🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 61]

redemi, чудни маршрути 🌹из Азия..Дали ще могат да отидат на първа страничка на следващата тема..Много ще е полезно..
Весело и незабравимо на всички, които сега са в неповторимия Истанбул...

Ниното😍, това стълбище с картината на Осман Хамди бей "Жената с мимоза" го научих от Таня 🌹 .
Намира се по трамвайната, между сп. Топхане и Фъндъклъ, на левия тротоар като вървиш  в тази посока.
Ама по - добре се вижда от отсрещния, че иначе може и да го подминеш. 😂

А този хамалин защо не съм го виждала?! 🤔
Някой знае ли къде е?

Привет, благодаря на всички за съветите! Ама човек планува, предполага, накрая - каквото стане.
Та пристигнахме и се настанихме, в 13:30 тръгнахме на стандартната пешеходна разходка. Екскурзоводът - сладкодумен и приятен, та си изкарахме много добре. Отидохме до Султанахмед, разгледахме, снимахме се, опашката за Света София беше много дълга, отидохме до Топкапъ и накрая ни заведоха до парка Гюлхане. Е, не може да се сравнява с Емирган, но погледахме лаленца (имаше и прецъфтели, имаше и още нецъфнали) и тръгнахме с бавен ход обратно. Тъй като общо взето сме обездвижени бяхме вече капнали, седнахме да починем и хапнем - уцелихме страхотно пиле с шафран, за първи път ям подобно нещо и много ми хареса. После бавно, естествено влизайки в магазините се  прибрахме към хотела, като вече накрая едва се влачех. Но съм много доволна, времето не валеше, духаше вятър, но не беше студено и изкарахме чудесно.
Утре в 6:30 тръгваме за Кападокия.
Ето малко и от мен:

Пепелче, много благодаря !

Тук.

Пепелче, на много лесно място е. Зад сградата на пощата  в Сиркеджи.
На ъгъла на улица Aşirefendi и улица Hanımeli.  Ето точното местоположение:
https://www.google.com/maps/place/Hobyar,+A%C5%9Fir+Efendi+Cd.+N … F11c235w0xy?hl=bg

А, добър вечер!
Малко сме капнали и вече по хоризонтала, ама дорде не съм забравила, да поразкажа.
Докато излезем, стана емен-емен обедно време, но то вече и ние нямаме сили за хойкане от 8 до 24 ч., като едно време. Излязохме на трамвайната и малко над спирката купихме малки сувенири за подаръци, с цел и да развалим пари за зареждане на картата, в която вчера сложихме по-малко. Трябваше още вчера да сложим по 100 и в двете, ама нейсе. В Тавекса само нови-новенички по 200 даваха.
С трамвая слязохме до Еминьоню и понеже не се възползвахме от безплатния автобус до Кабаташ, за да отидем до Каракьой и се забавихме с децата, изтървахме часа за корабчето по линията Халич. Реших да отидем до църквата с автобус. Нямах никаква идея с кой, защото последно така сме ходили нататък преди над 10 години, но се ориентирах бързо и след 15-тина минути бяхме пред Св. Стефан. Голямата спирка на Каракьой е в ремонт, но част от пероните си функционират. В църквата поседяхме, запалихме свещички и за пореден път се насладихме на атмосферата. Имаше доста хора, немалка част от които НЕ бяха българи. Имаше италианска група, отделни рускоговорящи, местни, май и сърби. На тръгване установих, че пак изпускаме корабчето, та отделихме към 45 минути на съседните пъстри улички. Районът обещава както този около Галата порт да се превърне от отблъскващо и плашещо в привлекателно за туристи и местни местенце. Е, и стълбите, и чадъреното небе в съседство имат нужда от освежаване, ама ще се направим, че са като в Инстаграм. Не снимах. Само Нафталин. Що? Не знам!
Метнахме се на ферито (14.50 TL, на Юскюдар си връщаха ресто... някои... за нас yok) в 15 ч. и отидохме до Юскюдар, където децата по традиция играят на площадката в близост до пристанището. Понадуха ни хубаво вятърът (свикнали сме уж, ама тия два дни бая си духа... и е студен) и после отразихме, пак по традиция, по един "дюрюм" от будките пред пристанището. 4 броя + 4 малки айрана - 200 лири.
После реших, че не ми се връща още в Европа и влязохме навътре към чаршията. Никога не бяхме се отбивали, защото обикновено Юскюдар ни е само междинна спирка, а като ходим с децата - и такава за игра. Ако някой се интересува, кг пилешки крилца (сурови) са 65 лири, а кг ягоди - 40. Тези цени мярнах. Влязохме в магазина на LCW (който е много малък и съответно беден откъм асортимент, но пак купих дребни нещица) и пихме страхотно силно еспресо за по 32 лири.
Най-много ме впечатлиха (и съжалявам, че няма как да си взема) фрезиите! Ах, тези фрезии! Чудни! Продават ги на букетче. Не знам колко са вътре, но ако не са някакви супер сортове, са поне 5 стръкчета. Струват (поне там, където питахме) 40 лири. У дома за 4 лв. дали мога да си купя 2 нИ 'нам.
Ей ги, на!
Личат си букетчетата, мисля. До светофара един чичко продаваше в два огромни легена само жълти фрезии и маргаритки. Сигурно той и по-йоФтинО ги даваше, ама не питах, да не се изкушавам излишно. Като се върнахме към пристанището, фрезиите му бяха преполовени.
Много ми хареса и ей това:
Забравих да снимам без чаветата, извинете! И не е от край до край.
В 19 се върнахме до Еминьоню (11.25 TL) и след поредното късане на нервички с "ходи ми се - не ми се ходи, искам - не искам" любимия трамвай ни отведе до ЧеРберлиташ. Видяхме си любимата кака на сладоледа (помни името на сина ни и обичайно си разменят куп комплименти... на 6 е, ама знае, детето) и ѝ обещахме, че след вечеря ще се върнем.
За пръв път от 12 години посещения на Ортаклар се наложи да чакаме на опашка за места, макар и само 7-8 минути. И тук да вметна, че опашките за Топ капъ, Света София и Йеребатан и днес бяха плашещи. Последната беше в три реда от новия вход до доста оттатък стария.
Та, хапнахме доволно (ще кача менюто тия дни) и после минахме  през сладоледа, където покрай чаровния ни син "намазваме" king size порции. Той каза на каката, че е безценна. Преведох. Утре пак сме там
Довлякохме се през красивия площад, който никога няма да ми омръзне да снимам.
Домочадието спи втори сън, а аз ви занимавам с логореята си.
Утре искам да сме в Емирган. Плашех се от неделята макар Веве да казва, че е било спокойно, защото имам спомени от страшна навалица. Дали заради времето, което е на светлинни години от онази пролет, или заради Рамазан е било празно, нямам идея, но дано утре не вали силно! Започна да ръми леко, като се прибирахме тази вечер, но аз съм оптимист.
Не сме ходили в Гьозтепе. Може и това да направим, ако времето позволи във вторник. Ние имаме 3-4 идвания по време на лалетата, но по стечение на обстоятелствата не сме стигнали до този парк, а споделеното в годините ме кара да искам да го видим. Ако успея и да се ориентирам...

Лека от мен!

най - хубавото нещо на всяко ПЪТЕШЕСТВИЕ е момента  на прибирането вкъщи , а най - гадното висенето по границите
иначе в Одрин обяд с почти задължителния тава джигер и кокореч . Хм уж се пиша майстор ама така крехък и вкусен телешки дроб не мога да измайсторя(друг майстор в компанията се изтъпани че го киснат за окрехкотяване в мляко  , ма той много ще се оскъпи , пък и около голямата джамия има поне 15 - 20 заведения с тава джигер и кокореч , се е хубав  , нашето предпочитано е вляво от джамията)  . Иначе за кокореча съм го казвал и друг път , въпреки че обичам агнешко и ярешко понякога ми понамирисва. И сажалявам че не правят чорби от агнешки чревца и агнешки дробчета  , каквито са майстори на чорбите сигурно ще се дивим как ги докарват така хубави. Сега обратно през Одрин и Кърклалери да донапълним багажника , пък и през Малко Търново пътя ни е почти еднакъв. Удивих се на камионите с дини !!! Цените освен че са по ниски да кажем поради конюнктюрата ( сигурно тези които помнят старта на новата лира преди 20тина години 1 лев беше 1лира сега 10 лири са 9.8 ст.) качеството е мн.по добро и маслото е класа над  това с краварката , всички млечни , тестени , баклавени , виж колбасите им са зле освен пилешките и някой телешки ама кат не ядат прасешко само с телешко и овче не става !    Аз обичам и тяхното агнешко иначе цената на месата е като у нас , само пилешкото е по евтино , агнешка плешка/бут е 22 лв./кг.

С благодарност към Роже и Ейгер, споделям поредния профил в ИГ, който последвах тази сутрин (постоянно ме изкушават).

https://instagram.com/sehrinkoseleri?igshid=MTIyMzRjYmRlZg==  

И с лека, не много лека, а бе, направо тежка завист😂, пожелавам хубав ден на пребиваващите сега в Истанбул! ❤️
А аз ще пия едно кафе от моята златна, истанбулска чаша под звуците на турски рок 😉 😜 и ще си мечтая за октомври. 😂

Не завиждай, Пепелче! Вали отвратително!
Може да отбележим идване за лалетата... без лалета.

Дано спре дъждът, че да има рахат разходки и днес! Благодаря на всички за разказите, а фрезиите ми напълниха душата, обожавам ги
Беличке, сподели къде е водната стена, моля! Дали е нещо временно, знаеш ли? Дано не, че да сколасам някога да го видя, изглежда готино.

Здравейте, ще отскочим до Истанбул за няколко дни. Досега несме посещавали никоя от цистерните та въпроса мие коя от 2те:
Cistern of Theodosius
Йеребатан сарнъджъ Цистерна
си заслужава да се посети повече.

Здравейте!

Предстои ми трето ходене в Истанбул, второ за децата с тръгване утре заран рано преди изгрев слънце. За първи път обаче ни багаж съм стягала, ни време съм гледала какво ще е там, нито пък програмата ми е напълно готова... много се изложих, за това моля за помощ Изчетох тази и последната тема и намерих добри идеи...
Преди да пусна какво съм измъдрила до тук казвам, че миналия август с децата посетихме Топ Капъ, Света София (толкова много се радвам, че при първото ми ходене в Истанбул я видях в цялата и прелест преди да се превърне в джамия, сега беше пълно разочарование), Мадам Тюсо, Аквариума във Флоря, минахме покрай кулата Галата (нямам намерение да се качвам), Увеселителния парк, Йеребатан.
Сега пристоя ни пак ще бъде с 5 нощувки 11-16 април. (няма да ви казвам, че четейки как е хубаво да се избягва Великден аз се радвах, че съм го направила, защото той е в края на месеца?!!?!? )
11 април
Пристигане около обяд, настаняване в хотела, който е пак близо до Султанахмет
Хапване в Ортаклар по стаааара традиция
Разходка в парка Гюлхане
Шляене из улиците в района
12 април
Парка Емиргян (записала съм си от предишен пост да отидем с ферибот "Направление Еминюню - Румели Каваъ." в 9:35.)
Румели Хисар - пеша от парка (около 3км според гугъл), по пътя видях, че има и Японска градина, в която също мисля да се отбием.
Въпрос1: нещо друго интересно в района има ли за гледане/правене, което не трябва да изпускаме?
Въпрос2: от Румели Хисар с какъв транспорт е най-удобно да се върнем до Султанахмет?
13 април
Дворецът Долмабахче
- за отиване съм си записала фериботна линия Eminonu-Besiktas-Hatti до фериботен терминал Besiktas (S.Hatlari; Kadikoy) НО не знам в колко часа тръгва най-ранния и в колко ще пристигнем съответно дали не е по-добре да отидем с автобус, но кой, за да сме там преди отварянето и да си чакаме за билети и т.н.
- след това искам да се придвижим до Таксим - чудя се колко е пътя и дали да отидем пеша или с някакъв транспорт и какъв?
Музей на илюзиите - купила съм билети за 17 часа
- в зависимост колко време имаме до тогава ще обиколим пак по Истиклял, ще си купим пак тениски от един аниме магазин
Френска улица?!?!  възможно е да помня напълно грешно, че е точно френска.. но на първото ходене в пресечна на Истиклял (мисля...) пак четейки от тук намерихме задни улички с магазинчета и места за хранене, помня, че продаваха и пълнени миди от разни будки... ако някой има идея за какво говоря моля да ме насочи как да стигнем
- прибиране пеша по тъмно, стискайки палци да не ми кажат ПАК че са много изморени
14 април
Тук беше празно до снощи, когато дочитах темата и ми хареса идеята да отидем до Кадъкьой, обаче какво да правим там и как да стигнем до там от Султанахмет?
Музей на играчките - мисля, че ще им хареса на децата, някъде там се намира...
Бикът - как да стигнем до него?
Доколкото разбирам около бикът има улички с магазинчета, които може да разгледаме?
Моля за идеи за Кадъкьой...
15 април
... не знам какво да правим...
отворена съм за идеи...
Може би да отидем до музея на Рахми Коч... обаче ферибота се хваща не от страната на Еминьоню, а отсреща?
Остатъка от деня е празен... много исках делфинариум, но май не ми се дават над 300 лева за билети
Ако решим да ходим до Пиер Лоти лесен ли е трансфера от Рахми Коч? И с какво да се върнем от там до Султанахмет?
В този ден вмъквам и Капалъ Чаршъ и Египетския, ако нещо имаме да си пазарим.
16 април
Тук вече си тръгваме та нищо не съм планирала освен Мол Истанбул, че е по път.

Надявам се да имате търпението да ме изчетете и да ми дадете идеи и отговорите на въпросите ми.

Присъединявам се към питането на Сиена за водната стена.
А фрезиите бяха нещото, което и мен много ме впечатли и даже разпитах после моя дружка, която има цветарски магазин, за тях.
Били различен сорт от тези, които тук продават - кичеста фрезия.
Вчера за Цветница исках да купя поне от нашенските за приятелка, но нямаше ни-как-ви пролетни цветя. 🤢
Само рози и хризантеми (докога, бе) и много се ядосах.
Поисках там нещо си и им показах истанбулските опаковки, но и това не можаха да ми направят-  намачкаха там някаква амбалажна хартия. 😟
Ето моите снимки на истанбулски, кичести фрезии (може и да се повтарям🤔).



И букетите...


И да спира дъждът!!!

Unien🌹, първият следобед мисля, че ви е доста празен.
Що не скочите до Фенер, Балат и българската църква?

Признавам си, че не прочетох много внимателно програмата ти, но ще го направя после.
Но забелязах, че много сложно придвижване имаш до Долмабахче, а може с Т1 до последната спирка и толкова (или сега както прехвърляли пътниците на безплатен автобус от Еминьоню до там)

А после оттам с фуникуляра (слиза се в метрото и се следи посока Ф1 или Ф2 беше, няма значение) и сте за 5 мин. на Таксим.
Хем лесно и бързо, хем радост за децата. 😂

До кога сте там, моля?