Може ли да попитам, "Невинен до доказване на противното" на Скот Търоу на английски "Presumed innocent" ли ще рече.
Точно така.
- Публикувана: 3 ян. 2007, 10:12 ч.
- Последно мнение: 22 март 2007, 20:33 ч.
Литературен клуб - ІІ
Точно така.
Бях си обещала да не споделям впечатления за определена книга, преди да я приключа - най-малкото защото често първоначалните ми впечатления подлъгват - и мен, а покрай мен, може би и вас.
Но тъй като никой друг не пише...
Та в момента чета "Тайната история" на Дона Тарт. Преполових я за около 3-4 дни, което си е цяло постижение предвид формата и на тухла и моите навици за четене напоследък... Книгата е хубава - оправдава очакванията ми, но само донякъде. Просто си мисля, че е безумно дълга. И майсторството на авторката/защото тя наистина пише добре/ също не оправдава стотиците страници - май бяха повече от 600...
Книгата започва със сцена на убийство. Любопитството е събудено. Продължава с представяне на главния герой Ричард. Пристигането му в колеж. Приобщаването му към изолирана група от пет други студенти и техния преподавател по древногръцки. Мистерията около убийството в пролога започва да се разплита малко по малко в хода на представянето на тези герои и годината, която изживяват в колежа...
Атмосферата в книгата ми напомня един френски филм... "Пурпурни реки", а стилът на писане го свързам с този на Елизабет Костова. Не ме питайте защо... и аз не знам...
Но тъй като никой друг не пише...
Та в момента чета "Тайната история" на Дона Тарт. Преполових я за около 3-4 дни, което си е цяло постижение предвид формата и на тухла и моите навици за четене напоследък... Книгата е хубава - оправдава очакванията ми, но само донякъде. Просто си мисля, че е безумно дълга. И майсторството на авторката/защото тя наистина пише добре/ също не оправдава стотиците страници - май бяха повече от 600...
Книгата започва със сцена на убийство. Любопитството е събудено. Продължава с представяне на главния герой Ричард. Пристигането му в колеж. Приобщаването му към изолирана група от пет други студенти и техния преподавател по древногръцки. Мистерията около убийството в пролога започва да се разплита малко по малко в хода на представянето на тези герои и годината, която изживяват в колежа...
Атмосферата в книгата ми напомня един френски филм... "Пурпурни реки", а стилът на писане го свързам с този на Елизабет Костова. Не ме питайте защо... и аз не знам...
тони, ще следя впечатленията ти за книгата. заинтригува ме. първо, защото аз обичам книги с поне 500 страници обем 
и второ, защото беше доста интересен филма пурпурни реки.
в момента изготвям списък с книги, които искам да прочета, но набъбва с такава скорост....
и второ, защото беше доста интересен филма пурпурни реки. в момента изготвям списък с книги, които искам да прочета, но набъбва с такава скорост....
Юка, дано не те подведа с тези мои асоциации, защото, честно казано, нищо не си спомням от филма... Просто заглавието му на няколко пъти ми изникна в главата, четейки книгата.
Писах, писах и поста ми се изтри.
Сега на кратко ще се включа с мнение за Тайната история на Дона Тарт.
Четох книгата преди няколко месеца. Допадна ми, много четивен стил, без излишни описания и философски отклонения. Чете се бързо, нищо че е 600 стр.
С две думи разсъжденията в книгата се въртят около:
1) семейната среда и нейното отражение върху индивида
2) темата за престъплението и наказанието или по-точно самонаказанието, самоубийственото чуство за вина и погубното му влияние
3) прошката
Тони, чакам да дочетеш книгата до края и тогава пак да дискутираме. Мисля, че още някой от клуба се беше захванал с нея, ако я е дочел, моля да сподели мнение.
Аз препоръчвам книгата горещо!
Сега на кратко ще се включа с мнение за Тайната история на Дона Тарт.
Четох книгата преди няколко месеца. Допадна ми, много четивен стил, без излишни описания и философски отклонения. Чете се бързо, нищо че е 600 стр.
С две думи разсъжденията в книгата се въртят около:
1) семейната среда и нейното отражение върху индивида
2) темата за престъплението и наказанието или по-точно самонаказанието, самоубийственото чуство за вина и погубното му влияние
3) прошката
Тони, чакам да дочетеш книгата до края и тогава пак да дискутираме. Мисля, че още някой от клуба се беше захванал с нея, ако я е дочел, моля да сподели мнение.
Аз препоръчвам книгата горещо!
. И ми остави някакво тегаво усещане а ла Кафка.
Между другото всеки ден преглеждам една-две интернет книжарници и винаги забелязвам по нещо, което събужда любопитството ми. Поне на пръв поглед. Сигурно няма да имате нищо против да споделям от време на време с вас някои заглавия с интересни рецензии:
Джонатан Стрейндж и мистър Норел
Сузана Кларк
"Може ли магьосник да убие човек с магия?
- Предполагам, че магьосник би могъл, но джентълмен - никога."
"Джонатан Стрейндж и мистър Норел" е безспорно най-добрият английски роман, писан през последните седемдесет години. Той е забавен, вълнуващ, страшен, неземен, практичен и вълшебен, пътуване през светлината и сянката - наслада за читателя както заради изисканата и точна употреба на думите, които авторката разгръща мъдро и опасно, тъй както Уелингтън някога е разгръщал войските си, така и заради мащаба на историята, заплетена и криволичеща като старите лондонски улички или тъмните английски гори. Това е огромна книга, изпълнена с хора, с които е удоволствие да се срещнем, със събития и места, които бихме желали да посетим отново, истинска наслада до край. Когато затворих книгата, единственото ми съжаление беше, че не е два пъти по-дълга"
Нийл Геймън
Госпожица Смила и нейното усещане за сняг
Петер Хьог
Заглавието на този кротък, но всепоглъщащ роман, само загатва за интригуващата история, която ни разказва датският писател Петер Хьог. В навечерието на Коледа едно шестгодишно момченце пада от покрива на сграда в Копенхаген и умира. Заключението на полицията е нещастен случай. Но Смила Ясперсен – половин датчанка, половин гренландка, не е на това мнение. Още повече, че детето е изпитвало ужас от високото. Израсналата в Гренландия Смила е специалист по множеството видове сняг така, както ги различават ескимосите, затова от вниманието й не убягва фактът, че съдейки по структурата на снега в отпечатъците, оставени от момчето, то е тичало към смъртта си, явно преследвано от някого. Опитвайки се да разбули тази загадка, тя предприема разследване, което ще я отведе по следите на кораб, пътуващ към Арктика, и прави разкрития, които може да й струват живота. Необичайните пейзажи от Копенхаген до Гренландия, завладяващият сюжет и силният образ на главната героиня превръщат този датски роман в едно от най-емоционалните литературни приключения от последните години. „Госпожица Смила и нейният усет към снега” успешно съчетава удоволствието от художествената проза с тръпката на трилъра и това направи от произведението международен бестселър, преведен на повечето познати езици. По него е заснет едноименният нашумял филм с участието на Джулия Ормонд, Ричард Харис, Ванеса Редгрейв и др.
Джонатан Стрейндж и мистър Норел
Сузана Кларк
"Може ли магьосник да убие човек с магия?
- Предполагам, че магьосник би могъл, но джентълмен - никога."
"Джонатан Стрейндж и мистър Норел" е безспорно най-добрият английски роман, писан през последните седемдесет години. Той е забавен, вълнуващ, страшен, неземен, практичен и вълшебен, пътуване през светлината и сянката - наслада за читателя както заради изисканата и точна употреба на думите, които авторката разгръща мъдро и опасно, тъй както Уелингтън някога е разгръщал войските си, така и заради мащаба на историята, заплетена и криволичеща като старите лондонски улички или тъмните английски гори. Това е огромна книга, изпълнена с хора, с които е удоволствие да се срещнем, със събития и места, които бихме желали да посетим отново, истинска наслада до край. Когато затворих книгата, единственото ми съжаление беше, че не е два пъти по-дълга"
Нийл Геймън
Госпожица Смила и нейното усещане за сняг
Петер Хьог
Заглавието на този кротък, но всепоглъщащ роман, само загатва за интригуващата история, която ни разказва датският писател Петер Хьог. В навечерието на Коледа едно шестгодишно момченце пада от покрива на сграда в Копенхаген и умира. Заключението на полицията е нещастен случай. Но Смила Ясперсен – половин датчанка, половин гренландка, не е на това мнение. Още повече, че детето е изпитвало ужас от високото. Израсналата в Гренландия Смила е специалист по множеството видове сняг така, както ги различават ескимосите, затова от вниманието й не убягва фактът, че съдейки по структурата на снега в отпечатъците, оставени от момчето, то е тичало към смъртта си, явно преследвано от някого. Опитвайки се да разбули тази загадка, тя предприема разследване, което ще я отведе по следите на кораб, пътуващ към Арктика, и прави разкрития, които може да й струват живота. Необичайните пейзажи от Копенхаген до Гренландия, завладяващият сюжет и силният образ на главната героиня превръщат този датски роман в едно от най-емоционалните литературни приключения от последните години. „Госпожица Смила и нейният усет към снега” успешно съчетава удоволствието от художествената проза с тръпката на трилъра и това направи от произведението международен бестселър, преведен на повечето познати езици. По него е заснет едноименният нашумял филм с участието на Джулия Ормонд, Ричард Харис, Ванеса Редгрейв и др.
Момичета, виждам, че сте много наясно със съвременната и не само литература. Моля за малко спешна помощ-налага се да отида утре на една пристануша и ми трябва хубаво любовно стихче по този повод, но не просто измислено, а със съдържанието , което може да даде поет. Моля Ви от сърце да ми помогнете, защото съм затруднена!И е спешно!
Прочетох "Тайната история" на Дона Тарт.
Както написах и в предишния си постинг - да прочета книга от 720 стр. за около седмица, е показателно за това, че книгата ме е заинтригувала и събудила любопитството и интереса ми.
Да, имаше моменти, в които си мислех, че е твърде дълга, че нямаше да загуби нищо без отделни пасажи, но прелиствайки последните страници, единственото, около което се въртяха мислите ми, не бяха онези страници, в които леко ми доскучаваше, а цялостното усещане за една хубава и запомняща се книга.
Според част от рецензията на задната корица това е "властна и омагьосваща книга". Лично аз не бих употребила точно тези епитети, но действително книгата те грабва, кара те да се замислиш - сякаш е книга, която не дава отговори, а поставя въпроси...
Имаше моменти, които ми се струваха твърде подсилени, преувеличени, някак недостоверни. Сега си мисля, че са били нужни, за да изградят атмосферата на книгата такава, каквато е.
Един от образите в книгата е този на Хенри. И именно той събуди най-силен интерес у мен. Искаше ми се фокусът на вниманието да се насочва по-често към него, към неговите мисли и чувства, към мотивите му... Но както казах - това е книга, която поставя въпроси и дава поле на въображението. Книга с дълбочина, която всеки би могъл да погледне от своята перспектива...
Както написах и в предишния си постинг - да прочета книга от 720 стр. за около седмица, е показателно за това, че книгата ме е заинтригувала и събудила любопитството и интереса ми.
Да, имаше моменти, в които си мислех, че е твърде дълга, че нямаше да загуби нищо без отделни пасажи, но прелиствайки последните страници, единственото, около което се въртяха мислите ми, не бяха онези страници, в които леко ми доскучаваше, а цялостното усещане за една хубава и запомняща се книга.
Според част от рецензията на задната корица това е "властна и омагьосваща книга". Лично аз не бих употребила точно тези епитети, но действително книгата те грабва, кара те да се замислиш - сякаш е книга, която не дава отговори, а поставя въпроси...
Имаше моменти, които ми се струваха твърде подсилени, преувеличени, някак недостоверни. Сега си мисля, че са били нужни, за да изградят атмосферата на книгата такава, каквато е.
Един от образите в книгата е този на Хенри. И именно той събуди най-силен интерес у мен. Искаше ми се фокусът на вниманието да се насочва по-често към него, към неговите мисли и чувства, към мотивите му... Но както казах - това е книга, която поставя въпроси и дава поле на въображението. Книга с дълбочина, която всеки би могъл да погледне от своята перспектива...
Включвам се с "Игра на дама" на Хулио Кортасар. Сега започвам да я чета, няма да имам много време за четене, така, че сигурно ще дам впечатления по-нататък. Че ме чака и "Дни образци" на Майкъл Кънингам, но едно по едно.
Виждам, че качвате инфо за нигите, това ще направя и аз.
Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в клуба на змията, пропити с много джаз и много страст, в търсене на небето и ада. И обратната страна - симетричното приключение на Оливейра, Тревълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги - зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност. "Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу - Земята."
Хулио Кортасар (1914-1984) е сред онези ярки звезди в латиноамериканската литература, които оставят своя отпечатък върху цялата световна литература на XX в.
Ето тук малко негови стихове: http://www.slovo.bg/old/litvestnik/121/lv0121005.htm
Книгата му "Игра на дама" излиза в Аржентина през 1963 г. Това е първият й превод на български, а този автор се свързва преди всичко с това произведение. По "Лигите на дявола" на Кортасар, Антониони снима филма "Фотоувеличение".
Виждам, че качвате инфо за нигите, това ще направя и аз.
Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в клуба на змията, пропити с много джаз и много страст, в търсене на небето и ада. И обратната страна - симетричното приключение на Оливейра, Тревълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги - зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност. "Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу - Земята."
Хулио Кортасар (1914-1984) е сред онези ярки звезди в латиноамериканската литература, които оставят своя отпечатък върху цялата световна литература на XX в.
Ето тук малко негови стихове: http://www.slovo.bg/old/litvestnik/121/lv0121005.htm
Книгата му "Игра на дама" излиза в Аржентина през 1963 г. Това е първият й превод на български, а този автор се свързва преди всичко с това произведение. По "Лигите на дявола" на Кортасар, Антониони снима филма "Фотоувеличение".
Много интересни книги предлагате и вече съм си поръчала някои от тях.
Задължително ще си поръчам и ще прочета "Тайната история".
Сега съм си поръчала "Полет над Кукувиче гнездо", тези дни като дойде я "зачесвам" и ще пиша по-нататък впечатления за тези които не са я чели, а само са гледали филма като мен.
И аз като {Тони} искам да прочета някакво стойностно четиво, че ми писна от разни бози, но като ме грабне ежедневието, проблемите, работата, детето, домакинството и тем подобни вечер преди да легна ми пуши главата и май имам желание само да прочета някоя по-лека и отпускаща книжка и направо не ми се занимава с по-сериозно четиво. Ама сега ще наваксам с Кукувичето гнездо
Задължително ще си поръчам и ще прочета "Тайната история".
Сега съм си поръчала "Полет над Кукувиче гнездо", тези дни като дойде я "зачесвам" и ще пиша по-нататък впечатления за тези които не са я чели, а само са гледали филма като мен.
И аз като {Тони} искам да прочета някакво стойностно четиво, че ми писна от разни бози, но като ме грабне ежедневието, проблемите, работата, детето, домакинството и тем подобни вечер преди да легна ми пуши главата и май имам желание само да прочета някоя по-лека и отпускаща книжка и направо не ми се занимава с по-сериозно четиво. Ама сега ще наваксам с Кукувичето гнездо