Отказване от дете.

Смятам, че всеки има право да си реши сам дали изобщо да има деца или не, без да се обяснява на когото и да било какви са му причините за това. За себе си, не казвам, че съжалявам за нещо, но много ми липсва това, че никога не съм имала време само за себе си, винаги съм имала деца и мисълта и отговорността покрай това, колкото по-одъртявам, толкова по се радвам, когато оставам сама. Може би защото рядко ми се случва. Но не бих могла да съдя никого, ако е решил че родителството не е за него. Даже малко ми е неприятно, че им се лепва етикет веднага че са егоисти. Личен избор на възрастен човек!

Точно така, Мечо пух.Но и няма как да знае всяка жена кога ще и се и дойде менопаузата точно.При някои се случва доста рано, в  средата на 30-те Да родиш първото си дете на 30 не е никак закъсняло обаче, нито късно.Ако един човек на 20 се вземе в ръце-то до 30-тата си године ще знае на къде е.При нормалните хора е така.10 години са един нормален период, в който да си уредиш елементарните неща.Някои просто го пропиляват това време.Съдби-различни все пак.Никой не знае кога е последният момент а и стегнацията, съгласи се-отказа много хора на времето.
Както аз казах-ако при мен не се бяха развили точно така нещата, наистина незнам как щях да мисля.Щях да имам едно дете със сигурност, щях да положа максимум усилия, щеше да е по-късно направено.За второто също изчаках, направих си сметка.Ако на 20 обаче бях се заинатила да родя-нямаше пък да постигна дори елементарните неща, които постигнах без да имам дете за хранене и да съм по майчинство.Благодарение на това, че решихме да чакаме по-сгоден случай успяхме да се измъкнем и да градим, така, че един ден да не се замислям и да си направя детето с желание и едно елементарно спокойствие, че имам за мляко парите.Не несметни богатства, вили, апартаменти и коли.Елементарни условия, нормален доход.Нищо повече.И пак е относително, защото в БГ все още е на мода старите да помагат.Ако семейството е от този тип и взаимоотношенията са топли или пък старите има възможност ид ават-няма проблем, наистина.Но когато си сам, доброволно или не-нещата са малко по-различни за една двойка.Та според мен тук играе роля и какво имаш в настедство някак, дали имаш баби насреща, родители, които да те подкрепят.
Имам приятелка-дълги години не искаше.Простичко-не искам, не обичам деца и толкова.Тя самата също тръгна от нулата и то в чужда страна, сама.Е, загаджи се с един мъж, сериозно-пак не искаше-нищо не и беше осигурено все още, че да тръгне да ражда, искаше да си стъпи на краката, да поработи, да изгради един статус, който после ще и позволи спокойно да се опита да отгледа едно дете и да се научи и тя да бъде родител.Е, случи се.Макар и на 30.Да не е дърта случайно?Това е една прекрасна възраст за осмислено създаване на поколение.
Имам и приятелка, която на 20 роди...две на куп, едно след друго-наложи се да отидат при свеки да живеят, защото не се справяха.А свеки-не живее в СФ.Познай дали се е измъкнала от там-все още са така, все още е без работа, все още пари нямат, все още ми реве по телефона като се чуем.
Та за мен е-кой както си го направи, понякога е и късмет и стечение на обстоятелствата.
Не съдете хората, които взимат някакво решение в живота си-те мислят, за да го вземат-едно или друго, за тях това е правилно решение на момента и така...
И още нещичко, че забравих-много е голям процента у нас на двойките с репродуктивни проблеми, а не че късно се сещат и хващат последният влак-това е жалкото...Имам приятелки под 30, които не чакат, а се борят, но е много, много трудно....повярвайте...

Всъщност, защо смятаме, че всички трябва да имат деца на всяка цена.
Не е ли това егоизъм? Да възродиш собствените си върховни клетки.

Калин@, ще дойде момент, когато ще имаш време за себе си и децата ти няма да имат нужда от теб. Многу е гадно.

Не знам защо вие смятате-аз лично не смятам, че всеки човек задължително трябва да създаде поколение.Въпрос на мироглед явно. Имаше една тема, започна със някакво инфо, че била създадена партия или сдружение на хората, които не искали да имат деца,,,та се развихриха там страсти, но не беше скоро и не мога да я намеря...

Само да вметна, че клуба тук е бг-мама, тоест предполага се че влизат жени, които или са майки, или имат евентуалното желание да станат такива в бъдеще. Нормално е мнозинството тук да предпочита да има деца, отколкото да няма 

А колкото до хората, които решават да нямат деца- на Запад дори си има цяло течение Kids Free или нещо подобно, навсякъде могат да срещнат доста народ със сходни интереси. Както и тук в България, също. Но темата изобщо не беше за хора, които не искат да имат дете, а дали биха се отказали да го имат поради бедност, нали така?

всъщност-да....това беше въпросът-дали заради бедност бихме се отказали...аз казах-докато бях бедна-исках, но  не го направихме, постарахме се и грешки да няма.....

Tess, благодаря ти!!!
Тъкмо се мъчех да копирам въпроса на Лени 
MechoPuh, аз съм на 37 и ако позволяваше състоянието ми да износя бебе, въобще не мисля, че е в "последния момент"   
Ако визираш, че след изчакването може и да не стане - съгласна съм.
Риска да си майка над 30-35 е голям и дори има тъжна статистика за синдрома на Даун, да пази Господ!!! 
Тук става дума за бедност, апропо знаеш ли какво е това?????
Да гадно и нечестно е някой да копнее за това и дори понякога без причини да не става, а тези които могат да не искат, Но такъв е живота - НЕСПРАВЕДЛИВ !!!
Тук не става с гладния и сития, и дали си вярват
Ако си го изпитала на гърба си - повярвай ми, мнението ти кардинално ще се промени!!!!
Извини ме за примера, но почва да ми прилича на това
аз лежа в ракова болница и моя приятелка дори не ме пита къде съм, а ме моли за връзка с хирург, че некво косме и се звъртяло, та имала безумно сериозния проблем на оная си работа  е, проблемите са съизмерими с хората и няма моя е по-голям или да ти имам проблемите.............
За жалост май такива като мен почнахме да се защитаваме 
Не желая да влизам в подобен капан 

Дано на никой не му се налага да взима подобни решения!!!

Не  е нужно да смяташ колко пари ще ти трябват за ботушки, преди да създадеш дете - дадох пример за елементарен недостиг на пари...
Но със сигурност трябва да помислиш - като се роди това дете, дали ще има нормални условия - ще има ли сухо и топло място, където да спи, достатъчно дрешки, за да е чисто, елементарна храна, която ще осигури нормалното му физическо развитие(не става въпрос само за разтеж, а и за мозък и органи) и така нататък. И ако не можеш да му ги осигуриш по принцип (изключвам внезапните събития, които никой не може да предвиди), май е по-добре да не създаваш едно гладуващо и боледуващо детенце. Защото човек не създава децата си, за да живеят кучешки живот - само да оцеляват и да преживяват... Създаваме ги и се грижим да са здрави и щастливи и да са достойни хора.
Това е моето виждане за моето семейство!
Не съм обвинила никого и нямам право - вътрешно си разсъждавам за такива хора. Те имат право да обричат децата си на каквото искат. Просто ви казвам как ми изглеждат от страни нещата.


И ако още някой мисли да ме пита, дали мога да предвидя бъдещето - ще му отговоря предварително - да, нещата могат  да се предвидят до някъде.... Човек си прави планове, не живее ден за ден... Учим за определена професия, заделяме "бели пари за черни дни", теглим заеми и разни други такива дългосрочни планове. Ако човек няма никаква квалификация, живее по квартири и познати, сменя често работните си места, изпълнява нископлатени работи и няма перспектива за намиране на по-добра работа, значи може да предвиди бъдещето си и това на евентуалните си деца....И  е хубаво, вместо да мизерства и да се опитва да намери някой лев за мляко на детето, да си подготви нещата, до колкото му  е възможно. Пак се отнесох, съжалявам....

Lara, браво че си се навила да имаш дете! При твоя реализъм направо ти се възхищавам, че си се осмелила да бъдеш майка.

Хубавото е, че повечето хора успяват да осигурят нормален живот на децата си, дори и без да са учили за определена професия и без да са заделяли бели пари за черни дни, преди още бебето да се е родило.

Последните години сме станали повечко такива като Лара май...Точно реализъм му трябва на човек, за да види за какво става въпрос.Ако аз действах чисто емоционално-до сега 5 да съм родила.Добре, че има и доза разум в главата ми.Вчера даваха по новините майка-родила 10-то си дете.Да са и живи и здрави, но...беше си мизерия, домът им....някак...незнам...от любов каза, към децата.10 деца и 2-ма възрастни живеят с около 400 лв месечно, нямат собствени легла, спят всички заедно...До колко тези 1о деца ще се измъкнат от порочният кръг?Шанс?Късмет?Добро възпитание и образование?
Тесс, моите възгледи съвпадат с тези на Лара, пък аз ето-второ чакам!Значи не е невъзможно, но човек трябва да си постила добре преди това си мисля...

Много ми е чудно как мъж и жена с месечен доход общо 500 лв.(несигурен), плащащи 200-300 лв за квартира осигуряват нормален живот на едно бебе, което се нуждае от разнообразна и питателна храна, топли дрехи и обувки, понякога лекарства, някоя друга книжка, да не говорим, като стане ученик от какво се нуждае... И започвам да си мисля, че критериите ни за нормален живот се разминават сериозно.

Ами няколко варианта има-първо-не са им това реалните доходи.Може да получават много повече.Може бабите да снасят достатъчно, буркани, да им плащат наема родителите-ей така-помощ имат просто...Щото то не е само наем да платиш, има си режийни, има си разходи до работата да стигмеш-билети, кафе...Макар и грозно да прозвучи-бях си сметнала детето в цифри един ден.....
Кажете ми също-как тези с 10-те деца се хранят.Ако предположим, че сметки не плащат никакви, чисто излиза да разполага всеки един от тях с 1.30 грубо на ден.Да се нахраниш ли с това, гащи ли да си купиш?Или да ги изпиеш в един момент....Бебе с 1.30 на ден.....дори и на пелени да е-да не е с памперси-водата за прането, сапунът са толкова.....

А на мен ми е много чудно кой е казал, че мъж и жена с месечен доход общо 500 лева са задължително мизерници, които ще взимат оттук до края на живота си 500 лева и нито грам повече. Да не говорим, че детската кухня осигурява доколкото знам храна за цени от 10-20 лева месечно - тоест без пари, и ако хората се справят разумно, ще си живеят съвсем нормално за известен период. Същите тези хора търпят развитие. Обикновено за период от 3, 4 , 5 години всеки се развива напред, започва да взима повече пари и т.н. След 5 години същите тези хора ще взимат да речем 3000 лева. Разбира се, нямало е как да го знаят, когато са си родили детето. Но тъй като са били неразумни, родили са, без да мислят.

Интересно въз основа на какво се развиват напред и вземат по-високи заплати, при положение, че и двамата нямат професионална квалификация и жената работи в някакъв цех, или магазинче, което е ден до пладне..., мъжът работи общ работник по строежи, или в автомивка, което също не  е особено перспективна работа.... Та тези хора няма как да вземат 3000 лева след 5 години, защото във времето, когато трябва да учат и да се квалифицират за по-високи и сигурни доходи, те бачкат като луди, за да изхранят бебето, което са родили "на късмет".

Обикновено в едно семейство поне единият от двамата се реализира по някакъв начин успешно. Но явно според теб, Lara, такъв вариант не се предвижда. Задължително е мизерниците да си стоят вечно в застой, да плащат наеми, да кютат в цехчетата и така...