Аз не и говоря, тя се прави, че нищо не е станало, даже ме нарече момиче, а не по име.
- Публикувана: 27 март 2023, 13:06 ч.
- Последно мнение: 4 май 2023, 21:31 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 146
За малко ме нямаше във форума, че се оперирах.
Да се отчета, че рождения ден мина добре. Изкарахме си нормално. Не е имало драми.
Сега да се посмеете, помните драмата ми, че все свекървата ми пропуска празниците и нямам подаръци. Е, и сина й нямаше подарък. На мен ми подари букет. 😂
Беше ми много напрегнато и притеснено, защото на следващия ден трябваше да се оперирам и просто исках всичко да е наред, а не бях споделила нарочно с тях (защото майка ми си говори с тях и да не се изпуснат пред нея).
Да се отчета, че рождения ден мина добре. Изкарахме си нормално. Не е имало драми.
Сега да се посмеете, помните драмата ми, че все свекървата ми пропуска празниците и нямам подаръци. Е, и сина й нямаше подарък. На мен ми подари букет. 😂
Беше ми много напрегнато и притеснено, защото на следващия ден трябваше да се оперирам и просто исках всичко да е наред, а не бях споделила нарочно с тях (защото майка ми си говори с тях и да не се изпуснат пред нея).
Шер, надявам се да си добре. Забелязах, че те няма.
Това с букета е мил жест, браво.
Това с букета е мил жест, браво.
Благодаряя, добре съм. Днес е денят на истината, майка ми е цвете и ще се виждаме за празника. Ще разбере, че съм се оперирала и се надявам да не припадне.
Честит имен ден на всички цветя тук - снахи, свекърви, да сте здрави и щастливи, да нямате ядове и да пиете едно вино днес!
Мойта свекървата всичко иска да знае все любопитства и недайси боже не й отгвориш се сърди като дете ,това много взима да ме напряга .
Дразни ме, че се сърди защото не сме им се обаждали, прави едни тънки намеци. И двамата със съпруга ми сме такива, не обичаме чести телефонни разговори и сме на мнение, че ако се случи нещо важно хубаво или лошо на нас ще им се обадим, както разчитаме, че и те на нас.
Обаче не.
Искат да сме като другия и син и снаха и, всяка вечер обаждане на камера минимум по час и не не преувеличавам…
И двамата с мъжа ми се стараем да не обръщаме внимание на това, той лично многократно им е обяснявал, но не за толкова години как пък не приеха, че хората сме различни и ние не сме като другото семейство или като тях.
Също не намирам за нужно да звънят на камера да виждат децата, да не живеем близо, но не е и толкова далеч. Ако имат желание винаги могат да си отделят една събота или неделя в месеца за да дойдат до вкъщи и да видях децата или пък да ги вземат за уикенда, никога не сме отказвали и нямаме нищо против.
Обаче не.
Искат да сме като другия и син и снаха и, всяка вечер обаждане на камера минимум по час и не не преувеличавам…
И двамата с мъжа ми се стараем да не обръщаме внимание на това, той лично многократно им е обяснявал, но не за толкова години как пък не приеха, че хората сме различни и ние не сме като другото семейство или като тях.
Също не намирам за нужно да звънят на камера да виждат децата, да не живеем близо, но не е и толкова далеч. Ако имат желание винаги могат да си отделят една събота или неделя в месеца за да дойдат до вкъщи и да видях децата или пък да ги вземат за уикенда, никога не сме отказвали и нямаме нищо против.
Като казахте за всяка вечер обаждане с камера и се сетих как така звъни ММ на майка му, че да види детето, понеже не идва често. Всеки разговор свършва с “айде чао, че ми започва сериала” или пък имала нещо да прави и хайде, че трябва да го свърши сега на мига.
Той толкова се радва като показва на камерата как детето казва това и онова, а от там не получава никакъв интерес, тя пита нещо детето и като не получи отговор се започва с “ми то май му се спи на детето, направо лягайте” или ако е на гърне “айде оставям ви да вършите работа”.
Не мога да разбера чак толкова открито да не искаш да видиш и чуеш внучето си, хайде знаем и тя го е казвала открито, че не е по децата, ама поне заради него да се постарае съвсем малко. Виждам как и той забелязва това й поведение, но си знае, че тя е такава и няма да я промени, не се ядосва, но вътрешно виждам, че се разочарова, поради това, че не проявява никаква заинтересованост към детето.
И аз не съм по чуването по телефон, ама все пак, ако ми звъни сина ми и ми показва внуче, е, колкото и да не съм по разговори, ще слушам и ще ми е интересно само заради това, че са те, а няма да търся причина как да затворя по-бързо… всеки път.
Той толкова се радва като показва на камерата как детето казва това и онова, а от там не получава никакъв интерес, тя пита нещо детето и като не получи отговор се започва с “ми то май му се спи на детето, направо лягайте” или ако е на гърне “айде оставям ви да вършите работа”.
Не мога да разбера чак толкова открито да не искаш да видиш и чуеш внучето си, хайде знаем и тя го е казвала открито, че не е по децата, ама поне заради него да се постарае съвсем малко. Виждам как и той забелязва това й поведение, но си знае, че тя е такава и няма да я промени, не се ядосва, но вътрешно виждам, че се разочарова, поради това, че не проявява никаква заинтересованост към детето.
И аз не съм по чуването по телефон, ама все пак, ако ми звъни сина ми и ми показва внуче, е, колкото и да не съм по разговори, ще слушам и ще ми е интересно само заради това, че са те, а няма да търся причина как да затворя по-бързо… всеки път.
Ами какво друго да каже жената, ако детето е на гърнето? Не знам какво се очаква, наистина.
Ами явно не е по децата. Не всички са длъжни да се превъзнасят по отрочетата ни.
Е, то това е ясно и от самолет, обаче знам ли поне пред сина си да се прави на поне малко заинтересована. За него ми става тъпо, аз иначе съм й свикнала, обаче той държи постоянно да я осведомява за всичко, което се случва с детето, а от там няма никаква реакция и му се чудя и аз на него от къде такова желание вади да й разказва.
А защо да бъде? То реално вие й звъните. Щом не й се занимава просто спрете и занимавайте детето с друго. Какъв е тоя зор да се разтапя по малкото човече? И аз не съм по децата. Трябва ли да припадам по всяко бебе на приятелка или роднина? Ми не.