Аз разбирам да изпитваш неприязън, защото аз самата не понасям мързеливци, егоисти и използвачи, но чак да мразиш човек, който просто си е такъв - не го разбирам. Едва ли сте могли да я промените. Ако толкова си се ядосвала, че ги правите тези неща за жената, а и за други роднини, не знам защо не сте комуникирали с мъжа си. Той къде е бил в цялата картинка? И той доброволно се е отказал от имущество - ако това е било проблем, защо не си му казвала?
- Публикувана: 27 март 2023, 13:06 ч.
- Последно мнение: 4 май 2023, 21:31 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 146
И нашите ни оставях при баба, за по 2 месеца лятото, ама не да ходят някъде без нас. Бяха на работа, там ходеха. За годишното море ни взимаха. А майка използваше липсата на деца и правеше ремонт всяка година. Малоумно сменяше тапети, абсолютно всяка година, без да ѝ се пречкат деца. Луда работа. И го правеше през седмицата, защото докато бяхме на село при баба, неминуемо всяка събота и неделя бяха там и те
Моята баба ме е гледала три лета подред от понеделник до петък, когато родителите ми работеха, а събота и неделя си бях вкъщи. Но тя беше домакиня, не работеше. Беше и по-млада, около 44-годишна, далеч от пенсионна възраст. В момента да родиш на 35, да тръснеш детето си на 65-годишната си майка, защото иначе тя е егоист, не е нормално изискване.
Аз не милея по отминалите времена. Както се беше изразил един потребител/ка, не помня кой, едно време семейната единица е била жена, баба и дете, мъжът не участва в отглеждането и възпитанието. Сега вече семействата са устроени по друг начин. Който е решил, че не може да отглежда деца, защото няма кой да му помага, да се обърне към другия родител, а не към баби и дядовци и да им държи сметка.
Аз не милея по отминалите времена. Както се беше изразил един потребител/ка, не помня кой, едно време семейната единица е била жена, баба и дете, мъжът не участва в отглеждането и възпитанието. Сега вече семействата са устроени по друг начин. Който е решил, че не може да отглежда деца, защото няма кой да му помага, да се обърне към другия родител, а не към баби и дядовци и да им държи сметка.
Ние сме гледани от баби чак докато стана време да тръгнем на училище. Нашите през това време работата и всяка събота и неделя идваха при нас, или ни вземаха да ни заведат някъде. Тогава това беше обичайния начин, много малко деца ходеха на детска градина, всъщност ходеха тия без баби.
Но по казуса на Лено, свекърва и е била бедна и синът и е помагал, на мен това ми се вижда нормално. И сега Лено я е яд, че свекърва и не била друга, а не такава, да има, да помага, ама то божа работа. Пък и тия пари дето сте и помагали, сега как щяха да са ви от полза. Минали работи.
Но по казуса на Лено, свекърва и е била бедна и синът и е помагал, на мен това ми се вижда нормално. И сега Лено я е яд, че свекърва и не била друга, а не такава, да има, да помага, ама то божа работа. Пък и тия пари дето сте и помагали, сега как щяха да са ви от полза. Минали работи.
Нас баба ни гледаше началните класове в у-ще. Със сестра ми сме породени, малко по-малко от 2 години ни е разликата е двете майчинства на майка са се застъпили. Даже не ходех на градина докато майка ми беше по майчинство за сестра ми. Била съм за 2-3 месеца при сестра ѝ и нейната майка, защото последния месец от бременността е бил тежък и рисков и малко след това. Като тръгнахме на градина майка ни взимаше, защото тя беше до работата ѝ, от баба не е имало нужда. Големите ваканции бяха проблемните.
Все пак, всеки който реши да има дете, трябва да предвиди един период от няколко години и то над 10 и да е наясно, че ще съобразява работа, свободно време, глезотии със задължението да отгледа това дете. Това и хора без деца е толкова елементарно, че трябва да го прозрат, освен ако капацитета не им колкото на амеба. Защото е много лесно на стари години да изискваш задължения към от децата си, но това зависи само и единствено от това как ти си се справил със същите тези задължения
Все пак, всеки който реши да има дете, трябва да предвиди един период от няколко години и то над 10 и да е наясно, че ще съобразява работа, свободно време, глезотии със задължението да отгледа това дете. Това и хора без деца е толкова елементарно, че трябва да го прозрат, освен ако капацитета не им колкото на амеба. Защото е много лесно на стари години да изискваш задължения към от децата си, но това зависи само и единствено от това как ти си се справил със същите тези задължения
Възможно ли е всъщност да си ядосана на мъжа си,а безопасно да насочваш гнева,към починалата?
Лено, не знам на колко години си, ама вземи порасни. Загърби миналото и гледай сегашното. Живота си върви и няма да спре и да те чака да ти мине. Пропускаш хубави моменти, не си струва. Каквото е станало, забрави го.
Как ли пък не ще се тровя, че някой не ми гледал детето, като той е загубил от това, като е нямал контакт с нея. Децата растат и поемат пътя си. Трудно, лесно, не са ми я връчили бабите като чеиз, а ние с мъжа ми сме взели решение да я имаме.
Как ли пък не ще се тровя, че някой не ми гледал детето, като той е загубил от това, като е нямал контакт с нея. Децата растат и поемат пътя си. Трудно, лесно, не са ми я връчили бабите като чеиз, а ние с мъжа ми сме взели решение да я имаме.
Скоро бяхме на семеен празник в едно заведение, свекърите и те бяха. На странични хора ( не от семейството имам предвид ) им направи впечатление как свекървата уж да се шегува, но реално се заяжда с мен. На всичко отгоре нарочно повишава тон, да не остане някой да не я чуе случайно. Грозно е и прави впечатление явно, но то си е за нея в случая.
Аз разбирам да изпитваш неприязън, защото аз самата не понасям мързеливци, егоисти и използвачи, но чак да мразиш човек, който просто си е такъв - не го разбирам. Едва ли сте могли да я промените. Ако толкова си се ядосвала, че ги правите тези неща за жената, а и за други роднини, не знам защо не сте комуникирали с мъжа си. Той къде е бил в цялата картинка? И той доброволно се е отказал от имущество - ако това е било проблем, защо не си му казвала?
Сестра му нищо не може да му изплати,защото също като майка си нищо няма,също е с два провалени брака,едно дете,което гледа сама. Ако продадат да си делят-тя остава на улицата,от малко градче са.
Ти гледаш стари неща, тровиш се и се ядосваш. Ми няма смисъл. Кой какво дал, какво направил. Не става така.
Възможно ли е всъщност да си ядосана на мъжа си,а безопасно да насочваш гнева,към починалата?