите с лед до горе и доливаме вода колкото хване. Не е като да сме изнежени. Но уви. Явно много хора в Истанбул и няма как. Смятай последния тролей в четвъртък от Лалели най-долната спирка не знам как се казва, един след друг три минаха. Не можем да се качим и не можем. Толкова народ.. На края викам давай тука на един къч живи умрели да се качваме, че ме напече на нея спирка, направихме 45 мин чакане.

Коя търсеше пердета тука - сега се сетих. Там в Лалели видях страхотни пердета. Очите ми останаха в тях. Нямах размери на моите, иначе щях да забърша и пердета. Жестоки. Намираха се по Лалели тази главната улица по която шляпаме всички, но най-долу където спира трамвая, като хване човек перпендикулярната (пресечната) Gençtürk Caddesi се казва.

Ето тук нагледно, улицата с пердетата, виждат се даже на снимката като се кликне: https://yandex.com.tr/harita/115707/fatih/house/gencturk_cad_27/ … panorama&z=17

Да си призная, винаги предпочитам да ползвам метро и където ходя все хотел край метростанция гледам да си букна.
Моята теория е, че до по-известните забележителности в големите градове винаги има метро и това спестява време и пари (ако си купиш някаква карта за пътуване).

Само в София, на Сердика никога не  разбрах какво се иска от мене, че да стигна лесно до автогарата. 😂
И там вече се въртя дълго и напоително като един американец в Истанбул. 😉 😝

А за болежките ще мълча, че пак път ме чака - ще направя застраховка, ще си взема ЕЗК, ще чукам на дърво, ще си стискам палци и ще се моля да не чуе 👿 накъде съм тръгнала. 😂 🤣 😂
Това трябва да свърши работа. 😂 🤣 😂

Аз направих застраховка за всеки случай.
Помня, че ходихме с едно кабинкови лифтче на един връх и гледахме Истанбул от там. Може ли ориентир къде се намира и как се стига до него. Беше в европейската част

Може би до хълма Пиер Лоти сте ходили?! 🤔
С корабче от Каракьой в посока Еюп (или с автобус от 99-ките от Еминьоню) и после с т. н. телеферик (кабинков лифт).

За такъв лифт съм чувала и в парк Мачка или греша?
Не ми е останало време да разцъкам това място.

PeacockLove, хълмчето е Пиер Лоти (Pierre Loti). По принцип се съчетава с бг църква. Сега вече трябва да видите от вашия хотел на Мoovit до църквата и от там (от църквата) до хълма какво ще ви даде. Имай в предвид че голямо чакане пада на тоя лифт. Те 2 кабинки бяха за нагоре и 2 за надолу. Народ и опашки, смятай докато се изкачи и смъкне. Една кабинка 8 човека побира само. Иначе с Истнабулкартата се таксуваш на него. Предния октомври мъртъв сезон уж, нямаше много хора над 1 час чакахме за тоя лифт. Ако сте ис деца, ще съклетясат на него пек, че няма много сянка.

Дано някой се включи с по-подрбно как да стигнете. Аз помня с корабче ходихме до църквата, после Т1 хванахме до лифта. Близо беше, една две спирки май само. Но не помня вече.

Качваш се на ферибота по Златния рог и слизаш на последното пристанище Еюп. Съвсем наблизо е лифтът за Пиер Лоти. Toва е фериботната линия - https://www.sehirhatlari.istanbul/tr/seferler/ic-hatlar/istanbul … ar/halic-hatti-37 Избираш другата опция- тръгване от Юскюдар. Предполагам, че най-удобно ще ви бъде да се качите от Каракьой, но все пак зависи от програмата ви. За лифта се използва Истанбулкарт, както и за ферибота.

Може да се качите и пеша през гробището, но само ако не ви затруднява изкачването на баира. Така ще си спестите чакането на лифта.

По същата линия на ферибота се намира музеят на Рахми Коч. Дори до пристанището се вижда подводница и стари кораби. Ако си с децата, сигурно много ще им хареса. Но музеят е голям и трябва да се отдели време.

Таня 😍, а новата трамвайна линия Т5 стигаше ли до Еюп?! 🤔

Аз да доуточня за ферито от Каракой, акъл от заблудени хора да дам . Значи трябва да хванете от Каракой не от където спират фериботите пристигащи от Кадикой, а трябва да отидете до другата спирка. На светлинните табла пише Каракой -Еюп. Да не се наредите на грешна спирка. Там корабчето за Еюп минава на всеки час. Не е като на тези другите спирки на десетина минути. Имайте го в предвид. Аз на Мувит видях в колко часа идва кораба за Еюп и бяхме там точно на време.

Мисля, че да, но не стига до Еминьоню.

Пепелче , на Гугъл мапс го дават , че се движи  Т5 и стига и даже продължава.
Не стига обаче до Еминюню, само до Cibali. Станах разногледа тези дни,  редя програмата за посещение.

Ми значи и с него може, ама от бг църква да се хване.

И да кажа от моя опит, че нито думата лифт, нито фуникуляр (това ми изникна първо на ума) им говори нещо на местните, ако там се залуташ нещо и ги питаш къде е.
Ама като кажеш телеферик и веднага загряват. 😂

На 11 май откриват Момината кула ( Kız Kulesi) със светлинно и лазерно шоу, което ще се проведе на 11 май от 21.00 часа.

Пепелче, по едно време моя мъж вдигна ръце от мен, защото съм била искала кафета дето затруднявали хората и не ме разбират и стават едни диалози никой никого не разбира, демек усложнявам и без друго. А аз искам обикновено еспресо с пяна от мляко. На това му викаме макиато тук. Но те или ми пълнят една чаша с мляко или не ми слагат мляко, като има кажа че ни искам толкова мляко. Как да е де. На едно място седнахме, и като дойде сервитьора и аз се обеснявам. И като замина моя мъж щял да му каже кадън махнъ и нищо да неми носели другия път. Брех че нахалство. Викам ти пък като им каже ей тъй и съвсем ще ти разберат тъпотиите. Та други премеждия ской какво разбира от английски, турски, български .

Ейй жалко за Момината кула. Изтървахме я с малко. Язък дет се вика. Другия път.

Аз имам набор от английско - турски изрази с лек български привкус. 😂
Като байрям дей? с въпросителна интонация на български, когато веднъж забелязах, че пътуваме безплатно (още важеше и за чужденци по празници).

Сега като си купувах обувки, питам на английски (уж 😊) за зелени от моя номер и като видях, че не ме разбират пробвам на турски: Йешим, йешим!!! и натъртвам като истински Бай Ганьо. 😂
Пък продавачът ми отговаря: Зельонъй нет. 😂 😀
Изобщо получават ми се нещата. 😂

Според вас, къде можем да си оставим багажа на връщане, след освобождаване на стаята, преди тръгването на автобуса. Това са едни 6-7часа, които с куфар ще са неприятни