Не, не познавам.
Защото бедните винаги правят деца и борчове. Мото, разбираш ли...
Защото бедните винаги правят деца и борчове. Мото, разбираш ли...
по нататъка
- Публикувана: 2 ян. 2007, 21:49 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2007, 23:18 ч.
Отказване от дете.
Аз лично не се смятам достатъчно самостоятелна за да имам дете- и финансовия фактор малко ме отказва, след като нищо не е сигурно............
по нататъка
Да те убедя в моята позиция 
Не бих си го и помислила. Това, което искам да кажа, е, че е абсурд да решиш, че семейство, в което хората нямат престижна професия не заслужава да има дете, защото няма да му осигури нормален живот. Защото поне по твоите думи така излиза, ако не съм те разбрала погрешно.
Не бих си го и помислила. Това, което искам да кажа, е, че е абсурд да решиш, че семейство, в което хората нямат престижна професия не заслужава да има дете, защото няма да му осигури нормален живот. Защото поне по твоите думи така излиза, ако не съм те разбрала погрешно. 
Това, което искам да кажа, е...
Докато ти си се запънала на мнението, че аз смятам за грешно хора под една мислена граница на бедността да имат деца, което не е така... Просто трябва да изчакат и да се потрудят повечко.
Вече ми е все тая дали ме разбираш, защото ти пак ще кажеш, че мнението ми, което се различава от твоето е абсурдно.
Познавам. Свекърва ми. Мъжа ми е единствено дете. Навремето живеели е една малка стая тримата- свекъра, свекървата и детето. Нямали собствена кухня, а обща със "съседите от съседната стая 
в такива условия и аз не бих родила второ дете 
После докато успеят да съберат пари за жилище.... минало се време, те поостаряли... и така си останали с едно дете. Но свекърва ми сега много съжалява , защото мечтаела да си има и дъщеря
в такива условия и аз не бих родила второ дете После докато успеят да съберат пари за жилище.... минало се време, те поостаряли... и така си останали с едно дете. Но свекърва ми сега много съжалява , защото мечтаела да си има и дъщеря
В подкрепа на Лара пак ще кажа-ако аз бях родила, когато ми се дощя-на 20, в мизерията и глада-то нямаше да имам възможността да дръпна напред И аз И съпругът ми.Че да се види кой от двамата ще се реализира.Докато аз бачках, за да плащам наем и храна за двама, той учеше, после се сменихме, после правехме това едновременно.Ако имаше едно дете по това време-нямаше нито да учим, нито един от двамата да има възможността да се развие така, че да докарва 3000 а не 500.Това го виждам сега-след като се връщам назад.Аз сега искам да се преквалифицирам, за да стане-мъж ми трябва да спре работа, за да поеме двете деца, а аз да ходя на курс и лекции през това време, защото децата няма на кой да се оставят, сами не се гледат.Т.е-да останем на моето майчинство 4 души.Значи-няма как да стана на този етап по-перспективна явно, просто трябва да почакам децата да порастат така, че да се гледат сами.
И още нещичко, че забравих-много е голям процента у нас на двойките с репродуктивни проблеми, а не че късно се сещат и хващат последният влак-това е жалкото...Имам приятелки под 30, които не чакат, а се борят, но е много, много трудно....повярвайте...
MechoPuh... Ако визираш, че след изчакването може и да не стане - съгласна съм.
...Може би най-правилно е всеки да намери 'златната среда' за себе си - не е нужно да си на 16, но и не трябва да се рискува.
Мечо Пух, ако имаш репродуктивен проблем, то той не е възрастов в тези случаи/ на 35 години/.Става такъв доста по-натам.И тези двойки наистина са много за БГ като процент, за жалост.Ин витро програмата не може да обхване всички, кандидатства се, не е лесно И това...По принцип, има си цял подфорум за този проблем, но аз живея с него по ред причини и да чакаш 2-3 години си е безумие.Хората, правещи деца рядко чакат толкова, когато не се случва желаното дете, всички специалисти по репродуктивна медицина препоръчват след година опити да се започне с търсене на проблема.От скоро вече се прокрадва идеята и за много по-скорошно започване, например поне след 6 месеца неуспехи...Хората с репродуктивни проблеми често теглят заеми за да осъществят мечтата си, доста е скъпа тази процедура, дори част като се поеме през Касата, пак остава една част, която понякога е непосилна.
Златната среда пак е различна за всеки....
Да не говорим, че това-на 35 да си бременна не е ненормално никак,не е прекалено късно.А пък за тези случаи, в които въобще няма как да стане детето-вече не е ли без значение дали си започнал на 20-пак е нямало да стане...Само че-ще живееш с тази мисъл 10-15-20 години повече...
Златната среда пак е различна за всеки....
Да не говорим, че това-на 35 да си бременна не е ненормално никак,не е прекалено късно.А пък за тези случаи, в които въобще няма как да стане детето-вече не е ли без значение дали си започнал на 20-пак е нямало да стане...Само че-ще живееш с тази мисъл 10-15-20 години повече...
Пенелопа, не казвам, че проблемът е във възрастта, а че ако съществува проблем - го разбираш едва тогава. Или още по-късно. Естествено, има и неща които могат да се диагностицират при обикновен профилактичен преглед.
Да, има хора, които започват да се замислят след 6 месеца, но има и такива, които опитват години (дори повече от 2) преди да се консултират със специалист.
Да, има хора, които започват да се замислят след 6 месеца, но има и такива, които опитват години (дори повече от 2) преди да се консултират със специалист.
Да, но когато е намесен репродуктивен проблем е все тая, макар и да започнеш на 30, ако е разрешим проблемът-става, ражда се дете и всички са хепи.Има и неразрешими проблеми и тогава е все тая кога ще го установиш, някак няма смисъл и от особено бързане...Та е все тая дали ще го знаеш това на 20, на 30 или на 40 години...Дано сега съм била по-ясна 
Интересно въз основа на какво се развиват напред и вземат по-високи заплати, при положение, че и двамата нямат професионална квалификация и жената работи в някакъв цех, или магазинче, което е ден до пладне..., мъжът работи общ работник по строежи, или в автомивка, което също не е особено перспективна работа.... Та тези хора няма как да вземат 3000 лева след 5 години, защото във времето, когато трябва да учат и да се квалифицират за по-високи и сигурни доходи, те бачкат като луди, за да изхранят бебето, което са родили "на късмет".