С какво ви дразнят свекървите? – 146

Наричам я по име. Така сме се разбрали. ММ също нарича моите родители по име.
Не виждам нищо неуважително.

На първата ми свекърва цялата им рода й казваше "майчето". Майчето това, майчето онова. Хич не ми беше трудно да го ползвам и аз, то като прякор направо. А свекър ми много хумористично ме подкани да му викам татко, беше сладко и лесно  ни се получи, а и съм нямала баща, така че той си ми беше татко. На сегашната почти-свекърва (нямаме брак) й казвам понякога майчето като говорим с любимия, обаче към нея не се обръщам никак. Ако трябва да я повикам... не знам!! На село като я търсех, виках ехо:-)) и - а, ето тука си, и заговарям. На дъщеря ми приятелите и приятелките като се обръщат на лельо, ми е кофти, като се обръщат по име, пак ми е кофти, та като стана тъща, ще видим... каквото решат, ще трябва да търпя. Харесва ми съчетанието "мамо Ленче" например - хем е майка, хем не е моята, нещо такова и към мен мисля, че би ми харесало.

Аааа, понеже ми стана забавна дискусията за вратите:-) - у нас вратата на банята/тоалетна стои винаги притворена. Затворено ли е - значи има някой вътре. И на гостите се обяснява да не затварят вратата като излизат, така разбираме, че е свободно и никой никого не притеснява. На любимия големият син като беше при нас, веднъж нахлу човекът в нашата стая ей така, да пита нещо, изтръпнах! Обясних, че не може, ми ако съм гола! Така жестоко го смутих горкия:-)), сигурно се изплаши, някаква баба да види гола, аууу. Мисля, че повече никога никъде няма да влезе без да индикира:-)))

Първо, изобщо не съм съгласна със заключението на Бобооото , че една жена не може да обича чужди деца. Аз общувам с такива хора, най-добрата ми приятелка живее с мъж, който има дъщеря, която двамата отгледаха.И нейният син. Нямат общо дете, имат две деца, които обичат и гледат еднакво.
  За обичта на свекърва към снаха и обратно- защо смятате, е трябва да ви обича като свои? Или вие като майка? Имате отношения на различна основа. аз наричам свекърва ми "майче", севкъра "татко" , А ММ по същия начин моите родители. И не щото така  било на времето, реди 25 години, така го усещаме.Ние сме в страхотни отношения и с едните и с другите. И със сестра ми и семейство, и с девер и семейство. Но това е заложено във възпитанието ни и светогледа.
   Имам зет, тъща съм. Обичам го . Имам и син. И него обичам. Не мога да кажа еднакво, но не като измерение за силата на обичта, просто по различен начин. Но това не става от сега за след малко. Как няма да обичам мъжът, който прави дъщеря ми щастлива, дава ѝ това, от което има нужда, заедно преодоляват трудности, подкрепят се.
Той ни казва по име - никога е сме говорили дори как да ни нарича.Както му е удобно, важно е да има човешко отношение и уважение.   
  За обичта към чуждите деца - имам племенник  -умирам за него, не съм го родила аз, но е част от сърцето ми.
   Говорите за "рамки" които били от онова време.Понякога вие самите се държите като в шаблон - свекървите/ тъщите по презумпция мразят и не харесват снахите/зетьовете. Дайте си шанс .

Племенниците не са чужди деца.

Като се оженихме със сина ѝ казвах "майко". Като се разведохме и вече 13 години след това също продължавам така. Много ми е хубаво, защото знам, че тя се чувства приятно. Иначе тя ми е казала да я наричам както искам и много рядко се обръщам по име. Просто в думата "майко" има нещо особено, сигурно е наследствено, защото точно по същия начин и вуйна ми, която се е развела с вуйчо ми до последно казваше на баба ми "майко".
Когато хората са добри те го заслужават и изричането е едно много хубаво.
А моята майка си е "мама". То е различно, смисълът, начинът в изричането е различен.

На свекърва ми и казвам по име. Майка ми има прякор в къщи и всички и казваме с него - и ние, и мъжа ми се присъедини.

Според мен тук няма правилно и грешно, в общия случай. Изключвам ситуации, в които изискването е категорично и на сила. Кой както го усеща и както си е постлала отсрещната страна.
  Ирис, посочих племенниците, защото ставаше дума за деца неродени от нас.
  Сега, най-вероятно някой ще каже ,че има разлика дали са мои или на съпруга ми. За мен всички са мои.
Съпругът ми се държи с изключителна грижа и уважение с моите родители, аз не си представям да се държа по друг начин с неговите.
   Аз , сестра ми  и внуците , наричаме майка ми с всевъзможни умалителни, по име, бабенце...двамата зетьове никога - само майко/ММ -майче.

Ха, някога колежка ( на годините на майка), ми се скара, че племенниците на мъжа ми на мен са ми никакви и винаги да уточнявам "племенниците на мъжа ми". Тъй че предубеждения винаги е имало - и едно време, и сега.

И аз винаги казвам, че е племенник на мъжа ми. Не го приемам съвсем за чуждо дете, но не е от моята рода. Но това не ми пречи да му се радвам и да го глезя. Дете е все пак.

Разликата между племенници на мъжа и твои племенници е като разликата между неговата майка и твоята майка

И са никакви? И едните и другата?

Разбира се, че най-важното е да не е насилствено. То тогава се и ражда неприязън. Предполагам, че е отвратително да изричаш прекрасната дума "майко" с отвращение. Не знам , аз бих се чувствала изключително зле и от 2те страни - и като изричаща и като тази, към която се обръщат.
За племениците - аз нямам братя и сестри, тъй че няма как да имам племенници, но навремето като бяхме женени с БНД си казвах 'племеничката на Т". Някакси въобще не съм се и замисляла. Но виж, сестра му си я наричах "како" с огромен кеф, защото винаги съм искала да имам брат/сестра, особено по-голям. Имах бивше гадже, което беше с 2 години по-малък от мен и му виках "бате". Тоест, той имаше по-малка сестра, която така се обръщаше към него, че аз като го чух... Всички в компанията много ми се забавляваха - той с 2 години по-малък, аз го наричам "бате". Ами.... миличко ми беше  

Аз не ги виждам така нещата,но.....
   Ние отглеждаме племенника от 3 годишен,когато няма кой да го гледа Градината е отпуска,той при нас Техните в чужбина,той при нас.Като ученик,всяка ваканция,рожденни дни съм правила.Сега е студент,пак идва ,когато поиска.Даже няма нужда да пита.И с гаджето идва .С моите деца са като братя и сестра, ние сме го водили на почивки, сестра ми е водила моят син. И на всичко това ММ нито веднъж не каза и думичка,че е дете на сестра ми ,не е негов племенник.

За съжаление,мъжете по-лесно приемат роднините на жена си , отколкото жените-роднините на мъжа си.

Е чак такова делене на децата. С мм имаме първи братовчеди, които са по-малки от нас. Старали сме се винаги да подаряваме хубави подаръци и на неговите, и на моята братовчедка. Няма деление. Мм няма братя и сестри и е раснал с братовчедите си. Ми не ги делим, сега да мисля братовчеда на мм, който на мен не ми е братовчед, не знам си какво… чак толкова…