Чувала съм го този мотив-липса на пари,перспективи и пр.,но по-често като оправдание да останат само с едно дете.
- Публикувана: 2 ян. 2007, 21:49 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2007, 23:18 ч.
Отказване от дете.
По темата преписвам намереното в блога на един млад мъж, с нелоша професия:
Знам, че има разни хора (с разни идеали), но аз лично смятам, че създаването на потомство ще го отложа за след като си разширя гаража. Защото ми е писнало джипа да стои отвън, защото в гаража има място само за Поршето.
Това, горното, е доста образно казано, разбира се. Предполагам, че моментът с детето ще настъпи доста по-рано, разбира се. Просто четейки писанията из нета оставам с впечатлението, че хората не осъзнават колко ще им струва отглеждането на детето. И то, явно, си има TCO - Total Cost of Ownership. Може да ви е странно, че точно аз, дето така пръскам пари без да му мисля много, ви го казвам, но създаването и отглеждането на едно дете ми се струва доста по-отговорна работа. Всъщност създаването би следвало да не е много сложно - 5 минути "работа", 5 секунди кеф (поне за единия), но след това? Какво следва нататък?
Знам, че част от вас ке излязат с аргумента за любовта и че парите не са най-важното. Да, не са, ама вече не сме студенти, предполага се да мислим малко повече и за други неща. Не мога да разбера хората (част от които с моето социално-финансово положение… мисля), които твърдят, че месечно за отглеждането на детето си харчат по-малко, отколкото аз харчя за отглеждането на котката си. Просто не мога. Т.е. може и да мога, но не искам! Все пак не сме от малцинствата, че да живеем от детските надбавки, изплащани от държавата. Просто искам детето ми да порасте в 21 век…
И за финал - за да не ме разберете погрешно. В живота на мъжа има 3 периода - когато с трепет чака цикъла на приятелката си, когато му е все тая за цикъла на приятелката му и когато с трепет очаква този път да пропусне. Признавам си - в момента се намирам във фаза 2. Ако стане - стане. Ще го преживеем. Просто ми се иска да се случи по малко по-различен начин.
Какво повече да кажем?
Знам, че има разни хора (с разни идеали), но аз лично смятам, че създаването на потомство ще го отложа за след като си разширя гаража. Защото ми е писнало джипа да стои отвън, защото в гаража има място само за Поршето.
Това, горното, е доста образно казано, разбира се. Предполагам, че моментът с детето ще настъпи доста по-рано, разбира се. Просто четейки писанията из нета оставам с впечатлението, че хората не осъзнават колко ще им струва отглеждането на детето. И то, явно, си има TCO - Total Cost of Ownership. Може да ви е странно, че точно аз, дето така пръскам пари без да му мисля много, ви го казвам, но създаването и отглеждането на едно дете ми се струва доста по-отговорна работа. Всъщност създаването би следвало да не е много сложно - 5 минути "работа", 5 секунди кеф (поне за единия), но след това? Какво следва нататък?
Знам, че част от вас ке излязат с аргумента за любовта и че парите не са най-важното. Да, не са, ама вече не сме студенти, предполага се да мислим малко повече и за други неща. Не мога да разбера хората (част от които с моето социално-финансово положение… мисля), които твърдят, че месечно за отглеждането на детето си харчат по-малко, отколкото аз харчя за отглеждането на котката си. Просто не мога. Т.е. може и да мога, но не искам! Все пак не сме от малцинствата, че да живеем от детските надбавки, изплащани от държавата. Просто искам детето ми да порасте в 21 век…
И за финал - за да не ме разберете погрешно. В живота на мъжа има 3 периода - когато с трепет чака цикъла на приятелката си, когато му е все тая за цикъла на приятелката му и когато с трепет очаква този път да пропусне. Признавам си - в момента се намирам във фаза 2. Ако стане - стане. Ще го преживеем. Просто ми се иска да се случи по малко по-различен начин.
Какво повече да кажем?
Познавам такива хора, които решиха да нямат деца.Жената е на 35-37, а мъжът около 40-45 год.Интересното при тях е, че имат пари, могат да си позволят много неща, даже решиха да си купуват къща в Португалия или Гърция.Говорили сме няколко пъти на тази тема, но жената ме разби-за какво и били децата, това било допълнителни отговорности, нямала да има време за нищо, заради "това дете", щяло да се буди вечер, да викало... 
Тези нейни думи направо ме шокираха, а мъжът само казваше-бе за какво са ни други отговорности .
Тези нейни думи направо ме шокираха, а мъжът само казваше-бе за какво са ни други отговорности .
Този горе имам чувството, че го познавам... но може и да не е така, естествено.
Все пак смятам, че е добре да уважаваме и чуждото виждане за нещата, дори когато не съвпада с нашето. Съжалявам, че форумът е по-бавен днес и не мога да стигна до темата за майката с деветте деца да видя дали не са едни и същи мамите, на които не им харесва жената да има толкова деца, обаче не им харесва и това да има жени без деца, много щеше да ми е интересно.
Все пак не може всички да сме еднакви като зайци.
Все пак смятам, че е добре да уважаваме и чуждото виждане за нещата, дори когато не съвпада с нашето. Съжалявам, че форумът е по-бавен днес и не мога да стигна до темата за майката с деветте деца да видя дали не са едни и същи мамите, на които не им харесва жената да има толкова деца, обаче не им харесва и това да има жени без деца, много щеше да ми е интересно.
Все пак не може всички да сме еднакви като зайци.
Е какво толкова горко на жената. Прав е човекът. По-горе имаше изказване (мисля на Лара), че всеки има различно разбиране за това, какво е необходимо да подсигури за детето си. За един е да има пари за храна, за втори да има и за играчки и обувки, за трети да има за определено частно училище още от 3-4 години. Тук (в Щатите) е стандартно децата да имат отделени пари за образование. Защо осъждаме хора, които гледат напред в бъдещето за децата си?
Ние отлагахме детето до след като завърша и си намеря работа. Родих на 34 (дори по-скоро 35 без малко), смятам и второ да имам, до трето не знам дали ще докарам. Надявам се да се пенсионирам млада, за да си гледам децата.
Познавам и такива хора, които са ми казвали (без да ги питам) докато се наканим, стана късно (на 50 са). Може и да не са могли, може и да не са искали. Живи и здрави.
Ние отлагахме детето до след като завърша и си намеря работа. Родих на 34 (дори по-скоро 35 без малко), смятам и второ да имам, до трето не знам дали ще докарам. Надявам се да се пенсионирам млада, за да си гледам децата.
Познавам и такива хора, които са ми казвали (без да ги питам) докато се наканим, стана късно (на 50 са). Може и да не са могли, може и да не са искали. Живи и здрави.
Бубка, как така ще се пенсионираш млада, за да си гледаш децата? Те като подминат 12-13 годишна възраст и като влязат в пубертета не щат много-много родители да им се моткат наоколо. 
Не разчитай много на "гледане" на такава възраст.
Не разчитай много на "гледане" на такава възраст.Затова се надявам на пенсиониране на възраст около 40, да си ги гледам като са 2-3-5 годишни.
По темата преписвам намереното в блога на един млад мъж, с нелоша професия:
Знам, че има разни хора (с разни идеали), но аз лично смятам, че създаването на потомство ще го отложа за след като си разширя гаража. Защото ми е писнало джипа да стои отвън, защото в гаража има място само за Поршето.
Това, горното, е доста образно казано, разбира се. Предполагам, че моментът с детето ще настъпи доста по-рано, разбира се. Просто четейки писанията из нета оставам с впечатлението, че хората не осъзнават колко ще им струва отглеждането на детето. И то, явно, си има TCO - Total Cost of Ownership. Може да ви е странно, че точно аз, дето така пръскам пари без да му мисля много, ви го казвам, но създаването и отглеждането на едно дете ми се струва доста по-отговорна работа. Всъщност създаването би следвало да не е много сложно - 5 минути "работа", 5 секунди кеф (поне за единия), но след това? Какво следва нататък?
Знам, че част от вас ке излязат с аргумента за любовта и че парите не са най-важното. Да, не са, ама вече не сме студенти, предполага се да мислим малко повече и за други неща. Не мога да разбера хората (част от които с моето социално-финансово положение… мисля), които твърдят, че месечно за отглеждането на детето си харчат по-малко, отколкото аз харчя за отглеждането на котката си. Просто не мога. Т.е. може и да мога, но не искам! Все пак не сме от малцинствата, че да живеем от детските надбавки, изплащани от държавата. Просто искам детето ми да порасте в 21 век…
И за финал - за да не ме разберете погрешно. В живота на мъжа има 3 периода - когато с трепет чака цикъла на приятелката си, когато му е все тая за цикъла на приятелката му и когато с трепет очаква този път да пропусне. Признавам си - в момента се намирам във фаза 2. Ако стане - стане. Ще го преживеем. Просто ми се иска да се случи по малко по-различен начин.
Какво повече да кажем?
Знам, че има разни хора (с разни идеали), но аз лично смятам, че създаването на потомство ще го отложа за след като си разширя гаража. Защото ми е писнало джипа да стои отвън, защото в гаража има място само за Поршето.
Това, горното, е доста образно казано, разбира се. Предполагам, че моментът с детето ще настъпи доста по-рано, разбира се. Просто четейки писанията из нета оставам с впечатлението, че хората не осъзнават колко ще им струва отглеждането на детето. И то, явно, си има TCO - Total Cost of Ownership. Може да ви е странно, че точно аз, дето така пръскам пари без да му мисля много, ви го казвам, но създаването и отглеждането на едно дете ми се струва доста по-отговорна работа. Всъщност създаването би следвало да не е много сложно - 5 минути "работа", 5 секунди кеф (поне за единия), но след това? Какво следва нататък?
Знам, че част от вас ке излязат с аргумента за любовта и че парите не са най-важното. Да, не са, ама вече не сме студенти, предполага се да мислим малко повече и за други неща. Не мога да разбера хората (част от които с моето социално-финансово положение… мисля), които твърдят, че месечно за отглеждането на детето си харчат по-малко, отколкото аз харчя за отглеждането на котката си. Просто не мога. Т.е. може и да мога, но не искам! Все пак не сме от малцинствата, че да живеем от детските надбавки, изплащани от държавата. Просто искам детето ми да порасте в 21 век…
И за финал - за да не ме разберете погрешно. В живота на мъжа има 3 периода - когато с трепет чака цикъла на приятелката си, когато му е все тая за цикъла на приятелката му и когато с трепет очаква този път да пропусне. Признавам си - в момента се намирам във фаза 2. Ако стане - стане. Ще го преживеем. Просто ми се иска да се случи по малко по-различен начин.
Какво повече да кажем?